№ 177
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110131037 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. В. Ф., ЕГН **********, починал в
хода на производството и заметен от наследниците си по закон М. Е. Ф., ЕГН**********, с
която са предявени срещу [фирма] обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 ЗЗД и
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на 7 046,53 лв. - недължимо платена сума в периода 17.06.2014 г. –
14.03.2016 г. в полза на дружеството, в качеството му на взискател по изп.дело № [номер]
по описа на ЧСИ М. Б., рег.№[номер] на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен
лист от 01.07.2010 г. по ч.гр.д. №9366/2009 г. по описа на СРС, 84 състав и сумата от 2 135
лв. мораторна лихва в периода 15.01.2018 г. – 15.01.2021 г., за които суми на 05.03.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№2400/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдението, че за
претендираните суми е депозирал на 15.01.2021 г. заявление по чл.410 ГПК, което е в цялост
уважено и на 05.03.2021 г. в негова полза по ч.гр.д. № 2400/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41
–ви състав е издадена заповед по чл.410 ГПК. Срещу дължимостта на сумата по издадената
заповед твърди да е постъпило срочно възражение, което обуславя правният му интерес от
провеждане на иск за установяване дължимостта на оспорените суми по заповедта.
Ищецът сочи, че въз основа на влязла в законна сила заповед по чл.410 ГПК ч.гр.д.
№9366/2009 г. по описа на СРС, 84 състав в полза на [фирма] срещу него е издаден
изпълнителен лист от 01.07.2010 г. за сумата от 7 630,33 лв. главница, ведно със законна
лихва от 26.08.2009 г. до окончателното плащане, 3 192,75 лв. законна лихва за забава за
1
периода 01.03.2001 г. – 06.08.2009 г. и разноски по делото в размер на 682,92 лв. Въз основа
на изпълнителния лист и по молба на дружеството на 13.10.2010 г. е образувано изп.дело
№[номер], по което в периода 17.06.2014 г. – 14.03.2016 г. (краят на периода е уточнен с
молба вх.№16332/21.06.2021 г.) принудително му е удържана сумата от 7 046,53 лв. и
преведена в полза на ответника. Навежда, че последното изпълнително действие по изп.дело
№[номер] е извършено на 01.11.2010 г. и след това в продължение на повече от две години
взискателят не поискал извършване на други изпълнителни действия. Поради това според
ищеца изпълнителното производство било прекратено по силата на закона на 01.11.2012 г. и
на 01.11.2013 г. вземанията били погасени по давност при приложение на кратък
тригодишен давностен срок, респ. на 01.11.2015 г. при приложение на петгодишен
давностен срок. Допълва, че след прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона
ЧСИ продължил да извършва действия по принудително изпълнение, довели до
принудително събиране на сумата от общо 11 791.72 лв., част от която е и претендираната в
настоящото главница. Извършените след настъпване на перемпцията изпълнителни
действия твърди да са нищожни. Сочи, че сумата от 7 630,33 лв. е принудително събрана и
преведена на взискателя след перемиране на делото и след изтичане на давностния срок,
поради което е получена без правно основание от дружеството и подлежи на връщане.
Твърди ответникът да останал задължен и за 2 135 лв. - мораторна лихва върху главница от
7 046,53 лв., която лихва е начислена в периода 15.01.2018 г. – 15.01.2021 г. Представя
документи и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал писмен отговор, с който оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва твърдението, че сумата по главница е постъпила по сметка на
дружеството и е недължимо платена поради неоснователно обогатяване. Намира, че не са
налице предпоставки за уважаване на исковите претенции, желае тяхното отхвърляне,
претендира разноски, прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно и от материалите по гр.д.№ 2400/2021 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви
състав се установява, че същото е образувано по депозирано на 15.01.2021 г. заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от Н. В. Ф. срещу
[фирма] за сумата от 7 046,53 лв. - недължимо платена в периода 17.06.2014 г. – 14.03.2016 г.
в полза на ответника, в качеството му на взискател по изп.дело № [номер] и сумата от 2 135
лв. мораторна лихва в периода 15.01.2018 г. – 15.01.2021 г. В заявлението (т. 9, б. „в“ и т.12)
изрично е посочено, че сумата от 7 046,53 лв. е недължимо платена, тъй като е удържана
принудително вследствие на наложен запор на 05.06.2013 г. на вземания от пенсия на Ф.
„След перемирането /прекратяването/ на изп.дело на 01.11.2012 г.“ и „процесната сума е
недължима, като погасена по давност“.Заявлението е в цялост уважено и с разпореждане от
05.03.2021 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми и сторените в
производството разноски. След редовното връчване на заповедта по чл.410 ГПК в срока по
2
чл.414 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед.
Поради това и на основание чл.415 ГПК с разпореждане от 22.01.2021 г. на заявителят е
указана възможността в месечен срок от уведомяването да предяви иска за установяване на
оспореното вземане, да представи доказателства за това в същия срок, както и да довнесе
дължимата държавна такса. В срок са постъпили доказателства за предявяване на иск.
В исковата молба и уточнителната такава от 21.06.2021 г. се съдържат фактически
твърдения, че сумата от 7 046,53 лв. подлежи на кондициране на две самостоятелни
основания, доколкото е събрана след настъпване на перемпция и изтичане на погасителна
давност за вземането.
Претенцията за неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД се базира на твърденията за
настъпило имуществено разместване между страните при изначална липса на основание,
след отпадане на основанието или на неосъществено такова. При първата кондикция (на
която се позовава ищеца още в заповедното производство – т.12) това са твърденията, че към
момента на осъществяване на имущественото разместване основание за него не е
съществувало. Такива са твърденията на ищеца в заповедното и в исковото производство,
поради което и не следва да се приема, че в исковото производство е въведено ново
основание. Следва да се приеме, че ищецът се позовава на настъпила перемпция и изтекъл
давностен срок, погасяващ правото на принудително изпълнение на вземането (така т. 9, б.
„в“ и т.12 на заявлението и горецитираната уточнителна молба в исковото производство).
Вън от горното въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на
исковия процес /решение № 281/06.01.2016 г. по дело № 1589/2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., вр.
т.11.б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК/. В този смисъл,
произнасянето следва да е по същество.
Искът е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по
чл.410 ГПК.
Не е спорно в производството и се установява от приложеното към настоящото ч.гр.д.
№ 9366/2009 г. на СРС, 84 състав, че с разпореждане от 25.09.2009 г. подаденото от [фирма]
заявление по чл.410 ГПК било уважено и срещу Н. В. Ф. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 7 630,33 лв. главница за
доставена топлинна енергия в периода месец 01.2001 г. – месец 04.2008 г. до имот с
административен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], сумата от 3 192,75 лв.
мораторна лихва за периода 01.03.2001 г. – 06.08.2009 г., законна лихва от 26.08.2009 г. до
окончателното плащане и сумата от 216,46 лв. разноски. Видно от отбелязване на гърба на
заповедта на 01.07.2010 г., на основание чл.416 ГПК, въз основа на влязла в сила заповед
бил издаден изпълнителен лист за горепосочените суми.
3
По молба на дружеството от 13.10.2010г. въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изп.д № [номер] по описа ЧСИ М. Б., рег.№[номер] на КЧСИ. С молбата
взискателят поискал предприемане на изпълнителни действия и възложил на съдебния
изпълнител определяне на начина на изпълнение на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
На 21.10.2010 г. по изпълнителното дело били изпратени запорни съобщения за
налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. На 28.10.2010 г. [фирма]
като трето задължено лице уведомило съдебния изпълнител за наложения запор върху
сметка на Ф.. На 21.05.2013 г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор
върху вземания на последния от пенсия. Считано от 01.06.2013 г. започнало изпълнение на
наложения запор чрез удръжки в размер на 328,53 лв. месечно, променена няколкократно по
размер. Вследствие на наложения запор ежемесечно по изпълнителното дело постъпвали
суми в периода 21.06.2013 г. – 13.06.2016 г. Видно от удостоверение изх. №
74626/27.06.2016 г. в горния период по изпълнителното дело постъпила сумата в общ размер
от 11 791,72 лева. През исковия период 17.06.2014 г. – 14.03.2016 г. постъпили двадесет и
два броя преводи вследствие на наложения запор, с които по набирателната сметка на
съдебния изпълнител била заплатена сумата от общо 7 046,53 лева.
С молба от 06.07.2016 г. длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. По искането бил постановен отказ на 13.07.2016 г. Видно от
удостоверение изх. № 01385/09.01.2017 г. към същата дата по изпълнителното дело в полза
на взискателя била преведена сумата от общо 11 843,25 лева от общо постъпилата по
изпълнителното дело в размер на 13 486,78 лева. Наложеният върху пенсията запор бил
вдигнат със съобщение от 27.02.2020 г., считано от 01.03.2020 г. с оглед пълното погасяване
на дълга и с разпореждане от 27.05.2020 г. изпълнителното дело било приключено на
основание чл.433, ал.2 ГПК.
В хода на производството по делото на 04.07.2021 г. настъпила смъртта на ищеца,
който е оставил наследник по закон преживяла съпруга М. Е. Ф. с оглед вписаните и
неоспорени откази от наследство на двамата му низходящи. На основание чл.227 ГПК Ф. е
конституирана в производство на мястото на покойния ищец.
След извършена служебна справка съдът констатира, както следва:
на 18.01.2018 г. въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 56627/2017 г. по описа на СРС, 35 с-в бил
издаден изпълнителен лист срещу дружеството в полза на Ф. за сумата от 985,59 лв.,
представляваща недължимо платена сума по изп. д. № 5231/2010г. на ЧСИ Б.;
с решение № 348404/27.02.2018 г. по гр.д. №62879/2017 г. по описа на СРС, 124 с-в,
потвърдено с влязло в сила решение на СГС, бил отхвърлен предявеният от Н. В. Ф. срещу
[фирма] иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.55 ЗЗД за признаване за установено, че
дружеството дължи на Ф. сумата от 985,59 лв., събрана по изп.д.№ [номер], за която била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3473/2017г. на СРС, І ГО, 124
състав;
4
на 04.12.2019 г. въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 389/2019 г. по описа на СРС, 76 с-в бил
издаден изпълнителен лист срещу дружеството в полза на Ф. за сумата от 985,59 лв., част от
неоснователно събрана сума от 11 791,72 лева по изп.д. № [номер] на ЧСИ Б.;
с влязло в законна сила решение № 20202440/18.09.2020 г., постановено по иск на Ф. с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 ЗЗД, било признато за установено, че [фирма],
ЕИК [ЕИК] му дължи сумата от 985,59 лв., представляваща недължимо платена по
изпълнително дело №[номер], за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №19672/2019 г. на СРС, 29 състав, решението било
постановено по реда на чл.238 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Въз основа на горното по делото се установява получаване от ответното дружество на
сумата от 11 843,25 лева, представляваща част от общо постъпилата по изпълнителното дело
сума вследствие на наложен запори на вземания на длъжника от пенсия. През исковия
период 17.06.2014 г. – 14.03.2016 г. по изпълнителното дело постъпила сумата от общо
7 046,53 лева, от която в полза на взискателя била преведена сумата от 6 446,53 лева, а
сумата от 600 лева била преведена в полза на съдебния изпълнител за покриване на такси по
т.26 от ТТРЗЧСИ. Размерът на преведените в полза на взискателя суми през исковия период
се установява от отбелязвания на гърба на издадения изпълнителен лист. Сумата от 600 лева
не е получавана от ответното дружество, а от съдебния изпълнител, поради което
възражението на [фирма], че не е получила изцяло постъпилата в периода 17.06.2014 г. –
14.03.2016 г. по изпълнителното дело сума е основателно. Установява се имуществено
разместване през исковия период до размера от 6 446,53 лв.
Исковите претенции са изрично срочно оспорени като неоснователни, което налага
изследване на въпроса за наличието, респ. липсата на основание за получаване, съответно
задържане на получената сума 6 446,53 лв.
Доказва се в производството от събраните писмени доказателства, че след 21.10.2010 г.
в продължение на над две години взискателят не е искал извършване на изпълнителни
действия и такива не са предприемани по възлагане от съдебния изпълнител, което е довело
до прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона, доколкото не се касае за дело
за издръжка. Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК ако взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява ex
lege. Това прекратяване на изпълнителното производство е настъпило на 21.10.2012 г., а
издаване на постановление от съдебния изпълнител има само декларативно действие.
С оглед датата на прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него
ще намери приложение ППВС № 3/1980 г. /така решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на
ВКС, IV г. о./ и нов давностен срок ще започне да тече от момента, в който са били налице
условия за прекратяване на изпълнителното производство, независимо дали е издадено към
5
него момент постановление на съдебния изпълнител. Наложеният запор върху банковите
сметки на длъжника на 21.05.2013 г. не рефлектира върху започналият да тече след
21.10.2012 г. давностен срок /Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г.,
II т. о., ТК на ВКС/. Същевременно постъпилите в резултат от запора суми в периода
17.06.2014 г. – 21.10.2015 г. не са покрити от погасителен давностен срок, а настъпилата
перемпция на изпълнителното дело не прави получената в тази период от взискателя сума
недължима, тъй като прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по себе си не
е пречка за започване на нов изпълнителен процес, доколкото не погасява вземането, нито
обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист /Решение № 232 от 4.10.2013
г. на ВКС по гр. д. № 3046/2013 г., III г. о., ГК/. Следва да се държи сметка, че влязлата в
сила заповед, поради нейното неоспорване от длъжника в срока по чл.414, ал.1 ГПК, прави
вземането по заповедта безспорно. След влизане в сила на заповедта длъжникът, който не
твърди обстоятелства по чл.424, ал.1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на
факти, настъпили след изтичане срока за възражение по чл.414 ГПК – арг. чл.439, ал.2 ГПК,
т.е. длъжник по приключило изпълнително дело може да се позове успешно само на
погасителна давност, плащане, прихващане или друг способ за погасяване на вземанията.
Изтичането на двугодишния срок води само до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не и до погасяване на материалното право на взискателя.
Твърдението на ищеца за недължимост на получените от дружеството сумите, поради
перемиране на изп.дело №[номер] е неоснователно и този въпрос е разрешен с влязлото в
сила решение на СГС, с което е потвърдено решение № 348404/27.02.2018 г. по гр.д.
№62879/2017 г., касаещо постъпилите на 21.06.2013 г., на 16.07.2013 г. и на 16.08.2013 г. по
изпълнителното дело суми в размер на по 328,53 лв. или общо 985,59 лв. С това виждане
настоящият съдебен състав се солиаризира по изложените съображения, намерили опора в
практиката на върховната съдебна инстанция. Обстоятелството, че наложеният на 21.05.2013
г. запор по прекратеното изпълнително дело не е валидно предприет не рефлектира върху
наличието на основанието на взискателя за получаване на сумата по изпълнителния лист, а
единствено биха имали отношение към обжалване на действията на съдебния изпълнител по
реда на чл.435 ГПК и към отговорността на същия по чл.441 ГПК.
Извършвани след срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК действия не могат да прекъснат
давността на вземането като действия по изпълнението, не могат да се приравнят и на
доброволно плащане на дълга от длъжника по смисъла на чл.116, б.“а“ и б.“в“ ГПК. Да се
приеме, че ефектът от същите е идентичен с този на налагане на запор въз основа на
подадена молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен
лист би означавал да се игнорира ефектът от прекратяване на изпълнителното дело и
изричната разпоредба на чл.433, ал.3 ГПК и да обезсмисли съществуването на същата.
Доколкото запорът не е прекъснал давността, същата не е прекъсната и от постъпването на
удържаните вследствие от налагането му суми до 15.10.2015 г. За постъпилите суми в
остатъка от исковия период след 21.10.2021 г. или за удръжките в периода 13.11.2015 г. –
11.03.2016 г. е изтекъл тригодишен погасителен давностен срок, чието начало е поставено с
6
прекратяване на изпълнителното дело.
Вземанията по издадения изпълнителен лист касаят цена на доставена топлинна
енергия и за обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг и разноски по делото.
Установява се и не е спорно, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.416 ГПК. Престациите за
дължимата цена за доставена топлинна енергия представляват периодичните плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД /ТР № 3/2012 г., решение №168 от 22.12.2009 год. по т.дело
№408/2009 год. на ІІ ТО на ВКС и решение №172 от 23.12.2010 г. по т.дело №180/2010 год.
на І ТО на ВКС/. С последната кратка тригодишна давност се погасяват и вземанията за
обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг по аргумент от чл. 111, б. "в" ЗЗД. С
оглед начина на установяване на вземането и във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила
заповед за изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист, което придава на
заповедта изпълнителна сила. В настоящия случай вземанията на ответника са установени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която няма данни
да е подадено възражение по чл. 414 ГПК, съответно да е проведено исково производство по
чл. 422 ГПК. От приобщеното заповедно производство се установява, че заповедта е влязла в
сила, доколкото в срока по чл.414, ал.2 ГПК от връчването възражение не е постъпило.
Отсъствието на норма в процесуалния закон, която да приравнява влязлата в сила заповед за
изпълнение на влязло в сила съдебно решение или препраща към уредбата на съдебните
решения и конкретно придадената им с процесуалния закон сила на пресъдено нещо по
смисъла на чл. 296 – чл. 299 ГПК норма, както и обстоятелството, че разпоредбите на закона
касаещи силата на пресъдено нещо на съдебните решения са императивни и не могат да
бъдат прилагани по аналогия или при условията на разширително тълкуване, в това число
на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, налага извод, че в случая е приложим тригодишен
давностен срок за всички вземания по издадения изпълнителен лист за главница и лихви, а
срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането. Постъпилите в периода след 21.10.2015 г. до 11.03.2016 г. суми по
изпълнителното дело са покрити от давностен срок (след 11.03.2016 г. до края на исковия
период 14.03.2016 г. суми не са постъпвали). Доказва се,че дружеството е получило част,
равняваща се на 1 525,66 лв. до посочения размер искът по главница следва да се уважи,
доколкото са събрани принудително след изтичане на давностния срок и за разместването на
имуществени блага не е било налице материално-правното основание. Не се установява
процесните вземания да са били предмет на другите по – горе изброени и инициирани от Ф.
производства, а сбора на претенциите по същите и този по настоящото е по – малък от
размера на преведената на взискателя по изпълнението сума.
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни (ТР № 5/2017 г.
по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС). По делото не са ангажирани доказателства за
отправена покана до ответното дружество преди депозиране на заявлението о чл.410 ГПК.
Поради това акцесорната претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
7
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК и Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС на ищеца се следват сторените в заповедното и
исково производство разноски съобразно уважената част от исковете. В исковото и в
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на по 183,63 лева за заплатена
държавна такса и му се следва сумата от по 31,31 лева във всяко от тях.
В исковото производство на ищеца е предоставена безплатна правна помощ на
основание сключен договор от 26.05.2021 г., в който е посочено, че адвокатската помощ се
осъществява при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На основание чл.38, ал.2 вр.чл.1, т.2
ЗАдв. процесуалният представител на ищеца има право на възнаграждение за оказаната
правна помощ, поради което на адв. В.Ф. С. се следва възнаграждение в размер на 134,56
лева. Последният е депозирал исковата и уточнителна молба по делото. Съдът не немира
основание за исканото разделяне поравно на адвокатското възнаграждение между
процесуалния представител на Ф. и тези на заместилата го след смъртта му М. Е. Ф..
Договорът за правна защита е сключен между Ф. и адв. В.С. и адв.С. Й. Д., двамата с
идентичен адрес на практиката. След настъпилата смърт в хода на производството на Ф.
заместилата го в процеса М.Ф. е сключила договор за правна защита и съдействие с адв.К. Б.
със същия адрес на практиката като гореизброените двама пълномощници на покойния.
Процесуалните действията на последната се изчерпват с подаване на молба- становище от
30.11.2021 г., а за явяване в открито съдебно заседание е преупълномощена отново адв.С. Й.
Д.. М. Д. е заместила покойния Ф. като страна в производството и за процесуалното
представителство на ищцовата страна се следва едно възнаграждение. Разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК изрично предвижда, че на ищеца се следва възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв. В конкретния случай не е налице хипотезата на повече от един ищци, на
всеки от които да се следва отделно възнаграждение. Да се вменява в задължение на съда да
определя едно възнаграждение и да разделя същото между неограничен брой процесуални
представители, които всяка страна може да упълномощава за извършване на всяко едно
отделно процесуално действие по делото при уговорка за заплащане на всеки от
процесуалните представители на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. не почива на процесуалния
закон и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, още повече в
контекста на редицата заведени от ищеца производства за различна част от сумите по
изпълнителното дело.
В заповедното производство се следва възнаграждение на адв.Н. И. И. при условията
на чл.38, ал.2 вр.чл.1, т.2 ЗАдв., определено при съобразяване на разпоредбите на чл.7, ал.7
вр.ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или в размер на 94,02 лева.
На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в исковото производство на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в размер на 82,95 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с
чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 ЗЗД, предявен от Н. В. Ф., ЕГН **********, починал в
хода на производството и заметен от наследника си по закон М. Е. Ф., ЕГН**********, с
адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], и съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.1, партер, че [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], дължи на Н. В. Ф. 1 525,66 лева, представляваща недължимо платена сума в
периода от 22.10.2015 г. до 11.03.2016 г. в полза на [фирма], в качеството на взискател по
изп.дело № [номер] по описа на ЧСИ М. Б., рег.№[номер] на КЧСИ, образувано въз основа
на изпълнителен лист от 01.07.2010 г. по ч.гр.д. №9366/2009 г. по описа на СРС, 84 състав,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК на
15.01.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена на 05.03.2021 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №2400/2021 г. по описа на
СРС, І ГО, 41 –ви състав и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1 525,66 лева до
пълния предявен размер от 7 046,53 лева и иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422
ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от от 2 135 лева мораторна лихва в периода 15.01.2018 г. –
15.01.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес
на управление [населено място], [улица], да заплати на Н. В. Ф., ЕГН **********, починал в
хода на производството и заметен от наследника си по закон М. Е. Ф., ЕГН**********, с
адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], и съдебен адрес [населено място], [улица],
ет.1, партер, сумата от 31,31 лева, представляваща сторени в производството разноски за
тази съдебна инстанция и сумата от 31,31 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв., [фирма],
ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на
адв. В.Ф. С. с адрес на практиката [населено място], [улица], ет.1, партер, сумата от 134,56
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАдв., [фирма],
ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на
адв. Н. И. И. с адрес на практиката [населено място], [улица], ет.1, партер, сумата от 94,02
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н. В. Ф., ЕГН **********, починал в хода на
производството и заметен от наследника си по закон М. Е. Ф., ЕГН**********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес], и съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1,
партер, да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], сумата от 82,95 лева, представляваща сторени в производството разноски за
тази съдебна инстанция.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10