МОТИВИ към НЧХД №1157/2013 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по повод тъжба от И.А.К. *** срещу подсъдимия М.К.К. *** с обвинение в престъпление по чл.148, ал.1, т.3 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.

Подсъдимият се обвинява затова, че на 16.05.2013 г. на Главен път I-8, на разклона за с.Мало Конаре е казала нещо унизително за честта и достойнството на И.А.К., в качеството му на длъжностно лице при и по повод на службата му.  

Във връзка с това обвинение от И.А.К. срещу подсъдимия М.К.К. е предявен и приет за разглеждане граждански иск в размер на 3 000 лева за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 16.05.2013 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимият М.К. не се признава за виновен по предявеното му обвинение, но дава подробни обяснения за фактическите обстоятелства.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителят И.К. работел на длъжност „мл.автоконтрольор“ в сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик.  

На 16.05.2013 г. тъжителят в изпълнение на задълженията за контрол по безопасност на движението, заедно с колегата си – свидетелят Т.Б. се установили на пътя към с.Мало Конаре, разклонение от Главен път I-8, близост до бензиностанция „Пако“. Тъжителят и свидетелят Б. били облечени с полицейски униформи, светлоотразителни жилетки, шапки, униформени баджове с данни за служебния номер и фамилно име. Около 9,45 часа полицейските служители лек автомобил „Нисан Примера“, който се движел от с.Мало Конаре към Главен път I-8 без включени светлини. Автомобилът бил спрян за проверка от свидетеля Б., който забелязал, че водачът не поставил предпазния си колан. Свидетелят Б. се представил и поискал документите на водача за проверка. Водачът приготвил документите си, пресякъл пътното платно и ги представил на свидетеля Б.. Последният установил, че водачът на автомобила е подсъдимия М.К.. След като подсъдимият обяснил, че светлините му не са включени, тъй като един от фаровете му е счупен и пътува за да го смени, свидетелят Б. съобщил на подсъдимия, че ще му наложи глоба с фиш за непоставения обезопасителен колан. Тогава подсъдимият тръгнал към автомобила си, като казал, че могат да го намерят в гр.Пазарджик, за да му връчат фиша и документите. Тъй като свидетелят Б. не бил приключил с написването на фиша, тъжителят К. отишъл до автомобила на подсъдимия, чиито прозорец бил отворен и му разпоредил да остане на място до приключване на проверката. Подсъдимият се върнал до при полицейските служители, подписал фиша, взел него и документите си и се насочил към автомобила си. Изминал няколко крачки, обърнал се към полицейските служители и започнал да им вика: “копелета мръсни“, „боклуци мръсни“, „ще ви бия инжекции да умрете“, „мамка ви да еба, боклуците мръсни“, „дано умрете и тези си купете свещи“ и др.. След това се качил на автомобила си потеглил за гр.Пазарджик.

Тъжителят бил много разстроен и възмутен от арогантното поведение на подсъдимия, затова се обадил на оперативния дежурен полицай в РУП Пазарджик и му обяснил случая. След това се обадил и на прекия си началник – свидетеля Н.В., който му казал да се успокои и да продължи да изпълнява задълженията си.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Т.Б., Стелиан В., Н.В., Трендафил Трендафилов, Р.Б., проведената очна ставка по реда на чл.143 от НПК между свидетелите Т.Б. и Трендафил Трендафилов, както и писмените доказателства приложени по делото.

Главния факт от предмета на обвинението, а именно че подсъдимият К. е нарекъл тъжителя К. „мръсник“, „боклук“ и го псувал на майка се подкрепя от показанията на свидетелите Б., В. и В..

Показанията на свидетеля Б., пряк очевидец на инцидента подробни, последователни и вътрешнонепротиворечиви, поради което съдът им дава вяра. Същите с прецизна точност съвпадат с обстоятелствата изложени в тъжбата, както относно броя и вида на обидните думи и изрази отправени от подсъдимия към тъжителя и към него самия, така и за времето на произнасяне и причината за това, след съставянето и връчването на фиша за налагане на глоба.

Тези свои показания, които съдът кредитира, които свидетелят поддържа категорично при проведената очна ставка между него и свидетеля Трендафилов, се подкрепят от показанията на свидетелите В. и В..

В показанията си свидетелят В. възпроизвежда, разказа на тъжителя за обстоятелствата по протичането на инцидента и отправените от подсъдимия обидни думи и псувни. Тези обстоятелства освен, че са възпроизведени по същия начин в тъжбата, съвпадат категорично с показанията на свидетеля Б..

Освен това и двамата свидетели отделно един от друг дават показания за другите изрази, извън обидните, казани от подсъдимия, като част от арогантното му поведение и оказали дълготрайно въздействие върху тъжителя. И двамата, единият от личното си възприятие, а вторият чрез възприетото от тъжителя, дават показания, че подсъдимият заявил, проверяващите го полицаи да си купят свещи с 50-те лева /размера на наложената с фиша глоба/. С този израз колегите на тъжителя дълго време след инцидента се шегували с него, при което същият винаги се разстройвал.

Достоверността на показанията на свидетеля В. се затвърждава и от показанията за последващи, след инцидента, проверки на подсъдимия от него и тъжителя, свързани с неправомерно движение на подсъдимия, при управление на автобус, които отново потвърждават обстоятелствата изложени в тъжбата.

Преживяното смущение и възмущение в следствие на отправените от подсъдимия обиди към тъжителя и свидетеля Б., станало достояние на свидетеля В.. Последният дава показания, които потвърждават показанията на свидетеля В., че веднага след инцидента тъжителят му се обади и му съобщил, че са извършили проверка на подсъдимия К., който „влязъл в пререкания с тях, като ги обиждал“.

Съдът приеме показанията на свидетеля В. за достоверни, тъй като, макар и колегата на тъжителя не си измисля обидните изрази, а заявява, че тъжителят му е сподели, че обидите са били с отправени към него „неприлични думи“, но не му е казал точно какви са думите. Но свидетелят заявява, че тъжителят при обаждането е бил притеснен, което е наложило да го успокоява, за да продължи да изпълнява задълженията си.

Подсъдимият дава обяснения, че наистина обидил тъжителя, но това било отговор на обидите и псувните отправени към него от последния, а неговата приятелка – свидетелката Б. непрекъснато го дърпала за ръката, като го убеждавала да не прави нищо.

Тезата на подсъдимия се подкрепя от показанията на свидетелите Трендафилов и Б..

Съдът не кредитира тези обяснения. Същите са израз на защитната позиция на подсъдимия, но като източник на доказателства категорично се опровергават от показанията на свидетелите Б. и В.. Освен това влизат в противоречие с показанията на свидетелите Трендафилов и Б., подкрепящи тезата на защитата.

Свидетелят Б., като участник в инцидента, е категоричен в показанията си, че тъжителят не е отправял обиди към подсъдимия, както и че е бил сам при извършената му проверка.

Последното освен от показанията на свидетеля В. се подкрепя и от показанията на свидетелката Б.. Последната дава показания, че инкриминираната дата не се е виждала с подсъдимия. Последният й се обадил лед инцидента, като й разказал, че е възмутен от поведението на полицаите, които го били спрели за проверка, но го обиждали.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Б., приятелка на подсъдимия, но същата не е била очевидец, а възпроизвежда разказаното й от подсъдимия, на чиито обяснения съдът не дава вяра, като недостоверни и некореспондиращи с обективната истина.

Неубедителността на обясненията на подсъдимия произтича и от тяхната нелогичност, тъй като както тава ясно от показанията на свидетелите Б. и В., подсъдимият е отправял обидни реплики и е псувал едновременно и двамата полицейски служители – Б. и тъжителя К., докато подсъдимият според неговите обяснения отвърнал с обиди именно и само към тъжителя К., който го предизвикал с псувни и арогантно поведение.

Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Трендафилов, който твърди, че се намирал на територията на бензиностанция „Пако“, когато видял полицейския служител да се приближава до автомобила на подсъдимия и да обижда последния с думите „боклук“. Бил казал, че подсъдимият си е „купил книжката“ и че „трябвало да бъде в затвора“. Но не бил чул обидни реплики от страна на подсъдимия. Последният само извикал към полицаите, че трябва да се успокоят.

Показанията на свидетеля са в пълно противоречие с показанията на свидетеля Б., който при проведената между тях очна ставка потвърди дадените в предното съдебно заседание показания, за обидите изречени от подсъдимия към него и тъжителя. Но свидетелят Б. при тази очна ставка внася допълнение за обстоятелство, извън главния факт, но което сочи на недостоверност на показанията на свидетеля Трендафилов и неговата нагласа да помогне на подсъдимия в доказване на тезата му.

Свидетелят Трендафилов твърди, че след инцидента подсъдимият спрял на бензиностанцията и видимо бил много разстроен.

Но това обстоятелство се опровергава от показанията на свидетеля Б., който заявява, че след случая подсъдимият К. не е спирал на бензиностанцията, а е продължил към гр.Пазарджик.

Последното се установява и от обясненията на подсъдимия. Последният обяснява, че още при спирането му много е бързал по работа към гр.Пазарджик, а след като си отправили обидите го „зарязал“ и си тръгнал.

Освен това допълнително съмнение в показанията на свидетеля Трендафилов внася установеното от заключението на техническата експертиза.

При изготвянето на заключението са взети предвид показанията на свидетелите Б., Трендафилов и обясненията на подсъдимия К. относно разположението на полицейските мотоциклети, автомобила на подсъдимия и на Трендафилов до кафе-машина на бензиностанцията, съобразно приложената по делото скица. Въз основа на това и на направените измервания на място, вещото лице дава заключение, че разстоянието между автомобила на подсъдимия К. и кафе-машината пред сградата на бензиностанцията е 77 м.

При това разстояние между свидетеля Трендафилов и мястото на инцидента, е под значително съмнение възможността на свидетеля да чуе каквото и да било и от когото и да било. Освен не става ясно, как свидетелят е разбрал, че полицаят обижда и твърди, че подсъдимият си е купил книжката, когато самият заявява, че полицаите са били през цялото време с гръб към него, а видно от показанията на свидетеля В., репликата за закупена „шофьорска книжка“ /има предвид СУМПС/ е произнесена от подсъдимия и то с точно посочване на сумата за която е закупена – 5000 лева.

От тези устни доказателства - показанията на свидетелите Б., В. и В., които кореспондират с обстоятелствата описани в тъжбата, безспорно се установи, че обидните изрази, казани от подсъдимия и са били чути и възприети като такива от тъжителя, въпреки, че не са били насочени единствено към него.

Изразите “копелета мръсни“, „боклуци мръсни“,  „мамка ви да еба, боклуците мръсни“ безспорно са унизителни за честта и достойнството на дадено лице и представляват в негативна оценка за личността. Установи се, че същите са изречени по отношение на двамата полицейски служители, единият от които е тъжителят К.. Тези изрази са изречени в присъствие на тъжителя и са били чути и възприети като такива от него.

Следователно може да се направи категоричен извод, че подсъдимият е казал думи в присъствието на тъжителя унизителни за честта и достойнството му.

Не е спорно, че тъжителят е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК и е изпълнявал служебните си задължения за контрол по безопасността на движението в момента на проверката на подсъдимия. Това качество на тъжителя е  било възприето от подсъдимия, както с оглед на униформените знаци, но и действията на тъжителя свързани с проверка на документите на подсъдимия. Затова, съдът счита, че обидните изрази изречени от подсъдимия са насочени да засегнат честта и достойнството на тъжителя, в качеството на длъжностно лице и то при и по повод изпълнение на службата му. 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият М.К.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.148, ал.1, т.3 във връзка с чл.146, ал.1 от НК, като на 16.05.2013 г. на Главен път I-8, на разклона за с.Мало Конаре е казала нещо унизително за честта и достойнството на И.А.К., в качеството му на длъжностно лице при и по повод на службата му. 

При извършване на престъплението подсъдимият е действала при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия М.К. за извършеното от него престъпление, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на клеветата, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел VІІ “Обида и клевета” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – самооценката, личната стойност и ценност на индивида. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има начина и мотивите за извършването, както и длъжностното качество на пострадалия.

Като смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи вината - липсата на критично отношение към извършеното.

Разпоредбата на чл.148, ал.1, т.3 от НК предвижда наказание е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият К. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на М.К. от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК освободи М.К.К. от наказателна отговорност за извършено престъпление, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 500 лева, платима в полза на Държавата.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия, както и вредните последици за пострадалия и определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца.

Относно вида и характера на претърпените от тъжителя вреди съдът цени показанията на свидетелите Б. и В., тъй като същите като колеги и работещи с пострадалия са имали преки впечатления от състоянието на тъжителя след инцидента. Свидетелят Б. дава показания, че непосредствено след случая тъжителят силно се разстроил - разтреперил се, почервенял, бил възмутен. В показанията си свидетелят В. сочи, че месеци след инцидента тъжителят преживявал случилото се, бил неспокоен.   

По този начин ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи морални такива и изразяващи се в психическо неразположение. Тъй като тези състояния са в резултат на отправената от подсъдимия обида, съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от ищеца вреди и престъпните действия на подсъдимия.

Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на тъжителя за причинени му неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия е 2 000 лв. За разликата до 3 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Тази сума  ще възмезди оклеветения за нанесените му неимуществени вреди в резултат на засягането на честта, достойнството и доброто му име.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Затова съдът осъди подсъдимия М.К.К. да заплати на И.А.К. сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като до отхвърли иска за разликата от 52 000 лв. до 3 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 16.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във връзка с направеното искане и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК М.К. бе осъден да заплати И.К. направените от последния деловодни разноски в размер на 541,40 лева.

Съдът осъди подсъдимия М.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 50 лв., както и Държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 80 лева, както и 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: