№ 138
гр. С. , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 9001/03.02.2021г., постановено по гр.д.№ 214/2019г. по описа на Ч.
районен съд, поправено с Решение № 9004/04.03.2021г. е допусната съдебна делба между А.Т. П.,
с ЕГН **********, А.М. Х., с ЕГН **********, двете с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7 и Н.А. П., с ЕГН
**********, с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7, на триетажна многофамилна жилищна сграда, с
идентификатор 80371.242.130.1,включваща:1/Жилище – Апартамент, с идентификатор
80371.242.130.1.1, със застроена площ от 112 кв.м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с административен адрес на имота гр. Ч., обл. С., ул. П. № 7,
ет. 2, представляващ първи жилищен етаж, като самостоятелният обект се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор 80371.242.130.1, с предназначение на сградата за многофамилна жилищна
сграда и на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма, под обекта: 80371.242.130.1.5,
80371.242.130.1.6, 80371.242.130.1.4, ведно с 30,2% прилежащи части от общите части на
сградата и 1/3 идеална част от мястото поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с площ от 231 кв.м., с адрес
на поземления имот гр. Ч., ул.„П.“ № 7, трайно предназначение на територията урбанизирана и
начин на трайно ползване ниско застрояване до 10м., при граници на имота: имоти с
идентификатори: 80371.242.126, 80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078; 2/ Жилище –
Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.2, с площ от 116,6 кв.м. по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с административен адрес на имота гр. Ч.,
обл. С., ул. П. № 7, ет. 3, находящо се на втори жилищен етаж, като самостоятелният обект се
1
намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 80371.242.130.1, предназначение на сградата за
многофамилна жилищна сграда и предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент с
брой нива на обекта 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма, под
обекта 80371.242.130.1.1, над обекта 80371.242.130.1.3, ведно с 29,40 % прилежащи части от
общи части на сградата и 1/3 идеална част от мястото поземлен имот с идентификатор
80371.242.130 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с
площ от 231 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Ч., ул. П. № 7, с трайно предназначение на
територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до 10 м., при граници на
имота: имоти с идентификатори 80371.242.126, 80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078; 3/
Жилище – Апартамент, с идентификатор 80371.242.130.1.3, с площ от 116,6 кв.м. по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с административен адрес на
имота гр. Ч., обл. С., ул. П. № 7, ет.4, представляващ трети жилищен етаж и разположен на етаж 4,
в сграда с идентификатор 80371.242.130.1 с предназначение жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.242.130, нива на обекта 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж няма, подобекта 80371.242.130.1.2, над обекта
няма, ведно с 30,70 % прилежащи части от общи части на сградата и 1/3 идеална част от мястото
поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
57/28.08.2006г. на ИД на АГКК, с площ от 231 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Ч., ул. П. № 7,
трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско
застрояване до 10м., при граници на имота имоти с идентификатори: 80371.242.126, 80371.242.124,
80371.242.123 и 80371.242.9078; 4/ Самостоятелен обект в сграда – гараж, с идентификатор
80371.242.130.1.4 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С.,
адрес на имота гр. Ч., ул. П. № 7, ет. 1, гараж. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда
с идентификатор 80371.242.130.1, предназначение жилищна сграда - многофамилна,
предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда брой нива на обекта 1, с площ 17,9 кв.м.,
ниво 1 и при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж 80371.242.130.1.5, под
обекта няма, над обекта 80371.242.130.1.1 като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на
АГКК гр. С., с площ от 231 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Ч., ул. П. № 7, трайно
предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване до
10м., при граници на имота имоти със идентификатори: 80371.242.126, 80371.242.124,
80371.242.123 и 80371.242.9078; 5/ Самостоятелен обект в сграда – гараж с идентификатор
80371.242.130.1.5 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с
адрес на поземления имот гр. Ч., ул. П. № 7, ет.1, гараж 2. Самостоятелният обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 80371.242.130.1, брой надземни, предназначение - жилищна
сграда – многофамилна, предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда, брой нива на
обекта 1, с площ 16,8 кв.м., ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж
80371.242.130.1.6, 80371.242.130.1.4, под обекта няма, над обекта 80371.242.130.1.1, като сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр.С., с площ от 231 кв.м., с адрес на поземления имот гр. Ч.,
ул. П. № 7, трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско
застрояване до 10м., при граници на имота имоти със идентификатори: 80371.242.126,
80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078; 6/ Самостоятелен обект в сграда – гараж, с
идентификатор 80371.242.130.1.6 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на ИД
на АГКК гр. С., с адрес на поземления имот гр. Ч., ул. П. № 7, ет.1, гараж 3. Самостоятелният обект
2
се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 80371.242.130.1, брой надземни, предназначение -
жилищна сграда - многофамилна, предназначение на самостоятелния обект гараж в сграда, брой
нива на обекта 1, с площ 19,8 кв.м., ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж 80371.242.130.1.5, под обекта няма, над обекта 80371.242.130.1.1, като сградата е
разположена в поземлен имот, с идентификатор 80371.242.130 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-57/28.08.2006г. на ИД на АГКК гр. С., с площ от 231 кв.м., с адрес на поземления имот гр.
Ч., ул. П. № 7 , трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване
ниско застрояване до 10м., при граници на имота имоти със идентификатори: 80371.242.126,
80371.242.124, 80371.242.123 и 80371.242.9078; 7/ сутеренен етаж, с обща застроена площ 118,7
кв.м. и по отношение на изба № 1, със застроена площ 14,8 кв.м., при граници: изба № 2, коридор,
гараж № 2 и гараж № 3; изба № 2, със застроена площ 5,5 кв.м., при граници: изба № 3, коридор и
изба № 1; изба № 3, със застроена площ 13 кв.м., при граници: изба № 2, изба № 4 и коридор и
изба № 4 (санитарен възел), със застроена площ 2,80 кв.м., при граници: стълбище, коридор и изба
№ 3, като към описаните по - горе обособени обекти и избени помещения в сградата се включват
общи части: таванско помещение със застроена площ 125 кв.м., стълбищна площадка на сутеренен
етаж с площ 9 кв.м., подстълбищно помещение 3 кв.м., стълбищна площадка на първи жилищен
етаж с площ 3 кв.м., стълбищна площадка на втори жилищен етаж с площ 3 кв.м. и стълбищна
площадка на трети жилищен етаж с площ 3 кв.м., при квоти по 1/3 идеална част за всеки един от
тях. С решението е приет като неразделна част от него, представения в производството
инвестиционен проект, изготвен съгласно чл.203 ЗУТ от арх. Мария П., подписан и заверен от
съда. Определен е шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението на основание чл.115,
ал.2 ЗС, във връзка с чл.114, б. „в”, във връзка с чл.112, б.„з” ЗС за ищците А.Т. П., с ЕГН
********** и А.М. Х., с ЕГН **********, двете с адрес гр. Ч., ул. П. № 7, чрез адв. Б.М. да
извършат отбелязване на решението по представен препис в Агенция по вписвания - Ч..
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 90083/22.02.2021г. от Н.А. П.,
чрез пълномощника й адвокат Т.Л., в частта му, с която е допуснато до делба помещение, описано
в исковата молба като "изба № 4 ( санитарен възел) със застроена площ 2,80 кв.м, с оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част, поради противоречие с материалния и
процесуален закон и със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/06.08.2012 г.
по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Излагат се доводи, че районният съд неправилно не е
уважил направеното в отговора на исковата молба възражение за неоснователност на иска за делба
по отношение на изба №4, представляваща баня с тоалетна, която е изградена от ответницата и
съпруга й и е придобита по давност, с мотива, че основанието на което е установила владение
предполага съвладение и че е само държател на идеалните части на другите съсобственици в
сградата.Съдът не е обсъдил и преценил свидетелските показания в тяхната съвкупност и не е
достигнал до правилни фактически и правни изводи въз основа на тези показания. Свидетелят М.
сочи, че Н. П. ползва тази тоалетна, че е направила нейния гараж на стая и после е направила и
тоалетна, като е сложила плочки и бойлер и тя я ползва от 10-15 години за баня и тоалетна.
Свидетелката К. също установява, че когато е ходила да помагам за дърва, тоалетната е била
заключена. Направили са я, когато майсторите строили, за да ходят на тоалетна. След това я
заключили, като ключът бил при Н.. А. и А. не можели да я ползват, защото била заключена. Св.Г.
установява, че през 2003 г. Н. П. започнала да ремонтира частта си в приземния етаж, направила си
малката стая и тоалетната, като вътре са вложени материали и личен труд и пари, лични на сем.П..
Тоалетната е била в груб строеж, а те направили измазване, обратни води, права вода,
3
електрическа инсталация, поставили гранитогрес, плочки, бойлер и всякакви аксесоари, които са
свързани с банята. Тоалетната чиния с аксесоарите са сложени през 2007 г. или в началото на 2008
г. Н. си заключвала тоалетната и А. и А. не я ползват. Свидетелят П. сочи, че тоалетната е била
изградена на тухла и просто там са вървели обратните води -Ф110 и водата за етажите и щранга.
Не е имало тоалетна чиния, а майстора Али, който пускал обратните води на етажите тоалетните
са една под друга и за трите етажа и в приземния етаж. Довършителните работа по тоалетната
свидетелят сочи, че ги е правил с Н., като са пуснали вода, обратна вода, мазилка, плочки, бойлер.
Тя купувала материали, а той участвал с труд. С другите не са се разбирали общо да се ползва
тоалетната. Те тогава, не са реагирали и не са възразявали,че правят тоалетна.Впоследствие Н.
заключила тоалетната.В жалбата се твърди, че от показанията на свидетелите е видно, че след като
е било изградено в груб вид до 1988г.с ограждащи стени, процесното помещение е изградено като
баня с тоалетна от Н. П. и бившия и съпруг около 2003г., а някои довършителни работи по него са
извършвани и до 2008г. В тази връзка са налице и писмени доказателства - за закупени от Н. П.
материали и оборудване за тоалетната. Посоченото помещение не е изградено от съсобствениците,
а е изградено изцяло с материали и труд на Н. П.. През 2003г. същата е завладяла част
от приземния етаж и е изградила в нея баня с тоалетна, изцяло за нейна сметка. Банята с
тоалетната не е изградена общо от съсобствениците, поради което и неправилно районният съд е
приел, че същите били нейни съсобственици и че установената от П. фактическа власт върху
тоалетната след 2003г. е установена на основание съвладение.Съсобствеността върху сградата е
възникнала на основание извършено строителство в съсобствен поземлен имот, прехвърлен на
страните срещу задължение за издръжка и гледане, но процесната тоалетна нито е предвидена в
архитектурните проекти, нито е изградена като тоалетна от всички съсобственици, от което се
налага извода, че Н. П. е установила давностно владение върху нея и е започнала да упражнява
фактическа власт за себе си, като собственик.Съсобствеността в случая не е възникнала от
наследяване, поради което съвладението не се предполага.Изводите на съда противоречат на
възприетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК, тъй като съдът е достигнал до
извод за съвладение и оборване на презумпцията на чл.69 ЗС единствено въз основа на обективно
съществуващата съсобственост върху сградата като цяло. Приел е в противоречие с ТР, че
презумцията на чл.69 ЗС е оборена и съвладение е налице и в случай на отнемане на владението от
другите съсобственици и установяване на еднолично владение, какъвто именно е настоящия
случай, в който първоначално е налице завладяване на част от сградата и изграждане на
процесното помещение, което останалите съсобственици, нито са владели някога, нито са имали
основание за това, защото нито са го изградили, нито същото е било предвидено съгласно
одобрените проекти. Поради това районният съд неправилно е приел, че фактическата власт Н. П.
е установила на основание предполагащо съвладение и следователно в нейна полза не е изтекла
придобивна давност. Напротив, фактическата власт е установена вследствие завладяване и
извършени със собствени средства СМР, което основание съгласно Тълкувателното решение
предполага да се приложи презумцията на чл.69 ЗС и да се приеме, че П. е упражнявала именно
владение в периода от 2003г. до 2013г. и към датата на предявяване на иска е придобила
помещението по давност, от което следва, че предявения иск за делба по отношение на процесното
помещение е неоснователен. В жалбата се твърди още, че районният съд е нарушил освен
материалния и процесуалния и закон, доколкото е решил делото в противоречие с
доказателствения материал. Моли въззивният съд да отговори изрично на въпросите:1/
обективното съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните
отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението,
4
поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 ЗС, може ли да обоснове извод за оборване
презумпцията на чл. 69 ЗС ? и 2/ когато още при установяване фактическата власт върху имота
единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец,
самостоятелно владение ли е налице или е налице съвладение ? Моли да бъде отменено решението,
в обжалваната част и бъде отхвърлен иска за делба на "изба № 4"(санитарен възел) със застроена
площ 2,80 кв.м. Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
90129/18.03.2021г. от А.Т. П. и А.М. Х., чрез пълномощника им адв.Б.М. , с който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи, че решението на Ч. районен съд е съобразено с
материалния и процесуален закон и е обосновано. Правилно съдът не е уважил направеното от
ответника Н. П. оспорване, че "изба № 4"/баня с тоалетна/ със застроена площ 2,80 кв.м. не е
придобито от нея по давност и е допусното помещението до делба. В случая решението на съда се
основава на изготвения и одобрен в хода на производството инвестиционен проект за цялата
жилищна сграда, предмет на делбата и именно с този проект е даден статут на спорното
помещение с предназначение на тоалетна, като същото не е принадлежащо на никое жилище в
сградата,а е предназначено за общо ползване в избения етаж. Преди това то е било изградено в
нарушение на одобрения архитектурен проект,като е обособено от част от предвидено избено
помещение и фактически изградено от всички етажни съсобственици като общо помещение
предназначено за тоалетна. Твърди се, че само архитектурната и функционална обособеност и
принадлежност на такова сервизно помещение може да го определи като принадлежащо към едно
или друго жилище,но в настоящото дело не е налице такава фактическа обстановка. Напротив
последно одобрения инвестиционен проект отрежда помещението като такова за общо ползване,
непринадлежащо към нито един друг самостоятелно обособен имот.Според чл. 202 и 203 ЗУТ
делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва само, ако съответните дялове
могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства,
по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.Също така
разпоредбите на чл.37 и сл. от ЗС установяват изисквания и правила относно придобиване на
вещни права само върху самостоятелно обособени имоти и не допускат делба на общите части.
Общите части са такива по естеството си или по предназначение. В случая се касае за обща част,
която е обособена като такава по предназначението си придадена и от одобрения инвестиционен
проект за делба по реда на чл. 202 ЗУТ.Моли да бъде потвърдена обжалваната част от решението.
Претендира за разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателката Н. П. лично и чрез пълномощника си адв.Т.Д.
поддържа жалбата си и оспорва отговора на насрещната страна.
От въззиваемите А. П. и А. Х., лично се явява А. П. и чрез пълномощника и на двете
въззиваеми адв.Б.М. оспорват жалбата и поддържат подадения отговор.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а в
обжалваната част неправилно по следните съображения:
Няма спор по делото, а и от приложения нот.акт № *, том I, Д № 200/1974г. се
5
установява, че А.Т. П. е призната за собственик по наследство, делба и давностно владение на
недвижим имот-дворно място от 219 кв.м., съставляващо имот пл. № 465, за който е отреден
парцел VI – 465, 464, 438, в кв. 13 по плана на гр. Ч., ведно с построените в него двуетажна
жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота: от три страни улица и имот пл. №
464 и пл. № 438.
От нот.акт № 96, том I, Д № 182/1984г. се установява, че А.Т. П. и Т.М.П. са
прехвърлили на дъщеря си А.Т. П. и на внучките си Н.А. К. и А.М. Х. собствения си недвижим
имот на всяка от тях по 1/3 идеална част от дворно място, цялото от 770 кв.м., за което е отреден
парцел VIII – 124, 125 и 126, в кв.11 по плана на гр. Ч., с неуредени регулационни сметки, като
имот пл. № 126 участва в парцела с 219 кв.м., заедно с построената в него двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, като първия етаж се състои от две стаи и салон, със застроена площ от 52 кв.м.,
вторият жилищен етаж се състои от две стаи, кухня и салон, със застроена площ от 52 кв.м. и
избено помещение, със застроена площ от 52 кв.м., заедно с построената в същия имот пл.№126
стопанска сграда, състояща се от обор и плевня, със застроена площ от стопанската сграда от 45
кв.м., а разгънатата площ на двуетажната еднофамилна жилищна сграда е 104 кв.м., при граници:
улица, н-ци на Г.М.Д., Т.К., С.К.К. срещу задължението на А.Т. П., Н.А. К. и А.М. Х. да поемат
гледането и издръжката на А.Т. П. и Т.М.П. като им осигурят нормален живот, какъвто са водели
до сега, като им подсигурят за ползване от жилището, а при нов строеж в дворното място по една
стая за ползване от новопостроеното жилище пожизнено за прехвърлителите.
Не се оспорва също, че по одобрената със Заповед № РД-18-57/28.08.2006г. на
изпълнителния директор на АГКК КККР на гр.Ч. процесния имот е с идентификатор
80371.242.130, с площ от 231 кв.м., видно от приложената скица № 15-293187/22.06.2017г. и
като собственици са записани страните по делото с право на собственост по 1/3 ид. част, съгласно
нот.акт. № *, том I, дело№ 182/1984г. В имота е построена жилищна сграда с идентификатор
80371.242.130.1.1, като от представените по делото схеми и от представеното удостоверение по
чл.202 ЗУТ, с изх.№ ГА-У- 2-001/18.07.2017г., издадено от Община Ч. се установява, че за
жилищната сграда, построена в ПИ с идентификатор 80371.242.130 по КК на гр. Ч., е одобрен
проект на 05.04.1982г. и издадено строително разрешение № 2/05.04.1983г., като съгласно
одобрения архитектурен проект на 05.04.1982г. и заверено архитектурно заснемане, жилищната
сграда се състои от сутеренен етаж и три самостоятелни жилищни етажа. Сутеренния етаж е с
обща застроена площ 129.10 кв.м. и се състои от: 1/ общи части със застроена площ от 26.44кв.м.;
2/ гараж 1, със застроена площ 21,56 кв.м.; 3/ гараж 2, със застроена площ 19,30 кв.м.; 4/ гараж 3,
със застроена площ от 24.10 кв.м.; 5/ изба 1, със застроена площ 15,90 кв.м.; 6/ изба 2, със
застроена площ 13,80 кв.м.; 7/ изба 3, със застроена площ 3.20 кв.м. и 8/ изба 4, със застроена площ
4,80 кв.м. Първият жилищен етаж е с обща застроена площ от 135.40 кв.м. и се състои от жилище
със застроена площ от 120.10 кв.м. – дневна, кухня столова и ниша, две спални, баня, тоалетна,
антре и тераси и общи части със застроена площ 15.30 кв.м. Втори жилищен етаж е с обща
застроена площ от 135.40 кв.м. и се състои от жилище със застроена площ от 120.10 кв.м. – дневна,
кухня столова и ниша, две спални, баня, тоалетна, антре и тераси и общи части със застроена площ
15.30 кв.м. Трети жилищен етаж е с обща застроена площ от 135.40 кв.м. и се състои от жилище
със застроена площ от 120.10 кв.м. – дневна, кухня столова и ниша, две спални, баня, тоалетна,
антре и тераси и общи части със застроена площ 15.30 кв.м.
От заключението на вещите лица по приетата в първоинстанционното производство
6
СТЕ се установява, че жилищната сграда с идентификатор №80371.242.130.1 е построена със
строително разрешение № 2/05.04.1983г., издадено на праводателя на страните по делото да
построи жилищна сграда на три етажа върху 110 кв.м. на собствено място в кв. 11, парцел VIII.
Съгласно одобрения на 05.04.1982г. архитектурен проект жилищната сграда се състои от
сутеренен етаж и три жилищни етажа. В сутеренния етаж към момента са изградени три броя
гаражи и четири помещения, които в Удостоверението по чл.202 ЗУТ са описани като изби. По
приложения по делото архитектурен проект Гараж № 1 към момента на огледа се използва за
склад, Гараж №2 е устроен в стая за живеене, а Гараж №3 се ползва за склад за дърва за огрев.По
данни от А. П. и Н. П. фактическото ползване на гаражите, помещенията в сутерена и жилищните
етажи от Сграда с идентификатор 80371.242,130.1 e както следва: 1/ Гараж - 1 се ползва от А. П.; 2/
Гараж - 2 се ползва от Н. П.; 3/ Гараж - 3 се ползва от А. Х.; 4/ Изба - 1 се ползва от А. Х.; 5/ Изба -
2 се ползва от Н. П.; 6/ Изба - 3 се ползва от А. П.; 7/ Изба - 4 се ползва от Н. П.; 8/ Първи етаж се
ползва от А. Х.; 9/ Втори етаж се ползва от А. П. и 10/ Трети етаж се ползва от Н. П..При
направените измервания и изчисления на застроени площи вещите лица са установили разлики с
площите по издаденото удостоверение по чл.202 ЗУТ с изх.№ ГА-У- 2-001/18.07.2017г.Посочили
са ,че е необходимо за жилищната сграда да се изработи и одобри инвестиционен проект след
архитектурно заснемане на фактическото положение от правоспособно лице. С оглед дадените от
съда указания страните са изготвили и представили по делото одобрен проект.
Относно спорното помещение –изба № 4 вещите лица в съдебно заседание от
09.07.2020г. уточняват, че по първоначалния проект от 1982г. изба № 4 не е била предвидена като
самостоятелно помещение, а заедно с изба № 3 е била едно по-голямо помещение от 5,9 кв.м., като
от това помещение са обособени двете помещения –изба № 4 и изба № 3. По първоначалния
проект има одобрен екзекутив от арх.П., с който са нанесени корекции върху проекта от
1982г.,като е заснето съществуващото положение във връзка с издаването на удостоверението по
чл.202 от ЗУТ. След извършения оглед и измерване вещите лица са установили, че спорното
помещение –изба № 4 е с по-малки размери, от посочените в удостоверението по чл.202 от ЗУТ от
2017г.. Според това заснемане изба № 4 е изба,стопанско помещение. При огледа се установява, че
същото е преустроено в баня и тоалетна. Сградата е построена по типов архитектурен проект, като
от проектанта е отбелязано, че сградата се изпълнява „огледално“.
С оглед дадените от съда указания по възлагане от страните по делото от арх.П. е
изготвен и одобрен на 12.10.2020г. от Главния архитект на общ.Ч. проект за ново архитектурно
заснемане по чл.203 от ЗУТ, който е приет като доказателство по делото, заедно с издадено въз
основа на одобрения проект ново удостоверение по чл.202 от ЗУТ с изх.№ ГА-У-22-
001/22.10.2020г. От същите се установява, че жилищна сграда с идентификатор 80371.242.130.1,
построена в поземлен имот 80371.242.130 се състои от един приземен етаж, три жилищни етажа и
един тавански етаж. Всеки един от етажите има самостоятелен вход от вътрешна стълбищна
клетка. С проекта са – заснемане се обособяват шест самостоятелно обособени дяла, съгласно
чл.203 ЗУТ, както следва: Дял първи – гараж 1 на кота ± 0,00, с площ от 17.9 кв.м., ведно с 3,2%
идеални части от всички общи части на сградата. Дял втори – гараж 2, на кота ± 0,00, с площ от
16,8кв.м., ведно с 3,0% идеални части от всички общи части на сградата. Дял трети – гараж 3 на
кота ± 0,00, с площ от 19,8 кв.м., ведно с 3,5 %, идеални части от всичките общи части на сградата.
Дял четвърти – жилище на кота +2,80, с площ от 112 кв.м., състоящо се от кухня с трапезария,
дневна, две спални, коридор, баня, тоалетна и две тераси, ведно с избено помещение 1 на кота ±
7
0,00 с площ от 14,8 кв.м., ведно с 33,3% от таванско помещение на кота +11,20 с площ 125кв.м.,
ведно с 30,2% идеални части от всички общи части на сградата. Дял пети – жилище на кота +5,60, с
площ от 116,6 кв.м., състоящо се от кухня с трапезария, дневна, две спални, коридор, баня,
тоалетна и три тераси, ведно с избено помещение 2 на кота ± 0,00 с площ от 5,5 кв.м., ведно с
33,3% от таванско помещение на кота +11,20 с площ 125кв.м., ведно с 29,4% идеални части от
всички общи части на сградата. Дял шести – жилище на кота +8,40, с площ от 116,6 кв.м.,
състоящо се от кухня с трапезария, дневна, две спални, коридор, баня, тоалетна и три тераси,
ведно с избено помещение 3 на кота ± 0,00 с площ от 13,0 кв.м., ведно с 33,3% от таванско
помещение на кота +11,20 с площ 125кв.м., ведно с 30,74% идеални части от всички общи части на
сградата. Разгънатата застроена площ на заснетата сграда е 635.8 кв.м. Предложени са 8 варианта
за разпределение на санитарно помещение на кота 0.00, с площ 2,8 кв.м., като е посочено, че ако
бъде уважена заявената от Н. П. претенция за придобиване по давност, въпросното помещение не
следва да се включва в делбата.
От показанията на св.Сергей М. – първи братовчед на страните по делото се установява,
че леля му А. П. е имала стара наследствена къща, която дала на страните по делото да построят на
нейно място нова къща, като прехвърлила на Н., А. и А. по 1/3 ид.част. Те развалили старата къща
преди около 35 години на нейно място построили нова къща на три етажа и се разбрали помежду
си през 1988г.Н. П. да ползва третия жилищен етаж, средния гараж и последната стая в избения
етаж, А. Х. да ползва първия жилищен етаж, първия гараж и избената стая след гаража, а А. П. да
ползва втория жилищен етаж, третия гараж и една малка изба в средата- След като се разбрали за
ползването всяка започнала довършителни работи в нейния етаж и гараж. До сега не е чул да имат
спорове. Освен трите изби има и една малка тоалетна, която била направена за майсторите от
бащата на А. –Методи, който я изградил само в груб строеж. А. от 20 години е в Испания и тази
тоалетна се ползва от Н. П.. Тя е сложила плочки бойлер направила е баня с тоалетна и я ползва от
10-15 години. Свидетелят не знае дали тоалетната се заключва от Н..
Св. Савина К. –втора братовчедка на страните установява в показанията си, че строежът
на къщата е започнал през 1984г. и когато била построена страните са разбрали А. Х. да ползва
първия етаж, Н. П. да ползва третия етаж, а А. П. да ползва втория етаж. Разделили си и гаражите
и избите, като първия гараж е за А., втория за Н. и третия за А.. Свидетелката твърди, че А. е
ползвала гаража си за складиране на дърва и тя е ходила да й помага за дървата и тоалетната е
била заключена. Сочи, че тази тоалетна е направена ,когато строяли къщата, за да се ползва от
майсторите. След това Н. я заключила и А. и А. не можели да я ползват. Н. е направила стая в
гаража си и затова я ползва тази тоалетна , но свидетелката не може да каже точно от колко
години 10-15 или 20 години. Скоро е ходила и тоалетната пак е била заключена. Страните не са
имали спорове за етажите, гаражите и избите. Много са се разбирали и са живели добре.
Св. И. Г. твърди в показанията си, че семейството на Н. П. е влязло да живее в къщата
преди 31 години.Извършили довършителните работи на етажа, но се наложило съпругът на Н. да
си направи работилница в приземния етаж, тъй като купувал коли от Европа, ремонтирал ги и ги
продавал. До момента , в който започнали да ремонтират приземния етаж страните не са имали
разногласия по повод ползването на къщата, като устно са се разбрали за ползването на етажите
тавана и избите и гаражите. До преди една година никой не е имал възражения по отношение
ползването на останалите. През 2003г. Н. П. започнала да ремонтира частта си в приземния етаж.
Направили стаята и тоалетната, в която вложили собствени материали и труд. Тоалетната е била в
8
груб строеж , като Н. и съпругът й са измазали стените направили са правите и обратни води,
ел.инсталация,поставили са гранитогрес и плочки,сложили са бойлер и всякакви акцесоари
свързани с банята и тоалетната.Тоалетната чиния и акцесоарите сложили през 2007г. Н.
заключвала тоалетната и А. и А. не са я ползвали.В момента също е заключена. От една година
ищците решили, че трябва отново да делят, макар че всичко било разделено. А. Х., която живее
от 20 години живее в Испания, изведнъж проявила претенции за тази тоалетна. Помещенията в
приземния етаж на А. Х. са на тухла, с циментова замазка, недовършени. На А. също е на
циментова замазка, недовършени, като нямат вид нито на баня, нито на гараж. А. ползва избата си
за складиране на дърва за огрев и картофи. На А. гаража е празен и заключен. Тоалетната е
направена от Н. П. и от тогава я ползва само тя. Н. и съпругът й направили жест на ищците като
довършили коридора,който е „Г“-образен и свързва тоалетната със стаите на А. и Н. и гаража на
Н., както и с изхода към етажите, като изкопали скалата, изхвърлили отпадъците, направили
водопровода, измазали и боядисали коридора, циментирали пода и поставили балатум. Дали
ключове от коридора на всички и всички са го ползвали. Свидетелката твърди, че често ходи на
гости при Н. и е влизала в гаража й, който м момента се ползва за склад на вещите на брат й, тъй
като къщата му изгоряла. Тази тоалетна Н. е направила с разрешението на баба А. да бъде
поставена в нейния дял и Н. я счита за своя. Не й е известно А. и А. да са искали някога ключа на
Н., за да ползват тоалетната. Когато започнало строителството на къщата се явила необходимост
майсторите да ползват тоалетна и тогава заградили малка площ за тоалетна, като тя била изградена
в груб строеж. В последствие при разпределяне на ползването тази тоалетна е дадена от баба А.
към дела на Н. и уговорката им е била да я ползва само тя.
Св. С. П. установява –бивш съпруг на Н. установява, че са сключили брак през 1987г.,
който е прекратен с развод. Когато дошъл в гр.Ч. къщата била изградена в груб строеж, плоча и
тухла и покрита с керемиди. След това всичко необходимо на етажа са правили заедно с Н.-
мазилки, дограми, настилки и се нанесли да живеят. Тогава приземния етаж не е бил
довършенбил на пръст и остатъци от строителството. Разчистили го и изградили помещенията. А.
харесала единия гараж и поискала да е нейн. Направили още два гаража за А. и Н., като средния
гараж е за Н., а другия за А.. Преградили помещенията и за избите, като най-голявмата изба е за А.,
средната за Н. и най-малката за А.. Това разделяне станало преди 20 години по взаимно съгласие.
Никой не е възразил срещу това разпределение. Тоалетната е направена тогава,когато започнали
да правят приземния етаж. Тоалентата е била само на тухла и обратни води Ф 110, като от там е
вървяла водата за етажите и щранга. Тоалетната се намира точно под тоалетните на етажите. Сочи,
че довършитените работи са правени от Н.-пускането на водата, обратните води,мазилка, плочки
бойлер. Н. купувала материалите, а свидетелят е участвал с труд. Докато са правили тоалетната
ищците не са възразявали и не са се разбирали с тях да се ползва общо. След като била направена
тоалетната била заключена от Н. преди 17 – 20 години.
От заключението на вещото лице инж.К. по приетата от въззивната инстанция
допълнителна СТЕ се установяв при извършения повторен оглед, че процесната баня с тоалетна в
избения етаж е захранена с вода от градската водопроводна мрежа посредством водопроводна
инсталация в сутеренния етаж, в който са монтирани мивки и други уреди.Вещото лице не е
установило монтиран водомер за измерване на изразходваното количество вода в никое от
помещенията на етажа. В жилищния трети етаж на Н. П. има монтиран водомер, на втория
жилищен етаж на А. П. няма монтиран водомер. По данни на инкасатора на „В и К“-гр.Ч. Н. П.
9
плаща вода с отчет от монтирания на третия етаж в банята водомер, а А. П. плаща вода на база 5
куб.м. на едно лице по Наредбата, поради липса на монтиран водомер. По данни на инкасатора на
„В и К“-гр.Ч. никой не заплаща консумация на вода от уредите в сутеренния етаж.
Жилищната сграда е захранена с електричество, като на фасадата й вляво от входната
врата са монтирани три броя електромери. След проверката в ЕВН вещото лице е установило, че
електромер с № 471 и ИТ 1163910 се води на С. П.,-бившия съпруг на Н. П., електромер № 472 и
ИТ 1163911 се води на А. П. и електромер № 472 и ИТ 1665838 се води на А. Х.. След изключване
на главния предпазител на електромер № 471, който се води на С. П., се установява прекъсване на
електричеството в коридора, процесната баня с тоалетна, гараж № 2 и изба № 3 на сутеренния
етаж. Н. П. плаща сметките за консумирана вода и електричество по сметка в банка, от която е
теглен кредит, а А. П. е показала платени сметки за електричество и вода на нейно име. С
проектите на частните жилищни сгради не е извършвано обособяване на самостоятелни обекти и
не са определяни прилежащите им избени или тавански помещения. Процесната баня не е била
предвидена в първоначалния архитектурен проект от 1982г., поради което захранването й в вода и
електричество не е извършено в съответствие с одобрения архитектурен проект. С проектите
заснемане по чл.203 от ЗУТ не се изготвят проекти по части „Електро“ и „В и К“. В съдебно
заседание вещото лице инж.К. уточнява, че процесната изба № 4 по първоначалния проект е
преустроена в санитарен възел и е обозначена като такъв по направеното ново заснемане по чл.
202 от ЗУТ, по който проект няма изба № 4, а е обозначена като санитарен възел.
Водоснабдяването на една сграда, става с главен клон от уличния водопроводен клон, влиза на
първото ниво, сутерен на сградата и от там към етажите с вертикални щрангове, а на самото ниво
разводката става хоризонтално до помещенията, където има консуматори. Технически е възможно
от третия етаж на жалбоподателката да се пусне надолу до избата тръба, но според мен е излишно
влагане на средства. При огледа на място санитарния възел, коридора, гаража и избеното
помещение на жалбоподателката са с изпълнени довършителни работи, на 3-ти етаж също има
изпълнени довършителни работи, където, за да се види дали тръбата се връща обратно към
сутеренния етаж трябва да се разрушава, но след като съм видяла водомерния възел на третия етаж
не съм видяла тръба, която да слиза надолу. По информация на инкасатора на ниво-избения етаж
в жилищната сграда никой не заплаща ползване на вода и няма монтирани водомери на сутерена,
нито в
санитарните помещения, нито в гаража и изба №2. При спиране на главния бушон на електромера
на Н. П. ток няма в гараж №2, коридора, сервизния възел и в изба № 3, отворени от
жалбоподателката, което означава, че тези помещения са захранени през този електромер.
Вещото лице посочва, че има разминаване в номерацията на избените помещения по
първоначалния проект и по одобрения проект в хода на производството, като по първоначалния
проект изба № 23, която се ползва от Н. П. по сега одобрения архитектурен проект е с № 3. На
стр. 63 от първоинстанционното дело обозначеното като изба № 2 мазе, обособено като ПРУ и
очертаното с по-дебел флумастер, записано като мазе и
ПРУ след това на едно мазе, което не е било уточнено с номер е направена допълнителна стена и
с по-тънък черен шрифт са изписани изба №4 е санитарния възел при повторното заснемане с
проекта по чл. 202 от ЗУТ. При първоначалния оглед за изготвяне на заключение в
първоинстанционното производство се установи, че това помещение е с по-малки размери, което е
наложило ново заснемане с проекта на стр.321. Гаража на жалбоподателката № 2 е с
10
довършителни работи и е устроен като помещение за ползване с настилка от теракота, тавани и
стени с гладка мазилка, трикрила алуминиева врата, има изпълнена мивка и вратата към коридора.
Вещото лице сочи, че без разбиване не може да се отговори точно дали мивката в гараж № 2 е
свързана с водопроводната инсталация на санитарния възел. По време на огледа А. П. е отказала
да отвори нейния гараж, в който при първия оглед е констатирано, че има мивка, за да види дали
има водомер.
При така изяснената фактическа обстановка Въззивният съд счита, че правилно
районният съд е определи правната квалификация на иска по чл.341 и сл. от ГПК във вр. с чл.34
от ЗС като иск за съдебна делба във фазата на допускането и правилно е приел, че искът е
допустим. При преценка на обжалваната част от решението, в частта му с която е допуснато до
делба и помещение, обозначено като изба № 4 (санитарен възел) с площ от 2,8 кв.м. в сутеренния
етаж на жилищна сграда с идентификатор 80371.242.130.1 въззивният съд счита същото за
неправилно по следните съображения:
За да допусне до делба спорното помещение – изба № 4(санитарен възел)
първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника Н. П., че го е
придобила по давност и за него искът за делба е неоснователен. Приел е, че при съвладение по
смисъла на чл.68 ЗС, фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица,
които държат вещта заедно като своя. Презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическа власт показва съвладение, при което съсобственикът
владее собствената си идеална част и е държател на идеалните части на останалите съсобственици.
До тук изводите на районния съд са правилни и кореспотдират със задължителната съдебна
практика-ТР № 1/28.06.2012г. по тълк.д.№ 1/2021г. на ОСГК. В случая обаче, районният съд е
приел, че ответницата Н. П. не е установила владение само за себе си със заключване на
процесното помещението в съсобствената жилищна сграда, поради което не го е придобила по
давност. Този извод не кореспондира със събраните по делото доказателства и въззивният съд
счита, че е неправилен.
В случая съсобствеността между страните е възникнала от правна сделка, с която
праводателите им А. П. и съпругът й Т.П. са им прехвърлила срещу задължение за издръжка и
гледане по 1/3 ид.част от процесния имот. При съсобствеността права на собственост върху една и
съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се
изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява
фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Независимо от
вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и др./, от който произтича
съсобствеността, е налице съвладение като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт
отговаря на правото на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части
обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на
вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от
намерението си, тъй като може да се владее не само изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от
нея. Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда вещ, я държи
като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и за идеалните части от нея.
Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху
общата вещ, като разграничителния критерий е по какъв начин е започнало владението. В
11
конкретния случай правото на собственост е прехвърлено на три лица-страните по делото при
равни права и е предадено владението върху един имот, поради което ако само един от
приобретателите въз основа на вътрешните им отношения остане в имота, съвладението
продължава, като последният владее своята идеална част и е държател на идеалните части на
другите приобретатели. По начало фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави
държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита ,че презумцията на чл.69 от ЗС е
оборена.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части
съсобственикът, който не е техен владелец следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на другите съсобственици. Когато се позовава на
придобивна давност съсобственикът следва да докаже, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части на другите съсобствениции е започнал да ги държи за себе си
с намерението за своене, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Такива действия могат да бъдат извършване на подобрения, заплащане на разходите за
консумативи, ограничаване достъпа на другите съсобственици до обекта, който действия в случая
са доведени до знанието на останалите съсобственици.
По делото не е спорно и това се установява и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, че по време на строежа на сутеренния етаж от жилищната сграда са заградили
част от избения етаж с малка площ , за да се ползва за тоалетна от майсторите. След изграждане
на жилищната сграда в груб строеж, всеки от съделителите е извършвал довършителните работи в
етажите, които доброволно са разпределени между тях. Пак по общо съгласие избения етаж е
преграден, като са обособени три гаража, три избени помещения, коридор и процесната тоалетна.
Свидетелката И. Г. твърди в показанията си, че тъй като определените за А. помещения в избения
етаж били с по-голяма площ с разрешението на праводателката на страните баба А. тоалетната
била дадена на Н.. Същата свидетелка установява, че Н. П. през 2003г. започнала да ремонтира
частта й от избения етаж, като направила гаража като стая и направила тоалетната, която е била в
груб строеж, а Н. с помощта на съпруга си са я измазали, направили са прави и обратни води,
сложили са гранитогрес и плочки, бойлер, тоалетна чиния и аксесоари, като сервизното
помещение е завършено през 2007г. и от тогава се ползва само от Н., която го заключва и А. и А.
не го ползват. Свидетелката сочи ,че и коридорът в избения етаж е измазан, направена е
циментова замазка на пода и е поставен балатум само от Н. и съпруга й, като са дали ключове от
коридора на всички. Свидетелите М., К. и П. също установяват, че по време на строежа на къщата
процесната тоалетна е изградена в груб строеж за майсторите, но след това само Н. е извършила
подобренията в нея зя собствена сметка, като я е измазала, поставила е плочки, бойлер и
акцесоари и от тогава повече от 10-15 или 20 години се владее само от нея, тъй като е заключена и
А. и А. нямат достъп до нея и не могат да я ползват.
От приетата във въззивната инстанция допълнителна СТЕ се установява, че
електричеството в тоалетната и коридора се отчита от електромера с № 471 и ИТ 1163910, който в
ЕВН се води на С. П.- бивш съпруг на Н. П., видно от представеното Решение № 47/08.04.2019г., с
което бракът между Н.А. П. и С. Д. П. е прекратен на основание чл.49,ал.3 от ГПК.
12
При така установеното неправилни са изводите на районния съд, че само заключването на
спорната тоалетна не е основание за придобиването й по давност. Районният съд не е отчел
извършените от жалбоподателката Н. П. действия, с които е завладяла частта на останалите
съсобственици от спорната тоалетна и е манифестирала пред тях намерението си за своене на тези
части, като още от 2003 г. е започнала да извършва подобрения в изградената в груб строеж
тоалетна, като същата е измазана, направени са прави и обратни води, сложени са гранитогрес и
плочки, бойлер, тоалетна чиния и аксесоари. Тоалетната е заключена от Н. и от тогава се ползва
само от нея. От ищците не се подържат твърдения те да са се противопоставили на извършването
на подобренията, като от показанията на свидетелката Г. се установява, че спорът за тоалетната е
започнал преди година. Същата свидетелка сочи, че при започване преграждането на избения етаж
страните са се споразумели кой какво ще ползва за гаражите и избените помещения, като с
разрешението на праводателката им А. П. са се съгласили Н. П. да ползва тоалетната, тъй като
площта на нейния гараж и изба е била по-малка от тази на А. Х.- 22,1 км.м срещу 25,4 за А..
Електричеството за процесната тоалетна ,както и за общия коридор се отчита на електромера на Н.
П. и се заплаща от нея. Свидетелката К. установява, че и преди и сега тоалетната е заключена и не
може да се ползва от другите. Не е спорно и обстоятелството , че на всеки жилищен етаж има баня
и тоалетна и това се установява и от вещите лица. Следователно жалбоподателката Н. П. е
извършила още през 2003г. действия, с които е демонстрирала пред останалите съсобственици
намерението си за своене на процесната тоалетна, която е владяла в продължение на повече от 10
години –от 2003г. до завеждане на иска на 14.11.2019г. , поради което на основание чл.79,ал.1 от
ГЗС я е придобила по давност.
Неоснователно е и твърдението в отговора на жалбата, че спорното помещение с
направеното в хода на производството архитектурно заснемане му е даден статут на тоалетна като
същото не принадлежи към никое от жилищата и е за общо ползване в избения етаж, поради което
като обща част не може да бъде придобито по давност.
По първоначалния проект спорното помещение представлява изба № 4. Избата по общо
правило няма самостоятелен статут, а е прилежаща към жилищен, търговски или друг
обект,поради това е изключена от гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите
несамостоятелни части от недвижимите имоти. Избата може да се придобие самостоятелно само
ако е променен статута й по начин, даващ възможност за притежанието й като самостоятелен
обект. Съгласно съдебната практика избено помещение в сграда в режим на етажна собственост
може да бъде придобито по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата, само ако
това избено помещение не е единствено складово помещение на друг обект в сградата, за който по
закон се предвижда наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото складово
помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на самостоятелни обекти.
Само ако в сградата има повече на брой складови помещения, отколкото са самостоятелните
обекти е възможно собственик на самостоятелен обект да придобие по давност правото на
собственост върху складовото помещение, което ползва явно, необезспокоявано и непрекъснато
повече от 10 години. В този смисъл са Решение № 81/04.04.2014г. по гр.д.№ 5556/2013г. на Іг.о.,
Решение № 1368/03.12.2008г. по гр.д.№ 4834/2007г. на ІVг.о.на ВКС и др.
Настоящият случай е именно такъв. Между страните не е спорно, че още с изграждането
на жилищната сграда в груб строеж са си разпределили жилищните етажи, както и избения етаж ,
13
в който са обособени три гаража, три изби и процесното избено помещение № 4, преустроено от
жалбоподателката Н. П. в сервизно помещение, като всяка от страните полза по един жилищен
етаж, по един гараж и по едно избено помещение. Спорната изба № 4, преустроена в санитарен
възел е в повече и не е налице пречка да бъде придобита по давност от жалбоподателката Н. П.. От
показанията на свидетелите се установява, че процесната изба е преустроена в тоалетна от
жалбоподателката след като страните доброволно са разпределили по между си обособените
обекти в избения етаж , като от 2003 г. жалбоподателката е направила подобренията в процесното
помещение, преустройвайки го в санитарен възел и от тогава в продължение на повече от 16
години само тя го ползва, същото е заключено и другите съсобственици нямат достъп до него,
поради което Н. П. го е придобила по давност на основание чл.79,ал.1 от ЗС и е станала негов
собственик. Поради това след като се установява, че процесното помещение изба № 4(санитарен
възел) с площ от 2,8 кв.м. е индивидуална собственост на Н. П. искът за делба на това помещение е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като бъде отменено първоинстанционното решение в
частта му, с която процесното помещение е допуснато до съдебна делба.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъдат осъдени А.Т. П. и
А.М. Х. да заплатят на Н.А. П. разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 720 лева, от
които 20 лева ДТ, 600 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева разноски за СТЕ.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9001/03.02.2021г., постановено по гр.д.№ 214/2019г. по описа
на Ч. районен съд, поправено с Решение № 9004/04.03.2021г. ,постановено по гр.д.№ 214/2019г. по
описа на Ч. районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е допусната съдебна делба между А.Т. П., с
ЕГН **********, А.М. Х., с ЕГН **********, двете с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7 и Н.А. П., с ЕГН
**********, с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7 на изба № 4 (санитарен възел), със застроена площ 2,80
кв.м., находяща се в сутеренен етаж, с обща застроена площ 118,7 кв.м. на триетажна
многофамилна жилищна сграда, с идентификатор 80371.242.130.1, при граници на изба № 4:
стълбище, коридор и изба № 3, като НЕПРАВИЛНО и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Т. П., с ЕГН ********** и А.М. Х., с ЕГН **********,
двете с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7 срещу Н.А. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7
иск за съдебна делба на изба № 4 (санитарен възел), със застроена площ 2,80 кв.м., находяща се в
сутеренен етаж, с обща застроена площ 118,7 кв.м. на триетажна многофамилна жилищна сграда,
с идентификатор 80371.242.130.1, при граници на изба № 4: стълбище, коридор и изба № 3 като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Т. П., с ЕГН ********** И А.М. Х., с ЕГН **********, двете с адрес гр. Ч.,
ул. „П.“ № 7 ДА ЗАПЛАТЯТ НА Н.А. П., с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. „П.“ № 7 разноски
по делото за въззивна инстанция в размер на 720 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15