№
2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание
на 27.08.2020
г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 1712 / 2020 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.45,ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано
е по жалба на Д.Т.Н. и Д.Г.Б.,
последната в качеството й на председател
на СНЦ „Право на живот по закон”, против решение № 241-3 по протокол
№6/13-14.07.2020 г. на Общински съвет- Варна,с което е одобрен договор за
съвместна дейност с „Лъки Хънт Проджект” ЕИК ********* по изпълнение на
Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на РБ ,възложено е на кмета на община Варна подписването му и е
дадено съгласие за отпускане на финансови средства в размер на 200 000 лв.
от бюджета на Община Варна за 2020 г. на „Лъки Хънт Проджект”.
По
подробно развитите в жалбата съображения
се иска отмяна на оспореното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
С внасяне
на преписката в АС- Варна чрез
подадената от упълномощения адвокат Д.Стефанова молба с.д. 10388/26.08.2020 г.,
ответникът Общински съвет- Варна изразява становище за недопустимост на жалбата с
аргумента,че оспореното решение нямало характера на административен акт.
След
преценка на изложените от страните доводи и на наличните в преписката писмени
доказателства,съдът намира жалбата за процесуално недопустима,предвид следните
съображения :
Оспореното
решение съдържа три различни по характера си волеизявления на органа.
Първото от
тях касаещо одобряването на договор за
съвместна дейност с „Лъки Хънт Проджект” , би представлявало адм.акт в случай
на съответствието му с нормата на чл.61,ал.1 от ЗМСМА,която има предвид
одобряването на подписано споразумение за сътрудничество. От втората част на
волеизявлението е видно отсъствието на подписано споразумение към момента на
постановяване на оспореното решение,тъй като в тази част волеизявлението възлага на кмета подписването му,което
очевидно предстои да се случи. Съобразно
тези обстоятелства, съществото на
първото волеизявление от оспореното решение е за даване на предварително съгласие за сключване на споразумение за
сътрудничество по смисъла на чл.59 от ЗМСМА. Волеизявлението за предварително
съгласие не представлява източник на
права или задължения,нито засяга права,свободи или законни интереси,поради
което то не притежава белезите на
индивидуален,общ или подзаконов нормативен акт. В този смисъл е съдебната
практика – определение № 11015/18.09.2014 г. по адм.дело №10606/2014 г. по
описа на ВАС, първо отделение,което определя
този вид волеизявления като част от производството по издаване на
адм.акт в смисъла на чл.21,ал.5 от АПК,т.е. адм.акт е решението на Общинския
съвет за одобряване на подписано споразумение,каквото в случая липсва.
Второто волеизявление
,което има за предмет даването на мандат на кмета на община Варна за подписване
на споразумение представлява вътрешно служебен акт,поради което също не
притежава белезите на адм.акт.
Обратно на
изразеното от ответника становище,съдът намира,че третата част от
волеизявлението,с която се дава съгласие за отпускане на „Лъки Пънт Проджект”
на финансови средства в размер на 200 000 лв. от бюджета на Община
Варна,притежава характера на ИАА по чл.21,ал.1,т.8 от ЗМСМА – касае се за
разпореждане с общинско имущество.
Жалбата срещу тази част от оспореното решение
би била процесуално допустима при наличие за жалбоподателите на правен интерес от
съдебно оспорване по смисъла на чл.147,ал.1 от АПК. В жалбата не са изложени
каквито и да било данни оспореното решение да нарушава или застрашава
правата,свободите или законните интереси на СНЦ „Право на живот по закон” и на Д.Т.Н.,или
да поражда задължения за тях,поради което не е налице
правен интерес и за двамата жалбоподатели. Цитираната норма има предвид пряко и
непосредствено нарушаване или засягане с адм.акт на права,свободи или законни
интереси,съответно пораждане на задължения влизащи в правната сфера на
конкретната организация или гражданин,а що се касае до защитата на обществения
интерес, правото на оспорване е предоставено на прокурора съгласно чл.147,ал.2
от АПК, на областния управител съгласно чл.45,ал.4 от ЗМСМА и на кмета на
община съгласно чл.45,ал.5 от ЗМСМА. Изложените в жалбата в осем точки
възражения за незаконосъобразност на оспореното решение не визират в нито един
аспект права,свободи,законни интереси
или задължения на СНЦ „Право на живот по закон” и на Д.Т.Н.,а по-скоро съдържат
твърдения за засягане на обществения интерес ,включително поради липсата на
провеждане на процедура по обществена поръчка,провокирало сезиране на редица
институции, сред които и Прокуратурата на РБ.
Същото се
отнася и за тази част от жалбата, имаща
предвид изложението на обстоятелства за заинтересованост.
По
отношение на СНЦ „Право на живот по закон”,тази част от жалбата съдържа
описание на целите на сдружението – защита правата и законните интереси на хора
и животни,изграждане и утвърждаване на общочовешки принципи за хуманно
отношение ,опазване на околната среда ,природните ресурси и биологичното
разнообразие и др. ; описва извършваната от него дейност – подпомагане,съблюдаване и
съдействие за спазване на законите и нормативните разпоредби в грижата за
безстопанствени животни,редовно посещение на общинския приют за безстопанствени
кучета в с.Каменар и осъществяване на обществен контрол ; описва притежаваните от сдружението документи
– удостоверение за хуманно отношение към животните, но никъде не посочва как и
по какъв точно начин оспореното решение застрашава или нарушава
правата,свободите и законните интереси на сдружението или препятства по какъвто
и да било начин описаната негова дейност,за извършването на която то е учредено
и регистрирано,или пък да създава задължения за него.
По
отношение на Д.Н. е посочено,че същата е гражданин на гр.Варна, активно участва
и се интересува от съдбата и хуманното отношение към безстопанствените кучета в
града и е доброволец в ОПБК,но по сходен начин не е посочено
оспореното решение да застрашава
или нарушава нейни права,свободи,законни интереси или пък да създава задължения за нея.
По тези
съображения,съдът намира,че по отношение на тази част от оспореното
решение,която представлява ИАА не е налице за двамата жалбоподатели правен
интерес от съдебно оспорване.
В
заключение – жалбата е процесуално недопустима на основание чл.159,т.1 и т.4 от АПК,поради което следва да бъде оставена без разглеждане,а образуваното въз
основа на нея съдебно производство прекратено.
При този
изход от делото сторените от жалбоподателите разноски следва да останат за
тяхна сметка,а такива на ответника не се дължат ,поради липсата на отправено от
него такова искане.
Предвид
изложеното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на СНЦ „Право на живот по
закон”, представлявано от председателя Д.Г.Б. и на Д.Т.Н.,срещу решение № 241-3
по протокол № 6 от 13-14.07.2020 год.
на Общински съвет-Варна и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея съдебно
производство.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :