№ 349 / 27.5.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Г. Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 273 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на „Аспект“ ООД против
Решение № 60/14.02.2019 г., издадено от директора на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна
подадената по административен ред жалба на „Аспект“ ООД против Разпореждане
изх. № С190013-137-0000878/01.02.2019 г. за отказ от погасяване по давност на
публични задължения.
Жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното
решение и да бъде задължен административният орган да прекрати изпълнителното
производство. Излага съображения за постановяването му в нарушение на
материалния закон. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Фактическата обстановка по делото в по-голямата си
част не е спорна между страните и е следната:
На 26.11.2014 г. на жалбоподателя са издадени три
наказателни постановления от и.д. главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен
технически надзор“, с всяко от които му е наложена имуществена санкция от по
5 000 лв. Същите са връчени на дружеството на 07.12.2014 г., като не са
обжалвани, поради което са влезли в сила на 15.12.2014 г. По образувано против
жалбоподателя изпълнително дело № 1770/2014 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив,
офис Пазарджик е издадено Разпореждане за присъединяване на 08.12.2015 г., като
в изпълнителното производство са присъединени и публичните вземания по трите
влезли в сила наказателни постановления в общ размер на 15 000 лв.
Впоследствие по делото са извършвани различни изпълнителни действия, като
публичният изпълнител е издавал постановления за налагане на обезпечителни
мерки, запорни съобщения, съобщения и писма. Жалбоподателят твърди, че е научил
за образуваното изпълнително дело едва на 20.11.2018 г. от изпратеното му писмо
по електронната поща от публичния изпълнител, като преди това не е получавал никакви
актове по делото. Но видно от приложена обратна разписка е, че Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх. № С160013-022-0005373/25.04.2016 г. е
връчено на жалбоподателя на 15.05.2016 г. на неговия адрес на управление чрез
лицето Димитър Коев, който видно от справката на НАП за сключени трудови
договори, към този момент е работел в дружеството.
При тази фактическа обстановка според жалбоподателя
към датата – 11.12.2018 г., на която той е поискал от публичния изпълнител да прекрати делото е била изтекла
предвидената в чл. 82, ал. 1, б. а) от ЗАНН двугодишна погасителна давност за
изпълнение на административното наказание „глоба“. Според него липсва принципна
разлика между административните наказания „глоба“ и „имуществена санкция“,
поради което и за последната е приложима двугодишната давност.
Доводът на жалбоподателя за изтекла погасителна
давност е неоснователен. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на
ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК, докладчик съдията Фани Найденова „давностните срокове,
предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл.
82, ал. 1, б. "а", във вр. с ал. 2 и ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания, не са приложими по отношение на
"имуществената санкция", наложена с влязло в сила наказателно
постановление“. Това решение има силата на тълкувателна правна норма, поради
което съдът е обвързан да приеме, че давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. а)
от ЗАНН е неприложим към имуществената санкция без да излага съображения по доводите на жалбоподателя.
Такива съображения са изложени в посоченото тълкувателно решение.
Следователно, след като двугодишният давностен срок,
предвиден в чл. 82, ал. 1, б. а) от ЗАНН е неприложим за административното
наказание „имуществена санкция“, то за същата е приложим давностният срок,
предвиден в чл. 171, ал. 1, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК. Тези
разпоредби предвиждат следното:
Чл. 171. (1)
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са
публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
7. по влезли в сила наказателни постановления;
Следователно, сумата по наложена с влязло в сила
наказателно постановление имуществена санкция представлява държавно вземане,
което се погасява с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение. Тъй като трите процесни наказателни постановления са влезли в сила
на 15.12.2014 г., то от същата дата са станали дължими сумите по наложените
имуществени санкции. При това положение 5-годишният давностен срок е започнал
да тече на 01.01.2015 г. и не е бил изтекъл на 11.12.2018 г., когато за пръв
път е предявено възражението за давност, нито понастоящем, а евентуално би
могъл да изтече най-рано на 01.01.2020 г. в случай на липса на основания за
спиране или прекъсване на давността.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да му бъде
присъдена сумата от 500 лв., колкото е минималното адвокатско възнаграждение за
дела без определен материален интерес.
Предвид гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Аспект“ ООД против Решение № 60/14.02.2019 г., издадено от
директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без
уважение като неоснователна подадената по административен ред жалба на „Аспект“
ООД против Разпореждане изх. № С190013-137-0000878/01.02.2019 г. за отказ от
погасяване по давност на публични задължения.
Осъжда „Аспект“ ООД да заплати на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив разноски по
делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
определение № 17687 от 23.12.2019 г. по адм. дело № 8944/2019 г. на ВАС -
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на адв. Г.Г. в качеството си на
пълномощник на "Аспект" ЕООД, гр. Ветрен против решение № 349 от
27.05.2019 год. на Административен съд – гр. Пазарджик, постановено по адм.д. №
273/2019 год.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д. № 8944/2019 год. по описа на Върховния
административен съд, първо отделение.
Определението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховния
административен съд, в седмодневен срок от съобщението до жалбоподателя, че
същото е изготвено.