Решение по дело №2915/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 9
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 25 януари 2020 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20191420102915
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 08.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 2915 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Д.Е.А. за следните суми: 120,42 лв. главница за периода от 16.02.2015 г. до 14.01.2019 г., 13,52 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 18.03.2015 г. до 19.03.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00 лв.юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса в размер на 25,00 лв.  

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането за главница, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: гр. Враца, ********** Твърди, че за периода от 16.02.2015 г. до 14.01.2019 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за потребление общо в размер на 120,42 лв. по 5 бр. фактури. Моли съда да установи съществуването на вземането за главница, така както е заявеното в заповедното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че по делото липсват доказателства, от които да се установява, че А. има качеството на потребител в процесния имот и период, както и че е живял на адреса на потребление в процесния период. Оспорва правилното отчитане на реално консумираното количество ВиК услуги. Моли искът да бъде отхвърлен. Алтернативно, прави възражение за изтекъл период на погасителна давност за вземането, касаещо периода от 16.02.2015 г. до 27.03.2016 г. включително.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на Д.Е.А., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.

Видно е от покана за доброволно изпълнение № 93678 с изх. № 34/08.02.2019 г., адресирана до Д.Е.А., че в същата е отбелязано, че последният не е открит на адреса. Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде извършено връчването – Първолета Недялкова. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.

По делото е представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.

За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че размерът на потребеното количество вода до процесния имот, находящ се на адрес: гр. Враца, **********за периода от 16.02.2015 г. до 14.01.2019 г. се равнява на сумата от 120,42 лева, за което са издадени 5 броя фактури. Съдът кредитира приетото експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и обективно.

По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194, том V, нот. дело № 1480/1992 г. по описа на нотариус Рейна Стефанова с район на действие – РС Враца, от който се установява, че на 26.10.1992 г. е придобил собствеността върху процесния имот, находящ се на адрес: гр. Враца, **********

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:

За основателността на предявения иск следва да се установи, че ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с ответника Д.Е.А. по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за имот на посочения по делото адрес, че има вземания срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които отношения се уреждат от общите условия на доставчика.

Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта, че Д.Е.А. е бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес: гр. Враца, **********изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на изрично изискане за упълномощаване на този представител, води до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора.

В случая ищецът доказа, че ответникът Д.Е.А. е собственик на процесния имот. Видно от служебно извършена справка за регистрираните адреси на ответника по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният му както постоянен, така и настоящ адрес, считано от 02.08.2001 г. съвпада с процесния адрес, а именно – гр. Враца, ********** Така събраното от съда доказателство подкрепя представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства за наличие на облигационно отношение между страните, поради което последното следва да се приеме за установено. Като собственик на процесния имот, ответникът се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и  чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В процесния период (от 16.02.2015 г. до 14.01.2019 г.) са действали общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата.

Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото доказателства, че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за абоната“.   

Размерът на дължимите от ответника суми съдът приема за установен от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция за заплащане на главница в размер на 120,42 лева е основателна и доказана.

Ответникът е направил възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички суми, претендирани за периода преди 27.03.2016 г. Счита, че претенцията на ищеца за тези суми е погасена по давност. Така направеното възражение е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията към ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -  в случая на 28.03.2019 г.,  поради което погасено по давност се явява претендираното вземане за сумата от 33,00 лв. и за периода от 16.02.2015 г. до 27.03.2016 г., защото изискуемостта им е настъпила преди 28.03.2016 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.

Съдът достигна до извод за доказаност на елементите от фактическия състав на спорното право, поради което искът следва да бъде уважен за периода от 28.03.2016 г. до 14.01.2019 г. и за сумата от 87,42 лв. За горницата до пълния предявен размер от 120,42 лв., както и за периода от 16.02.2015 г. до 27.03.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради изтекъл период на погасителна давност.

От своя страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д.Е.А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 286,75 лв. /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/ съобразно уважената част от предявения иск.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото, на ищеца следва да му бъде присъдена сумата 54,45 лв. - пропорционално на уважената част от иска.

Ответникът не е направил разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Така  мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, че Д.Е.А., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 87,42 лв., представляваща цената за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. Враца, **********за периода от 28.03.2016 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2019 г. до окончателното й погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1266/2019 г. по описа на РС Враца, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 120,42 лв. и за периода от 16.02.2015 г. до 27.03.2016 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.Е.А., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 286,75 лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 2915/2019 г. по описа на РС Враца /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за особен представител/ съобразно уважената част от иска, както и сумата от 54,45 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 1266/2019 г. по описа на РС гр. Враца /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ съобразно уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: