№ 14
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600022 по описа за 2022
година
и с участието на прокурора полк. Иво Петков, образувано по жалба от
адвокат Д.К. от АК – П., защитник на подсъдимия редник 1 – ви клас П. Д. П. от
в.ф. .... - П., срещу присъда № 3/12.11.2021 г. по НОХД № 33/2022 г. по описа на
Военен съд - П..
С обжалваната Присъда подсъдимият редник 1 – ви клас П.П. е
признат за виновен в това, че на 29.06.20.. г., към 07:45 часа, в гр. П., по ул.
"Л.." № .., в посока север, управлявал моторно превозно средство – л.а. „Х...“,
с рег. № Р. ... .., собственост на баща му Д. П. П. от гр. Б., след употреба на
наркотични вещества – амфетамин (АМР) и метамфетамин (МЕТ),
представляващи високорискови наркотични вещества, включени в
Приложение № 1, към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите – растения вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина и в
Приложение № 1, към чл. 3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични – Списък І – растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Drug
Check 3000, с № ARNB 0821, и на основание чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 54 НК е
ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
1
СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 500 лв.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК от така наложеното му
наказание лишаване от свобода е ПРИСПАДНАТО времето, през което е бил
задържан, считано от 13:45 ч. на 29.06.20.. г. до 09:00 ч. на 30.06.20.. г.,
съгласно заповед за задържане на лице (л. 11, том I от ДП № 28-Рп/2020 г.).
На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на определеното му
наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода е
ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия е
НАЛОЖЕНО и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява моторно
превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 59, ал. 4 НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което
подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство
по административен ред, считано от 29.06.20.. г.
С присъдата е постановено приложените по делото веществени
доказателства Дрегер Drug Check 3000, с № ARNB 0821; Електронна везна,
сива на цвят и Механична мелачка за тютюневи листа, червена, като вещи без
стойност, да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 1 НПК редник П. е ОСЪДЕН да заплати по
сметка на ОД на МВР – П. направените по делото разноски в размер на 80.39
лв. за изготвената химическа експертиза и в размер на 80.00 лв. за явяване на
вещото лице и изслушване в хода на съдебното следствие; както и сумата 1
235.30 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд -
гр. П., от които 292.80 лв. за изготвената токсикологична експертиза; 425.00
лв. за явяване на вещото лице и изслушването й в хода на съдебното
следствие и 517.50 лв. за изготвената допълнителна токсикологична
експертиза. На основание чл. 190, ал. 2 НПК е постановено при липса на
доброволно заплащане подсъдимият да заплати 5 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на Военен съд - гр. П..
В жалбата се изразява становище, че присъдата е неправилна и
необоснована. Основните оплаквания са, че основният съд неправилно е
приложил материалния закон като е приел, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди се, че е налице обективна несъставомерност на
извършеното поради неспазване от страна на полицейските служители на
правилата, определени с Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техни аналози. Заявява се, че от доказателствената съвкупност не
може да се даде отговор на важни въпроси, директно относими към
съставомерността на деянието, а именно: спазен ли е времевият интервал от
минимум 10 минути преди започване на проверката; къде се намира или къде
2
е залепен стикер № 0051851-1; защо намиращото се по делото веществено
доказателство Дръг чек 3000 не съответства на вещественото доказателство,
описано и фотографирано в протокола за оглед, извършен на 17.08.2020 г.;
кога е изписано ЕГН-то на подсъдимия върху касетата; защо талонът за
изследване е по образец, който е отменен с направените през 2018 г.
изменения в Наредба № 1/19.07.2017 г. В допълнителните писмени изложения
към жалбата се излагат подробни доводи, касаещи посочените в жалбата
въпроси. Защитата счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че са спазени Методическите указания, рег. № 32860-17590/19.05.2016 г.
относно реда за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози от водачите на МПС с орален тест Drager DrugCheck 3000,
тъй като този извод на съда не се основава на данните по делото.
Иска се отмяна на присъдата, признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаване му по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна
на присъдата и връщане делото на ВС – П. за ново разглеждане от друг състав
на съда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване процесуалните права на редник П..
Срещу жалбата и допълнителните писмени изложения към нея не са
постъпили писмени възражения от прокуратурата.
В съдебно заседание адвокат К. поддържа изцяло доводите в жалбата и
допълнителните писмени изложения към нея.
Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си и иска да
бъде оправдан.
Пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че
атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и пледира същата да бъде
потвърдена.
Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани на
досъдебното производство /ДП/ и пред първата инстанция доказателства,
доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимно лице и е процесуално
допустима.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Редник 1-ви клас П. постъпил на служба в БА на 01.08.20.. г. във в.ф.
..... – П., където служи и до момента на длъжност „О. ..“. По време на
службата си се проявил като добросъвестен и отговорен военнослужещ.
Награждаван веднъж, не е наказван. Неосъждан.
На 29.06.20.. г., около 07:45 часа, подсъдимият управлявал л.а. „Х. ..“, с
рег. № Р.....Н, собственост на баща му – Д. П. П., в гр. П., по ул. „Л. ..“, посока
север и бил сам в автомобила. Температурата на въздуха в района била 19.9
3
градуса, влажността била 70%, облачност – 0 (ясно), вятър – тих, видимост –
20 000 м., валежи е нямало, особени явления – роса от 05:00 ч. до 08:00 ч.
