РЕШЕНИЕ

Номер 237                                     23.02.2011     година                      гр. Бургас

В   ИМЕТО НА   НАРОДА

Бургаският районен съд                                                  XVII –ти граждански състав

в публично заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в следния състав:

                                                                                    Председател: Диляна Йорданова

секретар: И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Йорданова

гражданско дело номер 6951по описа за 2010 г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството по делото е образувано по редовна и допустима искова молба, предявена от Г.К.А., ЕГН **********,***, к-с ................. със съгласието на нейната майка П.Г.Н., ЕГН **********, чрез адв. Д.Р. ***, против К.Я.А., ЕГН **********,***, ........................., с която е предявена претенция за  изменение на присъдената издръжка в размер на 45 лв. месечно с решение от 03.10.2000г. по гр.д.364/2000г. на РС-Варна, като се иска осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетното дете в размер на 100лв. месечно, считано от предявяване на исковата молба – 10.09.2010г. до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване.  В исковата молба се излагат твърдения, че от датата на постановяване на съдебното решение, с което е определена предходната издръжка в размер на 45 лв. месечно, са нараснали нуждите на ищцата с оглед възрастта й и обстоятелството, че от година и половина учи и живее във Великобритания. Навеждат се доводи, че майката на детето работи във Великобритания, като е финансово затруднена да осигурява цялостната издръжка на ищцата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и техните изявления, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК.

Безспорно се установява по делото от приетото удостоверение за раждане, че ответникът К.Я.А. е баща на непълнолетната ищца Г.К.А., а П.Г.Н. е майка на детето.

По делото е представено съдебно удостоверение от РС-Варна, съгласно което с влязло в сила на 02.12.1997г. решение от 22.10.1997г. по гр.д.№1388/1996г. е прекратен с развод сключения граждански брак между К.Я.А. и П.Г.Н., като родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Г.К.А. са предосатвени на майката.

По делото е представен препис от влязло в сила на 17.05.2001г. решение от 03.10.2000г. по гр.д.364/2000г. на РС-Варна, с което е изменен размера на определената по гр.д.№377/1997г. на ОС-Варна издръжка, дължима от К.Я.А. в полза на детето му Г., родено на ***г., чрез нейната майка и законен представител, като е увеличен от 12лв. на 45лв, считано от 14.03.2000г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законните основания за нейното изменение или прекратяване.

Между страните не се спори, като и от приетия по делото превод от удостоверение се установява, че ищцата е редовен студент в колеж „Брюн парк”, Великобритания, град Гаспорт, област Хемпшир.

 По делото не са представени доказателства за доходите на майката на ищцата, но не е спорно, че същата живее заедно с ищцата във Великобритания, където е трудово ангажирана.

Представена е справка от Агенцията по вписванията, според която ответникът е собственик на  арпартамент с площ от  54,48 кв.м. в гр. Б..............., на поземлен имот с площ от 791 кв.м. в с. П............, на няколко ниви и поземлен имот с площ от 600кв.м. , ведно с посторена в него сграда  в с. З............ както на два позмлени имот в гр. Б............ с площ от 270кв.м. и  560кв.м., ведно с последния имот жилищна сграда със застроена  площ от 75кв.м. Съгласно представената справка от началник на сектор «Пътна полиция» - гр. Варна ответникът притежава един брой МПС, като не се сочи марка и модел на автомобил. Последният регистраран трудов договор с ответника в ТД на НАП-гр. Варна  е от 08.06.2005г. с основна заплата в размер на 380лв., като е прекратено на 01.07.2005г. видно от постъпилата справка от ТД на НАП-гр. Варна.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по исковете по чл. 150 от СК е да установи кумулативната наличност на следните предпоставки: че не е навършил пълнолетие и произхожда от ответника, че са нараснали нуждите му и възможностите на ответника да заплаща увеличената издръжка.

По отношение на тези факти ищецът трябва да проведе главно и пълно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение за съществуването им. Недоказването на която и да е от посочените кумулативни предпоставки има за последица отхвърлянето на иска.

Съгласно нормата на чл.150 от  СК, за да бъде уважен предявения иск за изменение на дължимата издръжка, е необходимо да е настъпило трайно изменение в някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен нейният размер. Последният се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице – величини, които не са константни, а търпят промяна във времето.

БРС намира, че по отношение на непълнолетното дете Г.К.А. – титуляр на правото на издръжка, е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, обуславящи определянето на размера на издръжката й, в посока на нейното увеличение. От постановяване на съдебното решение, с което е била последно изменена издръжка на ищцата и увеличена в размер на 45 лева, до настоящия момент са изминали повече от десет години. През този период от време са се изменили съществено социално-икономическите условия в страната. Същевременно са нараснали нуждите на непълнолетното дете от получаването на допълнителни средства за неговото отглеждане, възпитание и обучение. Ищцата е  вече на възраст шестнаседет години и половина, живее във Великобритаяния, където  учи в  колеж.  Горното несъмнено обуславя извода, че  чувствително са нараснали нуждите на детето от получаването  на допълнителни средства за неговото отглеждане, възпитание и пълноценно емоционално и психическо развитие. С увеличаване нуждите на детето съдът намира, че са нараснали и средствата за задоволяването им, като  остойностен техен израз.

БРС  приема, че с оглед възрастта на непълнолетното дете и материалните възможности на двамата задължени родители, претендирания размер на издръжка в размер на 100 лв., която ответникът следва да заплаща на ищцата, е изцяло адекватен, като този размер издръжката е в съответствие с общия дух на закона, справедливостта и морала.

Съдът намира, че така определеният размер на издръжка е във възможноситте на ответника.  Меродавно за определяне на материалните възможности на родителя, от който се търси издръжка, според трайната съдебната практика е не само получаваното от него брутно трудово възнаграждение, но и неговата възраст, здравословно състояние, работоспособност, наличието на задълженията за издръжка към други лица и т.н. По делото няма данни ответникът да е с намалена работоспособност, с влошено здравословно състояние  или да има алиментни задължения към други. Предвид това съдът приема, че същият би могъл да реалзира възнаграждение  поне в размер на минималната за страната работна заплата. Същевременно по делото са събрани доказателства от приетите справки от Агенцията по вписванията и сектор «Пътна полиция» за сравнително добро имуществено сътояние на ответника.  

           При горните мотиви БРС приема, че предявеният иск с правно основание чл. 150 от СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер от 100лв.

            Ответникът дължи по сметка на БРС 55 лв. държавна такса върху размера на увеличената издръжка.

            С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв.

           

  Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

            ИЗМЕНЯ размера на издръжката, увеличена  с решение от 03.10.2000г. по гр.д.364/2000г. на РС-Варна,  от 45 /четиритдесет и пет лева/ на 100 /сто / лева.

ОСЪЖДА К.Я.А., ЕГН **********,***, ........................ да заплаща на непълнолетното му дете  Г.К.А., ЕГН **********,***, к-с ................. със съгласието на нейната майка П.Г.Н., ЕГН **********,  месечна издръжка в размер на 100 /сто/ лева, начиная 10.09.2010г.  до настъпване на законните причини за  нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.           

ДОПУСКА предварително изпълнение  на решението в уважаващата иска част.

ОСЪЖДА К.Я.А., ЕГН **********, да заплати на Г.К.А., ЕГН **********, съдебно деловодни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА К.Я.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на   55 /петдесет и пет/ лева.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му.

 

Районен съдия:/п/ Д.Йорданова

Вярно с оригинала:

И.Г.