МОТИВИ към ПРИСЪДА №105 от 06.06.2019 г. по НОХД № 3115/2018г. по описа на РС - Бургас, XXI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който
срещу подсъдимия В.Т.Т., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. С., живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан,
пенсионер по болест, е повдигнато
обвинение за това, че на 23.06.2018 г. в каравана, паркирана в близост до бар „С.Х.”, находящ се
в землището на в.з. „Ч.”, гр. Ч., общ. С., обл. Бургас, без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал.%1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр.
чл. 30 от ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, Приложение №
1, Списък 1 Растения и вещества с висока степен на риска за обществено здраве
поради вредния ефект от злоупотреба е тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарна медицина от същата наредба, а именно:
-
В метална кутия е надпис “Enjoy the jucy moments” - коноп c нетно
тегло - 1,977 грама, със съдържание на
активно вещество
тетрахидроканабинол - 9,40 %;
-
В черен полиетиленов плик - коноп с нетно тегло - 55,007 грама, със
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол - 9,20 %,
Съгласно Протокол за
извършена химическа експертиза № 430/25.06.2018 г. на Базово научнотехническа
лаборатория при ОД на МВР - Бургас, като общото нетно тегло на наркотичните
вещества възлиза на 56,984 гр. и е на обща стойност 341.90 лв. /триста
четиридесет и един лева и
деветдесет стотинки/, определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
– престъпление по чл. чл. 354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, предложение „първо” НК,
вр. чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от НУРРД по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от НРКРВН и
Приложение № 1, Списък 1 Растения и вещества е висока степен на риска за
обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина от същата наредба.
Представителят на РП – Бургас – прокурор К. поддържа
обвинението, като го счита за безспорно доказано. Излага подробни съображения,
с които оспорва въведената от защитата теза за маловажност на случая. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, което да се изтърпи при
първоначален общ режим. Предлага на подсъдимия да не бъде налагано,
предвиденото кумулативно наказание „глоба“. Относно направените разноски в
досъдебно и съдебно производство излага становище същите да бъдат възложени в
тежест на подсъдимия.
Защитникът на обвиняемия адв.
Н. намира случая за маловажен, като излага подробни доводи в тази насока.
Излага и поддържа защитната версия, че държаното от подсъдимия наркотично вещество е било предназначено за
производство на олио, което подсъдимият употребява и което е подобрило
психическото и физическото му здравословно състояние след претърпения
инцидент. Пледира извършеното от
подсъдимия деяние да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК,
а не по ал. 3.
Подсъдимият В.Т. не оспорва
фактите, изложени в обвинителния акт. Признава, че е държал процесното количество
наркотично вещество, но посочва, че употребява марихуана с лечебна цел.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият В.Т.Т., ЕГН **********, е
роден на *** г. в гр. С., живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, пенсионер по болест. Видно от приложена по делото
справка за съдимост подсъдимият е осъждан многократно, като към датата на
процесното деяние не е бил реабилитиран.
На 22.06.2018 г. били
предприети от органите на МВР действия във връзка с изпълнение на
„Специализирана полицейска операция“ за противодействие на криминалната
престъпност, държане и разпространение на наркотични вещества, в района на к-г
„Г.” и в.з „Ч.” - гр. Ч.. В операцията били включени свидетелите Т.Ж.Т., С.С.С.
и И.Ц.К. – полицейски служители при РУ С. при ОД на МВР – Бургас.
След полунощ на 23.06.2018 г.
при обход на проверявания район в близост до питейно заведение „С.Х.“
свидетелите Т., К. и С. забелязали паркирана каравана с маса отпред, на която
имало бутилки от алкохол и пепелник с угарки, от които се усещало мирис на
марихуана. Свидетелите решили да проверят дали има някой в караваната. Почукали
на вратата и отвътре подсъдимият отговорил, че е инвалид и трудно се придвижва.
Подсъдимият отворил вратата, полицейските служители се представили, след което го
попитали дали държи забранени от закона вещества или предмети. Подсъдимият
отговорил положително, като посочил, че държи марихуана, която пуши, за да
облекчава болките си. Подсъдимият посочил намиращите се в караваната кутия с
надпис “Enjoy the jucy moments”, която съобразно постановената и извършена по делото
химическа експертиза е съдържала коноп с нетно тегло - 1,977 грама, със
съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол - 9,40 %; и черен
полиетиленов плик, който съгласно същата експертиза е съдържал коноп с нетно
тегло - 55,007 грама, със съдържание на активно вещество тетрахидроканабинол -
9,20 %. Наркотичното вещество било предадено доброволно от подсъдимия, за което
бил съставен протокол за доброволно предаване. Подсъдимият предал и намираща се
в караваната електронна везна. Предвид здравословното състояние на подсъдимия и
с оглед обстоятелството, че оказал съдействие на полицейските служители при
извършване на проверката, подсъдимият не е бил задържан по ЗМВР.
От извършената химическа експертиза се
установило, че общото
количество на наркотичното вещество - коноп, държано от подсъдимия Т. възлиза
на 56,984 гр. и е на обща стойност 341.90 лв., определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството.
От представени и приети по
делото като доказателства медицински документи и изготвена съдебно-медицинска
експертиза се установява, че вследствие на настъпило на 08.09.2008 г. ПТП
подсъдимият Т. е претърпял тежка гръбначно-мозъчна контузия, която е довела до
тежки функционални нарушения на долните крайници.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства. До категоричен извод за реализирането на
установените от съда факти, изложени по-горе, водят свидетелските показания на
свидетелите Т.Ж.Т., С.С.С. и И.Ц.К.. Показанията на посочените свидетели са
последователни, непротиворечиви, препокриващи се и сочат на реализиране на едни
и същи факти, приети от съда за безспорно установени. И тримата свидетели
заявяват, че подсъдимият е посочил къде в караваната държи наркотични вещества,
както и че намиращата марихуана се в обитаваната от подсъдимия каравана, е била
държана в метална кутия и полиетиленова торба. Показанията на свидетелите се подкрепят и
от обясненията на подсъдимия, който признава, че е държал процесното количество
наркотично вещество.
В подкрепа на изложените по-горе факти са и събраните писмени
доказателства. Доброволното
предаване не е регламентирано като способ на доказване по чл. 136 НПК, за разлика от изрично
изброените от законодателя видове способи на доказване- разпит, оглед,
претърсване, изземване и др. В този смисъл, изготвеният на 23.06.2018 г. протокол за доброволно предаване няма
характер на доказателствено средство, а представлява писмено доказателство,
удостоверяващо предаването на една вещ от едно лице и получаването й от друго.
Налице е обикновено предаване на вещ, удостоверено с подписите на двете лица,
което предаване се установява и от показанията на свидетелите Т., С. и К.,
които в показанията си заявяват, че подсъдимият лично е предал с протокол за
доброволно предаване държаното от него наркотичното вещество. Приобщен по
делото по надлежния ред, предвиден в НПК протоколът за доброволно предаване, е
годно писмено доказателство и съдът изцяло го кредитира.
На досъдебно производство е
била изготвена химическа експертиза, от заключението на която се установява, че
подсъдимият е държал наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо количество
от 56,984 гр., на обща стойност 341.90 лв.
В съдебно производство бяха
допуснати и изготвени съдебно-медицинска и комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертизи на подсъдимия.
Експертизите са компетентно
и обективно изготвени, поради което съдът в пълнота ги кредитира.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се кредитират
изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено съдебно производство.
Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за
категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не
се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените
факти.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. второ,
т. 1, предложение „първо” НК.
От обективна страна безспорно
по делото се установи, че на 23.06.2018 г. в каравана, паркирана в близост до
бар „С.Х.”, находящ се в землището на в.з. „Ч.”, гр. Ч., общ. С., обл. Бургас подсъдимият
Т. държал без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр. с чл. 30 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) високо
рисково наркотично вещество /по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), вр чл. 3 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
Приложение № 1, списък № 1 от същата, а именно: - марихуана с общо тегло 56,984
гр., на обща стойност 341.90 лв., определена според приложение номер 2 към чл.
единствен на Постановление номер, 23 на МС/29-01-98 год. за определяне цената
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Конопът
/марихуаната/ е високорисково наркотично вещество, включено в списъка I на
Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина - Приложение №
1 към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал.2
от ЗКНВП. Подсъдимият не е представил разрешително за държане на
наркотичното вещество – коноп.
На следващо място от
обективна страна е необходимо да се установи, че подсъдимият Т. е държал
наркотичното вещество. За
да е налице „държане” е достатъчно наркотичното вещество обективно да се намира във фактическата власт на дееца, без оглед на продължителността на упражняване на
фактическата власт. От показанията на свидетелите Т., С. и К., и от обясненията на подсъдимия се установява, че
подсъдимият е упражнявал фактическо владение върху процесните 56,984 гр.
марихуана, като ги е държал в обитавана от него каравана. Следователно той е
упражнявал фактическа власт върху намиращото се в нея наркотично вещество. Ето
защо следва безспорен извод, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“ на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, предложение
„първо” НК.
На следващо място съдът не
споделя поддържаната защитна теза от подсъдимия и защитника му, че случаят е
маловажен. По смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
практика на ВКС преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (в този смисъл Решение №
19/2008 г. на II НО., Решение № 69/2010 г. на II НО., Решение № 306/2009 г. на
III НО.).
Държаното от подсъдимия Т. наркотично
вещество е в големи количества –56,984 гр. и е на значителна парична стойност -
341.90 лв. Отделно от това подсъдимият е осъждан многократно, като към датата
на деянието не е бил реабилитиран. Включително с Присъда, влязла в сила на
12.03.2004 г. по НОХД № 373/2002 г. по описа на Районен съд – Ямбол е бил
осъден за множество тежки престъпления от общ характер срещу собствеността на
гражданите, като му е било определено общо наказание. В действителност
осъжданията са назад във времето в съотношение към днешна дата, но това
обстоятелство не променя извода на съда, че подсъдимият е с обременено съдебно
минало, което следва да намери отражение при извършване на преценката за
маловажност на случая. Вярно е, че в случая са налице достатъчно данни, че
веществото е предназначено за лична употреба от подсъдимия, но това не
означава, че вредните последици от деянието следва да се определят като
незначителни.
Основаният довод на защитата
за маловажност на случая е причината, поради която подсъдимият употребява
марихуана, а именно влошеното здравословно състояние на подсъдимия след
претърпяно ПТП. Поддържа се защитна версия, че държаната от подсъдимия
марихуана в караваната е била предназначена за производството на олио, което се
приема от подсъдимия и което облекчава болките му.
За да докаже твърденията си
защитата на подсъдимия ангажира устни доказателствени средства – показанията на
свидетеля Д. Д., който свидетелства, че помага на подсъдимия да приготвя олио от
марихуана, както и че той самият приема такова олио, за да се лекува. От
събраните по делото доказателства обаче съдът прави извод, че подсъдимият употребява
марихуана и под формата на цигари, които пуши. До този извод водят показанията
на свидетелите Т., С. и К., които съдът изцяло кредитира като обективни,
последователни и непротиворечиви по между си, и които в пълна степен оборват
поддържаната от подсъдимия и защитата теза, че намерените в караваната 56,984
гр. марихуана са били единствено предназначена за производството на олио. Тримата
свидетели посочват, че след като подсъдимият предал държаната от него марихуана
заявил, че я пуши, за да облекчава болките си, като не е споменавал, че от нея
произвежда олио. Отделно от това свидетелите посочват, че при извършване на
проверката забелязали, че пред караваната имало маса, върху която се намирал
пепелник с угарки, от които се усещало мирис на марихуана. В действителност
свидетелите не са иззели намерените угарки за извършване на анализ, дали в тях
се съдържа наркотично вещество, но съдът изцяло дава вяра на показанията на
тримата свидетели, като отчита обстоятелството, че свидетелите са полицейски
служители, които във връзка с изпълнение на професионалните си задължения
ежедневно извършват действия с цел разкриване на престъпления, свързани с
процесното наркотично вещество и по тази причина го разпознават по мирис. Също
така намереното наркотично вещество от 56,984 гр. е било разпределено в два
обекта, както следва: 1,977 грама в метална кутия и 55,007 грама в полиетиленов
плик. Така установеното навежда, че не цялото количество от държаната от
подсъдимия марихуана е било предназначено за производство на олио. Още повече
свидетелите С. и К. посочват, че в караваната подсъдимият е държал и множество
листчета, предназначени за ръчно свиване на цигари, както и машина за стриване
на листна маса. Наличието на посочените предмети в караваната, обитавана от
подсъдимия подкрепя показанията на полицейските служители, че пред караваната е
имало угарки от цигари със съдържаща се марихуана.
На следващо място във връзка
с установяване на обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на
подсъдимия след употребата на марихуана по делото бяха извършени
съдебно-медицинска и комплексна съдебно психиатрично-психологична експертизи.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза и от разпита на вещите лица, проведен в хода на
съдебното следствие се установява, че
употребата на марихуана под каквато и да е форма (пушене или приемане на олио)
не оказва пряко влияние върху оздравителния процес на претърпяното от
подсъдимия увреждане на гръбначния стълб. В разпита д-р Н. посочва, че употребата
на марихуана може да има благоприятно действие за подсъдимия във връзка с
извършване на рехабилитацията, тъй като има болкоуспокояващ ефект и влия върху
болковия синдром. От разпита на вещите лица д-р П. и д-р Н., изготвили
съдебно-медицинската експертиза се установява, че в заключението са обсъждали употребата
на т. нар. „медицинска“ марихуана и влиянието, което би могла да окаже тя по
отношение на здравословното състояние на подсъдимия Т.. От разпита на вещите
лица д-р П. и д-р Н. се установява, че „медицинска“ марихуана не съдържа тетрахидроканабинол,
която съставка предизвиква зависимост. Тези твърдения се подкрепят и от
изготвената съдебно-психиатрично-психологична експертиза, в заключението на
която отново се обсъжда от вещите лица употребата на марихуана с медицински
цели, но марихуана, която не съдържа активната съставка тетрахидроканабинол.
В писмо с изх. №
11-03-29/16.05.2019 г. заместник министърът на здравеопазването на Република
България Светла Йорданова във връзка с направено запитване от съда уведомява,
че марихуаната и активният компонент тетрахидроканабинол са под контрол
съгласно ЗКНВП, като се сочат законовите разпоредби (чл. 73, ал. 1 и чл. 29,
ал. 1 ЗКНВП), които предвиждат изключения от законовата забрана да се държи наркотично
вещество – марихуана. От писмото и с оглед съдържанието на направеното
запитване до Министерство на здравеопазването може да се направи извод, че към
днешна дата в Република България не
съществува режим, който да регулира разпространение и употреба на т.нар.
„медицинска“ марихуана. По делото от изготвена на досъдебно производство
химическа експертиза, надлежно приобщена към доказателствения материал безспорно
е установено, че държаната от подсъдимия марихуана съдържа активното вещество тетрахидроканабинол и то във висок процент
(9.20 % и 9.40 %). Следователно същата не попада в обхвата на понятието
„медицинска“ марихуана, разяснено от вещите лица по изготвените две заключения
(съдебно-медицинското и съдебно психиатрично-психологично).
За настоящия съдебен състав
не е налице съмнение, че след претърпяно ПТП за подсъдимия са настъпили тежки
увреждания на здравето, в резултат на които подсъдимият изпитва силни болки и
страдания. В тази насока са събрани по делото и множество доказателства (медицински
документи, експертизи, свидетелски показания). Безспорно установено по делото е
обаче обстоятелството, че подсъдимият е направил самостоятелен избор да
преодолява болезнения процес чрез употребата на забранено от ЗКНВП наркотично
вещество – марихуана, вместо да приема разрешените медикаменти. И двете
експертизи (медицинската и психиатрично-психологичната) дават заключения, че
съществува конвенционална медицина– антидепресанти и регистрирани в страната
обезболяващи средства, която да постигне същия резултат, а именно преодоляване
на изпитваните от подсъдимия болки, което да подобри начина му на живот, без да
е налице риск от възникване на зависимост или поява на психотични състояния.
В проведения разпит вещото
лице психиатър – д-р З. посочва, че марихуаната има еуфоризиращо действие,
което да постигне антидепресивен ефект, което действие имат по-голяма част от
наркотичните вещества. Независимо от това същите за забранени за употреба, като
съществуват класове разрешени медикаменти, чрез които да се овладее болката. Също
така вещото лице посочва, че държаната от подсъдимия марихуана няма регенериращ
ефект по отношение на претърпените от настъпилото ПТП травми. Д-р З. също
разграничава използваната при лечението на някои заболявания – онкологични,
глаукома т.нар. „медицинска“ марихуана, която не съдържа еуфоризиращия
компонент тетрахидроканабинол. Ето защо съдът достигна до извод, че предвид
здравословното състояние на подсъдимия употребата на марихуана независимо под
каква форма (пушене или приемане на олио) не се явява като единственото
възможно и изключително средство за лечение за подсъдимия. От изготвените по
делото експертизи (медицинската и психиатрично-психологичната) се установява,
че единствено се подобрява психическото състояние на подсъдимия, като се
облекчават изпитваните болки и по-лесно да се приеме промяната в социалния му
статус, което обаче несъмнено може да се постигне и при употребата на
конвенционални медикаменти.
В действителност в
показанията си свидетелят А.Б., който се грижи за подсъдимия през летния сезон
посочва, че в последните години състоянието на подсъдимия се е подобрило, като
се придвижва с помощи средства, както и
е станал по-комуникативен, а не подтиснат както в началото след травмата. Независимо от това по делото не се събраха
доказателства, които да установяват по категоричен начин, че подобрението в
здравословното състояние се дължи изключително на употребата на марихуана от
подсъдимия.
С оглед изложеното по-горе
съдът формира извод, че случаят не е маловажен, тъй като не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал, че държи забранено от закона наркотично вещество. Това обстоятелство се
установява от показанията на свидетелите полицейски служители – Т., С. и К., които посочват, че на зададен въпрос към подсъдимия
дали държи забранени от закона вещества, подсъдимият е отговорил, че държи
марихуана. Отделно от това подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, предложение „първо”
НК.
По вида и размера на
наказанието:
При индивидуализация на
наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, предложение
„първо” НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до
шест години и глоба от 2000 до 10 000 лева.
При определяне на размера на
наказанието „лишаване от свобода“ настоящият състав счете, че в случая са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които налагат
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство
доброто процесуално поведение на подсъдимия, като същият въпреки съществуващите
затруднения в придвижването му, не е ставал повод за отлагане на делото.
Отделно от това подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото, като доброволно е предал държаното от него процесно наркотично
вещество, по отношение на което е упражнявал фактическа власт. Наред с това в
дадените обяснения подсъдимият признава извършване на престъплението, като
признава, че е държал процесното наркотично вещество. Тези обстоятелства също
бяха отчетени от съда като смекчаващи. Като смекчаващо обстоятелство се взе
предвид и здравословното състояние на подсъдимия, който е 100 процента
нетрудоспособен с чужда помощ. Съдът констатира наличие на
едно отегчаващо обстоятелство, а именно предходните осъждания на подсъдимия. Независимо
от това съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени по-горе в
изложението, които да оправдават налагане на наказание „лишаване от
свобода“ под предвидения в нормата на чл.
354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, предложение „първо” НК минимум. По
тази причина на подсъдимия беше наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. За постигане на предвидените в
чл. 36 НК цели съдът намери, че не е необходимо на подсъдимия да бъде налагано
кумулативно предвиденото в чл. 354а, ал. 3, пр. второ, т. 1, предложение
„първо” НК наказание „глоба“, поради което приложение намери разпоредбата на
чл. 55, ал. 3 НК.
От справка за съдимост на Т. се
установява, че към момента на извършване на процесното деяние подсъдимият е бил
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (не е бил реабилитиран),
поради което се явява неприложим институтът на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Ето защо на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца да се изтърпява при
първоначален общ режим от подсъдимия. В изготвените по делото
съдебно-медицинска и съдебно психиатрично-психологична експертизи вещите лица
са посочили, че подсъдимият може да изтърпява наказание лишаване от свобода.
По
веществените доказателства:
На
основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата веществените
доказателства – наркотичното вещество, предадено за съхранение на ЦМУ- гр.София
и опаковки, запечатани в плик, които след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени. Съдът постанови веществено доказателство - 1 брой електронна везна
да бъде върната на подсъдимия, тъй като не беше установено по делото основание
за нейното отнемане в полза на държавата.
По
разноските:
С
оглед признаването на подсъдимия Т. за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха възложени и разноските по делото за изготвени в
досъдебно и съдебно производство химическа, съдебно-медицинска и комплексна съдебно-психиатрично-психологична
експертизи общо в размер на 1689.71 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС