№ 4703
гр. С, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110159963 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от А. Т. Я. искова молба против „Ф.2.С.“ ООД, ЕИК ********, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 782,33 лева – представляваща обезщетение на основание
Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет номер VAW602 Хургхада – Пловдив
от 09.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 17.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 26.08.2022 г. по ч.гр.д. № 44596/2022 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е сключен договор за въздушен превоз въз основа на закупен
самолетен билет, по силата на който дружеството авиопревозвач е поело ангажимент
да изпълни на 09.04.2022г. полет VAW602 по направление Хургада – Пловдив. Сочи,
че полетът е следвало да се осъществи по разписание излитане от летище Хургада на
09.04.2022 г. в 15:00 ч. и пристигане на летище Пловдив на 09.04.2022 г. в 19:00 ч.
/местно време/. Твърди, че се е представил на гишето за регистрация на летището в
Хургада навреме, но го информирали за голямото закъснение/отмяна на полета.
Самолетът не излетял по договореното разписание и ищецът пристигнал в крайния
пункт със забава от над 25 часа. Сочи, че разстоянието на полета от летище Хургада до
летище Пловдив е над 1 500 километра. Поддържа, че на 19.04.2022 г. е предявил
извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на обезщетение в размер на 400
евро, както и че е водена кореспонденция между страните, но ответното дружество не
изплатило претендираното обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че на 09.04.2022 г. е следвало да изпълни полет с номер
VAW602 с начална точка летище Хургада и крайна летище Пловдив, но сочи, че
полетът е изпълняван на основание договор за чартър с дружество – туроператор. Във
връзка с последното излага, че ищецът е сключил договор за въздушен превоз не
1
лично, а посредством сключен договор за туристически услуги със съответния
туроператор. Твърди, че преди сключване на договора за чартър между него и
туроператора, последният бил страна по друг договор за чартър, с предмет въздушен
превоз по същото направление и за същите дати, който обаче бил прекратен. Сочи, че
не му е известно кои и колко от пътниците са сключили договори за туристически
услуги, по които опериращ превозвач е следвало да бъде друг въздушен превозвач, и
колко и кои от пътниците са сключили договори за туристически услуги, по които
опериращ превозвач е ответното дружество. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че искът е неоснователен, доколкото липсвали доказателства за
сключен от ищеца договор за туристически услуги. Евентуално ако се уважи
предявеният иск, излага подробно, че не следва да дължи съдебни разноски, доколкото
причината за неуважаването на извънсъдебната претенция отново сочи, че е липсата на
представен от страна на ищеца договор за туристически услуги, както и липсата на
представителна власт в полза на представляващия ищеца при водене на
извънсъдебната кореспонденция. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 и сл. ГПК, като е предявен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1,
буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
В тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно съществуването на
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз с ответника авиопревозвач, в
рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет със закъснение от над три
часа и размера на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че е заплатил
претендираната сума.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ищецът е
закупил билет за полет с номер VAW602, който е следвало да бъде изпълнен от
ответника на 09.04.2022 г. по направление от летище Хургада до летище Пловдив, че
по разписание полетът е следвало да бъде изпълнен с час на излитане от летище
Хургада на 09.04.2022 г. в 15:00 ч. и пристигане на летище Пловдив на 09.04.2022 г. в
19:00 ч. /местно време/, както и че същият е изпълнен със закъснение от повече от три
часа, че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане, че разстоянието на изпълнения полет е над 1500 км.
Доколкото с обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства се установяват елементите от фактически състав на заявената искова
претенция, съдът намира, че същата е изцяло основателна.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че
не се установяват условията на превоза, доколкото липсвали данни за уговореното
между ищеца е туроператора.
От приобщените по делото писмени доказателства, в частност копие на бордни
карти /л.30 в превод/, се установява, че между страните са били налични облигационни
правоотношения, породени от сключен договор за въздушен превоз, по силата на който
авиопревозвачът е следвало да изпълни полет VAW602 на 09.04.2022 г. по направление
от летище Хургада до летище Пловдив. Не е спорно по делото, че ищецът е закупил
билета за процесния полет чрез туроператор, но това обстоятелство е ирелевантно за
отговорността на ответника, при претендирано обезщетение за забавен полет,
доколкото същото се претендира на основание договорни отношения между пътника и
авиопревозвача, респективно параметрите на договора, сключен между пътника и
туроператора са неотносими към предмета на настоящото производство. За пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, б. "е" и "ж" от Регламент (ЕО) 261/2004
2
"билет" е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на
нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от
въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според разпоредбата на
б. "ж" "резервация" означава факта, че пътникът има билет или друго доказателство,
което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или
туроператор. В посоченото писмено доказателство /бордна карта л. 30/ са обозначени
ясно и по недвусмислен начин имената на ищеца, датата на полета, номера на полета и
маршрута му. В този смисъл възраженията на ответника, че не се установява наличие
да договорно отношение между страните са неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че сумата не е изплатена извънсъдебно,
доколкото не било представено нотариално заверено пълномощно по смисъла на чл.
135, ал. 2 ЗГВ.
Материалноправната разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване /в редакцията й към процесния период/ урежда специална двугодишна
давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни
договори. Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета "Констативни
протоколи, рекламации, давност". При тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване може да се заключи, че тази кратка погасителна давност е приложима
към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство. А такова се
провежда само при липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод
се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското
въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване се спират със започване на рекламационното производство.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване /в този смисъл Решение № 266070 от 11.10.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 7764/2020 г., Решение № 263463 от 28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10832/2019 г.
и др./.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че
провеждането на рекламационно производство не е процесуална предпоставка за
допустимост на претенция за претендирано обезщетение за забавен полет, респективно
ирелевантно е обстоятелството, дали в извънсъдебни преговори между страните от
страна на ищеца е представено нотариално заверено пълномощно.
По аргумент от изложеното следва извода за основателност на предявения иск.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в хода на заповедното и настоящото
исково производства в общ размер на 850.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса
заповедното производство, 300.00лв. – адвокатско възнаграждение заповедното
производство, 25.00лв. – държавна такса исковото производство и 500.00лв. –
адвокатско възнаграждение исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Ф2С“
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С, /АДРЕС/, дължи на
А. Т. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П, /АДРЕС/, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 7, т. 1, буква "б" във вр. с чл. 6, § 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ №
3
261/2004 г., сумата от 782.33 лева – представляваща обезщетение на основание
Регламент (ЕО) 261/2004 за забавен полет №VAW602 с направление Хургхада –
Пловдив от 09.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
26.08.2022 г. по ч.гр.д. № 44596/2022 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА „Ф2С“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на А. Т. Я., ЕГН **********, сумата от 850.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4