/справка с изх. № ОД-03-231-1/26.08.2020 г. л. 49, том ІІ ДП/. По същото
време на ул. "Л.." № .. в гр. П., съгласно действащия към момента график, бил
разположен полицейски патрул в състав: свидетелите младши автоконтрольор
К. Д. П. от сектор „Пътна полиция“–П. и младши инспектор Д. Х. И. от VІ РУ
на МВР – П., ведно със съвместен патрул от служители от РС „Военна
полиция“ – П., единият от които бил свидетелят С. М. С.. Поради получена
оперативна информация, че р - к П. може да е употребил наркотични
вещества, около 07:45 часа свидетелят П. го спрял за проверка и му поискал
документите. На свидетелите П. и И. им направило впечатление, че очите на
П. били воднисти, а докато им предавал документите военнослужещият бил
притеснен и леко превъзбуден. Предвид воднистите му очи и неспокойно му
поведение и в изпълнение на Методическите указания рег. № 3286р-
17590/09.05.2016 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“,
мл. автоконтрольор П. решил да тества редник П. за употреба на алкохол и на
наркотични вещества. Пробата за алкохол П. извършил с „Дрегер 7510“, рег.
№ 0084-ARBA и същата била отрицателна. Последвал тест за наркотични
вещества, който той извършил с технически изправния и годен полеви тест
Дрегер Drug check 3000STK5, с № ARNB-0821, при спазване на всички
изисквания, въведени с Методически указания рег. № 3286р-17590/09.05.2016
г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“. Преди вземането
на проба, при изчакване на необходимото време за тестване от минимум 10
мин. в устата на р-к П. не е имало субстанции като храна, дъвка, тютюн или
други. След тестването му тестът отчел положителен резултат за употреба на
амфетамин и метамфетамин. П. показал резултата от теста на подсъдимия и
на свидетелите Д. И. и С. С., след което заснел резултата. По – късно
използваното техническо средство било предадено с протокол за доброволно
предаване и приложено към делото /л. 22, том ІІ от ДП/. След тестването на
подсъдимия и след запознаването му с резултатите от техническото средство,
свидетелят П. изписал веднага пред него на самия Дрегер Drug check 3000 с
№ ARNB-0821” цифрите от ЕГН–то му. На въпроса на свидетеля П. към
подсъдимия р-к П. дали е употребил наркотично вещество, военнослужещият
отговорил, че по принцип не употребявал, но в компанията му имало някой,
който употребявал. Впоследствие заявил, че е опитвал някои неща.
След проверката за употреба на наркотични вещества, свидетелят П.
съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия АА, бланков № 540346 от 29.06.20.. г. за това, че управлявал
МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози –
амфетамин – АМР и метамфетамин – МЕТ, установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер Drug check 3000, с № ARNB-0821 /л. 68, том ІІ от
ДП/. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите И. и С., които по
време на тестването на подсъдимия се намирали на около един метър
разстояние от него. След запознаване със съдържанието на АУАН редник П.
4
доброволно положил подписа си за „нарушител“ и вписал собственоръчно в
акта: „Не желая да давам кръв”. Впоследствие свидетелят П. издал на редник
П. Талон за медицинско изследване № 0062180/29.06.20.. г. – Приложение №
1 към чл. 4, ал. 3 /л. 69, том ІІ от ДП/. В него подсъдимият собственоръчно
вписал „Приемам“, показанията на техническо средство, след което положил
своя подпис; както и „Не желая кръв“, след което също се подписал. Талонът
му бил връчен в 08.50 часа на 29.06.20.. г., което обстоятелство той
удостоверил с подписа си.
Наред с АУАН и Талона за медицинско изследване свидетелят К. П.
съставил на подсъдимия и Протокол за извършена проба за употреба на
наркотични вещества /л. 80, том ІІ, от ДП/ - Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2
от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози.
В него П. посочил началния час на проверката - 07:45 ч.; използваното
техническо средство - Дрегер Drug check 3000 с № ARNB-0821; издадения в
08:50 часа Талон за медицинско изследване № 0062180; проявените признаци
за употреба на наркотични или упойващи вещества от водача при извършване
на проверката - възбудено състояние, провлачена походка, безпокойство,
воднисти очи; извършената проверка за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 рег. № ARBA – 0084; часът на края на проверката –
08.50 часа, след което подсъдимият собственоръчно положил подписа си за
„Проверен“.
На подсъдимия били иззети свидетелство за управление на МПС №
....1 и контролен талон № ....4.
Въпреки отказа му да даде кръв, р-к П. бил заведен от свидетеля мл.
инспектор И. в УМБАЛ „С..“ ЕАД – П., където пред свидетеля д-р К.
военнослужещият отново отказал да даде кръвна проба. Лекарят отразил това
обстоятелство в изготвения от него Амбулаторен лист. В графа „Анамнеза“
отбелязал, че П.П. отказал да даде кръв и урина за опиати на 29.06.20.. г. в
09:15часа /л. 125 от съдебния том І/. В Спешното отделение посещението на
редник П. било отразено в триажната книга - за биологичен материал - кръв,
урина, наркотични вещества или алкохол /л. 126 от съдебния том І/, и в
амбулаторен дневник (ЕМИ) под № 13517 /л. 130 – л. 132 от съдебния том І/.
В графа „Диагноза“ на дневника било вписано: „Пациентът отказва да даде
кръв и урина за опиати в 09:15 часа. талон № 0062180 Drager Drug check3000
№ ARNB-0821“, който отказ е удостоверен с подписите на свидетелите д-р К.
и мл. инспектор Д. И.. След подписите им самият подсъдим собственоръчно
вписал: „Отказвам да дам кръв и орина П.П.“ и положил подписа си.
Със заповед № 20-1030-001728/29.06.20.. г. /л. 72, т. 2 ДП/, на р-к П.
била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“
от Закона за движение по пътищата – „Временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца“.
5
В хода на досъдебното производство, за времето от 14:30 до 15:41 часа
на 29.06.20.. г. в жилището, в което подсъдимият живеел на квартира – гр. П.,
ж.р. „Т.“, бл. ...., вх. .., ет. .., ап. .., било извършено претърсване и изземване,
което било одобрено с Разпореждане № 56/30.06.20.. г. от съдия от Военен
съд – П., по ЧНД № 53/2020 г. по описа на ВС – П. /л. 22, том І от ДП/. В
жилището били открити и иззети сива електронна везна с бял прах върху
безцветен капак и клавиатурата й, и мелничка за тютюн, червена на цвят, с
жълто-кафяви налепи по нея. Редник П. бил задържан за 24 часа в РС
„Военна полиция“ – П..
От заключението химическата експертиза № 1386/29.07.2020 г. /л. 25,
т. 2 ДП/ е видно, че по работната повърхност на електронната везна има
наличие на амфетамин, а във вътрешността на металната кутия – мелничка за
тютюн - наличие на следи от марихуана. Поради следовия характер на
амфетамина и марихуаната не може да бъде определено нето теглото, както и
процентното съдържание на активното наркотично вещество /амфетамин
тетрахидроканабинол ТХК/.
От заключението на токсикологичната експертиза /л. 31 – л. 34, том ІІ
ДП/ и разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие е видно, че
тестването с Драг чека е скринингов метод. Ефектът на Бронхолитина е да
разводни и разтвори секрета и голямо количество от него, взет през устата, е
слабо лекарство. Ако подсъдимият е бил взел по-голямо количество ефедрин
ще има ефедриново насищане на тялото, но трябва да е взел толкова много, че
да надхвърли границите cut/off и едва тогава да отчете амфетамин. Трябва да
са налице и другите белези, които в случая няма, т.е. няма ефедриново
насищане. Не е открит и алкохол, което показва, че не е взел голямо
количество ефедрин. Вещото лице е категорично, че Бронхолитинът няма
отношение към позитивния резултат от теста.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна токсикологична експертиза /л. 157 – л. 162 съдебен том ІІ/ е
видно, че вещото лице проф. И. не е намерил данни в литературата, които
пряко да свържат лекарствените анаболни стероиди „Бинстрол“ и
„Торинабол”, които подсъдимият е заявил пред д-р К. че е употребявал, с
позитивиране на наличния амфетамин и метамфетамин в теста. По отношение
на вторичното замърсяване, вещото лице е заявило, че ако в кутия от
анаболни препарати се държат наркотични вещества и после са сложат
таблетки, от наркотичните вещества могат да се пренесат частици върху
самите таблетки. В конкретния случай вторично замърсяване би могло по
някакъв процес и механизъм да съществува, но това не е доказано, тъй като не
са налице кутийките. Ако във въпросната кутийка се държи наркотично
вещество би могло да има замърсяване. По отношение на ефедрина в
Бронхолитина, който е коментиран в предхождащата експертиза, вещото лице
е добавило, че във връзка с позитивното наличие на това лекарство той
помага, има ефект, но за да има наркотичен ефект, за да се постигне дозата,
трябва да се вземе много голямо количество, а такива данни по делото няма.
6
Вещото лице е уточнило, че Бронхолитинът е слабо лекарство в дозите, в
които се предписва. В по-голяма доза може да позитивира. В случая обаче
липсват съпътстващите белези - П. е щял да се удави от секрети.
Установените в подсъдимия наркотични вещества амфетамин и
метамфетамин са включени в приложение № 1, към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите – растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Амфетаминът и метафетаминът са включени и в
Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични – Списък І – растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че
с описаното деяние подсъдимият редник П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
писмени, гласни и веществени доказателства, настоящият състав намери
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в
жалбата и в допълнителните писмени изложения към нея, които се поддържат
и в съдебно заседание от адвокат К. и от подсъдимия, за неоснователни.
Съставът на Военен съд П., в съответствие с разпоредбата на чл. 303,
ал. 3 НПК е подложил на детайлна и обективна преценка всички
доказателствени средства и е направил законосъобразен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По делото са събрани необходимите
доказателства, които са дали възможност на съда правилно да оформи
вътрешното си убеждение, отразено в мотивите. Те са обосновани,
изчерпателни и кореспондират с приетата фактическа обстановка и
формалната логика. Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК
и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1
НПК. Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната
инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното
убеждение на съда.
Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно
съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на
съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници.
При постановяване на присъдата си основният съд правилно е дал вяра
и се е позовал на показанията на мл. автоконтрольор К. П., които са
последователни и логични и се допълват и подкрепят от показанията на мл.
7
инспектор Д. И., на военно-полицейския служител С. С. и на д-р П. К., както
и от изброените в мотивите писмени и веществени доказателствени
източници.
Всички изложени във въззивната жалба и в допълнителните писмени
изложения доводи са били поставени на вниманието на първоинстанционния
съд и в мотивите на присъдата им е даден изчерпателен отговор.
Неоснователно е възражението, че полицейските служители не са
спазили правилата, определени с Наредба № 1/19.07.2017 г.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП постановява, че редът, по който се
установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи
и/или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. От 29.09.2017
г. и към настоящия момент това е Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г., изм. и
доп. ДВ, бр. 81/02.12.2018 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99/20.11.2020 г. /Наредбата/.
Към инкриминираната дата Наредбата е била в сила в редакцията й с
изменението и допълнението в ДВ, бр. 81/02.10.2018 г.
По делото е безспорно установено, че полицейският служител К. П. е
спрял за проверка управлявания от подсъдимия лек автомобил в соченото в
обвинителния акт време и на посоченото място и след като го проверил за
употреба на алкохол е пристъпил към проверка за употреба на наркотични
вещества поради наличието на външни признаци у П. - воднисти очи и
неспокойно поведение, които признаци са подкрепяли предварителната
оперативна информация, получена от намиращите се на мястото военно
полицейски служители за възможна употреба от П. на наркотични вещества.
В качеството си на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ П.,
П. е бил компетентен орган да извърши проверката за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата проверката е извършена
с тест, с определено за целта със Заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи /л. 74 – 75, т. 2 ДП/ годно и техническо
изправно средство - Дрегер Drug Сheck 3000 с № ARNB-0821, при подходяща
температура на околната среда и влажност на въздуха и при спазване на
всички изисквания на Методическите указания рег. № 3286 р-
17590/09.05.2016 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“
/л. 54 – 56, т. 2 ДП/ за провеждане на теста.
В съответствие с нормите на т. III 6 от Методическите указания, след
отчитане на резултата от теста, в присъствието на подсъдимия и на свидетеля
мл. инспектор Д. И., свидетелят К. П. надписал върху тестовата касета,
съдържаща положителната проба, ЕГН-то на подсъдимия и я поставил в
пликче, запечатано с картон. По – късно на същата дата свидетелят Д. И.
8
предал с Протокол за доброволно предаване техническото средство Дрегер
Drug Сheck 3000 с № ARNB-0821 на водещия разследването военно-
разследващ полицай по образуваното по случая на основание чл. 212, ал. 2
НПК ДП 28-РП/2020 г. по описа на ВОП – П. /л. 5, т. 2 ДП/.
В съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от
Наредбата, след установената с техническото средство употреба на
наркотични вещества амфетамин и метаамфетамин от подсъдимия,
свидетелят П. му съставил АУАН, серия АА, № 540346 /л. 68 ДП/, в който
описал извършеното нарушение. В акта редник П. саморъчно вписал „Не
желая да давам кръв“ след текста „Запознах се със съдържанието на акта и
правя следните обяснения/възражения“ и се подписал, без да обективира
възражение, че не е съгласен с показанията на техническото средство. Актът
бил подписан от актосъставителя и от свидетелите Д. И. и С. С.. В
показанията си пред основния съд тримата свидетели потвърждават, че в нито
един момент П. не е оспорил показанията на техническото средство.
В съответствие с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от
Наредбата, свидетелят П. попълнил Талон за медицинско изследване №
0062180, който е по образец на Приложение 1, към чл. 4, ал. 3 от Наредбата, в
първоначалната й редакция, обн. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г. В талона той
отразил, че на 29.06.20.. г. в 08.00 часа на подсъдимия е извършена
предварителна качествена проба с техническо средство Дрегер Drug check
3000 с № ARNB-0821 и резултатът е бил положителен за употреба на
амфетамин и метаамфетамин, след което се подписал. Талонът бил връчен на
редник П. в 08.50 часа, и в него той собственоръчно написал „Приемам“
показанията на техническото средство, след което положил подписа си. По
надолу върху бланката на талона подсъдимият вписал „Не желая кръв“, след
което също се подписал.
В съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от Наредбата, мл.
автоконтрольор П. попълнил резултата от проверката и в Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
/л. 80, т. 2 ДП/, както и изготвил Докладна записка във връзка със случая /л.
76, т. 2 ДП/.
От горното е видно, че тестът на подсъдимия е извършен от свидетеля
К. П. при стриктно спазване разпоредбите на Методическите указания рег. №
3286 р-17590/09.05.2016 г. на Директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, както и че същият е съставил всички изискуеми документи по
Наредбата и по Методическите указания.
Ако П. не е бил съгласен с показанията на техническото средство
Дрегер Drug check 3000 с № ARNB-0821, не е следвало да ги приема, а е
трябвало да ги оспори като избере да бъде изследван чрез химико –
токсикологично изследване, посочено в талона за медицинско изследване.
Като не е сторил това, а е приел показанията на техническото средство, той
сам се е лишил от възможността да ги оспори, като наличието или не на
9
наркотични вещества или техни аналози е могло да бъде установено чрез
химико – токсикологично лабораторно изследване на кръвта и урината му.
Настоящият състав не даде вяра на обясненията на подсъдимия в с.з.
от 14.06.2021 г. на л. 77, т. 1 съдебен том „В болницата…. Усъмни ме, че има
проблем, поради което отказах да дам кръв….“, а ги намери за негова защитна
теза, тъй като както вече бе посочено, той е отказал да даде кръв още преди да
бъде отведен в болницата, което саморъчно е вписал в АУАН, серия АА, №
540346 и в Талона за изследване № 0062180.
След като редник П. не е изложил възражения в съставения му АУАН,
подписал е издадения му Протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, но отведен до УМБАЛ "С.." ЕАД П. от
свидетеля Д. И. отказал да даде кръвна проба за извършване на химически
анализ - обективирано в Листа за преглед на пациент, в Протокола за
медицинско изследване, в Триажния лист и в Амбулаторния дневник,
приложени съответно на л.125 – 126 и л. 128 - 132 том 1 съдебен том, в случая
е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, съгласно която
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз
основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози в случай на отказ да се дадат проби за
изследване.
Неоснователно е възражението в жалбата, че не е спазен времевият
интервал от минимум 10 минути преди започване на проверката. От
показанията на свидетелите П., И. и С. е безспорно установено, че
подсъдимият е спрян за проверка в 07.45 часа на 29.06.20.. г. и първо е бил
тестван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, рег. № 0084-ARBA,
резултатът от който тест е бил отрицателен. Този факт е отразен и в АУАН №
540346 и в Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества /л. 80, т. 2 ДП/, а от Талона за изследване № 0062180
е видно, че качествената проба с техническото средство Дрегер Drug Сheck
3000 с № ARNB-0821 е извършена в 08.00 часа на същата дата. Тоест, от
спирането на подсъдимия в 07.45 часа, проверката на документите и
установяване на самоличността му, тестването му за алкохол, изваждането на
техническото средство Дрегер Drug check 3000 с № ARNB-0821 от
автомобила, запознаването на водача как да борави с тампона и до
извършването на качествената проба в 08.00 часа, са били изминали дори 15
минути, през които полицейските органи са категорични, че подсъдимият не е
консумирал храни, напитки или други субстанции. Редник П. също не отрича
този факт в обясненията си в с.з от 14.06.2021 г. Невярно е твърдението в
допълнителните писмени изложения на стр. 2, че „Съгласно отразеното в
Талона за изследване извършената предварителна качествена проба е
отчетена в 08.00 часа на 29.06.20.. г….“. Текстът в талона е, че
предварителната проба е „извършена“, а не че е отчетена в това време.
Съгласно Методическите указания – т. II.3 за отчитането на резултата е
необходимо известно време след стартирането на теста, за което сочи и
10
свидетелят К. П. в показанията си в с.з. от 14.06.2021 г., където на л. 80, т. 1
съдебен том на въпрос на защитника на подсъдимия за средната
продължителност на една проверка с полеви тест, той отговаря, че
същинската проверка от момента на разпечатване на теста, до отчитане на
резултата е в рамките до 10 минути. На л. 82 от същия том отново на въпрос
на адвокат К., П. изрично уточнява, че отразеният в Протокола за извършена
проверка за наркотични вещества час „08.00“ е часът на започване на
проверката с Дрегер Drug Сheck 3000 с № ARNB-0821, а не на отчитане на
резултата от теста.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, че не е
ясно кога е изписано ЕГН-то на редник П. върху касетата. От показанията на
свидетеля П. в същото с.з безспорно се установява, че след отчитане на
положителния резултат от теста, още там на място той е надписал имената и
ЕГН-то на подсъдимия върху самата касета и фабричната опаковка. Горното
се потвърждава от Протокола за доброволно предаване, с който както вече бе
посочено, техническото средство Дрегер Drug Сheck 3000 с № ARNB-0821 е
било предадено на 29.06.20.. г. на водещия разследването по ДП 28-РП/2020 г.
по описа на ВОП – П. военно-разследващ полицай, от която дата
полицейските органи на 06 - то РУ П. са нямали достъп до него, и от
Протокола за извършения на 17.08.2020 г. оглед на това веществено
доказателство и приложения към него албум /л. 20-22, т. 2 ДП/.
Неоснователно е възражението в жалбата, доразвито в допълнителните
писмени изложения, че намиращото се по делото веществено доказателство
Дръг чек 3000 не съответства на вещественото доказателство, описано и
фотографирано в протокола за оглед, извършен на 17.08.2020 г., тъй като: от
предявеното на съдебното следствие веществено доказателство се
установило, че неоцветени са контролните линии за амфетамин и
метаамфетамин, а контролната линия на кокаина е наситена както останалите
оцветени контролни линии, докато в детайлния изглед на сн. № 3 от
фотоалбума е видно, че неоцветени са контролните линии за амфетамин,
метаамфетамин и кокаин; на сн. № 3 в синята част се разчитат цифрите
**********, като същите не са плътни и на места не се четат в своята цялост,
докато на приложеното към делото веществено доказателство в синята част
са изписани цифри, които са плътно нанесени, без да липсват части от
тяхната цялост. Съгласно разпоредбата на чл. 109 НПК веществените
доказателства представляват предметите, които са били предназначени или са
послужили за извършване на престъплението; върху които има следи от
престъплението или са били предмет на престъплението; както и всякакви
други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по
делото. В настоящия случай техническото средство Дрегер Drug Сheck 3000 с
№ ARNB-0821, чрез което подсъдимият е проверен за употреба на упойващи
вещества по реда на чл. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., несъмнено
представлява предмет от последната посочена категория - чрез него могат да
се установят релевантни за процеса факти. То е веществено доказателство по
11
смисъла на чл. 109 НПК, тъй като е надлежно приобщено към материалите по
делото - както вече бе посочено, предадено е на същата дата с Протокол за
доброволно предаване от свидетеля мл. инспектор Д. И. на водещия
разследването военно-разследващ полицай по образуваното по случая на
основание чл. 212, ал. 2 НПК ДП 28-РП/2020 г. по описа на ВОП – П. /л. 5, т. 2
ДП/ и по този начин е избегната опасността от неговата повреда или
изменението му. При оглед на приложеното към делото веществено
доказателство Дрегер Drug Сheck 3000 с № ARNB-0821 ясно се вижда, че
неоцветени са контролните линии за амфетамин и метаамфетамин.
Контролните линии за тетрахидроканабинол и опиати са ярко оцветени,
докато контролната линия за кокаин е по - слабо оцветена и това оцветяване
не е така наситено както линиите за тетрахидроканабинол и опиати. Отпред,
върху синята част ясно си личат изписани с черен флумастер цифрите на
ЕГН-то на подсъдимия – „**********“, а отдясно /гледано към екрана/, върху
синята част е изписано с черен флумастер и неговото име - „П.П.“. Както в
изписаните цифри, така и в изписаното име не се забелязват поправки или
следи от последващо въздействие. Върху сивата фабрична опаковка, в която е
бил този Drug Check при предаването му на военно – разследващия полицай
на 29.06.20.. г., фабрично е изписан № „ARNB – 0821“ и датата на годност
„2021-08“. С черен флумастер върху опаковката са изписани цифрите
„**********“ и името „П.П.“. На снимки № 1 и № 3 от фотоалбума /л.22, т. 2
ДП/ техническото средство е снимано откъм предната му част, а на снимка №
2 – откъм дясната му страна /гледано към екрана/. След внимателен преглед
на сн. № 1 много добре се различават неоцветените контролните линии за
амфетамин и метаамфетамин; по-наситено оцветените линии за
тетрахидроканабинол и опиати; по-слабо наситената оцветена контролна
линия за кокаин и цифрите „**********“, които са плътно нанесени, без да
липсват части от тяхната цялост. На снимка № 3 ясно се вижда, че при
заснемането на вещественото доказателство от по-близък план очевидно
обектът не е бил на добър фокус, което е довело до по-слабата видимост на
контролната линия за кокаин и до известна размазаност и нечетливост на
цифрите „**********“. На снимка № 2 изписаното име „П.П.“ е абсолютно
същото с това на приложеното към делото веществено доказателство. В
подкрепа на горното е и отразеното в Протокола за оглед на веществени
доказателства, че „На синята част се наблюдава изписан № **********“, без
да е отбелязано, че цифрите не са плътни и на места не се четат в своята
цялост.
Неоснователно е възражението на защитата на подсъдимия, че
използваната от свидетеля П. бланка на Талон за медицинско изследване не
отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредбата и че с използването й не
е бил спазен редът. Съгласно разпоредбата на § 25 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр.
81/02.10.2018 г., бланките на Талон за медицинско изследване по Приложение
12
№ 1 към чл. 3, ал. 2 от отменената Наредба № 30/2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства и на Талон за изследване по
Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3, отпечатани преди влизане в сила на тази
наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества, какъвто е
настоящият случай.
Контролните органи са спазили и изискването на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата. Независимо от изричното заявление на подсъдимия в АУАН и в
Талона за изследване, че не желае да даде кръв за изследване, а само в Талона
- че приема показанията на техническото средство, свидетелят Д. И. го е
съпроводил до УМБАЛ „С..“ ЕАД гр. П. за вземане на биологични проби за
химико – токсикологично лабораторно изследване. Там, в присъствието на
свидетеля д-р К. и свидетеля Д. И., П. отново отказал да даде кръвна проба и
урина за установяване на опиати, което обстоятелство е отразено в Листа за
преглед на пациент /л. 12, т. 1 ДП – оригинал/ и в Амбулаторния дневник /л.
130 - 132 том 1 съдебен том/. Отказа си подсъдимият лично удостоверил с
подписа си в двата документа.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че липсата на стикер №
0051851 - 1 върху талона за изследване № 0062180 – л. 69, т. 2 ДП, е
опорочила процедурата, тъй като без пълен комплект стикери за
проверяваното лице няма гаранции, че резултатът е от неговите проби.
В настоящия случай, в материалите по делото действително липсва
стикер № 0051851 – 1. Налични са стикери с № № 0051851 – 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8,
съответно: стикер с № 0051851 – 2 е залепен върху екземпляра от Талона за
изследване № 0062180, който е бил предоставен на подсъдимия; стикер с №
0051851 – 3 е залепен върху Протокола за медицинско изследване, а
останалите пет стикера са залепени върху приложената към Протокола за
медицинско изследване страница, заверени копия от които документи са
представени в хода на съдебното следствие с писмо изх. № 3250/05.08.2021 г.
на УМБАЛ „С..“ ЕАД гр. П. /л.127 - л. 129, т. 2 ДП/. Съгласно чл. 6, ал. 1 от
Наредбата, Талонът за изследване по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра.
Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за
изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от
талона за изследване, който се предоставя на водача. Видно от писмо с рег.
№103000$591/12.01.2021 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР П. /л. 67, т. 2 ДП/, за нуждите на досъдебното производство са
изпратени оригиналите на АУАН № АА 540346/29.06.20.. г. и на Талона за
изследване № 0062180 от същата дата, върху който липсва залепен стикер №
0051851 – 1. От писмо с рег. № 103000-26168/19.10.2021 г. /л. 156, втори
съдебен том/ от същия началник, се установява, че именно стикерът с този
номер би следвало да е залепен на Талона за изследване и същият не се дава
на водача.
Тъй като обаче подсъдимият е отказал да даде кръв и урина за
13
изследване, поради което няма взети негови проби и съответно няма резултат
от тях, за да се гарантира обстоятелството, че тези резултати са именно от
взетите от него проби, липсата на стикер № 1 макар и нарушение, по никакъв
начин не опорочава процедурата по тестване на подсъдимия за наркотични
вещества и съответно не подлага на съмнение получения резултат. Този извод
се подкрепя и от показанията на свидетелите К. П. и д-р П. К.. В показанията
си в с.з. от 14.06.21 г. пред основния съд, издалият Талона за изследване №
0062180 свидетел К. П. заявява, че не знае защо не е залепил стикер № 1 към
екземпляра на Талона за изследване, предназначен за акта и изразява
предположение, че вероятно всички осем стикера са били закрепени с кламер
към екземпляра на Талона за изследване, с който подсъдимият е бил отведен в
УМБАЛ „С..“. На стр. 79 гръб том 1 н.д., той е категоричен, че „когато не
дават кръв стикерите са ненужни“. В показанията си в с.з. от 30.07.2021 г. на
л. 112 гръб том 1 н.д., свидетелят д-р П. К. обяснява, че когато лицето откаже
да даде кръвна проба или урина /какъвто е настоящият случай/, в Талона за
изследване и в Протокола за медицинско изследване трябва да има залепен
стикер, като останалите стикери се прикрепват към Протокола за медицинско
изследване. В случая това е спазено. Д-р К. пояснява, че целта на стикерите е
да бъдат сложени върху пробите, които се вземат от съответното лице за
удостоверяване, че всички са част от едно цяло и се касае за определено лице.
Талонът за изследване, протоколът за медицинско изследване, амбулаторният
журнал, триажният лист за биологичен материал - кръв, урина, наркотични
вещества или алкохол, в който е вписано лицето, както и белият лист със
стикерите, са един комплект и отговарят за това лице. На стр. 113 от същия
съдебен том, свидетелят е категоричен, че стикерите съпътстват талона за
изследване и не е необходимо да са залепени, когато лицето бъде доведено от
служителите на полицията, защото ако лицето откаже да даде кръв за
изследване, то стикерът „не показва нищо“. С оглед обстоятелството, че
подсъдимият е отказал да даде кръв и урина за химико – токсикологично
изследване, настоящият състав намери, че основният съд правилно е
кредитирал показанията на свидетелите К. П. и д-р П. К. и е приел, че
стикерите нямат отношение към случаите, в които лицето откаже да даде
кръв за изследване.
Изводът за изправността на техническото средство Дрегер Drug Сheck
3000 с № ARNB-0821, с което е бил тестван подсъдимият, не се разколебава и
от обясненията на редник П. в разпита му като обвиняем от 16.02.2021 г. /л.
102-103, т. 1 ДП/ и в с.з. от 14.06.2021 г. /л. 77 гръб, съдебно дело т. 1/, че
около седмица преди 29.06.20.. г. е пил сироп за кашлица „Бронхолитин“;
както и от заявеното от него пред свидетеля д-р К. и отразено в Протокола за
медицинско изследване /л. 128, т. 1 ДП/, че в продължение на 20-30 дни преди
датата на тестването му е употребявал анаболни стероиди „Бинстрол“ и
„Торинабол”. Основният съд правилно е кредитирал заключенията на
назначените във връзка с тези му твърдения токсикологична и допълнителна
токсикологична експертиза, които вещото лице проф. д-р Я. И. е защитил на
14
съдебното следствие. Специалните знания в областта на токсикологията са му
дали основание да направи своя обоснован извод, че положителният резултат
за наличие на амфетамин и метаамфетамин у подсъдимия се дължи
единствено на тяхната употреба и че Бронхолитинът няма отношение към
позитивния резултат от теста. Проф. И. не е намерил данни в литературата,
които пряко да свържат лекарствените анаболни стероиди „Бинстрол“ и
„Торинабол” с позитивиране на наличния амфетамин и метамфетамин в теста.
По отношение на ефедрина в Бронхолитина, вещото лице е добавило, че това
лекарство, за да има наркотичен ефект трябва да се вземе в много голямо
количество, каквито данни по делото няма. В случая липсват съпътстващите
белези - П. е щял да се удави от секрети. Освен това, при приемане на голяма
доза Бронхолитин би се отчел и алкохол, но при направената алкохолна проба
на подсъдимия същата е била отрицателна, което потвърждава че не е приел
висока доза Бронхолитин. При П. полицейските служители и д-р К. не са
констатирали и мидриаза /разширяване на зениците/, която също е последица
от използването на ефедрин.
Основният съд законосъобразно е приел, че престъплението е
осъществено от обективна страна, тъй като на инкриминираната дата редник
П. е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метаамфетамин.
Съдът правилно е съобразил, че за разлика от състава на чл. 343б, ал. 1
НК, този по чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда като елемент от обективната
страна на изпълнителното деяние установяването употребата на наркотични
вещества да е по "надлежен начин", макар такъв ред да е предвиден и да
съществува в Наредба № 1/2017 г., както и че то може да се извършва с
всички допустими по НПК доказателства. В тази насока е налице трайна
практика на ВКС -Решение № 57/15.09.2020 г. по н.д. № 172/2020 г. III н.о;
Решение № ../2018 г. по н.д. № 1244/2017 г. ІІІ н.о.; Решение № 25/2020 г. по
н.д. № 81/2019 г. ІІ н.о.; Решение № 82/2020 г. по н.д. № 293/2019 г. ІІ н.о.;
Решение № 126/2019 г. по н.д. № 540/2019 г. ІІ н.о. и др.
Ето защо първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
правилата на доказване, ползвайки като част от информационната база по
делото показанията на полицейските служители - свидетелите П., И. и С..
Тези показания съдът е преценявал във връзка с факта на положителните
данни за употреба на амфетамин и метаамфетамин, получени при
извършеното изследване на подсъдимия с "Drager Drug Test 3000" с № ARNB-
0821, с данните от Талона за изследване; АУАН; Протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; Листа за
преглед на пациент; Триажния лист; Протокола за медицинско изследване;
Амбулаторния дневник; показанията на свидетеля д-р К.; изричното съгласие
на подсъдимия с резултата от тестването му, съчетан с отказа му да даде
биологична проба за химически анализ - ситуация, при която съгл. чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1/2017 г. употребата на наркотични вещества се установява въз
15
основа на показанията на теста за установяване на такава употреба.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК, което е от категорията на формалните, с пряк умисъл. Той е
знаел, че е употребил наркотични вещества; че е налице забрана за
управляване на МПС след употреба на такива вещества и въпреки това е
предприел такова управляване. Горното сочи, че редник П. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление се предвиждат наказания
„Лишаване от свобода“ от една до три години и „Глоба“ от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Наложените му наказания „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и шест месеца и „Глоба“ в размер на 500 лева са
справедливи и законосъобразно са определени при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ е малко над предвидения законов минимум и е достатъчно за
постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а наказанието
„Глоба“ от 500 лв. е в минималния законов размер. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът е приел чистото съдебно минало на
подсъдимия; добрите му характеристични данни; награждаван един път като
военнослужещ. Като отегчаващи обстоятелства е приел: съзнавал високата
степен на обществено опасния характер на деянието, отчетено наличие не на
едно, а на два вида наркотични вещества; липсата на критично отношение
към извършеното и осъзнаване на последиците от деянието; липсата на
самопризнание и факта, че П. е в редовете на БА и следва да спазва
определено поведение в обществото.
Настоящият състав намери, че основният съд неправилно е приел като
отегчаващи отговорността обстоятелства “липсата на самопризнание и
липсата на критично отношение към извършеното“ у подсъдимия.
Недопустимо е при индивидуализация на наказателната отговорност да се
правят изводи, които са в противоречие с презумцията за невиновност в
наказателния процес. Щом обвиняемият /подсъдимият/ се счита за невинен до
установяване на противното с влязла в сила присъда /чл. 16 НПК/, същият не
е длъжен да има и поведение, което пряко или косвено да подкрепя
обвинението. Изразяването на самокритичност към собствената престъпна
дейност означава точно такава подкрепа, тъй като трябва да съдържа
разбирането му за справедливостта на повдигнатото му обвинение и на
произтичащата от него санкция. Самокритичността е невъзможна от
обективна страна без самопризнание, защото няма спор, че обвиняемият
/подсъдимият/ не само не е длъжен да признава обвинението, но и въобще не
е длъжен да дава обяснения по него. Независимо от горното, като се съобрази
16
със значението и тежестта на приетите от първоинстанционния съд
смекчаващи и останалите отегчаващи отговорността обстоятелства, и най –
вече с факта, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на два вида
наркотични вещества, настоящият състав съд намери, че за неговото
поправяне и превъзпитаване не се налага намаляване размера на наказанието
„Лишаване от свобода“.
По делото не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито пък някое от тях е изключително по своя характер, за да
се приеме, че и най – лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало
несъразмерно тежко и да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Законосъобразно основният съд е отложил изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода“ за минималния срок от три години.
Правилно е отчетено, че П. не е личност с висока обществена опасност, с
чисто съдебно минало е и с добри характеристични данни, и с условното
осъждане ще се постигнат целите на наказанието и поправянето на дееца,
поради което не е необходимо изолирането му от обществото.
Наложеното на редник П. наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от една година и шест месеца е в предвидените в чл. 49, ал. 1
НК параметри и също е справедливо по размер. При определяне на размера
му са съобразени от една страна липсата на негови нарушения като водач на
правилата на ЗДвП и от друга - високата степен на обществена опасност на
този вид деяния и управлението на автомобила след употреба на два вида
наркотични вещества.
Въззивният състав намери, че наложените на подсъдимия наказания са
достатъчни по размер за неговото поправяне и превъзпитание и не е
необходимо той да бъде лишаван и от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК.
Първоинстанционният съд не е изложил съображения защо не е
наложил една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 – 4 през
изпитателния срок на основание чл. 67, ал. 3 НК, но в тази насока липсва
протест и това обстоятелство не следва да се обсъжда.
Законосъобразно съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият
е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС за същото
деяние, считано от 29.06.20.. г.
Въззивният състав констатира, че първоинстанционният съд
неправилно е постановил след влизане на присъдата в законна сила да бъдат
унищожени като вещи без стойност веществените доказателства „Електронна
везна, сива на цвят“ и „Механична мелница за тютюневи листа, червена на
цвят“, иззети на 29.06.20.. г. с протокол за претърсване и изземване от адрес
гр. П., ж.к. „Т.“, бл. ...., вх. .., ет. .., ап. ... Видно от обясненията на подсъдимия
и от показанията на свидетеля М. Я. М., с когото двамата са живели по това
време на квартира в жилището, двете вещи са лична собственост на М., което
и основният съд е приел в трети абзац на стр. 17 от мотивите си. Горното
17
налага присъдата в тази й част да бъде изменена, като тези две веществени
доказателства след влизане на присъдата в сила следва да бъдат върнати на
собственика им М. М., а не унищожени.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият П.
законосъобразно е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – П.
направените по делото разноски от 160.39 лв, от които 80.39 лв. за
изготвената на досъдебното производство химическа експертиза и 80.00 лв. за
явяване на вещото лице и изслушването му в хода на съдебното следствие,
както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – гр.
П. общо сумата 1 235.30 лв., от които 292.80 лв. за изготвената в хода на
досъдебното производство токсикологична експертиза; 425.00 лв. за явяване
на вещото лице и изслушването му в хода на съдебното следствие и 517.50 лв.
за изготвената допълнителна токсикологична експертиза.
При извършената служебна проверка, Военно - апелативният съд
намери, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на
страните по делото и че липсват основания за отменяне или друго изменяне
на присъдата, поради което и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3/12.11.2021 г. по НОХД № 33/2022 г. по описа
на Военен съд – П., като ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства
„Електронна везна, сива на цвят“ и „Механична мелница за тютюневи листа,
червена на цвят“, иззети с протокол за претърсване и изземване от адрес гр.
П., ж.к. „Т.“, бл. ...., вх. .., ет. .., ап. .. на 29.06.20.. г., лични вещи на свидетеля
М. Я. М. от гр. Б., област П., улица „П. ...“ № .., ДА МУ БЪДАТ ВЪРНАТИ
след влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на
РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19