Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1008
гр.Бургас, 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря М. К., като разгледа НАХД № 2520 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Н.С.С.,
ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Б.П. – БАК, против Наказателно постановление
№ 22-0000122/20.05.2019г., издадено от
Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (Наредбата), вр.
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б. „Б”, изр. 2 от същата Наредба на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна
на наказателното постановление като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.
Застъпва се тезата за липса на умисъл у С. за допускане на процесното
нарушение, като се застъпва, че противоправният резултат се дължи на грешка и
пропуск, поради голямата натовареност на пункта за технически проверки, която
обаче не сочи на виновно поведение.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган,
надлежно призован не се представлява. От страна на началника на ОО „АА”- гр.
Бургас е постъпила писмена защита. Същата не представлява доказателство, а
оценка и становище, което не ангажира съдебния състав по никакъв начин, респ.
същата не подлежи на допускане и приемане, като е оставена само в кориците на
делото. В обобщен вид - във въпросната защита се посочва, че нарушението е
безспорно установено, не са допуснати нарушения на административнонаказателната
процедура, поради което и се моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от
разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 06.06.2019г., а жалбата е
депозирана на 12.06.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 07.05.2019г. около 12,10
часа в гр.Бургас, местността „Хайлъка“, масив № 83, в пункт за периодични
прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства с
разрешение № 1289/11.06.2013 г., по сигнал била извършена проверка на дейността
на пункта. При направена справка в ИС на ИА „АА”, било констатирано, че на 18.03.2019г.
в гореописания пункт, за периода от 19,03 часа до 19,08 часа, жалбоподателят Н.С.,
в качеството си на председател на комисия за извършване на периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на моторно превозно средство „Мерцедес Ц
250“ с рег.№ А ****МВ, с протокол № 18749164 е допуснал извършване на
периодичен преглед за цитираното моторно превозно средство, без за същото да е
получил потвърждение от информационната система по чл.11 ал.3 от Наредба Н-32
на МТИТС, от която да става видно, че за МПС не се дължи данък, като в
протокола е отразил, че автомобилът е линейка.
При извършена справка се установило, че автомобил „Мерцедес Ц 250“ с рег.№ А ****МВ,
е регистриран като лек автомобил, а не като линейка.
На жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е нарушил
чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата вр. с
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б.”Б”, изр. 2 от същата Наредба.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който не вписал възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано и писмено възражение.
Административнонаказващият орган,
сезиран с акта, също приел констатациите в акта за доказани и издал обжалваното
наказателно постановление, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500
лева за нарушение на чл. 43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата, вр. Приложение 5,
част II, раздел I, т. I, т.2, б.„Б”, изр. 2 от същата Наредба на основание
чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Показанията на актосъставителя са последователни и логични и се подкрепят
изцяло от приложените по делото справки, от които се установява, че автомобилът
не е линейка, а е регистриран като лек автомобил. Също така, след като е издадено
НП, очевидно е прието, че не е налице и проста техническа грешка. Доколкото
последният факт е отрицателен няма как да се очаква да бъдат представени
доказателства в тази насока. Напротив, всички представени доказателства сочат
на липса на такава грешка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началник Областен отдел на „Автомобилна администрация” -
гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното
към материалите по делото копие на Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на изпълнителния
директор на ИА „АА” (л. 13). Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира за неоснователни доводите,
че НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно. Изложеното словесно описание съответства на правната квалификация. В
Приложение 5, част II, раздел I (римско), т. I (римско), т.2, б. „Б”, изр. 2 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства е посочено, че когато при
автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху
превозното средство и/или задължителна застраховка (когато има достъп до базата
данни за автомобилните застраховки), председателят на комисията отразява
несъответствията в протокола (приложения № 9, 10, 11 или 15) и не извършва
периодичния преглед на ППС. Именно такова деяние е описано в АУАН и НП-извършване
на технически преглед, без получено потвърждение, че не се дължи данък.
Обстоятелство, че е отразено, че автомобилът е линейка представлява усложнен
механизъм (тъй като за линейките не се дължи данък), по който се е стигнало до
забранения резултат - извършване на прегледа в разрез със законовите
изисквания. Така описаният факт, не само, че не води до противоречие (че се
касае за отделно нарушение), а напротив, изяснява механизма на извършване на
вмененото във вина нарушение.
Тук е мястото
да се посочи, че този извод на съда намира подкрепа в разясненията, дадени още с Постановление
№ 5/1968г. на Пленума на ВС, където е застъпено, че въпросът дали
наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не
с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а
преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да
се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
От изложеното следват извод, че
словесното описание на нарушението е ясно и точно и съответства напълно на
посочената за нарушена законова разпоредба.
В обобщение, случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По същество, съгласно чл.43, ал.1, т.1,
б.б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства председателят на комисията
е длъжен да не допуска извършването на периодичен преглед на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията за
извършване на периодични прегледи, определени в същата наредба.
В Приложение 5, част II, раздел I
(римско), т. I (римско), т.2 е предвидено, че преди началото на прегледа
председателят на комисията проверява представените документи по чл. 30, а след
започване на прегледа проверява резултатите от автоматичната проверка в
информационната система по чл. 11, ал. 3 за наличието на платен данък върху
превозното средство.
Съгласно показанията на
актосъставителя, информационна система осигурява възможност автоматично да се
провери наличието на платен данък за превозното средство. Когато се въведат
индивидуализиращите данни на автомобила в информационната система на ИА „АА“ се
съдържа информация дали данъкът е заплатен. В случай, че в системата се въведе
автомобил със специален режим, какъвто е линейната - за него не се дължи данък
и системата позволява продължаване на прегледа на останалите документи. В
конкретния случай, видно от протокола за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на пътно превозно средство, неправилно е отразено, че
автомобилът е линейка.
Както бе посочено по-горе, съгласно Част II,
раздел I, т. I, т.2, б. "Б" от Приложение № 5 към Наредбата,
прегледът се извършва само след потвърждение от системата, че не се дължи
данък, а ако не се получи потвърждение, че не се дължи данък, председателят на
комисията отразява несъответствията в протокола и не извършва периодичния
преглед.
В конкретния случай, жалбоподателят,
като председател на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътното превозно средство, е допуснал да се извърши
периодичен преглед в нарушение на изискванията за извършване на периодичните
прегледи, определени в Наредбата. Жалбоподателят не е изпълнил вменените му
задължения по извършване на справки, изискване и процедиране с необходимата документация,
удостоверяваща плащането на дължимия годишен данък, но въпреки това е допуснал
извършването на техническия преглед.
На практика, жалбоподателят е заобиколил
законовото изискване за получаване на потвърждение, чрез отразяването в
системата, че МПС е линейка. Именно по този начин е постигнат противоправния
резултат, визиран общо в чл. 178а, ал. 7 ,т. 1 ЗДвП, който бива постигнат чрез
неизпълнение на задълженията, описани в Наредбата. Чрез своите действия С. е
целял да извърши и е извършил технически
преглед на автомобила, като се създаде представа, че за същия не се дължи
данък, респ., че не се изисква потвърждение от системата, когато такова
потвърждение е било изискуемо. Поради изложеното, съдът намира, че
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение
по чл.43, ал.1, т.1, б. „Б” от Наредбата.
Съдът не споделя доводите за липса на
умисъл за извършване на нарушението. Твърденията на жалбоподателя, че без да
иска, тоест при липса на умисъл, както се твърди и в жалбата, е маркирал, че се касае за линейка, първо не
са подкрепени с никакви доказателства, а на второ място са и ирелевантни,
доколкото дори да се приемат твърденията му за верни, то тази грешка, в никой
случай не може да се окачестви като „извинителна“, най-малкото защото очевидно
самият С. се е поставил в това положение, поради което и няма как да черпи
права от своето собствено недобросъвестно поведение.
В чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 ЗДвП
законодателят е предвидил ангажиране на отговорност на председател на комисия,
извършващ прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за
проверка на техническа изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията на наредбата, като санкцията е в абсолютно определен размер от 1500
лв., поради което материалният закон е приложен правилно.
Нарушението не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Отделно от това, видно и от показанията на
актосъставителя, а и от служебно известната на съда информация, относно
образувани в РС-Бургас дела – процесното нарушение далеч не е първото такова за
жалбоподателя. В хода на извършената проверка са били установени още няколко
автомобила, за които С. е въвел, че са „линейки” – т.е. очевидно този начин за
заобикаляне на закона се е наложил като модел за поведение и води до извода за
завишена степен на обществена опасност.
В заключение съдът следва да посочи, че
за случаи като процесния – вече има формирана трайна, последователна, актуална
и еднопосочна практика на касационната инстанция в подкрепа на горните изводи,
постановена при напълно идентична
фактическа обстановка и правна квалификация, както следва: КНАХД №
244/17.05.2019г; КНАХД № 245/20.05.2019г.; КНАХД № 181/19.04.2019г.; КНАХД №
242/19.04.2019г.; КНАХД № 243/05.04.2019г.; КНАХД № 476/02.04.2019г.; КНАХД №
246/01.04.2019г.; КНАХД № 528/22.03.2019г.; КНАХД № 261/12.03.2019г.; КНАХД №
182/08.03.2019г.; КНАХД № 237/28.02.2019г.; КНАХД № 312/28.02.2019г. – всички
по описа на АдмС-Бургас, в които съдът е приел, че правилно при абсолютно
същите факти и дадена правна квалификация е била ангажирана отговорността на
председателя на комисията.
Предвид гореизложеното
на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000122/20.05.2019г.,
издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 43, ал.1,
т.1, б. „Б” от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, вр.
Приложение 5, част II, раздел I, т. I, т.2, б. „Б”, изр. 2 от същата Наредба на
основание чл.178а, ал.7, т.1, предл. 1 от ЗДвП, на Н.С.С., ЕГН: ********** е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.