Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 368

 

град Пловдив, 01.03.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3270 описа за 2021 година, взе предвид следното:

 

Производството по делото е повторно, след постановяване на решение по административно дело № 2521/2021 година по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решението по административно дело № 1/2021 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Д.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.Г.М., със съдебен адрес ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” искова молба, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на общо 10 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода през два различни периода, в две различни пенитенциарни заведения, посочени в искова молба на л.2 по адм.д. №1/2021г., ведно със законовата лихва от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС.

Твърди се:

- За Арест-Пловдив - липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на достатъчно мебели; не му е осигурявана достатъчно слънчева светлина, поради малките прозорци в арестантските помещения; мухъл, плесен и дървеници;

-липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух; килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина, поради особеното разположение на килията и малкия размер на прозореца, както и факта, че прозореца е покрит с решетки и мрежа; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите му от затворническата администрация му отговаряли, че не разполагат с одеяла и завивки; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си;  спалното и постелъчно бельо се сменя рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не му е осигурен достъп до пералнята на затвора с мотива, че трябва предварително да подаде молба и да изчака няколко дни; в килиите има мухъл и плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; липса на достъп до течаща вода, поради това, че няма налягане в чешмите.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявеня иск и счита, че същия следва да бъде отхвърлен.

При новото разглеждане на делото в изпълнение на дадените задължителни указания и с оглед представените от ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е пребивавал в Арест-Пловдив от 14.01.2014 до 22.05.2014г. /справка л.31 от адм.дело № 1/2021г./, поради което исковата претенция по отношение Арест-Пловдив, която е за период от 06.01.2013г. до 01.06.2013г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така посочения период, а именно от от 06.01.2013г. до 01.06.2013г., лицето да е било на територията на Арест-Пловдив. Същото се отнася и по отношение периодите от 01.06.2013г. до 21.05.2014г. и от 16.07.20115г. до 01.03.2016г., доколкото от приетите по делото становище и докладна /л.36-38, л.54-55/ се установява, че в така посочените периоди лицето не е било на територията на Затвор-Пловдив. Претенциите на ищеца за лоши битови условия, наведени в исковата му молба ще бъдат разгледани само за периодите от 22.05.2014г. до 15.07.2015г. за Затвора-Пловдив и от 02.03.2016г. до 21.11.2016г. за Затвора-Пловдив.

От приложено по делото Становище рег.№ 1428/16.02.2021г. от Затвора Пловдив се установява, че в периодите, за който има данни, ищецът последователно е пребивавал в спални помещения №5, №6 и №12, за които подробно е посочена квадратура на помещението, квадратура на санитерния възел и брой прозорци. В становището, обаче, не е посочен брой настанени лишени от свобода при минимално изискване от 4 кв.м. в съответните помещения. На Т. е осигуряван достъп до топла течаща вода съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група. Осигурени са му дюшек и постеловъчен инвентар, а при негово желание  е могъл да получи такива допълнително от близките си. Посочино е, че отоплението в Затвор-Пловдив се осъществява чрез централно-локално парно отопление. Проветряването на спалните помещения се извършва чрез отваряне на прозорците, по желание на настанените в помещението лиш.св. Хигиената в спалните помещения си извършва от настанените там, за кето им се осигурават съответните прибори, а по желание такива могат допълнително да бъдет закупени от лафката на затвора.

В постъпила Справка рег. № 1428/16.02.2021г. се сочи, че през периода на изтърпяване на наказанието на Д.Т. *** не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци. През 2017г. дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените от свобода. Затвора-Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода, като то може да бъде занесено за изпиране два пъти в седмицата по утвърден график. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода, при извършени проверки е установено, че хигиената е задоволителна. По график се раздават миещи, перилни и хигиенни материали.

Дейностите по дезинсекция и дератизация са извършвани, съгласно сключен договор между  ГД „Изпълнение на наказанията” и „Биоцид” ООД гр.Пловдив, за което по делото са приложени протоколи /л.11-22/.

При първоначалното разглеждане на делото, в съдебно заседание, проведено на 18.03.2020г., са разпитани  М.Р.Л. и Ц.Г.Г., чиито показания съдът кредитира частично, доколкото сочат на действителна пренаселеност в килиите, в които ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното:

Конкретните оплаквания са за:

- липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на достатъчно мебели; не му е осигурявана достатъчно слънчева светлина, поради малките прозорци в арестантските помещения; мухъл, плесен и дървеници само за Арест-Пловдив;

-липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух; килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина, поради особеното разположение на килията и малкия размер на прозореца, както и факта, че прозореца е покрит с решетки и мрежа; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите му от затворническата администрация му отговаряли, че не разполагат с одеяла и завивки; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си;  спалното и постелъчно бельо се сменя рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не му е осигурен достъп до пералнята на затвора с мотива, че трябва предварително да подаде молба и да изчака няколко дни; в килиите има мухъл и плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; липса на достъп до течаща вода, поради това, че няма налягане в чешмите само за Затвора-Пловдив.

Периодите и претендираните суми са: за Следствен арест Пловдив - период от 06.01.2013г. до 01.06.2013г. и за Затвора Пловдив от 01.06.2013г. до 01.12.2016г., а претендираната сума е в общ размер на 10 000 лева.

Както се посочи по-горе, претенциите на ищеца за лоши битови условия, наведени в исковата му молба ще бъдат разгледани само за периодите от 22.05.2014г. до 15.07.2015г. за Затвора-Пловдив и от 02.03.2016г. до 21.11.2016г. за Затвора-Пловдив.

От посоченото по-горе се установява, че в периодите от 22.05.2014г. до 15.07.2015г. и от 02.03.2016г. до 21.11.2016г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив,  същият е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Това е така, тъй като от страна на ответника не са предоставени доказателства от колко лишени от свобода са обитавани съответните помещения, а само е посочен капацитет на помещенията, което не е достатъчно във връзка с изрично дадените му указания.

Съдът счита за основателни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца. Съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески, културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Доказателства за водена индивидуална и корекционна работа с ищеца от страна на ГД „ИН” не се представиха.

Всички останали оплаквания са неоснователни, тъй като от една страна  са оборени от представените от ответника многобройни справки, а от друга страна ищецът не е ангажирал доказателства, чрез които да докаже твърденията си за наличие на други нарушения от страна на администрацията на съответните пенитенциарни заведения, които от своя страна да са причинили на ищеца неимуществени вреди.

При така установеното следва да се присъди обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, както следва:

-За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за периода от 22.05.2014г. до 15.07.2015г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – в размер на 905 лв.

-За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за периода от 02.03.2016г. до 21.11.2016г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – в размер на 1 858 лв.;

 Или общо обезщетение в размер на 2 763 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.

Посочените размери са съобразени с това, че осъщественото доказване е само за част от периодите, както е посочено по-горе, както и поради това, че е доказано само едно от множеството твърдени нарушения, и то не за всички периоди, съответно е съобразена и общата цена на иска, така както ищецът е  оценил множеството твърдени нарушения.

По отношение на претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за условията в затвора Пловдив, считано от преустановяване на незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация, съдът счита същата за основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: „При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението … е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им“. В случая преустановяването на процесните незаконосъобразни действия и бездействия е станало на 15.07.2015г. за първия период и на 21.11.2016г. за втория период. Ето защо лихви върху сумите на обезщетението следва да му бъдат присъдени от 16.07.2015г. върху сумата 905 лева до окончателното изплащане на съответното задължение и от 22.11.2016г. върху сумата 1858 лева до окончателното изплащане на съответното задължение.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски. В представения договор за правна защита и съдействие, сключен с ищеца, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице.  На основание чл.10 ал.3 изречение второ от ЗОДОВ, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца възлиза на 830 лева, а съразмерно уважената част от иска има той има право на сумата от 229,33 лева. Или на адв.М. следва да се заплати от ответника сумата от 229,33  лева възнаграждение.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.284 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

                                         Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Д.Т.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.Г.М., със съдебен адрес ***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: 1. За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за периода от 22.05.2014г. до 15.07.2015г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – в размер на 905 лв.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от от 16.07.2015г. до окончателното изплащане на съответното задължение, 2. За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за периода от 02.03.2016г. до 21.11.2016г., когато ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив – в размер на 1 858 лв.  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.11.2016г.  до окончателното изплащане на съответното задължение.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния ѝ размер от 10 000 лева, както и за всички останали периоди в обхвата на претендираните  - 06.01.2013г. до 01.06.2013г., от 01.06.2013г. до 21.05.2014г. до 21.05.2014г. и от 16.07.2015г. до 01.03.2016г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на адвокат Г.М.,***, сумата от 229,33 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

 

   

 

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: