О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.С., 21 август 2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – четвърти състав, в закрито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Тодорова ч.н.д. № 318/2020
г. по
описа на СОС, постановление на прокурор от ОП – гр.С. за прекратяване
на наказателно производство от 03.07.2020 г., постановено по пр. пр. № 1885/2017
г., както и досъдебно производство № 118/2017 г. по описа на РУ на МВР Б., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 и ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Я.Н.
и адвокат М.Д. – повереници на пострадалите лица М.П.И. и Х.П.И. и жалба на
пострадалия П.П.Т., подадена чрез поверениците му - Я.Н. и адвокат М.Д. срещу
постановление на Окръжна прокуратура – гр.С. от 03.07.2020 г. по пр. пр. № 1885/2017
г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.С., за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 118/2017 г. по описа на РУ на МВР –
гр.Б., водено срещу обвиняемия Д. Б. Н. за престъпление по чл.343 ал.1,
бук.“в“, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В жалбата на пострадалите М.И. и Х.И.
се твърди, че атакуваното постановление на прокурора при СОП, с което е
прекратено наказателното производство, е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че в процесуалния си акт, прокурорът не е
направил обективен, всестранен и пълен анализ на всички събрани по делото
доказателства, а е предложил съвсем общи изводи по фактите и правото. В тази
насока се отправя упрек за липса на извършена от прокурора доказателствена
оценка, която в случая се сочи за дължима, както по силата на
наказателно-процесуалните правила, така и поради противоречивото съдържание на
доказателствения обем по делото. В частност се твърди от поверениците, че по
досъдебното производство са били назначени и изготвени множество автотехнически
и комплексни медико-автотехнически експертизи, които са дали напълно
противоречиви отговори на съществените въпроси относно скоростта на движение на
процесния автомобил преди удара му с мотопеда, опасната зона за спиране на
същия, техническите причини за настъпването на автопроизшествието, възможността
/от техническа гл.т./ реализирането на последното да бъде предотвратено от
страна на обвиняемия, като водач на лекия автомобил, които противоречия изобщо
не са били обсъдени и анализирани в прокурорското постановление. Вместо това,
според подалите жалбата повереници, атакувания прокурорски акт съдържа
„произволно и неконкретизирано позоваване на експертизите“, което прави
невъзможно проследяването и проверката на начина, по който е формирано
вътрешното убеждение на прокурора. С оглед изясняването на обективната истина
по делото, жалбоподателите считат, че е необходимо извършването на допълнително
разследване, чрез провеждане на разпит на свидетели – очевидци на пътното
произшествие и набавянето на писмени справки от АИС - Пътен контрол за
установяване на регистрационните номера на превозните средства, преминали през
процесния пътен участък, непосредствено след настъпилото ПТП. Сочи се още в
жалбата, че последно назначената и изготвена по разследването осемчленна
КСМАТЕ, на чието заключение прокурора е основал оневиняващите си изводи, е „неубедителна“,
доколкото не съдържа категоричен отговор на въпросите, относно скоростта на
лекия автомобил „Сузуки“ непосредствено преди произшествието и в момента на
удара; дали преди този момент, същия този автомобил е извършил маневра
„спиране“; дали мотопеда се е движил в дясната лента пред автомобила или извън нея;
на кое място от платното за движение, пострадалия е предприел завой наляво. В
жалбата се релевира и оплакване за допуснати от прокурора нарушения и на
материалния закон при постановяване на прекратителното постановление. В този
аспект се излагат доводи, че неправилно прокурорът е извел необходимостта от
прекратяване на наказателното производство от липсата на извършено деяние,
което да съставлява престъпление по смисъла на НК, доколкото такова е било
извършено от обвиняемия Н., който като водач на лекия автомобил „Сузуки”, не е
съобразил поведението си на пътя с разпоредбите на чл.5 ал.2, т.1, чл.42 ал.1,
т.1 и т.2 и ал.2, т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП, което негово поведение е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП и обществено-опасните последици от него. Счита
се, че по делото не е изследван въпроса, дали обвиняемият е изпълнил задължението
си по чл.20 от ЗДвП, да съобрази скоростта на движение на автомобила си с
конкретната пътна обстановка. Особеностите на последната в района на ПТП – оживен
район /паркинг/ и движещ се в непосредствена близост мотопед, според
повереникът, задължавали този водач да се движи с по-ниска скорост от
разрешената. В тази връзка поверениците считат за неправилно и необосновано
прието от прокурора, че извършеното от обвиняемия Н. съставлявало случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като същия е допуснал нарушение на
правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Твърди се
още, че обвиняемия Н. е могъл да предотврати удара с мотопеда, но като не е
изпълнил задължението си да съобрази скоростта си на движение с конкретните
пътни условия, сам се е поставил в невъзможност да го стори, което негово
поведение на пътя, изключва приложението на разпоредбата на чл.15 НК. Искането,
което се прави в съответствие с релевираните оплаквания, е за отмяна на
атакуваното прокурорско постановление и връщане на делото на СОП, със
задължителни указания относно прилагането на закона.
В жалбата на пострадалото лице П.П.Т.
се излагат твърдения, че атакуваното постановление на прокурора от СОП е
необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че дължимият анализ на доказателствата и установените от тях
фактически положения, в случая е заменен от прокурора с „неясни обобщения“ на
експертните изводи от множеството назначени по делото експертизи. Сочи се, че
извън вниманието на прокурора е останало установеното поведение на обвиняемия
при възникналата опасност на пътя, което не е било в съответствие със задължението
му да не променя посоката си на движение, а да намали скоростта си или да спре,
визирано в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Според жалбоподателят, въпреки многото назначени
и изготвени по делото експертни заключения, съществува неяснота и не е
еднозначно разрешен по делото съществения въпрос за момента на възникване на
опасността за движението за водача на лекия автомобил. Освен това по мнение на
посоченият жалбоподател, в хода на разследването е нарушен принципа за всестранно, обективно и пълно
разследване, съгласно чл.14 от НПК, доколкото не са били положени усилия за
издирването и провеждането на разпит като свидетели на „водача и евентуално
пътуващите в превозното средство, приближило мястото на произшествието
непосредствено след удара с мотопедиста“. С оглед на този пропуск по
разследването, се твърди, че са останали неизяснени и фактите, относно
поведението на двамата водачи – обвиняемия и пострадалия, и предприетите от тях
действия преди и по време на настъпване на автопроизшествието, и в частност
поведението на обвиняемия от гл.т. на чл.42 ал.1, т.1 от ЗДвП. Излагат се и
доводи, че в хода на досъдебното разследване са останали висящи и въпросите
относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от обвиняемия,
както и тази на управлявания от пострадалия мотопед; момента, от който водача
на автомобила е имал възможност да забележи движещия се мотопед; точното
местоположение на последния непосредствено преди инициалния удар. С оглед на
тези съображения, жалбоподателят моли атакуваното прекратително постановление
да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
С. окръжен
съд, след като се запозна с доказателствата по делото и ги прецени във връзка с атакуваното постановление на СОП, както и във
връзка с доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:
При условията на чл.212 ал.2 от НПК е било образувано
досъдебно производство № 118/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр.Б., срещу
неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343 ал.1, б.”в”, във вр.
с чл. 342 ал.1 от НК, а именно за това, че на 28.04.2017 г., на ПП-1-1, в с.С.,
област Софийска, в района на 188,2 км., в посока гр.Б., при управление на МПС,
е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил
смъртта на лицето П. Х. И.,***.
В хода на разследването по така
образуваното наказателно производство, при условията на чл.219 ал.1 от НПК е
привлечен в качеството му на обвиняем лицето Д. Б. Н. – с постановление от
12.12.2017 г. му е било повдигнато и предявено обвинение за това, че на
28.04.2017 г., в с.С., община Б., на път 1-1, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“, с рег. № ******, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните скорости в км/ч. – пътното превозно
средство от категория „В“, в населено място – 50 км/ч.“, като се движил по път
в населено място със скорост от 54 км/ч. и по непредпазливост е причинил
смъртта на П. Х. И., като деянието е извършено при условията на независимо
съпричиняване от страна на пострадалия – престъпление по чл.343 ал.1, б.“в“,
във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
След извършеното разследване и на
основание чл.235 от НПК разследващият орган от ОД на МВР С. е изпратил
досъдебно производство № 118/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр.Б. на
наблюдаващия прокурор при СОП, с мнение за прекратяване на наказателното
производство по делото на основание чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1, т.1
от НПК.
С
постановление на СОП от 03.07.2020 г. по пр. пр. № 1885/2017 г., предмет на
съдебна проверка в настоящото производство, на основание чл.243 ал.1, т.1,във
вр. с чл.24 ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 118/2017 г. по описа на РУ на МВР – гр.Б., водено
срещу обвиняемия Д. Б. Н. за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. чл.342
ал.1, пр.3 от НК. В мотивите си към този процесуален акт, прокурорът от СОП не
е изложил фактически анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност.
С неангажирани с правни съображения изводи и без каквато и да е конкретика,
прокурорът е обосновал и заключението си за наличието на условията за
приложение на чл.15 от НК за оневиняване на обвиняемия Д. Н. за инкриминираното
му транспортно престъпление, вследствие на които доводи е постановено и
прекратяването на воденото за това престъпление, наказателно производство. В
частност, прокурорът е приел, че за обвиняемия Н., като водач на лекия
автомобил „Сузуки”, ударът с мотопеда е бил непредотвратим, при избраната от
него скорост на движение от 48 км/ч., тъй като в момента, в който пострадалия е
навлязъл в коридора за движение на лекия автомобил, същия е попаднал в опасната
зона за спирането му.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
атакуаното постановление на прокурора от СОП за прекратяване на наказателното производство, счита, че
същото е незаконосъобразно – постановено в несъотвествие с процесуалния закон
/допуснати са съществени процесуални нарушения при изготвянето му от прокурора/
и необосновано /допуснато е съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата/. В проверяваното прекратително постановление отсъства анализ
на доказателствата и изводи за фактите, доколкото в същото липсва изобщо произнасяне
от страна на прокурора, въз основа на какви доказателства и доказателствени
средства, е приел за доказани и безспорно установени изложените от него
фактически положения. Събраните по делото доказателствени източници, които са
многобройни по обем и противоречиви по съдържание – особенно тези, съдържащи
експертни изводи, изобщо не са обсъдени от прокурора в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, включително и с оглед тяхната противоречивост, и отсъства какъвто
и да било анализ и оценка на всеки един от тях.
Така, на първо място, прокурорът
се е задоволил да изложи в постановения от него процесуален акт единственно
неоспоримите по делото фактически положения относно осъщестявано на процесната
дата от обвиняемия Д. И., като водач на лек автомобил «Сузуки» с рег. № *****,
движение по път 1-1, с посока гр.Б., в района на с.С.; по същото време в зоната
на км.188+200, пред управлявания от Н. автомобил, по осигурителната ивица,
намираща се в дясно по посоката на движение на автомобила, се движил
ел.мотопед, управляван от пострадалия П.И.; в един момент последният предприел
завой наляво и навлязъл в коридора на движение на автомобила; обвиняемият
реагирал, като отклонил движението на автомобила си наляво, но въпреки това
настъпил удар на същия с мотопеда, в резултат на който водача на последния
получил несъвместими с живота травматични увреждания. По-нататък прокурорът е
посочил без каквато и да е конкретика и при липсващ анализ, че от назначените в
хода на досъдебното разследване «поредица от АТЕ и КМАТЕ» приема за установени
следните фактически констатации: - че към момента на настъпване на ПТП,
автомобилът се е движил със скорост от около 48 км/ч., а водача на мотопеда – с
около 15-30 км/ч.; - че опасната зона за спиране на автомобила при посочената
скорост е била 34,27 км/ч.; - че ударът е настъпил в дясната лента на платното
за движение в посока от гр.В. към гр.Б.; - че причината за ПТП следва да се
търси в субективните действия на водача на мотопеда, който е предприел маневра
наляво и е навлязъл в платното за движение на автомобила на обвиняемия, движещ
се зад него; - че водачът на лекия автомобил /обвиняемия Н./ е имал техническа възможност
да избегне удара по два начина - чрез екстрено спиране, ако в момента, в който
е реагирал се е движил със скорост по-малка от 37 км/ч. и чрез намаляване на
скоростта си, ако в момента на реакцията му се е движел със скорост по-малка от
43 км/ч. От предложените мотиви в проверяваното прекратилено постановление на
поркурора, обаче не става ясно очертаните изводи по фактите, конкретно на кои
доказателствени източници са основани и в частност – при извеждането им,
експертните заключения на коя от двете автотехнически експертизи и четирите
комплексни автотехнически и съдебно-медицински експертизи, са използвани. Без
коментар от прокурора са останали съществуващите между тези експертни
заключения, съществени противоречия относно обстоятелства, които са от значение
за правилното решаване на делото - скоростта на движение на процесния автомобил преди удара
му с мотопеда, опасната зона за спиране на същия, скоростта на движение на
мотопеда, управляван от пострадалия, техническите причини за настъпването на
автопроизшествието, възможността /от техническа гл.т./ реализирането на
последното да бъде предотвратено от страна на обвиняемия, като водач на лекия
автомобил. Не са обсъдени от прокурора и показанията на нито един от разпитаните
по делото многобрйни свидетели, относно това същите източник ли са на
фактически дани /и ако са такива, на какви факти/, които да са свързани с
обстоятелствата по делото и да допринасят за тяхното изясняване.
Липсата на направено от прокурора
обективно и пълно изследване на доказателствения материал по делото, поставя
съда в невъзможност да прецени каква е приетата от него за доказана фактическа
обстановка по делото, правилно ли същата е приета за установена въз основа на
наличните по делото доказателства и законосъобразна ли е оценката на
последните. Като резултат именно от липсата на какъвто и да било разбор на
доказателствения материал по делото, проверяваният прокурорски акт съдържа необосновани
изводи за фактите от предмета на доказване и правните им последици, тъй като е
неясно при каква приета за установена фактическа обстановка са формирани тези
изводи. Заключението на прокурора, че от наличния доказателствен обем по
досъдебното производство се установява, че обвиняемия Н. не е бил длъжен и не е
могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици, поради което
поведението му, в резултат на което е настъпило автопроизшествието е «случайно
деяние», е неубедително. Това заключение на прокурора, всъщност е и единствения
правен извод в полза на крайния му такъв за необходимостта наказателното
производство, водено срещу обвиняемия за инкриминираното му транспортно
престъпление да бъде прекратено.
Следва изрично да се изтъкне, че
в аргумент на това правно заключение, липсва направен от прокурора и съответно
изложен в постановлението му фактически анализ на доказателствения обем по
делото. Без да е извършена каквато и да е оценка на установените факти по
делото, е посочено единствено, че „независимо, че при възникналата опасност
обвиняемия Н. е реагирал с отклоняване на автомобила наляво, а не чрез
задействане на спирачната му система, каквото задължение имат водачите при
възникване на опасност за движението, ударът е бил непредотвратим при скорост
на движение от 48 км/ч., тъй като в момента, в който пострадалия е навлязъл в
коридора за движение на лекия автомобил, същият е попаднал в опасната зона за
спирането му”. Тези изводи на прокурора са в явно несъответствие с практиката и
съдържанието на т.нар. понятие „опасна зона за спиране” на едно моторно
превозно средство. Под опасна зона за спиране следва да се разбира най-малкото
възможно разстояние, на което едно МПС може да бъде спряно от неговия водач,
след като бъде възприето едно препятствие по пътя на движение. Тя винаги е
по-голяма от спирачния път, тъй като в нея се включват както последния, така и
времето за реакция на водача и за задействане на спирачния механизъм,
превърнато в метри. Действително опасната зона за спиране на МПС може да бъде
основание за отпадане отговорността на водача, щом като в нейните граници се е
появило едно неочаквано и изненадващо пътно препядствие за движението, което
незабавно следва да бъде преодоляно. Невъзможността да бъде преодоляно едно
препятствие в опасната зона за спиране, не всякога обаче е такова оневинително
основание /Р. № 181/1994 г., Р. № 841/77 г., 3 н.о. ВКС/. Съществено условие,
за да се приеме, че опасната зона за спиране на моторното превозно средство е
оневинително основание, пътното препятствие да е възникнало внезапно,
неочаквано и непредвидимо за водача, който е поставен да извършва движение в
една критична ситуация. Ако водачът е бил в състояние да вземе мерки за
безопасност, изразяващи се преди всичко в намаляване на скоростта или спиране
на превозното средство, и това той не направи своевременно, за него не може да
съществува извинително основание за възникнало препятствие в границите на
опасната зона за спиране. Изненадата от появяването на пътното препятствие трябва
да е възникнала неочаквано, а също така да не са съществували обективни условия
на конкретната пътна обстановка, които правят напълно възможно появяването на
едно внезапно препятствие, или пък най-после, когато водачите нормативно са
задължени и без препятствия да намаляват скоростта до безопасни предели при
преминаването на определени места. С други думи казано – попадането на
пострадалия в опасната зона за спиране на МПС, управлявано от обвиненото лице,
няма да представлява основание за отпадане на отговорността на последния,
когато е налице предхождащо негово
виновно поведение, изразено например в невземане на предварителни мерки,
каквито му вменява разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в несъобразяване на скоростта
му на движение с максимално разрешената за пътния участък или с конкретните
условия /фактори/ на пътя или в друго негово задължение по ЗДвП. Понеже в този
случай не е изпълнил това свое задължение, обвиненото лице извършва нарушение
на основно правило за движение, което е основание за ангажиране на
наказателната му отговорност. Щом като сам се поставя в положение на
невъзможност да предотврати настъпването на автопроизшествието, той не може да
се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, защото не е изпълнил
някое от нормативно вменените му задължения като водач на МПС, чието
съблюдаване би му позволило да избегне пътнотранспортното произшествие.
В тази връзка и по този повод необясним
е за настоящата съдебна инстанция
отказът на прокурора да постави
на правна оценка заключението
на изготвената в хода на досъдебното разследване автотехническа експертиза
/л.42-66, т.2 от ДП/, че водачът на лекия автомобил „Сузуки” е допуснал същия
да се движи с по-висока скорост – 48 км/ч., при ограничение от 40 км/ч. в
конкретната пътна отсечка и не е задействал екстремно спирачната система /вж.
отговор на 10 зад./; заключението на повторната петорна комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза /л.98-111, т.2 от ДП/ потвърдила
констатациите на посочената /първа по ред/ АТЕ, че управляваният от обвиняемия
автомобил се е движил със скорост превишаваща скоростта, поставена със знак В26
– до 40 км/ч. /вж. отговор на 4 въпрос/, както и относно възможността /от
техническа гл.т./ ПТП да бъде избегнато от обвиняемия, ако той вместо маневрата
„завой наляво” беше предприел аварийно спиране, за да пропусне завиващия наляво
мотопед; заключението на петорната КСМЕАТЕ /л.62-68, т.2 от ДП/ също съгласно
която обвиняемият Н., управлявайки автомобила си със скорост от 48 км/ч. е имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране, от момента
когато мотопеда е предприел отклоняване наляво към средата на платното за
движение; заключението на тройната АТЕ /л.51-54, т.2 от ДП/, която е достигнала
до несъответен на другите експертни заключения извод за техническата
предотвратимост на ПТП от страна на обвиняемия при условие, че същия не е
превишавал максимално допустимата скорост на движение в този пътен участък от
50 км/ч.; заключението на седморната КСМЕАТЕ /л.2-26, т.3 от ДП/, която също не
е отрекла техническата възможност на обвиняемия да избегне настъпването на ПТП,
при определени условия; заключението на осморна КСМАТЕ /л.46-100 т.3 от ДП/, от
която се установява, че водача на лекия автомобил би имал техническа възможност
да избегне удара с мотопеда, като намали скоростта си и изостане зад него, ако
в момента на реакцията му, автомобила се е движил със скорост 43 км/ч.;
свидетелските показания на пътувалите лица в автомобила, управляван от
обвиняемия, които дават информация, че мотопеда е навлязъл на платното за
движение от изхода на ресторант „Олимп” и сведенията на които противостоят на
осемчленната КСМЕАТЕ, според която мотопеда на пострадалия се е движил по
платното за движение преди автомобила на обвиняемия. Предвид особеният характер
на експертизата като доказателствено средство /способ/ в наказателния процес,
нейната роля е да направи извод от едни факти, които са известни, за други
факти, които не са известни и за които са нужни специални знания. На
така посочените обаче доказателствени
факти, няма и следа от направен анализ от страна на прокурора в проверяваното постановление, който
анализ в случай, че беше сторен от него, го би довел до различен отговор на
същинския за наказателното производство въпрос – има ли доказателства за
извършено престъпление и ако има такива – налице ли са доказателства и за
неговия автор /автори/.
По този начин, като прокурора не
е изложил в обжалваното постановление фактически и правни изводи в полза на
крайния си извод за необходимостта наказателното производство да бъде прекратено,
за съда става невъзможно да провери в рамките на съдебния контрол, който е
задължен да извърши в производството по чл.243 ал.4 НПК основателността на
извършеното от прокурора прекратяване на наказателното производство. Още
повече, следва да се държи сметка и за това, че в настоящото производство съдът
не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора
чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на
доказателствата, а още по-малко да „замества” прокурора, тогава когато
в постановлението му за прекратяване липсват изводи за фактите и правото /в
този смисъл р. № 368 по н.д. № 155/2003 г. на ВКС/.
Посочените нарушения указват на
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното постановление за прекратяване
на наказателното производство и са основание за връщане на делото на прокурора,
след отмяна на това постановление. В съответствие с изискванията на чл.14 ал.1
и чл.18 НПК при връщането на делото на Окръжна прокуратура – гр.С. допуснатите
нарушения следва да бъдат отстранени от нея, която при постановяване евентуално
на акт по чл.243 ал.1 НПК, следва да го съобрази с дадените указания в
изложените по-горе мотиви на съда.
Предвид характера на допуснатите
в контролирания прокурорски акт съществени процесуални нарушения, настоящият
състав на СОС не обсъжда доводите по същество, изложени в жалбите на
пострадалите.
Воден от
горното и на основание чл.243 ал.5 т.3 от НПК, С. окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ постановление на Окръжна
прокуратура – гр.С. от 03.07.2020 г. по пр. пр. № 1885/2017 г. по описа на СОП,
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 118/2017
г. по описа на РУ на МВР – гр.Б., водено срещу обвиняемия Д. Б. Н. за
престъпление по чл.343 ал.1, бук.“в“, във вр. с чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура – гр.С. за изпълнение на указанията, изложени в
обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд – гр.С. в 7-дневен срок
от съобщаването му.
Председател: