РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХсъстав
На двадесет и четвърти
октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар
Калинка Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД №2935 по описа на съда за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „С.Т.В.“ЕООД против НП №
03-010781 от 27.12.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД
-07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 416 ал.5вр.чл.413 ал.2 от КТ на „С.Т.В.“ЕООД
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срока на обжалване и от надлежна страна. С жалбата се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание,
редовно призована, въззивната страна се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който пледира за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2018 г. в гр.Варна била
извършена проверка на строителен обект комплекс жилищни сгради в УПИ VІІ-261
кв.6 по плана на к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“ където се установило лицето В. Калчев. За него нямало
документиран начален инструктаж и тъй като АНО приел, че то извършва трудови
функции, бил съставен АУАН, а в последствие – издадено НО за нарушение на чл-11
ал.5 вр.чл.12. ал.1 и ал.2 от Наредба № РД -07-2 / 09 г.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред
доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Н.,
които са логични и непротиворечиви, както и от
писмените доказателства, които са събрани по реда на НПК.
Съдът, както с оглед изложените от
жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в предвидените
от закона срокове. Съдът намира, че в АУАН и НП, нарушението не е описано пълно и точно нито от
фактическа, нито от правна страна. Не са посочени обстоятелствата при които е
извършено нарушението, нито съставомерните му признаци. Освен това, то е
описано противоречиво, като обстоятелствената му част противоречи на
диспозитивната и не става ясно за какво точно е наказано дружеството. Според разпоредбата
на чл. 3 от Наредбата, ”Работодателят не допуска до работа работник и служител,
който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Според
чл. 12 ал. 1 и 2 :” (1) Начален инструктаж се провежда на лицата, които
постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал.
1, т. 1 - 5 … , (2) Инструктажът по ал.1 се провежда в деня на постъпване
на работа” , а според чл. 11: ”(1)
Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при
работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на
работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие,
което осигурява временна заетост; 2.командировани работници и служители;
3.работещи от други предприятия, които ще работят на територията на
предприятието; 4.лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията;
5. лица, с които се провежда производствена практика;
Съдът
намира, че такива нарушения категорично не са описани в наказателното
постановление нито от фактическа, нито от правна страна и не става ясно в какво
се изразява изпълнителното деяние – в допускане до работа без проведен
инструктаж; в допускане до работа с проведен, но недокументиран инструктаж; или
се изразява в непровеждане, или в недокументиране на инструктажа. В НП не се
сочи, че е допуснато лице, което не е инструктирано, а лице, за което работодателят не е бил „документирал
провеждане на начален инструктаж”. Недокументирането на инструктажа е нарушение на чл.11 ал.5 от Наредбата и за
неизпълнението му следва да носи отговорност лицето, на което е възложен
инструктажа, а не работодателят. Работодателят следва да носи отговорност само
в случаите когато не е осигурил условия за провеждане на инструктажа - чл.11
ал.1 от Наредбата, или когато е допуснал до работа лице, на което не е проведен
инструктаж – чл. 3 от Наредбата. Съдът не споделя становището на въззиваемата
страна, че правилно е ангажирана отговорността на работодателят, тъй като
самият управител извършил в последствие и документирал инструктажа. Физическото
лице управител не може и не следва да се приравнява на юридическото лице
–работодател, поради което и няма как работодателят, който е юридическо лице, да отговаря по чл.11 ал.5 от Наредбата за
задължения, вменени на физическо лице, дори и когато това физическо лице е самият
управител.
За да е налице нарушение по чл.3 от
Наредбата, на първо място трябва да са били налице предпоставките за провеждане
на начален инструктаж. Такива факти не
се сочат, като не е ясно нито от НП, нито от АНП кога Калчев е постъпил на
работа и дали изобщо е постъпил на работа. За да се носи отговорност по чл.3 от
Наредбата, следва начален инструктаж изобщо да не е бил проведен, а не само да
не е бил документиран, като недокументирането е друго нарушение, посочено
по-горе, за което работодателят не е отговорен. В случая, обаче, в АУАН и в НП
не е описано нито от фактическа, нито от правна страна, че начален инструктаж
изобщо не е бил проведен. Така не става
ясно въз основа на какви факти, АНО е направил извод за извършено нарушение. Не
става ясно срещу какви факти се защитава нарушителят и в какви рамки следва да
организира защитата си.
В НП нарушението е описано във връзка
с чл.12. Според ал.2, началният инструктаж се провежда в деня на постъпване на
работа. Също в НП е описана дата на нарушението 12.12.2018г. От фактите в него обаче, не става ясно защо
АНО е избрал тази дата. Ако нарушението се изразява в недокументиране на
инструктаж, както АНО е квалифицирал деянието по чл.11 ал.5 от Наредбата, то ще
е извършено на датата на провеждане на инструктажа, на която е следвало да бъде
документиран. Ако нарушението се изразява в непровеждане на инструктажа, то ще
е извършено в деня на постъпване на работа на лицето, но никъде в АУАН и НП не е
описано кога то е постъпило на работа. Лицето е установено в обекта на 12.12.2018
г. и ако нарушението се изразява в
допускане до работа без инструктаж, действително това е датата на извършването
му, но АНО не е посочил, че наказва дружеството за нарушение на чл.3 от Наредба
№РД-07-02/16.12.2009г. Действително, неконкретизирането на квалификацията
цифром само по себе си не е съществено процесуално нарушение, тъй като защитата
се гради срещу фактите, не срещу квалификацията. В случая, обаче, не
нарушението не става ясно нито от фактическото описание, нито от словесното
правно описание, нито от цифровата квалификация, нито от трите взети заедно. За
да е извършено нарушение по чл. 3 от Наредбата, следва инструктаж да не е
провеждан изобщо, а не само да не е документиран, както е описано в НП.
На
следващо място, не става ясно от фактите, описани в АУАН и НП, дали „С.Т.В.“ЕООД
е работодател, т.е. дали са налице признаците на прикрито трудово
правоотношение с В. Калчев. Не се сочи
наличие на работно време и почивки,
на работно място, на трудово възнаграждение и не става ясно дали Калчев е в трудово
правоотношение и с кого. Не са описани фактите, от които е направен извод, че
дружеството е работодател. Не става ясно и какво е правил пострадалия на обекта и дали е
бил в кръга от лица, на които се дължи начален инструктаж.
Нарушението
не е описано не само фактически, но и правно, като не са описани и
съставомерните признаци на нарушението. В АУАН и НП като не е описан нито един от съставите на
възможните нарушения по чл. 3, чл. 11 ал.1, чл.11 ал.5, или чл. 12, ал. 1 от
Наредбата и съдът не може да прецени каква е била волята на АНО.
Предметът на доказване в хода на
въззивното производство се определя от обстоятелствената част на АУАН и НП и не
става ясно и в какви рамки следва да бъде проведено съдебното следствие.
Правото на защита е ограничено, нарушението е съществено и налага отмяна на НП.
Предвид презумпцията за невиновност, изцяло в тежест на АНО е да докаже че
именно „С.Т.В.“ЕООД е бил работодателят, че се е дължал начален инструктаж на Калчев, че начален
инструктаж не е бил провеждан, както и че деянието е извършено виновно. В АУАН
и НП се дължи описването на фактите, от които да се направят тези изводи. Съдът
е длъжен да събере служебно доказателства, но само за онези факти, които са в
предмета на доказване, очертан от
обстоятелствената част на НП. Такива
факти не са описани нито в АУАН, нито в НП. А защитата на въззивника се
осъществява срещу фактите и е недопустимо те да се установяват едва в съдебно
заседание.
Предвид
горното, не става ясно за какво точно е наказано лицето и съдът е лишен от
възможност да прецени кой материален закон е приложил АНО и дали го е приложил
правилно. Описано е, че „С.Т.В.“ЕООД е
допуснало лицето до работа без да е документиран инструктаж. Недокументирането
на инструктаж е самостоятелно нарушение, което се счита извършено на датата на
провеждане на инструктажа и за което е отговорен този, който е трябвало да го
документира. Поради това, ако АНО е наказал въззивника за това нарушение, то материалният
закон е приложен неправилно, тъй като няма доказателства, че то е извършено на
12.12.2018 г. и тъй като дружеството е наказано в качеството на работодател, а
работодателят не е субект на задължението за документиране, съответно – не е
субект на това нарушение. Неговото задължение е да организира провеждането на
инструктажа. Допускането до работа на
лице без инструктаж е нарушение, извършено на датата на допускане до работа и
отговорен за това е работодателя. В АУАН и НП, обаче не е описано, че на Калчев
не е провеждан инструктаж и този факт не е нито изследван, нито е доказан от
АНО. Не са описани и фактите, от които е направен извод, че „С.Т.В.“ЕООД е
работодател, поради което се налага извода, че ако е наказан за допускане до
работа, то той е наказан за нарушение, което не е доказано да е извършено и
отново материалният закон е приложен не правилно. Съдът няма задължение да
събира доказателства относно факти, които не са описани в обстоятелствената
част на наказателното постановление, тъй като то очертава пределите на
въззивната проверка.
Въпреки
това, се налага извод за неправилно приложение на закона, предвид правната
квалификация по чл.11 и 12 от Наредбата, която не съответства на описаното
изпълнителното деяние – допускане до работа.
Освен
това АНО не ангажира доказателства, че лицето е било допуснато до работа на
12.12.2018г. Предвид презумпцията за невиновност, налагането на наказание, за
нарушение, което не е безспорно доказано да е извършено е неправилно приложение
на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Допуснатите съществени
процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон обуславят
отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че не следва
да се произнася по справедливостта на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 03-010781 от 27.12.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.11 ал.5 вр.чл.12 ал.1 и ал.2 от
Наредба №РД -07-2 от 16.12.2009г., на осн. чл. 416 ал.5вр.чл.413 ал.2 от КТ на „С.Т.В.“
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: