РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20225330101452 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Д. И. Н., ЕГН: **********, от ************************ чрез пълномощник
адв. С.П., е предявил против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров- Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“,
ет. 6, представлявано от ********** Р.М.-Т., иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 360 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди-
направени разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 19.02.2020 г. в производството по изп. дело № *****/***** г. по описа на ЧСИ
**********., рег. № ****.
В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано от ответника изп. дело №
*****/***** г. по описа на ЧСИ **********., рег. № ****, въз основа на издаден в полза на
„ПроКредит Банк“ АД изпълнителен лист от 12.10.2010 г., по силата на договор за
ПроКредит Спринт № **********/ 07.03.2008 г. и Анекси № 1/ 09.11.2009 г. и № 2/
14.12.2009 г., за сумата от 4 825, 17 лева. С влязло в сила на 08.07.2021 г. решение по гр.
дело № 3397/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, било признато за установено, че ищецът не дължи
сумите по договора за кредит за главница и лихви, поради погасяването им по давност. По
образуваното изпълнително дело ищецът ползвал професионална адвокатска защита и по
договор за правна защита и съдействие от 19.02.2020 г. заплатил на адвоката си сумата от
360 лева. Адвокатът след постановяване на решението по установителния иск поискал
1
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК, както и
присъждане на разноски, но последното му било отказано. Същият имал право на разноски,
които претендирал с настоящия иск, във връзка с възстановяване на платения адвокатски
хонорар по изпълнението за представителство и защита пред ЧСИ. Претендира се
обезщетение за тези имуществени вреди, като се търсят още и разноските по делото. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в
който се моли делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес. Претенцията за
разноски била неоснователна, с оглед липсата на фактическа и правна сложност, защото
перемпцията настъпвала по право и на длъжника не му била нужна адвокатска помощ, а
отделно от това в случая нямало явяване в о.з., нито пък изготвяне на отговори, защити или
ангажиране на доказателства. Адвокатското възнаграждение трябвало да бъде адекватно на
фактическата и правна сложност на делото, като дори и да имало свобода на договаряне в
размер на хонорара, тази свобода не се простирала върху размера, за който отговаряла
насрещната страна, която не участвала в договора адвокат- клиент. Адвокатът бил изготвил
единствено молба за прекратяване на изпълнението, поради което възнаграждението му
следвало да бъде в размер на 50 лева, на основание чл. 6 т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид обема на извършената от пълномощника
работа. Твърди се още, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото. Моли за
отхвърляне на иска, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 08.07.2021 г. решение по гр. дело № 3397/ 2020 г. на ПРС, IX гр. с-в, е
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради изтекла
давност следните суми: сумата от 4 459, 09 лева- просрочена главница по договор за кредит
ПроКредит Спринт № **********/ 07.03.2008 г. и Анекси № 1/ 09.11.2009 г. и № 2/
14.12.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.10.2010 г., сумата от 350,
33 лева- просрочена лихва за периода 08.01.2010 г.- 06.10.2010 г., сумата от 15, 75 лева-
просрочена наказателна лихва за периода 16.06.2010 г.- 06.10.2010 г. и сумата от 96, 50 лева-
държавна такса.
Въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2010 г., издаден по частно гр. дело № 15638/
2010 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ответникът като частен правоприемник на „ПроКредит Банк“
АД, придобил вземането по листа с договор за цесия от 17.12.2014 г., е образувал
изпълнително дело № *****/***** г. по описа на ЧСИ **********., рег. № ****, от банката
срещу длъжника. Приложено е копие от изпълнителното дело, по което е било извършено
имуществено проучване на длъжника, чрез изискване на справки. На 22.11.2019 г. е
изготвил запорно съобщение до банка, а на 29.01.2029 г.- и запор на трудовите му
възнаграждения. С молба от 16.08.2021 г., подадена от пълномощника на длъжника, е
поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
поради влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск. Представен е и
2
договор за правна защита с платен адвокатски хонорар в размер на 360 лева. С
постановление на ЧСИ от 08.09.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени от
ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Доколкото липсва
конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на извършени
разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира въпроса само
за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се претендират по общия
ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл и правната
квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието на
следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени вреди,
същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като вредите да са
предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.
Няма спор в случая, че ответникът се явява частен правоприемник по издаден срещу
ищеца изпълнителен лист по заповедно производство, като след придобиване на вземането
по листа новият кредитор е образувал изпълнително дело срещу длъжника. Само по себе си
образуването на едно изпълнително дело с цел защита на правата на кредитора не
представлява противоправно действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права,
каквато тук не се установява към момента на представяне на изпълнителен лист за
принудително събиране, нито пък този на придобиване на вземането. От значение е само, че
молбата за конституиране е подадена от юрисконсулт, с приложено пълномощно, който е
натоварен по силата на изпълняваната от него функция при ответника да го представлява и
в изпълнителни дела. В този смисъл е налице възлагане на работа по чл. 49 от ГПК от
законния представител на дружеството и оттук- възложителят носи гаранционно-
обезпечителна отговорност при виновно и противоправно поведение на своите служители.
Именно това следва да бъде проверено по делото- дали има такова поведение, от което да са
настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя не
произтича от противоправно поведение на някоя от страните в процеса, напротив-
разноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или
пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в
изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на
взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него
разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността
на ЧСИ. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като
следва да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението,
комуто са възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал
настъпването на вредите за длъжника.
3
Видно от мотивите на решението на ПОС по установителния иск, давността за вземането
по изпълнителния лист е изтекла още през 2018 г., а изпълнителното дело е образувано през
2019 г. Това именно е и противоправното поведение на служителя на ответник- бездействие,
изразяващо се в образуване на изпълнително производство след изтичане на давността по
листа. От кредитора се изисква активно поведение по отношение на длъжника за събиране
на вземането, като в противен случай при образуване на изпълнително дело след изтекла
давност се засягат правата на длъжника, който за защита на правата си се явява принуден да
потърси адвокатска помощ, в която връзка е направил и разходи за заплатен хонорар на
пълномощника си. Именно в това се изразява и причинно- следствената връзка между
противоправното поведение на бездействащия служител на ответника и настъпилата
имуществена вреда (разходите за адвокат). Неправилно в отговора се поставят въпроси за
това каква точно правна работа бил извършил този адвокат, имало ли е необходимост от
ангажирането му, прекомерен ли е размерът на възнаграждението му и т.н., които проблеми
не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Те са относими към нормата на
чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес и се явяват неприложими в изпълнителния, за
който е от значение това, че в следствие на поведението на ответника ищецът е направил
разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако взискателят преди ангажиране на
адвокатската защита на длъжника беше образувал изпълнително дело, когато давността по
листа още не е била изтекла. Точно, за да се защити срещу поведението на кредитора си,
длъжникът е потърсил адвокатска помощ, която е заплатил и тези разходи следва да му
бъдат възстановени изцяло.
заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички
елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за настъпилите имуществени вреди. Оттук- претенцията е основателна и следва да се уважи
в пълния й размер.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
както и такса за изискване на изпълнително дело от ЧСИ в размер на 24, които суми следва
да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен
това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар,
в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. С.П., като близък,
което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА представлява основание за оказването му на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петров- Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6,
представлявано от ********** Р.М.-Т., да заплати на Д. И. Н., ЕГН: **********, от
************************ сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 19.02.2020 г. в производството
по изпълнително дело № *****/***** г. по описа на ЧСИ **********., рег. № ****.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петров- Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6,
представлявано от ********** Р.М.-Т., да заплати на Д. И. Н., ЕГН: **********, от
************************ направените по делото разноски, както следва: сумата от 50
(петдесет) лева- държавна такса и сумата от 24 (двадесет и четири) лева- такса за изискване
на изпълнително дело от ЧСИ.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петров- Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6,
представлявано от ********** Р.М.-Т., да заплати на адвокат С.Ж. П., със служебен адрес:
************************, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Д. И. Н.,
ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300
(триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
5