РЕШЕНИЕ
№260081
05.04.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на десети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 1067 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Oбразувано e
по въззивна жалба на Н.Г. срещу Решение № 260222/09.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 501/2020 г. на Районен съд
Добрич, в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил Н.Г. да заплаща на
малолетния си син К.Г. месечна издръжка от 230, 00 лева, считано от 01.05.2020
г. Произнасянето по издръжката се атакува за сумата над 152, 50 лева, до пълния
присъден размер от 230, 00 лева.
Въззивникът атакува
съдебния акт с доводи за неправилност.
Поддържа, че
размерът на присъдената издръжка не е съобразен с възможностите му и с нуждите
на детето. В тази връзка изтъква, че съдът не е отчел, че детето получава
пенсия. Не е отчел и факта, че лекарствата му се плащат от здравната каса.
Счита, че при определяне размера на издръжката е трябвало да бъде съобразено,
че майката на детето също реализира доходи, има собствен автомобил и жилище.
Пълномощникът
на Н.Г. оспорва фактическия извод на съда, че последният реализира месечен доход в
размер на 1000 до 2000 лева. Сочи, че липсват доказателства за такъв извод. В
контекста на въпроса за доходите му, акцентира на обстоятелството, че
епидемиологичната обстановка се е отразила неблагоприятно на доходите му.
Прави искане
решението да бъде отменено в обжалваната част и размерът на присъдената
издръжка да бъде намален до 152, 50 лева. Претендира и разноски.
Пред въззивния съд се явява лично и с процесуалния си
представител – адвокат Е.В.. Последната пледира за отмяна на решението в
обжалваната част. Депозира писмени бележки, в които са изложени съображения за
неправилност на съдебния акт, идентични с тези от въззивната жалба.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Същата не
споделя оплакванията на въззивника. Счита, че съдът е изследвал в пълнота
доказателствата по делото и е стигнал до правилен краен извод. В противовес на
твърденията на Н. М. сочи, че районният съд е съобразил размера на получаваната
помощ от малолетното дете, както и лекарствата, които се плащат от държавата.
По отношение на доходите на въззивника заявява, че същият сам в съдебно заседание
е казал, че месечния му доход е между 1000 и 2000 лева.
Иска
решението на първостепенния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание не се явява лично. Представлява се
от адвокат Г.Д., която заявява, че при определяне размера на процесната
издръжка следва да бъде съобразено здравословното състояние на детето.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 260222/09.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 501/2020 г., Районен съд Добрич е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетния К.Г. на неговата
майка – М.Н.,
и е постановил местоживеенето на детето да бъде при последната. Определил е
режим на лични контакти с бащата и е осъдил Н. М. да заплаща на сина си месечна
издръжка в размер на 230, 00 лева. Съдебният акт се атакува от бащата в частта
относно издръжката, за сумата над 152, 50 лева до пълния присъден размер от
230, 00 лева. В останалите части решението е влязло в сила, като необжалвано.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Предявен е иск с правно основание чл. 143,
ал. 2 от СК, с който малолетният К.Г. претендира месечна издръжка от 400, 00
лева от баща си – Н.Г.. В хода на делото, чрез процесуалния си представител,
ищецът поддържа иска си до сумата от 250, 00 лева. Първоинстанционният съд е
уважил претенцията до сумата от 230, 00 лева, а ответникът счита, че този размер
трябва да бъде редуциран до минималния по чл. 142, ал. 2 от СК от 152, 50 лева.
Оттук следва, че спорът между
страните във въззивното производство се свежда до размера на определената
издръжка. Когато определя размера на дължимата издръжка съдът се ръководи от
два основни критерия, посочени в чл. 142, ал. 1 от СК - нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Доказателствените
материали по делото показват, че К.Г. има повече и по-специфични потребности в
сравнение с другите деца на неговата възраст. Причина за това положение е
неговото здравословно състояние.
Видно от удостоверение
за раждане, К. Г. е роден на *** г. Негова майка е М.Н., а негов баща е
ответникът – Н.Г.. Родителите на детето нямат сключен брак и живеят разделени.
От представените
писмени доказателствени средства – епикризи от месец декември 2017 г. на МБАЛ
„Света Марина“ - гр. Варна и на Специализирана болница за активно лечение по
детски болести „Проф. д-р Иван Митев“, епикриза от месец юни 2018 г., от месец
ноември 2018 г., от месец юли 2019 г., и от месец август 2020 г., на
Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван
Митев“, експертно решение № 1999 от 18.06.2019 г. на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“, се
установява, че К. Г. страда от „пропионова ацидемия, епилепсия, хиперамонемия“.
Според последната епикриза от 2020 г. детето е на нискобелтъчна диета и приема:
Карбаглу 3х1 табл.; Л-карнитин 2х300 мг; Биотин 20 мг.; Acti B12 1 впръскване
във всяка ноздра – 1000 mcg; Метронидазол 10 мг сутрин; Тиамин 2х37,5 мг /20
дни прием, 10 дни пауза/; Репитенд 3х300 мг; мляко Comida OAC. Препоръчано е да
бъде продължена кинезитерапията на детето, да се продължи приема на
медикаментите лопрофин, репитенд и карбаглу. Предписан е и ежедневен прием на
метронидазол. Видно от справка на РЗОК Добрич, от предписаните на детето
лекарствени продукти и диетични храни за специални цели, за периода от
01.01.2020 г. – 18.09.2020 г., НЗОК е поела разходите за получените количества
„репитенд“ и „лопрофин“. Майката на детето е представила касови
бонове, доказващи закупуването на „метронидазол“ на стойност 88,67 лева и „биотин“
на стойност 127,02 лева. Като писмени доказателствени средства са приети касови
бонови, от които се установява закупуването памперси на цена от 16 лева, както
и такива за закупуването на безглутенови и безлактозни храни на стойност от 27,
90 лева. Според обясненията на майката детето се храни предимно с плодове и
зеленчуци и със специални храни, чиято цена е по-висока от тази на
обикновените. С решението на ТЕЛК му е определена 80% инвалидност с чужда помощ
за период от три години – до 01.06.2022 г. Не е спорно, че всеки месец детето
посещава МБАЛ „Света Марина“ – град Варна, за да бъде изследвано количеството
амоняк в кръвта му. Не е спорно също, че всяка година се налага да посещава
Специализирана
болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“, където
престоява по една седмица, за извършването на изследвания.
Специфичните
потребности на детето налагат извода, че същото се нуждае от месечна издръжка в
по-висок размер от обичайния за дете на неговата възраст, която се равнява на
около 450, 00 лева. Този по-висок размер на издръжката обхваща разходите за
закупуване на „метронидазол“ и „биотин“, които не се поемат от НЗОК. Обхваща и
всички разходи, свързани с пътуването на детето за изследвания в гр. Варна и
гр. София, както и разходите за закупуване на специални безглутенови и
безлактозни храни. Ето защо съдът счита, че към месечната издръжка, необходима
за отглеждане на дете на възрастта на К.Г. от 450, 00 лева, следва да бъде
прибавена допълнително сума от поне 350 лева, с оглед неговите специфични
потребности, или общо за отглеждането му са необходими 800, 00 лева месечно.
От този общ размер на
месечната издръжка трябва да бъде извадена сумата от 450, 00 лева, която
майката получава като помощ на основание чл. 8д, т. 1 от ЗСПД, изводимо от
приложеното удостоверение на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Добрич.
Този извод е възприет от
Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г. на Пленума на ВС,
където ясно е посочено, че „при определяне размера на издръжката семейните добавки
следва да се спадат от общата сума, необходима за издръжка на децата, а остатъкът
да се разпределя съобразно с възможностите на родителите, защото тези добавки
са предназначени именно за издръжка на децата, а не са личен доход на
родителите“.
Така
разликата от 350, 00 лева, необходима за издържане на малолетното дете трябва да бъде разпределена между двамата
родители съобразно възможностите им.
Не се спори, че майката
на детето работи като „заместник ръководител сървис“ в „Билла България“ ЕООД в
град Добрич. Приложено е удостоверение, от което се извежда, че за периода от
месец септември 2019 г. до месец май 2020 г. е получавала възнаграждение в
размер от 260, 29 лева до 843, 88 лева.
От договор за жилищен
кредит от 28.05.2015 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
*, том *, дело
№ * от 2015 г. на нотариус Р.Г., вписан под № 330 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд Добрич, се установява, че М.Н. е
получила заем от 23 000, 00 лева, с който е закупила апартамент, находящ
се в град Д.. От погасителния план към договора се извежда, че кредитът трябва
да бъде погасен на 120 месечни анюитетни вноски от по 251, 06 лева всяка.
Последната е с дата 05.06.2025 г.
Пред първоинстанционния
съд ответникът е признал, че има личен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
работи в собствен сервиз и месечният му доход варира между 1500, 00 лева и
2000, 00 лева. Обяснил е, че няма разходи за наем, тъй като живее в къщата на
майка си.
Въззивният съд счита,
че признанието на бащата за месечния му доход категорично установява
релевантния факт. Признанието не може да бъде опровергано от представената
годишна данъчна декларация на дружеството „Ники кар 11“, която е частен
документ и не се ползва с материална доказателствена сила. По отношение на
финансовите си възможности ответникът е изтъкнал, че епидемиологичната
обстановка се е отразила неблагоприятно на доходите му. Съдът не приема
твърдението достоверно, защото не са представени доказателства в този смисъл.
Освен това, дейността на дружеството – ремонт на автомобили, не е сред
засегнатите от ограниченията, наложени във връзка с епидемиологичната
обстановка.
От съпоставянето на
доходите на майката и бащата на детето е видно, че последният разполага с
по-големи финансови възможности. Отделно от това бащата живее при майка си и не
плаща наем, докато М.Н. всеки месец е задължена да погасява жилищен кредит. Съгласно
приетото в Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г. на Пленума на ВС за размера на
издръжката е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е
предоставено за отглеждане и възпитание детето. В конкретния случай детето се
отглежда от майка си, която трябва да задоволява специфичните нужди на К. за
храна, медикаменти и лечение.
Изложеното относно
възможностите на родителите налага извода, че 2/3 от сумата от 350, 00 лева,
необходима за отглеждане на детето, трябва да бъде поета от бащата Н.Г.. Ето
защо съдът счита, че последният трябва да бъде осъден да плаща месечна издръжка
на малолетния си син в размер на 230, 00 лева, считано от 01.05.2020 г.
Поради идентичността на
изводите на двете инстанции, Решение № 260222/09.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 501/2020 г. от Районен съд Добрич, трябва да бъде потвърдено в частта, с
която първоинстанционният съд е осъдил Н.Г. да заплаща на малолетния си син К.Г.
месечна издръжка от 230, 00 лева, считано от 01.05.2020 г.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 350,
00 лева. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума е заплатена от страната за процесуалното ѝ представителство
пред Окръжен съд Добрич.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноски – адвокатско възнаграждение, в размер на 350, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 260222/09.11.2020 г., постановено по гр. д. № 501/2020 г. на Районен съд
Добрич, в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил Н.Г. ***, ЕГН **********,
да заплаща на малолетния си син К. Н.Г., ЕГН **********, месечна издръжка от
230, 00 лева, считано от 01.05.2020 г.
ОСЪЖДА Н.Г. ***,
ЕГН **********, да заплати на К. Н.Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен
представител – М.К.Н.,***, ЕГН **********, сумата от 350, 00 лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски по в.гр.д. № 1067 по описа
на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.