Решение по дело №47/2018 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 193
Дата: 2 октомври 2018 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20187110700047
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

                                                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                  02.10.2018 г.

 

    Номер         193                                         2 0 1 8 година                           гр. Кюстендил

 

                                                  В        И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на осемнадесети септември                                                                     2 0 1 8 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                   Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 47 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по реда на чл. 257 от АПК.

    Образувано е по жалба от Ч.А.Я. *** против бездействие на Кмета на Община Кюстендил, обективирано в искане рег. № 94-00-4295/05.12.2017 г., да му бъде предаден отстъпен за обезщетяване на отчужден от родителите му имот – самостоятелен обект в сграда, апартамент № 6, ет. 3, вх. А, в блок ППП-110, комплекс „Х Б“, заедно с избено помещение № 6 и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж въз основа на Заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ОбНС – Кюстендил. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди Кмета на Община Кюстендил да му предаде отстъпения на родителите му с горецитираната заповед самостоятелен обект в сграда и то в състояние съответстващо на предназначението му за жилище. Моли да се определи и срок за извършване на дължимото фактическо действие.

    Ответната страна - редовно призована, не изразява становище по жалбата в о.с.з. В писмо вх. № 1329/19.03.2018 г., счита жалбата за неоснователна и излага съображения по съществото на спора.            

    Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.  168 ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:       

    Производството пред административния орган е започнало по искане на Ч.А.Я., като наследник на А Й Я. и Л И З /удостоверение за наследници изх. № 028459/12.01.2018 г./ за предаване отстъпено за обезщетяване на отчужден на родителите му имот – жилище и то в състояние отговарящо на предназначението му, като това му право е съхранено от разпоредбата на § 10 от ПР на ЗУТ. Наследодателите му са адресати на Заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ОбНС – Кюстендил, с която на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ са обезщетени с посочен в акта самостоятелен обект в сграда, подробно описан в същата,

 

 

удостоверяващ правото им на собственост върху същия. Към него са приложени писмени доказателства, подробно описани в същото. В административната преписка предоставена от ответника се съдържа отговор на Кмета на Община Кюстендил  с изх. № 94-00-4295/19.03.2018 г., в който същият уведомява съда, че в случая не е налице бездействие от страна на общината при или по повод извършване на административна дейност, както и задължение за извършване на фактическо действие, което да произтича пряко за Община Кюстендил по силата на закона.

    Прието е и заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. А.А., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава. В него се сочи, че няма данни за въвеждане в експлоатация на жилищния блок – трета категория, в който се намира процесният апартамент. За номенклатурата на видовете строежи /посл. изм. ДВ, бр. 56/2017 г./, за да бъде издадено за въвеждане в експлоатация е необходимо да се изпълни процедурата по чл. 177 ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. За да бъде издадено разрешение за ползване, следва да бъде подписан акт – образец 16 за строежа, предшестван от останалите актове, подписвани в процеса на строителството – за приемане на земната основа, за всички скрити работи и за приемане на конструкцията. Към настоящия момент не съществуват нито държавната строителна организация, която е изграждала строежа към момента на утвърждаването на проекта, нито инвеститорската дирекция.

    Жалбата е редовна и допустима.  

    Според чл. 257 ал. 1 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Фактическият състав на чл. 257 ал. 1 от АПК включва наличие на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретни фактически действия при проявлението на определен юридически факт и съответно бездействието на административния орган – неизвършването на тези действия. Бездействието е липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт. Защитата срещу неоснователни бездействия от страна на административен орган е уредена в две хипотези. Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и чл. 257 от АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на тези разпоредби действията, които се състоят в изявления /удостоверителни или волеизявления/. Отказът да се извърши изявление е или административен акт или отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е посредством оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. от АПК, а осъдителен иск по чл. 257 от АПК в този случай е недопустим. Хипотезата на „бездействието“ по смисъла на визираната норма изисква наличието на административен орган, на който в това му качество да е вменено задължение, произтичащо пряко /директно/ от нормативен акт да извърши определено фактическо, не и правно действие, което да не е изпълнено, т.е. да не е опосредено от властническо волеизявление. Това бездействие настъпва само в случаите, когато при настъпването на юридическия факт предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си бездейства.

    Съгласно § 9 ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел І от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г. се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността. Видно от съдържанието на нормата, следва да се прецени налице ли са хипотезите на § 9 ал. 1 от ПР на ЗУТ, при наличието на които процедурата по обезщетяването следва да бъде продължена и във връзка, с което жалбоподателят е подал до органа по обезщетяването искане за довършване на производството. Изискването за прилагане на § 9 от ПР на ЗУТ е отчуждителното производство да не е завършило. Съгласно ал. 3 на § 9 от ПР на ЗУТ, общините и държавата ежегодно в бюджета си предвиждат средства за осигуряване обезщетяването на собствениците по ал. 1 на § 9.

    Следователно, първото изискване за прилагане на § 9 от ПР на ЗУТ е отчуждителното производство да не е завършило, което следва да бъде преценено според  отчуждаването, в случая за построяване на жилищна сграда от ЖСК с учредено право на строеж на кооперация „Хр. Б“ и последиците за членовете на кооперацията по право, във връзка с данните за Заповед № 172/05.11.1981 г., издадена по чл. 95 от ЗТСУ и въз основа на извършен избор на апартамент от засегнатите от отчуждаването собственици. На наследодателите А Я. и Л З /починали/ е определено като обезщетение тристайно жилище като засегнати от отчуждаването собственици  /цената на апартамента е 13 728 лева, съгласно оценителен протокол от 20.01.1981 г./. В настоящия случай, видно и от Заповед № 979/03.06.1982 г., отчуждителното производство е започнало и по реда на 99 ал. 2 и чл. 100 от ЗТСУ е определен, подробно описан в същата, тристаен апартамент като обезщетение на А Я. и Л З. Второто условие за прилагане на горната разпоредба е за имотът да е издадена заповед за отчуждаване и имотът да е завзет до 30.10.1998 г. Такава заповед е налице по делото. Третото условие, за да се довърши отчуждителното производство по реда на ЗТСУ е, то да не е завършило. В случая е издадена заповед по чл. 99 ал. 2 и чл. 100 от ЗТСУ /отм./, в която е посочен начина на обезщетяване – с недвижим имот – апартамент, подробно описан в комплекс „Хр. Ботев“ /лист 6 по делото/. С оглед твърденията на жалбоподателя, че апартаментът не му е предаден, съдът приема, че процедурата е незавършена. Още повече, че от представената по делото Заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ИК на ГОНС Кюстендил е видно, че сам органа е видоизменил своя Заповед № 172/05.11.1981 г., като вместо парично обезщетение е обезщетил наследодателите на Ч.Я. с апартамент, което още веднъж води до извода, че не е изплащано парично обезщетение на А Я. и Л З, собственици на отчуждения имот. Няма данни да е предоставяно и имотно обезщетение, а и това не се отрича от ответника /виж писмо на лист 24 по делото/. Няма данни и до настоящия момент имотът по заповедта да е предаден на жалбоподателя. С искането си от 05.12.2017 г. същият  е заявил желание в 14 – дневен срок да му бъде предадено отстъпеното за обезщетяване на отчужден от родителите му имот, като правото на обезщетение е съхранено от разпоредбата на § 10 от ПР на ЗУТ. В приложената по делото съдебно – техническа експертиза, подробно е описано какъв е редът, по който ответникът следва да процедира, какви действия следва да се извършат, за да се довърши започнатата процедура по отчуждителното производство, за която недовършеност жалбоподателят Я. не носи никаква вина.

    При липса на данни ответникът да е завършил отчуждителната процедура, т.е. към настоящия момент не е изпълнил произтичащо пряко от нормативен акт задължение, което представлява бездействие по смисъла на чл. 257 ал. 1от АПК, то  същият следва да бъде задължен да го изпълни. Предвид на това Кметът на Община Кюстендил следва да бъде осъден да предприеме в 30 – дневен срок от влизане в сила на решението, действия по довършване на процедурата по отчуждаване на процесния имот, подробно описан по - горе.

 

    Воден от горното и на основание чл. 257 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

    ОСЪЖДА Кмета на Община Кюстендил да предприеме действие по искане на Ч.А.Я. ***95/05.12.2017 г. за довършване на процедурата за отчуждителното производство на отстъпения на родителите му А Й Я. и Л И З – Я /починали/ със Заповед № 979/03.06.1982 г. на Председателя на ОбНС Кюстендил, апартамент № 6, ет. 3, вх. А, в блок ППП-110, комплекс „Хр. Ботев“, кв. 313 по плана на гр. Кюстендил, заедно с избено помещение № 6 и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

    ОСЪЖДА Община Кюстендил да заплати на Ч.А.Я. ***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляващи съдебни разноски по допуснатата съдебно – техническа експертиза.

    ОПРЕДЕЛЯ 30 /тридесет/- дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши дължимото фактическо действие, съгласно дадените указания от съда, изложени в мотивите на решението.     

    Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото по реда на чл. 138 от АПК.

 

                                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: