Решение по дело №702/2019 на Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

 

гр. Луковит, 21.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря: В.П.като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 702 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод подадена искова молба от “Банка ДСК” ЕАД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. М.**, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С.и изпълнителният директор Д.Н.Н., чрез пълномощника - гл. юрисконсулт на “Банка ДСК" ЕАД, РЦ - Плевен В.А.В., против А.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, с цена на иска - 993.29 лева.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.03.2017 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна като кредитор, и ответника А.В.М., от друга страна като кредитополучател, банката е предоставила кредитна карта с лимит в размер на 1 000 лв. на кредитополучателя, като кредитът е усвоен изцяло, ползван и погасяван по сметка № 25720373 с титуляр А.М.. Срокът на кредита е обвързан със срока на валидност на издадената кредитна карта, който е тригодишен. Падежната дата за плащане по кредита е двадесето число на месеца. Сочи се, че при подписването на Договора за кредит са приети Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД за вида кредит и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Банка ДСК“. От страна на ответника е подписан и погасителен план.

Твърди се, че след предоставяне на кредитната карта е започнато ползването на кредитния лимит, вкл. револвиране на ползваната част по сметка № 25720373 с титуляр А.М..

Кредитът е ползван редовно съгласно договора за кредит и общите условия към него до месец юли 2018 г. Плащанията по кредита са преустановени от 20.07.2018 г. Не са внесени дължимите минимални суми за револвиране за месеците юли, август, септември и октомври 2018 г. Тези вноски не са погасени и през месец ноември 2018 г. Така ползваната част от кредита не е револвирана и не са правени лихвени погасения за период от 5 месеца. По този начин за банката-ищец е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 30 и чл. 31 от Общите условия.

Сочи се, че от страна на ответника са дължими и 124.87 лв. - неплатени такси, от тях 75 лв. за нереволвиране на минималните суми, а остатъкът до 124.87 лв., от неплатени такси за ползване на АТМ, които представляват дължими суми за ползването на кредитната карта като носител и не представляват дължими суми, свързани е лимита на картата. Твърди се, че банката надлежно е уведомила длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост, като уведомяването е извършено чрез ЧСИ В.П.. Длъжницата е издирвана по постоянен и настоящ адрес *** - съответно ул. „Й.Н.*и ул. „Ц.С.**, като същите са посетени на 10.12.2018 г. /понеделник/, на 29.12.2018 г. /събота/ и на 14.01.2019 г. /понеделник/. Ответницата А.М. не е била открита при посещенията, а от кметство с.Дерманци е получена информация, че М. живее и работни в чужбина. Залепени са уведомления, а на 29.01.2019 г. е съставен Протокол, е който е постановено, че поканата- уведомление е надлежно връчена по реда на чл. 47 от ГПК, като предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 29.01.2019 г.

Твърди се, че след настъпването на предсрочната изискуемост Банка ДСК ЕАД е предприела действия по присъждане на вземането си. Заявлението срещу длъжника А.В.М. е подадено в Pайонен съд - Луковит по реда на чл. 417, т. 2 от ГНК и е образувано ч.гр.д. № 464/ 2019г. Твърди се, че ищецът като кредитор е доказал вземането си пред съда чрез представянето на извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” към 23.07.2019 г. относно вземанията си от А.В.М.. Представени са Договор за кредит от 29.03.2017 г., общи условия на „Банка ДСК“ за вида кредит и Условия за издаване и обслужване на плащане е кредитна карта. На 30.07.2019 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които ответника е осъден да заплати на „Банка ДСК”, сумата 622.86 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 29.03.2017 г., сумата 223.28 лв. - договорна лихва за периода 20.07.2018 г. - 27.01.2019 г., сумата 22.28 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.01.2019 г. до 22.07.2019 г., законна лихва от 23.07.2019 г. върху главницата до изплащане на вземането, сумата от 124.87 лв. дължими такси, както и 75 лв. разноски по делото /25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/.

Също така се твърди, че „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на неудовлетворен кредитор, в полза на който има издаден изпълнителен лист срещу длъжника, е образувала изпълнително дело № 144/ 2019 г. при ДСИ при PC - Луковит. Въпреки положените усилия ДСИ не е успяла да връчи лично поканата за доброволно изпълнение със Заповедта за изпълнение на А.В.М., а е сторила това по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. След уведомяване на РС - Луковит от страна на ДСИ за начина на връчване на Заповедта за незабавно изпълнение, РС - Луковит е указал на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 на „Банка ДСК“ ЕАД да предяви установителен иск за вземането си срещу А.В.М.. Така за Банката е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения едномесечен срок. Сочи се, че настоящата исковата молба подаваме в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, а именно в едномесечния срок от 21.10.2019 г. до 21.11. 2019 г.

Ищецът отправя искане съдът да постанови решение, с което да признаете за установено, че към 23.07.2019 г. - датата на подаване в РС - Луковит на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ответникът А.В.М. дължи на „Банка ДСК” - сумата 622.86 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит от 29.03.2017 г., сумата 223.28 лв. - договорна лихва за периода 20.07.2018 г. - 27.01.2019 г., сумата 22.28 лв. - обезщетение за забава за периода от 28.01.2019 г. до 22.07.2019 г., законна лихва от 23.07.2019 г. върху главницата до изплащане на вземането, и 124.87 лв. дължими такси.

Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване.

С Разпореждане № 167 от 18.02.2020 г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗПП съдът е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на ответника по делото А.В.М., като с Определение № 234/ 26.02.2020 г. за неин особен представител е назначен адв. С.Х. ***.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на адв. С.Х. ***, назначена за особен представител на ответника по делото, е депозиран отговор на исковата молба, с който е оспорена претенцията на Банката-ищец, относно: претендираната главница в размер на 622,86; сумата от 223,28 лв. - договорена лихва за периода 20.07.2018 г. (датата на която са спрени плащанията по кредита) до 27.01.2019 г. и сумата от 124,87 лв. - дължими такси, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на цялото вземане.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, в хода по същество моли искът да бъде уважен изцяло съобразно сумите в извлечението от сметката на длъжника, като евентуално по отношение на лихвата, начислена върху главницата приема, че може да се приеме и по-малкият размер, изчислен от вещото лице като 1993,59 лева.

С представеното писмено становище представляващият банката-ищец юрк. В. моли съда да уважи иска, така, както е предявен по отношение на главницата и дължимите такси, а по отношение претенциите ни за присъждане на договорна лихва до датата на настъпване на предсрочната изискуемост и обезщетение /лихва/ за забава - от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до завеждане на заявлението по чл. 417 от ГПК в Pайонен съд – Луковит, съобразно приетото заключение на вещото лице, а именно: договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 27.01.2019 г. в размер на 205.60 лв., и за периода от 28.01.2019 до 22.07.2019 г. в размер на 30.45 лв. 

Особеният представител на ответника – адв. Х. представя писмено становище, с което моли съда да отхвърли предявения от „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответницата А.В.М. по чл. 422 от ГПК. Счита, че ответницата не е била информирана предварително за пълните параметри на предоставения й кредит, каквото е изискването на чл. 11 ЗПК, и съответно не е имала възможност да изрази информирано съгласие, което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК. Доколкото разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК поставя изрично изискване да се посочи годишния процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, като задължителни реквизити на договора за потребителски кредит, счита договора за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Излагат се доводи, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 6, 7, 10 и 11, 13 ЗЗП което обуславя недействителност на договора за заем, на основание чл. 22 ЗЗП. Сочи се, че съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита в установения размер от 622,86 лв., заедно с законната лихва за забава от в размер на 40,14 лв. за периода от 14.03.2019 г. до 31.10.2019 г. Сочи се, че при така изложените доводи в писменото становище, съдът не следва да обсъжда наличието или липсата на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора за заем.

Съдът, като обсъди становищата на страните и въз основа на представените доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. д. № 464/ 2019 г. на Районен съд - Луковит.

Установява се, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД и ответника А.В.М. *** е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 29.03.2017 г. Договореният лимит е в размер на 1000 лв. Срокът на кредита е обвързан със срока на валидност на издадената кредитна карта, който е тригодишен /36 месеца/, а падежната дата за плащане по кредита е двадесето число на месеца.

Предмет на договора между Банката-ищец и ответникът е издаването и ползването на кредитна карта DSК Maxi Card. От страна на Банката е предоставен на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, който се осигурява чрез кредитната карта. Кредитният лимит е в размер на 1000 лв., с уговорен променлив лихвения процент, който към датата на сключване на договора е 21.95 % годишно или 0,02% на ден върху 6-месечния SOFIBOR за карти в EUR и USD в размер на 0,326 %, както и фиксирана надбавка в размер на 13,124 %. Уговорено е, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите условия. Годишният процент на разходите е 24.30, а общата дължима сума е в размер на 1122.16 лв.

При подписването на Договора за кредит са приети Общите условия на „Банка ДСК“ЕАД за вида кредит и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Банка ДСК“ЕАД. След предоставяне на кредитната карта е започнато ползването на кредитния лимит по сметка № 25720373 с титуляр А.М..

Усвоената част от лимита е бил в размер на 930 лева. Кредитът е ползван редовно до месец юли 2018 г., като внесените от длъжника суми са общо в размер на 398.94 лв. С тази сума са погасени 307.14 лв. от ползвания лимит /вноски по главница/, 66.72 лв. договорни лихви и 25.03 лв. такси за ползване на картата.

Плащанията по кредита са преустановени от 20.07.2018 г. Не са внесени дължимите минимални суми за револвиране за месеците юли, август, септември и октомври 2018 г. Тези вноски не са погасени и през месец ноември 2018 г. Така ползваната част от кредита не е револвирана и не са правени лихвени погашения за период от 5 месеца. По този начин за Банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 30 и 31 от Общите условия. За този период са начислени 5 такси за нереволвиране на кредита общо в размер на 75 лв.

Уведомлението за настъпване на изискуемостта е достигнало до длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на 28.01.2019 г., което е отразено в съставения от ЧСИ В.П. Протокол от 29.01.2019 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е заведено в Pайонен съд - Луковит на 23.07.2019 г.

По делото е изготвена съдебно-счетоводната експертиза от вещото лице Д.Ц.П.. Експертизата изчислява дълга при допускания с оглед различния краен момент, като предлага - Вариант 1 с краен период 23.07.2019 г., при главница в размер на 622.86 лв.; договорна лихва в размер на 222.89 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 13.03.2019 г. (датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост); законна лихва в размер на 22.84 лв. за периода от 14.03.2019 г. до 23.07.2019 г.; такси в размер на 124.87 лв. – или общият размер на дължимите суми е 993.46 лв. – и Вариант 2 с краен период 31.10.2019 г., размерът на главницата е същият - 622,86 лв.; договорната лихва е със същият размер - 222,89 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 13.03.2019 г. (датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост); законна лихва за периода от 14.03.2019 г. до 31.10.2019 г. е в размер на 40,14 лв.; такси в размер на 124,87 лв. – или общият размер на дължимите суми е 1 010,76 лв.

Размерът на договорната лихва за периода от 20.07.2018 г. до 27.01.2019 г. е в размер на 205,60 лв.      

Размерът на законната лихва върху главница от 622,86 лв. за периода от 28.01.2019 г. до 22.07.2019 г. е в размер на 30,45 лв.

Размерът на такси, за нереволвиране и за издаване на кредитната карта и извършваните с нея операции /теглене на каса и чрез АТМ/ са както следва: за нереволвиране на минималните суми - 75,00 лв. /пет такси по 15,00 лв./; За издаване на кредитна карта - 12,00 лв.; За извършени операции с кредитна карта /теглене на каса и чрез АТМ/ - 62,90 лв. – или общата сума на таксите е в размер на 149.90 лв. Със сумите постъпили за погасяване на кредита са платени такси в размер на 25,03 лв.

Според заключението на вещото лице, общата сума на дължимите такси е в размер на 124,87 лв.

По заявление на ищеца в негова полза е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 320 от 30.07.2019 г. по ч. гр. д. № 464/ 2019 г. на Районен съд - Луковит срещу ответника за сумите, посочени в Извлечението от счетоводните книги.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

При така установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за потребителски кредит, на който се основава вземането, отговарял на изискванията за форма и задължително съдържание по ЗПК. Спазени са императивните ограничения относно разходите по кредита.

От заключението на вещото лице се установява, че по сметка на ответника е била предоставена сумата от 1000 лева, с което е изпълнено условието за реално предаване на заетата сума, пораждащо задължението на ответника да върне същата по уговорения между страните начин – в случая на месечни вноски, които включват два елемента – главница и възнаградителна лихва, каквато се дължи по силата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът е изпълнявал задълженията си до 20.07.2018 г. За месеците юли, август, септември, октомври и ноември 2018 г. не са внесени дължимите минимални суми за револвиране. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като за период от пет месеца, ползваната част от кредита не е револвирана и не са правени лихвени погашения – тоест за всички следващи вноски длъжникът е изпаднал в забава, без да има каквито и да било последващи плащания по дълга.

Изпълнени са условията, посочени в т. 32, вр. с чл. 31 от ОУ, пораждащи правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, което право се реализира чрез едностранно волеизявление до длъжника. Налице е законова презумпция, уредена в чл. 47, ал. 5 ГПК, че волеизявлението /поканата-уведомление/ е достигнало до ответницата М.. В случая уведомлението за настъпване на изискуемостта е достигнало до длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК на 28.01.2019 г., което е отразено в съставения от ЧСИ В.П. Протокол от 29.01.2019 г. Заявлението по чл. 417 от ГПК е заведено в Pайонен съд - Луковит на 23.07.2019 г.

С достигането на волеизявлението на кредитора до длъжника настъпва и преобразуващия ефект на упражненото право – договорът за кредит се преобразува от срочен, в безсрочен, по който изпълнение се дължи с поканата, като занапред отпада действието на погасителния план. При което вземането се формира само от непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, заедно с задълженията по договора преди датата на предсрочната изискуемост.

Този правен извод се налага предвид трайното разбиране на настоящия съдебен състав, изразено в практиката по въпросите свързани с действието на предсрочната изискуемост. Това разрешение е скрепено със задължителност, произтичаща от т. 2 на Тълкувателно решение от 29.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Горното в конкретния случай означава, че общото вземане на Банката към 23.07.2019 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ включва следните отделни вземания:

Цялата непогасена главница от 622.86 лева, в какъвто размер е посочена и в заявлението, съответно в исковата молба.

Възнаградителната (договорна) лихва за периода от 20.07.2018 г. до 27.01.2019 г., то ест преди настъпване на преобразуващия ефект на предсрочната изискуемост е в размер на 205.60 лева, докато в заявлението и в исковата молба е претендирана по-голяма сума – 223.28 лева.

Размерът на законната лихва върху главница от 622,86 лв. за периода от 28.01.2019 г. до 22.07.2019 г. е в размер на 30,45 лв., като от страна на ищеца е поискана и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019 г. до изплащане на вземането.

Общата сума на дължимите такси е в размер на 124,87 лв., като съдът извършвайки служебна проверка, прие, че дължимите такси са в рамките на императивните изисквания, бранещи потребителя, и достигна до извод, че при уговаряне на таксите не е нарушено равновесието в правата на страните.

При тези съображения съдът достигна до извод, че общият размер на доказаното вземане, предмет на спора, възлиза на 983.78 лв., която сума напълно съответства на Вариант 2 от допълнителното заключение. Това предопределя частична основателност до този размер на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 993.29 лева.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното производство, като съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК общия размер на разноските следва да бъде съобразен с уважената част от иска.

Ищецът претендира и доказва разноски общо за 725.00 лв. в исковото производство и 75.00 лв. в заповедното, или общо 800.00 лева, включващи държавни такси, разноски за експертизи и депозит за адвокатско възнаграждение.

Съобразно уважена/отхвърлена част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 792.34 лева.

На особения представител следва да бъде изплатено възнаграждението от внесения за това депозит.

С оглед изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 99 ЗЗД, че в полза на ищеца “Банка ДСК” ЕАД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. М.**, представлявана от главния изпълнителен директор В.М.С.и изпълнителният директор Д.Н.Н., чрез пълномощника - главен юрисконсулт на “Банка ДСК" ЕАД, РЦ - Плевен В.В., съществуването на парично вземане от ответника А.В.М., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от назначения особен представител адвокат С.Х., в общ размер на 983.78 лв., включващо следните суми: 622.86 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.03.2017 г.; 205.60 лв. - договорна лихва за периода от 20.07.2018 г. до 27.01.2019 г.; 30.45 лв. – лихва за забава за периода от 12.01.2018 г. до 02.11.2018 г., 124,87 лв. – дължими такси, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за  незабавно изпълнение № 320/ 30.07.2019 г. по ч.гр.д. № 464/ 2019 г. на Районен съд - Луковит, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 993.29 лева, включващ разликата до 223.28 лв. договорна лихва, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.В.М., с горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 792.34 лв., представляваща разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от иска.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител адвокат С.Х. в размер на 300.00 лева от внесения депозит.                      

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: