Р Е
Ш Е Н
И Е
№407 22.11.2023 год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №308 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалбата на Г.Н.Р., чрез
пълномощника си по делото адв. Н.М. против Заповед №ЗД/Д/СТ-040/22.03.2023 год.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. Стара Загора. С
оспорената по делото Заповед, по отношение на Г.Р., в качеството му на родител
на детето Н.Г.Р. и самото дете, на основание чл.20, ал.4, т.1 и т.2 от
Правилника за приложението на Закона за закрила на детето във връзка с чл.5 от
самия закон, са насочени към комплекса за социални услуги и семейства при
фондация „Мисия криле“ – център за обществена подкрепа Стара Загора за
предоставяне на социална услуга – психологично и семейно консултиране,
включващо специализирана консултативна помощ за деца, жертви на насилие или в
риск от насилие, деца в синдром на родителско отчуждение.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената Заповед. Твърди, че не са
налице законовите предпоставки за нейното издаване. Цитираните събития и
документи са от миналото лято. В заповедта не било отразено, че е налице
решение за прекратяването на брака, както и че той упражнява родителските права
върху детето. Твърди, че майката била набила детето през месец декември 2022
год. Не било отразено също така, че е налице образувано дело пред Районния съд
за домашно насилие упражнено от майката върху детето. След този случай, детето
не желае повече да се вижда с майка си. Едва го бил убедил да я потърси веднъж
през месец март, а за рождения му ден същата не се е обадила. Излага доводи, че
постановеният режим на контакти включва времето от 15.00 часа в четвъртък до
неделя. Но той бил на работа по това време и не може да отсъства. Излага
доводи, че социалните трябва да говорят с другия родител, а проблеми с него
нямало. Майката нямала подход към детето, поради което и се е стигнало да това
положение. Тя не се е извинила за побоя. Твърди, че след срещите със социалните
работници, Н. е бил винаги разплакан. Именно той бил водил детето на психолог,
но след три посещения, психологът казал, че трябвало да заведат и майката, но
тя не искала. Направено е искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
В представените писмени бележки, се излагат
доводи, че заповедта е издадена месец март, но тя изхожда от събития и данни,
които с месеци предшестват нейното издаване. Заповедта не отчитала нуждата,
другия родител да бъде обект на подобни мерки, а не самото дете. Заповедта
идвала да узакони едни формално дадени предписания, които не са били
мотивирани. Моли съдът да съобрази при постановяването на съдебния акт и
влезлите в сила решения по гражд. дело №4002/2022 год. и гражд. дело №5649/2022
год. и двете по описа на Районен съд
Стара Загора. Твърди също така, че издадената заповед не е съобразена с
интересите на детето, тъй като същият е преполовил вече 15-тата си година и няма
нужда от такава заповед.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява, чрез процесуалния си представител юриск. Т., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното:
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора
работи по случая на малолетното дете Н.Г.Р. от 09.06.2022 год., когато е
депозирана жалба от Ж.Р., че е била жертва на тормоз от страна на
жалбоподателят, поради което моли и за предоставяне на социална закрила. Във
връзка с така възникналия конфликт е заведено и гражд. дело №2327/2022 год. по
описа на Районен съд Стара Загора за домашно насилие, приключило с помирение,
при което Г.Р. се извинил за случилото си, а Ж.Р. е приела извиненията на
съпруга си /видно от сайта на съда/. Въз основа на тази молба, същата е била
настанена в кризисен център, заедно с детето си Н.Г.Р. до 28.07.2022 год.,
когато е напуснала и са се настанили в квартира, наета от нея. След възникнал
конфликт между майката и детето, детето Н.Р. отива да живее при баща си на
20.09.2022 год.
Междувременно е било заведено и дело за прекратяване
на сключения граждански брак между Г.Н.Р. и Ж.С.Р., приключило с решение
№1010/24.11.2022 год., постановено по гражд. Дело №4002/2022 год. по описа на
Районен съд Стара Загора. С решението е постановено упражняването на
родителските права върху детето за се упражняват от бащата Г.Н.Р., като е
определен и режим на контакти на детето с майката всяка първа и трета седмица,
евентуално пета ако има такава.
При осъществяването на такъв контакт на 17.12.2022
год. е възникнал отново конфликт между майката и детето, приключило с
нанасянето на няколко шамара от страна на майката. За този случай е подаден
сигнал от страна на бащата, до полицията, които при извършена проверка са
установили, че е възникнал скандал, заради факта, че майката е взела телефона
на детето, тъй като говорил глупости по него. След което Н. се ядосал, съборил
елхата и започнал да хвърля предмети, а майка му е ударила няколко шамара. Били
изготвени протоколи за предупреждения по чл.65 от ЗМВР и им е разяснена
наказателната отговорност по чл.144 и чл.323 от НК. Горните обстоятелства се
установяват от писмо с изх.№УРИ – 1259 – 00 – 328/06.01.2023 год. /лист 240 от
делото/. За процесната случка е подадена искова молба от Г.Н.Р. /лист 353 от
делото/ против Ж.С.Р. до Районен съд Стара Загора по чл.12 и следващите връзка
с чл.8, т.2 от Закона за защита от домашното насилие. По делото е постановено
решение №200/15.03.2023 год., съгласно което е задължена Ж.Р. да се въздържа от
домашно насилие, наложена й е глоба в размер на 200.00 лв. и е постановено да
се издаде заповед за защита /лист 358 – 362
от делото/. При извършената служебна проверка от страна на съда, е
установено, че това решение е оставено в сила с Решение №205/12.06.2023 год.,
постановено по въззивно гражд. Дело №286/2023 год. по описа на Окръжен съд
Стара Загора /видно от сайта на съда/.
Съгласно режима за контакти, майката е следвало да
се види със сина си на 29.12.2022 год., но не е успяла, видно от писмо на първо
РУ Стара Загора /лист 242 от делото/. Такъв контакт не е успяла да осъществи и
на 19.01.2023 год., видно от подадения устен сигнал до ДСП Стара Загора /лист 266
от делото/, а впоследствие и писмен сигнал /лист 267/. За целта е била сигнализирана
и полицията, видно от приложените документи и обяснения на Ж.Р. и Г.Р.. Въз
основа на това е заведено и изп. дело от страна на Ж.Р. №49/2023 год. по описа
на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Стара Загора /лист 276 от
делото/.
За действията по случая са изготвени множество протоколи
социални доклади, планове за действия, протоколи от проведени срещи между социалните
работници и родителите на детето Н.Г.Р., подавани от тях сигнали и т.н. По
делото са приети като доказателства, цялата административна преписка,
включително и кореспонденцията с различни държавни институции по повод на
случая с детето. Приложени са и постановените съдебни решения.
От фактическа страна тази заповед е обоснована с трудната
комуникация с бащата, който не отговаря на телефонните обаждания, като срещи с
него не са осъществявани от месец ноември, като за периода от 28.12.2022 год. –
10.02.2023 год. са били осъществени едва четири телефонни разговора, а връзката
между майката и детето е прекратена. От правна страна, органът се е позовал
на чл.5, ал.1 от ЗЗДет, и чл.20, ал.4,
т.1 и т.4 от ППЗЗДет.
По искане на жалбоподателят по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на Д.Г.С.. Същата заявява, че
детето се чувства добре, живее спокойно, като след срещата с госпожа С., г-н Р.
се притеснил много. Майката на Н. не го била потърсила по никакъв начин. Той не
желаел да се вижда с майка си, тъй като докато бел с нея бил навикван и даже
удрян. Мисли че детето няма нужда от психолози.
Разпитано бе и детето Н.Г.Р..
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Заповедта е получена на 10.05.2023 год., видно от
изготвения протокол за отваряне на писмо с цел връчване /лист 374 от делото/.
Жалбата е депозирана на 25.05.2023 год. в деловодството на ДСП Стара Загора /видно
от съпроводителното писмо на ответника/. Срокът изтича на 24.05.2023 год.,
който е официален почивен ден, поради което и съгласно правилата на чл.60, ал.5
и ал.6 от ГПК изтича на следващия присъствен ден. Жалбата, като подадена от
лице с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, адресат на оспорения
акт и за което той поражда задължения, в законоустановения срок и против акт,
подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваната Заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет, а именно
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора - този по настоящия
адрес на детето, определен съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЗД. Именно Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора е работила по случая, поради факта, че
детето живее в гр. Стара Загора, което обстоятелство не е спорно между
страните. Тя е и дирекцията, която е компетентна да работи по случая, съгласно
чл.7, ал.3 от ЗЗДет.
Оспорената Заповед №ЗД/Д/СТ-040/22.03.2023 год. на
Директора на ДСП Стара Загора е в надлежна писмена форма, като съдържанието му отговаря
на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.
В заповедта са изложени подробни мотиви за необходимостта
от постановяването на заповедта, изразяващи си в трудна комуникация с жалбоподателя,
не посещаването от негова страна на социалната услуга, както и прекъсването на
връзката между майката и детето. При прилагане на разрешението, дадено с т.ІІІ
от ТР № 16/1975 год. на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да
предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт, съдът приема, че с
изложеното от фактическа и правна страна като мотиви в обжалвания акт заповед и
в предхождащите нейното издаване социални доклади, са изпълнени императивните
законови изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на
административния акт.
Не се установяват нарушения на административно
производствените правила, които да са съществени и да обуславят отмяната на
оспорения акт на това основание. Административния орган е издал акта след
всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.
Оспорената Заповед е съобразена и с материалния
закон.
В разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДет,
посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е предвидено,
че специална закрила се осигурява на дете в риск. В чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет.
е предвидено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма
заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата,
които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз
основа на заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или съдебно
решение, а т.2 предвижда, че се предоставя закрила на деца, пострадали от
насилие или жертви на трафик, както и че директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ издава заповед за настаняване в социална услуга за резидентна
грижа за деца, пострадали от насилие или жертва на трафик, и/или ползване на
други форми на социални услуги и издава задължително предписание на родителите
с оглед защита на правата на децата.
Една от предвидените в ЗЗДет. мерки за закрила е
съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда /чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗДет./. В
нормата на чл.23 от ЗЗДет. е определено в какво се изразяват мерките за закрила
в семейна среда, като съгласно чл.23, т.2 от ЗЗДет. мярката се изразява в
насочване към подходящи социални услуги. Мерките за закрила по чл.23 се
предприемат от ДСП по искане на родителите или на самото дете, както и по преценка
на ДСП и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от ДСП
/чл.24, ал.1 от ЗЗДет./. Целта на мярката за закрила в семейна среда, която
може да се осъществява и чрез социална услуга, е да бъдат подпомогнати детето и
семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето
/чл.18, ал.1 и ал.3 от ППЗЗДет. /.
Оспорената пред съда Заповед е издадена при наличието
на предвидените в чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет предпоставки. От данните, които
са събрани при извършеното социално проучване, се налага извод за отказ на
бащата от ползването на мерките за закрила и отказ от негова страна да
осъществява контакти със социалните работници, включително и във връзка с
издадената от тяхна страна мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗД. Налице е отказ
да съдейства, въпреки многократно проведени с него разговори и консултации и за
осъществяване на присъденият режим на лични контакти между детето и неговата
майка. Следва да се отбележи, че постановеното съдебно решение за прекратяване на
брака и определянето на режима на лични контакти е задължително за страните по
делото, като определеният режим на лични контакти на майката не е под условие в
зависимост от здравословното състояние на детето, нито от неговото желание, а
още по-малко дали родителят е на работа и не може да отсъства /като се твърди в
жалбата/. Това решение не поражда само права на страните, но и създава
съответните задължения. Обстоятелството, че родителските права са присъдени в
полза на жалбоподателят, не означава, че майката е лишена от такива родителски
права. Не означава също така и че жалбоподателят не може да бъде адресат на
задължителни предписания или заповед за ползване на социална услуга, издадени
от органите на ДСП. Ирелеватно за тяхната законосъобразност и е вътрешното
убеждение на адресата /в конкретния случай същият твърди, че няма нужда нито от
заповедта нито от посещаването на психолог/. Законосъобразността на заповедта
се преценя на база установените факти по делото. В контекста на гореизложеното,
неизпълнението на съдебното решение, не само представлява неуважение към
българската правосъдна система, но е и основание за носеното на наказателна
отговорност /чл.296 от НК/. Образуваното на изпълнително дело за
осъществяването на режима на лични контакти с взискател майката Ж.Р. и длъжник бащата
Г.Р. /жалбоподател по настоящето дело/, представлява още едно доказателство за законосъобразността
издадената заповед в тази насока.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда
приема, че поведението на Г.Р. представлява по своето естество отказ за сътрудничество
по смисъла на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗДет, което според същият текст е основание
за издаване на Заповед. Налице е и факта, че детето е било обект на домашно
насилие, поради което и в правомощието на директора на ДСП е да постанови
заповед за ползването на социална услуга /чл.20, ал.4, т.2 от ППЗЗДет/.
Събраните по делото доказателства относно
взаимоотношенията между родителите и отношенията със сина им сочат, че детето е
било подложено на емоционално-психологически стрес. Липсата на майчинска грижа,
на свиждания на детето с майката, както и обстоятелството, че същото е било свидетел
на лошите отношения между родителите /конфликтите помежду им, поведението на
бащата преди развода/, са все обстоятелства, които предполагат наличието на
предпоставките за определянето на детето като такова в риск. Тези
обстоятелства, преценени едновременно със специфичната възраст на детето /четиринадесет
години/, която по правило е свързана със значими физически, емоционални и
психологически промени, както и създадената ситуация, при която детето израства
и формира личностните си качества без участието на майката в неговото
отглеждане и възпитание, налагат извода, че към момента на издаването му
оспорената Заповед е охранявало правата на 14-годишното момче и неговия
най-добър интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет.
Безспорно е установено, че в началото на 2023
год., не са били осъществяван постановения със съдебното решение режим на
контакти на детето с майката, за което са налице безспорни доказателства.
Безспорно е също така, че жалбоподателят не е съдействал на социалните служби. От
разпита на детето, съдът намира, че е налице негативно отношение на детето
спрямо майка му, което е вследствие на престоя му при баща му. Това се подкрепя
и от приложената по делото съдебно-психологична експертиза на детето, от която
е установено развитието на синдрома на родителската отчужденост и конфликт на
лоялността. Твърди се, че детето не желае да вижда майка си, поради което и той
не може да стори нищо. Това предполага и неуважение от негова страна спрямо
съдебната система и постановените съдебни решения /каквото е и убеждението на
жалбоподателя/. Както и по горе бе изтъкнато, тези решения са задължителни
както за майката, така и за бащата, така и за детето. Именно бащата е човека,
при който живее детето и който е длъжен да му обясни задължителния характер на
постановените съдебни решения. Безспорно е също така, че е постановена мярка за
закрила по чл.23, т.2 от ЗЗД, но бащата не съдейства на социалните служби за
реализирането й. Това че детето се разстройва от тези срещи не е доказано по
делото, като в този смисъл, съдът не кредитира и показанията на свидетелката С.,
тъй като същата живее на семейни начала с жалбоподателя и е заинтересована от
изхода на спора.
Предвид гореизложеното съдът счита, че нареждайки
ползването на посочената социална услуга от страна на оспорващия, съобразявайки
същата с най-добрия интерес на детето, административният орган е издал акта си
в съответствие с материалния закон. Изложените обстоятелства сочат, че при
издаване на оспорваната заповед, са преценени всички критерии по ЗЗДет и
ППЗЗДет, а определената социална услуга е съобразена с потребностите на детето,
което има право да контактува и с двамата си родители. Чрез определената мярка
се цели да се помогне на детето да преодолее психологическата травма от
раздялата на родителите, обтегнатите отношения помежду им и да се приучи да
общува и с двамата поотделно. Мярката е съобразена с най-добрия интерес на
детето да поддържа нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от
значение за психо-емоционалното му здраве. Съгласно практиката на Съда по
правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, №
13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки,
както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити
неговите най – висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на
човека по приложението на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), националният съд дължи да осигури
справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава,
че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v.
Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата
на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.).
С оглед гореизложените съображения съдът намира,
че оспорената Заповед, като издадено от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно
приложение на относимия материален закон и съобразена с целта му се явява
законосъобразна. Жалбата против нея е неоснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
По делото не са направени искания за присъждане на
разноски от страните.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Н.Р. *** против Заповед №ЗД/Д/СТ-040/22.03.2023 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: