Р
Е Ш Е
Н И Е
N
156
гр.Русе, 10.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско
отделение в публичното
заседание на 4 октомври през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА
Т. мл.с-я
при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от председателя в.т.д.N292
по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано
по постъпила въззивна жалба от С.К.Г. ***, чрез пълномощник адвокат И. *** против
решението на РРС, постановено по гр.д.№8693/2017г., с което са отхвърлени
исковете му против К. „КСК Р. п. к.“ гр.Р., общо за сумата 34878.37лв.,
представляваща дължима главница по пет броя договори за допълнителни парични вноски
.
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението, иска се то да бъде отменено и исковете
да бъдат уважени, с присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата кооперация
с подадения отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник адвокат Ф.М. ***,
заявява становище за нейната неоснователност. Счита, че решението е правилно и
иска да остане в сила. Претендира разноски за тази инстанция.
След като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка
на допустимостта и правилността на решението, с оглед оплакванията, въззивният съд
намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законния срок, допустима е и
подлежи на разглеждане. По същество, тя е основателна.
Ищецът С.К. е твърдял с исковата си молба, че е член кооператор в К. с. к. „Р. п. к.“, и сключил 5 броя договори за
допълнителна вноска с Взаимоспомагателната каса при кооперацията /подробно
описани в молба вх.№5059/2.02.18г. и уточнени с молба на л.57/, съгласно чл.36
и чл.30, т.3 ЗК, чл.4, т.1 ЗКИ и Правилника за устройството и дейността на ВСК,
образувана по решение на Общо събрание на кооперацията. По силата на договорите
внесъл общо 34878лв. за срок от една година при условия, визирани в тях. Претендирал
е ответната кооперация да бъде осъдена да му заплати сумата
34878.37лв.-главници по договорите, със законна лихва от завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът К. „К.-с. к. “Р. п. к.”
е оспорил предявените искове по основание и размер. Позовал се е на недължимост
на сумите по договорите, с оглед взети решения на проведено извънредно общо
събрание на кооперацията на 23.07.2016г.: след постъпване на определена сума от
реализация на активи, в това число от продажба на недвижими имоти,
представляваща 10% от общия размер на задълженията по допълнителни вноски, да
се осъществи съразмерно заплащане на допълнителните вноски във ВСК на всички
членове на части от по 10%; член кооператори които писмено заявят, че вместо
плащане могат желаят да получат недвижими имоти на кооперацията, съгласно
извършена оценка от независим лицензиран оценител да извършат това чрез
прихващане на вземането си от кооперацията: член кооператори, които желаят да
трансформират част или всичките си допълнителни вноски в 2,3 и 5-годишни заеми
към кооперацията с годишна лихва съответно 2, 3 или 5%, платима в края на всяка
календарна година да заявят това писмено в офиса. Ответника е твърдял, че при наличие на влязло в сила решение на
Общо събрание на кооперацията, с което са предвидени начини за удовлетворяване
на кооператорите досежно направените допълнителни вноски, недопустимо било
член-кооператор да изисква изплащането на всички негови вноски веднага, при
положение, че всички останали кооператори са се съобразили с решението на ОС и
ще изчакат продажбата на имоти, събиране на вземания и разпределение на
постъпили суми.
С обжалваното решение, първоинстанционният
съд е счел, че основния спорен въпрос е обвързан ли е ищецът от приетите с
протокол №32/23.07.2016г. решения на ОС на кооперацията и конкретно това по
т.2, тъй като ищецът е заявил, че не е участвал в събранието, а решенията на ОС
не могат да изменят сключените договори. Районният съд е приел за относими по
аналогия указанията, дадени с ТР№1/6.12.2002г. на ВКС във връзка с пороците на
решенията на ОС на търговските дружество, поради което е приел, че те /Решенията
на ОСК/ го обвързват и са задължителни за него, тъй като е член-кооператор.
Съдът е изложил съображения и във връзка с правосубектността на ВСК и
обвързаността между членството в кооперацията и това във ВСК и е направил
извод, че решенията на ОС на кооперацията обвързват член-кооператорите, вкл. и
в качеството им на членове на ВСК. Този решаващ извод е мотивирал съда да
отхвърли исковете, с оглед взети решения от ОСК от 23.07.2016г. досежно приет
начин на удовлетворяване на вземанията.
Решението на районния съд е неправилно и
следва да бъде отменено, а исковете-уважени. Както е посочено и във въззивната
жалба, спора по делото се свежда до
това-кога и по какъв начин следва да бъдат върнати сумите, представляващи
допълнителни вноски по процесните договори, както и техния размер, както и
обвързан ли е ищеца от взетите решения от ОСК. Настоящия състав намира, че
изводът на районния съд, че ищецът в качеството си на член-кооператор и в
процесните договорни отношения е подчинен на решения на ОСК е неправилен. На
първо място, следва да се отбележи, че терминологичното съвпадане на понятията
допълнителни вноски в устава на кооперацията и в договорите за допълнителна
вноски, сключвани с ВСК не може да придаде на последните характер на
допълнителна вноска по см. чл.30, т.3 ЗК. В чл.28/3/ от устава е посочено, че
членовете на кооперацията могат да правят допълнителни вноски, които не се
отразяват на дяловите им вноски, с цел осъществяване дейността на ВСК като
редът и условията за внасяне, както и срокът за връщането им се уреждат с
Правилник за устройството и дейността на ВСК. В чл.23 и сл. от Правилника се
съдържа уредбата на допълнителните вноски във ВСК. В чл.23, ал.1 е посочено, че
с договора за допълнителна вноска ВСК приема парични суми със задължение да ги
използва при осъществяване на дейността си и да ги върне изцяло или на части
при поискване от титуляра, упълномощени от него лица или наследниците му,
съобразно изискванията на ЗК, Устава и правилника. В чл.29 от Правилника е посочено,
че сумите по допълнителните срочни вноски се изплащат изцяло, а изплащането на
част се допуска само в деня на изтичане на уговорения срок. Между ищеца и ВСК
на кооперацията са сключени пет договора за допълнителни вноски, по силата на
които той е внесъл във ВСК различни суми, за различен срок, при посочена лихва.
В договорите за допълнителна вноска изрично е посочено, че се сключват на
основание чл.36 и чл.30, т.3 ЗК и чл.4, т.1 ЗКИ. Според
чл.4, т.3 ЗКИ /приложима за ВСК, тъй като т.1 не е/, взаимоспомагателните каси
към кооперациите, които предоставят заеми само на нейни член-кооператори не
съставляват банкова дейност и разпоредбите на този закон не се прилага в тези
случаи. Никъде в ЗК няма уредба, относима към процесните договори, по силата на
който се правят вноски във ВСК, поради което
за тях според настоящия състав важат общите правила по ЗЗД за заема. Видно от съдържанието на
сключените договори, страни по тях са ВСК при КСК“Русенска популярна каса“ и
ищеца, допълнителни вноски се правят във ВСК, а не в кооперацията, поради което
тезата на ответника, че по отношение на тези заемни правоотношения са приложими,
респ. заемодателите-кооператори са обвързани в това им качество от решения на
ОСК е несъстоятелна. Дейността на образуваната на основание чл.36, ал.1 ЗК взаимоспомагателна
каса за членовете на кооперацията, се урежда с правилник, приет от общото
събрание, който регулира отношенията между страните /чл.13, ал.3 от Правилника/,
както и сключените договори. Според чл.5 от договорите и чл.23, ал.1 от
Правилника, задължение на ВСК е да върне допълнителните вноски, след като ги е
приела и използвала, изцяло или на части,
при поискване на титуляра. Тълкуването на този текст според настоящия състав е еднозначно-дължи
връщане изцяло или на части, съобразно искането на титуляра. Обратна
хипотеза-за връщане на части по преценка на ВСК не е уредена в правилника, нито
е обвързана с решение на ОСК или на друг орган на кооперацията. С оглед
договореното в чл.5 от договорите, във всеки момент ищеца може да поиска
връщане на вноските по всеки от договорите, като в този случай, само олихвяването
е различно, като вместо договорената лихва, получава по-ниска такава. Т.е. в
такъв случай вносителя губи договорената лихва, която спада на 0.5%. Решенията
на ОСК, проведено на 23.07.2016г., с които се регламентира друг начин, срок и
ред на изплащане на допълнителните
вноски във ВСК не обвързват ищеца. Това е така, тъй като тези решения са
относими към ищеца само в качеството му на член-кооператор, но не и в правоотношенията
му с ВСК, които както бе посочено, произтичат от сключените договори и не могат
да ги дерогират. Аргумент за това е
относителната обособеност на бюджета на ВСК от този на кооперацията, в какъвто
смисъл е и чл.2 от Правилника, който определя ВСК като обособено в рамките на
кооперацията структурно звено, което се управлява от УС на кооперацията, поради
което и тя встъпва в самостоятелни правоотношения. Размера на дължимите суми е
установен от заключение на вещо лице, което не е оспорено и се възприема от
съда. Падежа на сумите по договорите е настъпил, поради което и исковете за
връщането им са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Като е достигнал до извод за тяхната неоснователност районния съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а
исковете-уважени.
В тежест на въззиваемия са
направените от въззивника разноски за двете инстанции в общ размер 6332.64лв.,
вкл. изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като всеки от исковете
е с цена под 20000лв. и предвид чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на
основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение №1115 от 28.06.2018г.,
постановено по гр.д.№8693/2017г. по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. „К. – С. К. „Р. П. К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“***, представлявана от Ю. Г. Д. да заплати на С.К.Г. ***, ЕГН**********, сумата 34878.37лв.,
представляваща допълнителни вноски по сключени пет броя договори с ВСК, ведно
със законна лихва от завеждане на делото-12.12.2017г. до окончателното и
изплащане, както и 6332.64лв. разноски за двете инстанции /4835.14лв. за
първата и 1497.50лв. за въззивната/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: