№ 205
гр. Ямбол, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Д. Митрушева
Атанасова
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова
Административно наказателно дело № 20212330200491 по описа за 2021
година
Производството е след решение на АС-Ямбол, с което е отменено постановеното
въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Районният съд е сезиран със жалба на С. Б. М. от гр. Ямбол против Наказателно
постановление № 17-0813-001042/ 14.12.2017 на Началник РУП към ОД МВР Ямбол, с
което, на осн. Чл. 177 ал.1 т.2 ЗДП му е наложена глоба в размер на 300лв. за нарушение на
чл.150 ЗДП. В жалбата се сочи за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се иска отмяната му.
При повторното разглеждане на делото пред друг съдебен състав жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез защитника си поддържа жалбата. Счита същата за
основателна и доказана и моли за уважаването й , и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна – ОД МВР Ямбол при повторното разглеждане на делото не
изпраща представител и не взема становище относно доказаността на жалбата.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства , приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.09.2017 год. свидетелите С. и Б. – служители на РУП - Ямбол се намирали на
ул. Георги Дражев, пред ПМГ „Атанас Радев“, и осъществявали контрол над участниците в
движението. Към 13:40 същите забелязали , че към тях се движи л.а.”БМВ“ с рег.№ У
1
0949АТ, който се движел от хотел Тунджа към Ловен дом. Свидетелите установили, че
автомобила е с включени допълнителни светлини, без да е налице необходимост от такива, а
водачът му е без поставен предпазен колан и разговаря по телефона. По този повод св. С.
подал сигнал със стоп- палка, при което водачът вместо да изпълни нареждането на
контролните органи, преминавайки покрай тях, ускорил движението на управлявания от
него автомобил и продължил в посока „Ловен дом“. В момента на преминаването на
автомобила покрай полицейските служители жалбоподателят бил разпознат от тях, тъй като
им бил известен във връзка с работата им. От справка с оперативния дежурен било
установено, че М. е с отнето свидетелство за управление на МПС, а лекия автомобил е
собственост на неговата баба. Полицейските служители установили адреса на последната,
но при отиването им на место не намерили М., баба му или автомобила.
За констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП на 10.11.2017 год. На М. бил
съставен АУАН ,който същият подписал, вписвайки в графата за възражения, че
обвинението не е вярно и изобщо не е бил в града.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
17-0813-001042/ 14.12.2017 на Началник РУП към ОД МВР Ямбол, с което, на осн. Чл. 177
ал.1 т.2 ЗДП на М. била наложена глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.150 ЗДП
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 30.09.2020 год.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2
ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като
неоснователна, поради следните съображения:
Съобразно отменителното решение на касационната инстанция, което се явява
задължително за настоящия съдебен състав, относно приложението на закона при издаване
на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до неговата отмяна.
Съдът не споделя наведените от защитата на жалбоподателя оплаквания за изтекла
погасителна давност. Съгласно Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС
институтът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК
намира субсидиарно приложение и в административно-наказателния процес. Прието е че
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената
давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то
само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието,
с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване независимо
от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. Разпоредбата на чл.
2
80, ал.1, т.5 НК намира субсидиарно приложение при наказателните постановления. От
довършване на нарушението започва да тече три годишен срок за издаване на наказателното
постановление. С издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов
три- годишен срок за връчване на наказателното постановление. В настоящия случай не е
изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три години.
Атакуваното наказателно постановление е издадено на 14.12.2017 г. и връчено на
30.09.2020 г., т.е. в рамките на три годишния давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК, който
е следвало да изтече на 14.12.2020 г.
От събраните по делото гласни доказателства по безспорен начин се установява, че на
посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателя е управлявал лек
автомобил „БМВ“ без да притежава СУМПС, като е лишен от това право по
административен ред. Горното се потвърждава както от показанията на разпитаните по
делото полицейски служители, които са логични последователни и безпортиворечиви, така и
от приложените писмени доказателства – ЗПАМ № 17-0304-000220/ 21.06.17 на Началник
сектор към ОД МВР Бургас. Полицейските служители са без каквато и да било
заинтересованост от изхода на делото, за да се приеме, че с даването на неверни показания
биха се опитали да ангажират административно-наказателната отговорност на М..
Полицейските служители са били до самото пътно платно, през светлата част на
денонощието, и доколкото автомобила на жалбоподателя е с десен волан М. се е намирал в
непосредствена близост на около метър от подаващия сигнала със стоп-палката – свидетеля
С. и неговия колега – св. Б.. Поради това същите са могли добре да го огледат и разпознаят,
още повече, че са познавали жалбоподателя във връзка с работата си. По изложените
мотиви, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
недоказаност на авторството на нарушението. По делото не се спори, че към датата на
инкриминираното деяние М. не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС,
доколкото същото му е било отнето с ЗПАМ № 17-0304-000220/ 21.06.17 на Началник
сектор към ОД МВР Бургас. Връчена му лично на 1.08.2017г . С поведението си
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 150 ЗДП и е осъществил административно-
наказателния състав на чл. 177 ал.1 т.2 ЗДП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното наказание е в рамките на предвидения в закона максимален размер, обусловено
от цялостното поведение на жалбоподателя към момента на извършване на нарушението и
наличието на множество предходни наказания за нарушения по ЗДП. Видно от приложената
справка за нарушител водач, М. е придобил СУМПС на 05.04.2013 год. към момента на
извършване на процесното нарушение е бил на 23 год. и за периода от 29.07.2012 год. до
21.06.2017 год. има влезли в сила осем наказателни постановления и седемнадесет фиша за
извършени от него нарушения на ЗДвП.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0813-001042/ 14.12.2017 на
Началник РУП към ОД МВР Ямбол, с което, на С. Б. М. от гр. Я.,на осн. Чл. 177 ал.1 т.2
ЗДП е наложена глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.150 ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4