Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
30.07.2020г., гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
дванадесети състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3068 по описа на ДРС за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ",
ЕАД *********, със седалище и адрес на управление гр.С. против Г.Г.М., ЕГН ********** ***0 иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на
ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.№366/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 1513,99 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №… – … от 03.01.2018г., сключен между длъжника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на заявителя по силата на приложение № 1 от
12.07.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното
плащане; 432,73 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.12.2019г.; 139,96 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г.;
и в условията на
евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1513,99 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит №… – .....от 03.01.2018г., сключен между длъжника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на кредитора в полза на заявителя по силата на приложение
№ 1 от 12.07.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2019г. до окончателното плащане; 432,73 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.12.2019г.; 139,96 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на на исковата молба в съда – 28.08.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В
исковата молба се излага, че на 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит № CREX-.....подписан на 18.12.2017 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.Г.М. и осчетоводен на 03.01.2018 г.,
е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Като в чл.13 от Договора за заем изрично е уговорено правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е
представено само с данните на длъжника Г.Г.М., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" в
качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/СRЕХ-.....от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД.
Същото се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". Съгласно чл. 7 от Условията по Договора за кредит /Договора/, страните са договорили, че всички съобщения, изпратени от Кредитора до
Кредитополучателя на посочения в Договора адрес се считат за получени и узнати.
Ищецът счита, че уведомлението за цесията е получено от
ответника, като се позовава и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, съгласно
което „в случай, че фактическо връчване
не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на
длъжника. Според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане
на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността". Въпреки това на ответника е
изпратено и второ уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СRЕХ-.....от 07.08.2019 г. с известие за доставяне чрез куриерска фирма ……,
което също се е върнало в цялост с отбелязване „Посетен 2 пъти, няма никого. Не
вдига телефона."
И към настоящата искова молба се представя и се прави искане да бъде
връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от
уведомленията за извършената цесия от страна на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ-П-БНП/СREХ-.....от 12.09.2018 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/СRЕХ-.....от 07.08.2019 г. Ищецът се
позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, се прави искане да се
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че
вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази
насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по
гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи
на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител и последният
възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването
на препис от исковата молба, се прави искане да се има предвид следното: установената фикция в чл.
47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на
срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото
от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК възниква представителство
по закон, не договорно представително за назначения адвокат и до назначаването
му се стига след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно.
Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването
на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата
към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на
ответника. В подкрепа на гореизложеното са Решение
№ 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д.
№5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за
цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента
чрез неговия пълномощник, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с изтичането на
срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента,
чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се
прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея. В този смисъл е Решение № 4480
от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Процесното вземане произтича от подписан на 18.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Г.Г.М. и осчетоводен на 03.01.2018 г.
договор за потребителски кредит с № CREX-….., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя
се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с
този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита", а именно: 1 554,90 лв.
В т.1 от условията по Договора, кредитополучателят се е съгласил
предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на стока /…/ да бъде платен пряко на Търговеца, като за сключения договор за кредит
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е уведомил Търговеца с нарочно писмо.
Предоставянето на посочената
по-горе сума съставлява
изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава
задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой
погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 2 106,72 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 551,82лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2019 г., на 24 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 87,78 лв., при първа погасителна
вноска 20.01.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в
който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2019
г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради
допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от
20.03.2018 г., която дата представлява падежа на трета погасителна вноска.
Нито в действащото законодателство, нито в договора за кредит е
регламентирано задължение на Кредитора да уведоми Кредитополучателя за
обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо. В подкрепа на
гореизложеното, следва да се има предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента на сключване
на процесния договор за кредит, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл.3 от ЗКИ,
съгласно който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна
институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на
което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на
кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по
силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция
следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта
на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430
от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице
задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение
№ 99/01.02.2013 г. по тд. № 610/2011
г., I т.o.,
ТК.
Освен
липсата на законово или договорно задължение за Кредитора по процесния договор
за кредит да уведоми Кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на
задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира
приложение към настоящия случай. Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за кредитните
институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в
договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително
волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения,
за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на
предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. След като самият Закон за
кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя
на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ
се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките и между
банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по аналогия е
необосновано. Недопустимо е прилагане на
специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към
други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към небанковите
финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение
на небанкови финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение №
4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. №
824/2015 г. на ОС- Благоевград,
Решение № 21 от 11.01.2018 г. по
гр.д № 2711/2017 на PC - Ямбол).
Нещо повече - клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договор за
заем, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД и последицата от това е, че длъжникът изгубва
преимуществото на срока. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубването на преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да
иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако
срокът не бе изтекъл. Освобождаването на длъжника от отговорност за лихвите за
периода от настъпването на предсрочната изискуемост поради неизпълнение на
разсроченото задължение на падежа би представлявало предоставяне на
преимущество, с което той разполага само при предсрочно погасяване на
задължението. Упражняване на предоставеното от договора право на предсрочна
изискуемост не погасява уговорените задължения, както и не следва да се тълкува
като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във
вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на длъжника. В смисъла
на гореизложеното е Решение № 99 от
01.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 610/2011,I т.о.
Предвид изложените по-горе аргументи, както и поради извършеното
разграничение между кредитните институции и небанковите финансови институции и
неприложимостта на т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС по отношение на последните
(небанковите финансови институции), със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и с настоящата искова молба се претендира пълния размер на
възнаградителната лихва, независимо от автоматичното настъпване на предсрочната
изискуемост на процесното вземане.
Съгласно чл. 3 от условията
към договор за кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 21.03.2018 г.
/денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 139,96 лева.
Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 160,00 лв., с която са погасени, както
следва: договорна лихва: 119,09 лв. и главница: 40,91лв.
Предвид изложеното за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.Г.М. *** уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. № 366/2019 г.
на 19-ти гр. с-в е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
В съответствие с трайната практика на съдилищата, с настоящата искова
молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, се
уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите по процесния
Договор към 28.08.2019 г. месечни
погасителни вноски от № 21 до № 24, включително, с падежни дати от 20.09.2019 г.
до 20.12.2019 г., съгласно
погасителния план към Договора, равняващи се на сумата от 351,12 лв., която
сума е част от претендираната цена на
осъдителния иск в размер на 2 086,68 лв.
Ответникът
чрез особен представител е подал писмен отговор на исковата молба.
Оспорва се
основателността на исковата претенция. Излага се, че представените
уведомления са без данни за получаването
им от ответника. Сочи се от ищеца, че според
съдебната практика връчването на исковата молба с
приложените доказателства играе ролята на такова уведомяване. Това обаче не се
отнася за случаите, при които исковата молба и с нея уведомлението за цесия се
връчват на особен представител. Причината е, че връчването на особения
представител е една законова фикция за връчване на ответника. Законовите фикции
и тяхното приложно поле са уредени изрично в закона. Следователно, при връчване
на особения представител фикцията за връчване на ответника обхваща само
исковата молба и приложенията, както и всички други процесуални изявления на
ищеца и съда. Чрез уредената процесуална фикция обаче, не могат да се получават
изявления с материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия. Няма
такова законово правило, а и обратното би противоречало на института на
цесията, който поражда материалноправно действие спрямо длъжника, когато му
бъде реално съобщено за станалата цесия. В тази връзка липсва реално
уведомление до длъжника за извършената цесия, поради което същата не поражда
правни последици за ответника. Това от своя страна налага извода за
неоснователност, както на основния, така и на евентуално предявения иск.
Вземането по договора за кредит
за главница и възнаградителна лихва е разделено на периодично платими вноски,
чиято изискуемост настъпва на падежната дата за всяка вноска поотделно. Налице
са периодични плащания, които представляват самостоятелни, независими една от
друга, еднородни престации. Обединява ги единствено общият юридически факт, от
който произтичат-договор за кредит, но този обединителен белег не противостои
на характера им на периодични плащания. Ето защо е необходимо частичните
претенции да бъдат индивидуализирани в заповедното производство, посредством
посочване на конкретни изискуеми вноски. Нещо, което ищецът не е направил и
води до неоснователност на предявените от него искове. Този извод се налага от
спецификата и строго формалния характер на заповедното производство, чието
продължение се явява настоящото исково. В подкрепа на тезата е и приетото в
Тълкувателно решение по дело №4/2014г. на ВКС,ОСГТК. В точка 26 от
тълкувателния акт се извежда, че точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението по чл.410 от ГПК. При
липса на такава, последното подлежи на отхвърляне. Върховната инстанция
категорично отрича възможността, при нередовност на заявлението, заповедният
съд да дава указания за поправянето му. Като не е индивидуализирал вземането си
за част от общо дължимите главница и договорна лихва, посредством посочване на
конкретните вноски, които се обхващат от частичните претенции, ищецът е подал
нередовно заявление. Това налага извода, че поради гореизложеното и предявените
пред Районен съд искове в настоящото производство следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен след успешно
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и връчване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК.
Предявеният установителен иск е с
правно основание чл. 422
вр. 415 от ГПК
за вземане произтичащо от чл. 99 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД. Предявените осъдителни искове са
с правно основание чл. 99 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр.9 ЗПК, вр. с чл.6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
По заявление на ищеца по ч.гр.д.№366
по описа на ДРС за 2019г., по реда на чл.410 и
сл.от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №233/07.02.2019г. срещу
ответника Г.Г.М.
за следните суми: 1513,99
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №CREX – .....от 03.01.2018г., сключен между
длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на заявителя по силата на
приложение № 1 от 12.07.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.01.2019г. до окончателното плащане; 432,73 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.12.2019г.; 139,96 лева – обезщетение за забава за
периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г. Заповедта за
изпълнение на парично задължение е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, заявителят е предявил иск относно вземането
си в едномесечен срок, като е довнесал дължимата
държавна такса.
От приложените по делото
доказателства се установява, че процесното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит №CREX – .....от 03.01.2018г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
цедирано на ищеца с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., ведно с приложение
№1/12.07.2018г. (л. 12 - 21) и е потвърдено с писмено
изявление на цедента от 12.07.2018 г. (л.22). От
този момент, в отношенията между цедента и цесионера, носител на правото на
вземане по процесния договор за заем е „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Но само в отношенията между двете
дружества. До надлежното уведомяване
на длъжника за извършената цесия, за последния, както и за третите лица,
носител на това право продължава да бъде „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът следва да уведоми длъжника за прехвърлянето. Последователно в
съдебната практика е застъпено становището, че няма пречки уведомяването да се извърши от цесионера, който разполага
с надлежно пълномощно за подобно действие.
В случая е представено такова (л. 23),
поради което уведомяване на длъжника за цесията от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ООД би било валидно.
Съдът констатира, че ищецът не е предоставил
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Представените по делото уведомления по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника (л.24 и 26) не се установява да са получени от
последния.
Връчването на уведомлението на назначения на ответника особен представител,
заедно с пълномощното от стария кредитор, ведно с преписа от исковата молба по
настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в
хода на производството, което съдът следва да вземе предвид, на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г.
на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК). С оглед приетото в решение № 198 от
18.01.2019г. на ВКС, ТК, I ГО, постановено по т.д. № 193/2018г. по реда на чл.
290 от ГПК, особеният представител е процесуален представител на ответника и
той може да получи редовно копие от исковата молба и да направи всички
възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления.
Уведомяването е извършено надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил
плащания на стария кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.
За успешното
провеждане на установителен иск с посоченото правно основание, в тежест на
ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В случая, дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер,
както и изправността на цедента – наличието на сключен договор
за паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична
сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга, който се претендира. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват задължението.
Съдът счита, че от приетите
по делото доказателства се установява, че е налице валидно прехвърляне на
вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения рамков
договор за прехвърляне на вземания.
Установява
се по делото, че на
03.01.2018 г. между
ответника Г.Г.М. и
„БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор е сключен договор за потребителски кредит с № CREX-….. Размерът на предоставения с договора кредит е 1 554,90 лв. В т.1 от
условията по Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от
страна на кредитора сума за закупуване на стока /……/ да бъде платен пряко на
Търговеца, като за сключения договор за кредит „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е уведомил Търговеца с нарочно писмо. От представените
доказателства се установява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави заема.
Възникналите между страните по горепосочения
договор -правоотношения
са такива по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Настоящият състав намира,
че процесният договор за кредит нарушава чл.11, т.11 и т.12 от ЗПК и на
основание чл.22 от ЗПК е недействителен. Съгласно посочените норми в
съдържанието на договора за потребителски кредит следва да се съдържа и
погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК е императивна,
като същата постановява, че щом не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая се
поставя въпроса дали уговореното в процесния договор месечно плащане в размер на 87,78 лева, всички платими в срока
на договора от 24 месеца, с
изрично посочени падежи на всяко от 24 броя плащания,
съставлява погасителен план, по см. на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК. За да бъде
прието, че определена уговорка между страните представлява погасителен план по
смисъла на цитираните правни норми, следва да се
съдържа на първо време информация за съответните плащания и срокове за това.
Това изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е посочено, че общия
размер на дължимата по договора сума от 2106,72 лева следва да бъде заплатена на 24 вноски в размер на 87,78 лева. Уговорени са и падежите
на дължимите погасителни вноски. При това положение съдът намира, че първата
предпоставка е спазена. На следващо място се поставя въпроса, дали се съдържат
съответните реквизити на погасителния план посочени в т.12 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването
на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато
е приложимо, допълнителните разходи. Анализа на цитираната норма на
ЗПК предпоставя две изисквания, за да бъде приета една уговорка за погасителен
план, а именно от една страна да е ясен размера на съответните плащания и
срокове за това, а от друга да е осъществено разбиване по пера на това задължение,
от която разбивка да е ясно какво е задължението за главница, за лихви и
допълнителни разходи по договора за кредит, като такива се предвиждат. Във
втората хипотеза на правната норма, съдът намира, че уговорката, обективирана в процесния
договор за потребителски кредит не отговаря на императивните изисквания за
закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски. Не става ясно как се
формира сумата от 87,78 лева
съставляваща размер на погасителна вноска. Задълженото произтичащо от ЗПК за
кредитора е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен
заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. В случая става ясно
единствено, че сумата от 2106,72 лв. включва сумата от 1554,90
лева – главница по договора, но не е посочено
как се определя погасителната вноска,
т.е. в стойността на всяка една какъв е размера на главницата, на
лихвите и на допълнителните разходи. При констатираната нищожност поради противоречие със закона,
на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр. чл.
22 от ЗПК следва да бъде прието от съда, че договорът за потребителски кредит е недействителен. При това на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, не дължи лихва и други разходи по кредита.
Следва да се
посочи, че въпросът с настъпването на предсрочната изискуемост по договора за
кредит е ирелевантен поради приетата нищожност на договора. Задължението на
ответника да върне чистата получена сума произтича от разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, която е частен случай на общото правило, че полученото без основание (или
на нищожно основание) следва да се върне и това задължение няма общо с
настъпване на предсрочна изискуемост.
Както вече
беше посочено, договорът за потребителски
кредит е недействителен и на основание чл.23 от ЗПК
потребителят дължи само чистата стойност на кредита – 1554,90 лв. От
заключението на ССчЕ по делото се установява, че от ответника има извършено
само едно плащане на 29.03.2018г. в размер на 160 лв., при което последният
дължи връщане на остатъка от главницата по договора за паричен заем – 1394,90
лв (1554,90 лв. – 160 лв. = 1394,90 лв.). При това установителният
иск следва да се уважи за сумата от 1394,90 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №CREX – .....от 03.01.2018г., сключен между длъжника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на заявителя по силата на приложение № 1 от
12.07.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и да се
отхвърли за горницата над 1394,90 лева до
претендирания размер от 1513,99 лева.
Върху
уважената част от иска, като законна последица следва да се присъди законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Въз
основа на гореизложените съображения претенцията на ищеца е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена по отношение на сумата от 432,73 лева -
договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.12.2019г.
Относно
претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва - 139,96 лева – обезщетение за забава за периода от
21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г., то същото се дължи, доколкото се установява, че е налице забава
на плащането на дължимата сума за главница. Претенцията, изчислена
от съда е основателна до размера от 122,84
лв., за горницата до претендирания
размер от 139,96 лв. подлежи на отхвърляне.
При
това не подлежат на разглеждане предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове.
Съгласно
разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415,
ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът дължи
сторените в заповедното производство разноски в размер на 66,72 лв. (30,35 лв. държавна такса и 36,37 лв.
юрисконсултско възнаграждение).
С
оглед изхода на производството /съразмерно на уважената част от исковата претенция/ и направеното искане от ищеца
за присъждане на съдебни разноски, ще следва
на ответника да бъде
възложено заплащането им в размер на 533,32 лв. (69,65 лева –
държавна такса; юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., определеното
на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото
и материалния интерес; 145,47 лв. – възнаграждение на вещото лице по ССчЕ и 218,20 лв. –
възнаграждение на назначения на ответника особен представител).
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.М., ЕГН **********
***0 съществуването на парично задължение на същия към "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№366/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 1394,90 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №CREX – .....от 03.01.2018г., сключен между
длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на кредитора в полза на заявителя по силата на
приложение № 1 от 12.07.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.01.2019г. до окончателното плащане; 122,84 лева – обезщетение за забава за периода от
21.03.2018г. до датата на подаване на заявлението – 31.01.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище
и адрес на управление гр.С. срещу Г.Г.М., ЕГН ********** ***0 иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№366/2019г. по описа на ДРС за следните суми: за горницата над 1394,90 лв. до
претендирания размер от 1513,99
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №CREX – .....от 03.01.2018г., сключен между
длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като впоследствие вземането по договора
е прехвърлено от страна на кредитора в полза на заявителя по силата на
приложение № 1 от 12.07.2018г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД; 432,73 лева -
договорна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.12.2019г.; за горницата над 122,84 лв. до
претендирания размер от 139,96
лева – обезщетение за забава за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване
на заявлението – 31.01.2019г.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН ********** ***0
да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на управление
гр.С. сторените по ч.гр.д.№366/2019г. по описа на ДРС разноски в размер на 66,72 лв.
ОСЪЖДА Г.Г.М., ЕГН **********
***0 да заплати на "АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ", ЕАД *********, със седалище и адрес на
управление гр.С. сторените по делото разноски в размер на 533,32 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: