Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104
Гр. Перник, 30.05.2023 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав,
в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при съдебния секретар А.М. и с участието на
прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Гоцова КАНД № 74 по описа за 2023 година на
Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208-чл.228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД с
ЕИК *** срещу Решение № 42 от 10.02.2023 година, постановено по АНД № 1605 по
описа за 2022 година на Районен съд - Перник, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 14-0000774 от 27.07.2022 г. (НП), издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“ бл. 76, вх. Г, ет. 3,
ап. 78, в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2
от същия кодекс, извършено на 16.06.2022г. в обект на
контрол „автоморга“, находящ се в гр. Перник, кв. „***“,
ул. „***“.
По съображения за допуснати от районния съд
съществени процесуални нарушения и нарушение на закона – касационни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, изразяващи се в неправилна преценка на
събраните по делото доказателства, довела и до неправилен извод за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, се иска въззивното решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови ново от касационната инстанция по
същество на правния спор, с което да се отмени изцяло оспореното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от адв. Н.Й.. Поддържа изцяло касационната
жалба на посочените в нея касационни основания за неправилност на въззивното
решение. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - директор на
Дирекция "Инспекция по труда" – Перник, редовно призован, за
представител изпраща юрисконсулт М.. Моли съда да остави в сила решението на
районния съд, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник предлага на
касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като
правилно и законосъобразно.
Административен съд- Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на
чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна.
След извършена проверка в пределите на
чл.218,ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената
от закона форма, по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, поради
неправилно прилагане на материалния закон, а основанията за това са следните:
За да постанови обжалваното съдебно решение,
Районният съд е приел, че на 16.06.2022година, инспектори в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Перник, след извършена от тях проверка за спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол „автоморга“, находящ се в гр. Перник, кв. ***, ул. „***“,
стопанисван от „***“ ЕООД, установили, че на обекта се намира лицето И.К.М.. Присъствието
му било възприето от инспекторите като дейност, свързана с опазването на имота
и лицето собственоръчно попълнило декларация, в която вписал, че работи като
„пазач“ на обекта. Въз основа на данните, които той вписал в предоставената му
декларация инспекторите към Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник извършили
проверка в регистрите на ГИТ, като установили, че за същият не е налице сключен
трудов договор. Тези констатации били вписани в Протокол за извършена проверка
№ ПР 2220232 от 16.06.2022 година.
Въз основа на отразеното в протокола, старши
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник съставил Акт за установяване
на административно нарушение № 14-0000774 от 27.06.2022 година, подписан от
актосъставителя, нарушителя и свидетел. В него било установено, че с това свое
деяние „***“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на
КТ не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.К.М..
Актосъставителят приел, че с това е била нарушена разпоредбата на чл. 62,ал.1
от КТ, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода
на производството пред административнонаказващия орган доказателства,
последният в лицето на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“- Перник е
издал наказателно постановление № 14-0000774 от 27.07.2022 година, с което на
основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414,ал.3 от КТ е наложил имуществена
санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева на „***“ ЕООД с ЕИК ***
за извършено нарушение на чл.62,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, състоящо се от
обективна страна в това, че в качеството на работодател не е уредил отношенията
при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето И.К.М., заварен да полага труд
на обект „автоморга“ като пазач.
За да потвърди наказателното постановление Районният
съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, без при това да са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила, нито противоречие с материалния закон. Посочил е, че от
представените по делото доказателства, включително и гласни такива се
установява, че към момента на проверката на служителите на ДИТ-Перник лицето е
полагало труд, без за това да е бил надлежно оформен, съобразно изискванията на
чл. 62, ал. 1 КТ, писмен трудов договор.
От обективна страна за съставомерността на
административното нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ вр. чл. 62, ал. 1 КТ е
необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и че между
страните е постигнато съгласие относно основните елементи на трудовото
правоотношение – изпълнявана от работника или служителя длъжност с присъщите за
нея трудови функции, работно място, работно време, трудово възнаграждение, като
полагането на труд се осъществява без сключен между страните по ТПО трудов
договор в писмена форма.
Според настоящият съдебен състав, в конкретния
случай установените фактически обстоятелства не разкриват характеристиките на
непосредствено предоставяне на работната сила, осъществявано трайно, продължително,
повтаряемо и нееднократно от момента на сключването на договора до момента на
извършване на проверката по изпълнение на трудово задължение. Не е налице
извършване на конкретна трудова функция, при техническа, организационна и
дисциплинарна зависимост от работодателя, който осигурява работно място,
работно облекло, създава правила за работа, на които лицата са подчинение и
осигурява средства за труд. Не е установена и възмездност на труда, а именно
работната сила да е престирана срещу уговорено трудово възнаграждение,
определено по размер и срокове на плащане. Размер на трудово възнаграждение не
е вписан и в попълнената от лицето декларация. Съдържанието на декларацията по
чл. 402 от КТ е само индикация за наличие на трудово правоотношение, което
подлежи на преценка в съвкупност с всички останали доказателства в
административнонаказателното производство. Декларацията е частен свидетелстващ
документ и като такъв не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща
съда. Самото лице, впоследствие в писмени обяснения и в съдебно заседание, не
потвърждава данните, които преди това е вписал в декларацията. Заявява, че е
роднина на управителя /баджанак – брат на съпругата му/ и се е намирал на
обекта по негова молба, за да нахрани двете кучета. Заявява, че в момента на
попълване на декларацията е бил стресиран и объркан, тъй като на обекта имало
проверяващи от няколко институции – ДИТ, РИОСВ, икономическа и криминална
полиция, ТД на НАП София – обстоятелство, което се потвърждава и от разпита на
свидетеля Б. в съдебно заседание от 01.12.2022г. и обективираното в ПИП №
ПР2220232/16.06.2022г. В тази връзка заявява, че в едната декларация е заявил,
че е пазач, а в декларация пред друг контролен орган – роднина. Дори да
се приеме, че показанията му не могат да се ценят поради евентуална зависимост,
Районният съд не е обсъдил и показанията на св. М.Г., който е собственик на
имота, отдаден под наем на „***“ ЕООД и който не е заинтересован от изхода на
делото. Същият заявява, че в имота има два фургона, които са негови и в тях се
държат инструменти и храна за кучетата. Засичал е понякога на обекта И.М. да
храни кучетата и да пие бира с управителя Ю. Б.. Не го е виждал да извършва
други дейности. Знае, че са роднини.
Фактът, че вписаните сведения в декларацията не установяват
уговорено трудово възнаграждение, което е съществен елемент от ТПО, както и че
от събраните гласни и писмени доказателства не установяват еднопосочно и по
категоричен начин наличието на трудово правоотношение, налагат извод, че в
случая административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин,
т.е. че към датата на проверката И.М.е бил нает от дружеството - жалбоподател
да извършва конкретна работа в негова полза. В конкретния случай от събраните
по делото доказателства, включително и от възраженията на управителя в АУАН, показанията
на лицето М.Г. и И.М.е установено, че последния има роднински отношения със
съпругата на управителя на дружеството и не получава трудово възнаграждение.
Ето защо с оглед установеното, следва да се приеме, че не съществува трудово
правоотношение между страните, поради което не възниква и задължение за
сключване на трудов договор в писмена форма между тях.
След преценка на събраните по делото
доказателства настоящата касационна инстанция достигна до извода, че вмененото
нарушение не е доказано по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е
ангажирана отговорността на касационния жалбоподател. Решението на Районен съд -
Перник е неправилно и като такова следва да бъде отменено, както и издаденото НП.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски, в хода на
двете съдебни инстанции, представляващи платено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 42 от 10.02.2023 година, постановено
по АНД № 1605 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
14-0000774 от 27.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция
по труда" - Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „***“ бл. 76, вх. Г, ет. 3, ап. 78, в качеството
му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание
чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от същия
кодекс, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция " Инспекция по труда" –
Перник да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „***“ бл. 76, вх. Г, ет. 3, ап. 78, представлявано от
управителя Ю.И.Б. сума в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени
по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/