Решение по дело №12486/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2855
Дата: 1 юни 2023 г.
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20221100112486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2855
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100112486 по описа за 2022 година
прецени:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ.
Пълномощникът на ищците Е. С. Х. и Т. К. Д. излага, че на 21.10.2021 г.
около 1:15: ч. в гр. София бул. „Владимир Вазов“ преди кръстовището с ул.
„Поп Груйо“ настъпило ПТП между л.а. с марка “БМВ”, модел „530 ХД“
(неправилно описан в исковата молба модел 350ХД) per. № *******,
управляван от А. А. П., и л.а. с марка “БМВ” модел „330 Д“ (неправилно
описан в исковата молба модел 350 Д) с per. N *******АА, с водач Б. Л. С.. В
резултат на получените при ПТП увреждания настъпила смъртта на Н. Т. Д.,
който бил пътник в л.а. “БМВ” модел „330 Д“ per. N *******АА. Ищците
твърдят, че произшествието е причинено виновно от А. А. П. поради
управлението на л.а. “БМВ 530 ХД“ per. № ******* с несъобразена скорост и
удар в попътно движещия се автомобил, в който бил пътник пострадалият,
което причинило отклонение на автомобила вдясно и удар в страничен стълб.
В исковата молба се твърди, че ищците търпят изключително тежки
неимуществени вреди от загубата на Н. Т. Д., който бил за тях единствено
дете и с когото имали силна емоционална връзка, с когото са били в близки и
топли отношения и на когото разчитали за всичко. Загубата на детето им
довела до посттравматичен стрес и емоционален срив, придружени със
здравословни проблеми.
Ищците предявили застрахователни претенции към ответното
дружество, което било застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ за л.а.“БМВ 530 ХД“ per. № *******, управляван от А. А. П..
1
Ответното дружество отказало да изплати застрахователни обезщетения.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗД Б.И.“ АД гр. София да заплати на
ищците Е. С. Х. и Т. К. Д. обезщетения за неимуществени вреди в размер на
по 250 000 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът „ЗД Б.И.“ АД гр. София чрез пълномощника си в отговора
на исковата молба оспорва основателността на иска със следните
възражения:
- възражение с оспорване механизма на ПТП с твърдение за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК;
- възражение за прекомерност на претенцията;
- възражение за съпричиняване, с твърдение за непоставен от
пострадалия предпазен колан;
- възражение срещу иска за законна лихва, с твърдение за предявяването
му в противоречие с чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ.
С отговора на исковата молба и в съдебно заседание представителят на
ответника прави възражение за съпричиняване, основано и на данни по
делото за провеждане на нерегламентирано състезание с участие на
автомобила, в който е бил пътник пострадалият наследодател на ищците.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2021 г. около 1 часа през нощта в гр. София на бул. Владимир
Вазов са се движели л.а.“БМВ 530 ХД“ per. № *******, управляван от А. А.
П., и л.а. БМВ 330Д с рег. № *******АА, управляван от Б. Л. С.. В
автомобила, управляван от Б. Л. С., бил пострадалият Н. Т. Д.. Когато
автомобилите се изравнили и били приведени в покой на едно от
кръстовищата, между водачите била направена уговорка за провеждане на
състезание. Двата автомобила продължили движението си успоредно един
спрямо друг, като достигнали скорост от 161 км/ч. (КСМАТЕ стр. 9-10, л.
272-273). При преминаване през завой наляво, водачът А. А. П. изгубил
контрола върху управлявания от него л.а. БМВ 530ХД per. № *******,
вследствие на което автомобилът се отклонил първо вляво, а след това вдясно
и ударил движещия се успоредно на него л.а. БМВ 330Д с рег. № *******АА,
управляван от Б. Л. С.. Вследствие удара, л.а. БМВ 330Д с рег. № *******АА
се отклонил вдясно, напуснал платното за движение и се ударил
последователно в два стълба от дясната страна на платното. При първия удар
автомобилът се разкъсал на две, като предната част се ударила във втори
стълб. Вследствие ударите и последвалите деформации по купето на
автомобила, пострадалият Н. Т. Д., който пътувал на предната дясна седалка
на л.а. БМВ 330Д с рег. № *******АА, получил несъвместими с живота
травматични увреждания (КСМАТЕ стр. 14 л. 277-278) – черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травма и травма на опорно-двигателния апарат, които
причинили смъртта му.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства – материалите по досъдебното и съдебното
наказателни производства, изготвената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза и частично от показанията на водачите на
автомобилите свидетелите А. П. и Б. С.. Показанията на двамата свидетели се
разминават в механизма на ПТП. В тази част съдът приема за достоверни
показанията на св. С. за скоростта на движение – над 100 км/ч, и за
съприкосновението между автомобилите – удар на дясната страна на л.а. БМВ
530ХД per. № *******, управляван от А. П., в лявата страна на л.а. БМВ 330Д
с рег. № *******АА, управляван от Б. С.. Горното съвпада с данните от
огледа на местопроизшествието в досъдебното производство и заключението
на експертизата в автотехническата част. Свидетелите не дават показания за
провеждане на нерегламентирано състезание между двата автомобила (т.нар.
„гонка“). От изявленията разпитаните в досъдебното производство лица
Д.М.Б. (л. л. 181-182) и М.М.Н. (л. 1740176), отразени в съдържанието на
протоколите за разпит в досъдебното производство, се установява, че след
спиране на кръстовище на бул. „Владимир Вазов“ и отброяване от страна на
пострадалия Н. Т. Д., л.а. БМВ 530ХД per. № *******, управляван от А. П., и
л.а. БМВ 330Д с рег. № *******АА, управляван от Б. С., потеглили с голяма
скорост. Тези изявления нямат характер на гласни доказателства в
настоящото производство. Но приобщените към делото преписи от протоколи
за разпит в досъдебното производство имат силата на официални документи
по смисъла на чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 ГПК и са доказателства в гражданския
процес за направените пред органа на досъдебното производство изявления. В
протокол от 21.10.2021 г. е отразено изявление на лицето М.М.Н. – пътник в
л.а. БМВ 530: „Н. каза на А. „Дай сигнал на три“. Н. извика, като отброяваше
„Едно, две, три“ (протокол стр. 2 л. 175). В протокол от 27.10.2021 г. е
отразено изявление на Д.М.Б. „Чех само Н. да казва „Аз мога да броя до
три“…“ (протокол стр. 2 л. 182). Изложеното в протоколите са разпит от
досъдебното производство е доказателство, че свидетелите П. и С. са
започнали състезание помежду си с управляваните от тях автомобили по бул.
„Владимир Вазов. Цитираните изявления на лицата Б. и Н. пред органите на
досъдебното производство доказват, че пострадалият Н. Т. Д. е знаел за
намерението на двамата водачи и е бил съгласен да остане в управлявания от
Б. С. л.а. БМВ 330.
С действията си при управлението на л.а. БМВ 530ХД с рег. № *******
водачът А. А. П. е нарушил чл. 107б т. 1 от Закона за движение по пътищата,
като взел участие в нерегламентирано състезание с л.а. БМВ 330Д с per. №
*******АА, управляван от Б. С.. Водачът на л.а. БМВ 530ХД с рег. №
******* А. А. П. з извършил нарушение и на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като
управлявал МПС със скорост 161 км/ч., над разрешената в населено място
скорост от 50 км/ч. Тези нарушения са в причинна връзка със загубата на
контрол върху управляваното от него МПС при навлизане в ляв завой на пътя
и последващия удар с движещия се отдясно на него л.а. БМВ 330Д с per. №
*******АА, управляван от Б. С., в който пътник е бил пострадалият Д.. Това
причинило отклонение на л.а. БМВ 330Д с per. № *******АА вдясно,
3
последвано от излизане от пътното платно и удари в стълбове странично от
платното, при които пострадалият е получил несъвместими с живота
травматични увреждания. Безспорно, настъпилият вредоносен резултат се
дължи и на действията на водача на л.а. БМВ 330Д с per. № *******АА Б. С.,
който също управлявал автомобила с превишена скорост, като взел участие в
уличното състезание. Произшествието обаче не би настъпило, ако не са били
извършени описаните по-горе неправомерни действия на водача А. П.. По
делото не се установяват обстоятелства, изключващи вината на водача,
поради което не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Виновно причиненото ПТП и настъпилата вследствие на това смърт на
пострадалия имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394
във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди. Исковите претенции са за неимуществени вреди. При определяне на
тяхната дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид
родствената връзка между пострадалия Н. Т. Д. и ищците, отношенията между
тях и причинените на ищците болки и страдания вследствие смъртта на
пострадалия.
Ищците са родители на пострадалия Н. Т. Д.. Родителите спадат към
най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките помежду им се
характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Възходящите на
пострадалия, каквито са ищците, търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Това поражда правото на ищците да получат
застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие
настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР 1-
2018-ОСГТНК).
От показанията на свидетелите П.В.С. и С.Д.Д. се установява, че между
пострадалия и неговите родители е съществувала много силна връзка на
близост и взаимна привързаност. Грижите за пострадалия като дете били
съпроводени с прояви на силна обич и постоянна закрила – според
показанията на св. С., пострадалият е бил „доста обгрижвано и галено дете“, а
според показанията на св. Д., ищцата Х. е била като „майка орлица“ за детето
си (погрешно вписано в протокола „Ели“). Близките отношения и взаимната
привързаност между ищците и пострадалия не са се променил след раздялата
на двамата родители – пострадалият е останал да живее при ищцата Х. и
същевременно, непрекъснато бил и с баща си - ищеца Д. по повод развитието
на пострадалия като спортист. Според показанията на свидетелите, смъртта
на пострадалия е причинила на ищците силен шок, последван от
емоционално-психически срив – според показанията на свидетЕ.та С., ищцата
Х. е била тотално променена и затворена, без да вижда смисъл от живота си
занапред, а според показанията на свидетеля Д., ищецът Д. след катастрофата
бил „като умрял“, със силно изразена психична травма, която не е отшумяла и
до днес. От изготвената съдебно-психологична експертиза се установява
претърпяна от ищците остра стресова реакция, преминала в отключване на
посттравматично стресово разстройство при ищеца Д. и депресивно-
4
психастенни изживявания при ищцата Х.. Според вещото лице (отговор на
задача 3), при ищците се установяват болестни промени с клинични изяви в
психоемоционалната и психосоматичната сфера. Симптомите на
установените разстройства са били актуални към момента на
освидетелстването и са претърпели развитие в по-усложнени (отговор на
задача 4). Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че
справедливият размер на обезщетенията, които се дължат на двамата
родители, е 200 000 лева.
Върху този размер на обезщетенията ответникът дължи заплащане на
законна лихва от 02.11.2021 г. – датата на уведомяване на застрахователя за
произшествието по реда на чл. 429 ал. 3 КЗ (л. 118) до окончателното
изплащане на сумата.
Представителят на ответника е направил възражение за съпричиняване с
твърдение за непоставяне на предпазен колан и съгласие на пострадалия да
остане в автомобила като пътник при знание за намерението на водачите А.
П. и Б. С. да провеждат нерегламентирано състезание по бул. „Владимир
Вазов“. Поставянето на предпазен колан от пострадалия безспорно се
установява от комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (отговор на задача 9), поради което не е налице съпричиняване,
свързано с правилно поставяне на предпазния колан. Налице е
съпричиняване, изразяващо се в провеждането на нерегламентирано
състезание между автомобилите със знание и съгласие на пострадалия, който
е бил пътник в л.а. БМВ 330Д, управляван от св. С.. От протоколите за разпит
в досъдебното производство, удостоверяващи извънсъдебни изявления на
лицата Д.М.Б. (л. л. 181-182) и М.М.Н. (л. 174-176), се установява, че
непосредствено преди началото на уличното състезание, двата автомобила са
били в покой. Пострадалият Д. е имал възможност, след като е разбрал за
намерението на водачите, да напусне автомобила без опасност за себе си –
събитието е произлязло около 1:50 ч., когато не е имало движение на
автомобили. Вместо това той е останал като пътник в управлявания от
свидетеля С. л.а. БМВ 330 и е извършил „отброяване“ преди началото на
уговореното улично състезание. Поради това съдът приема, че е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, което се определя на 10%.
Следва приетите за справедливи обезщетения от по 200 000 лева за всеки
ищец, поради установеното съпричиняване да се определят на по 180 000
лева.
Ответникът следва да заплати на ищците разноски в размер на по 432
лева всеки ищец, според уважената част от исковете. Упълномощеният от
ищците адвокат е предоставил безплатна правна защита по чл. 38 ЗА.
Възнагражденията за адвокатската защита следва да се определят на по 17 580
лева с ДДС за представителството на всеки ищец. От тези възнаграждения
ответникът следва да заплати на представляващия ищците адвокат сумите от
по 12 657,60 лева за всеки ищец според уважената част от исковете, или общо
сумата от 25 315,20 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 14 200 лева според уважената част от исковете,
след приспадане на заплатената от ищците държавна такса.
5
Ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на общо 140
лева или по 70 лева всеки, и адвокатско възнаграждение в размер на общо
7840 лева или по 3820 лева всеки според отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЗД Б.И.“ АД гр. София, ЕИК *******, адрес на управление: гр.
София ул. „******* да заплати на Е. С. Х. ЕГН **********, адрес: гр. София
ж.к. „*******“ ******* вх. Б ет. 8 и Т. К. Д. ЕГН **********, адрес: гр.
София ул. „*******, сумите от по 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева на
всеки ищец обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие
смъртта на Н. Т. Д. – дете на ищците, при ПТП на 21.20.2021 г. в гр. София
бул. „Владимир Вазов“, виновно причинено от А. А. П. при управление на л.а.
БМВ 530 ХД с per. № *******, ведно със законната лихва от 02.11.2021 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявените искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 КЗ над тези размери до 200 000 лева всеки, поради
съпричиняване, и над 200 000 лева до 250 000 лева всеки, като неоснователни.
Осъжда „ЗД Б.И.“ АД гр. София да заплати на Е. С. Х. и Т. К. Д.
разноски в размер по 432 лева всеки ищец, по сметка на СГС държавна такса
в размер на 14 200 лева, а на адвокат Н. Н. Д. сумата от общо 25 315,20 лева
възнаграждения по чл. 38 ал. 2 ЗА за представителство на ищците.
Осъжда Е. С. Х. и Т. К. Д. да заплатят на „ЗД Б.И.“ АД гр. София
разноски в размери по 70 лева и адвокатско възнаграждение в размери по
3820 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6