Разпореждане по дело №53/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Р. – служебен защитник на подсъдимия по НОХД № 1415/13г. по описа на РС- [населено място]- В. Ц. М. от [населено място], община- [населено място] против присъда № 449 от 21.07.2014г., постановена по същото дело. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се твърди, че събраните в хода на делото доказателства не подкрепят описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, респ.- от тях не се установява по несъмнен и категоричен начин извършителството на деянието от страна на под.М.. Сочи се още, че се събрани доказателства, че последният на инкриминираната дата е бил извън страната, както и че има разминаване в индивидуализиращите признаци на предмета на посегателство, както е посочен в обвинителния акт и така както е описан от пострадалото лице, респ.- от разпитаните свидетели. Ето защо, се иска от въззивния съд да отмени като незаконосъобразна атакуваната първоинстанционна присъда и признае въззивника М. за невиновен по повдигнатото му от ПРП обвинение.

Пред настоящата инстанция въззивникът се явява лично и с адв.Р., като поддържат жалбата. Защитникът по същество развива и допълнителни съображения във връзка с искането си за отмяна на атакуваната присъда на ПРС, свързани с приложението на чл.9,ал.2 НК-малозначителност на деянието, поради ниската степен на обществена опасност на същото и ниската стойност на предмета на посегателство.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Б. изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, че събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и водят до единствения, направен и от районния съд, извод, както и че наложеното с нея /присъдата на ПРС/ наказание на подсъдимия е справедливо, поради което пледира атакувания съдебен акт да бъде потвърден.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваната присъда състав на ПРС е признал подсъдимия В. М. за виновен в това, че на 22.07.2010г. в [населено място], община- П., от тротоара пред дома на А. В. А. е отнел от владението на същия без съгласието му чужди движими вещи, а именно- метална вана с размери 80 см на 80 см на 80 см, на стойност 80 лева и употребяван казан за варене на компот с диаметър 60 см и височина 40 см на стойност 40 лева, на обща стойност 120 /сто и двадесет/ лева, оставени без постоянен надзор, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, а именно: извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК – с присъда № 1458/10.12.2007г. на Районен съд- [населено място] по нохд № 2083/2007г., влязла в сила на 28.12.2007г., с присъда № 430/12.05.2009г. по описа на Районен съд- [населено място] по нохд № 2191/2007г., влязла в сила на 28.05.2007г., присъда №479/13.10.2009г. на Районен съд- [населено място] по нохд № 362/2008г., влязла в сила на 13.10.2009г., поради което и на основание чл.196, ал.1,т.2, пр.1 от НК, във връзка с чл.195, ал.1,т.2 НК, във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” НК , във връзка с чл.54 и чл.36 от НК го е осъдил на лишаванеот свобода за срок от 3 /три/ години при строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда – по аргумент от чл.189,ал.3 НПК под.М. е осъден да заплати и сторените по делото разноски.

За да постанови този си съдебен акт, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Ц. М. е 32- годишен мъж, български гражданин, с основно образование, безработен. Същият е неженен и живее с родителите си в [населено място], община- П., като понастоящем изтърпява в затвора в Б. дол наказание от 4 г. лишаване от свобода. Осъждан е многократно /девет пъти/ за престъпления от общ характер, предимно кражби, три пъти след инкриминираната дата.

Въззивникът и св.А. са съседи, като домовете им се намират на около 20 метра един от друг. През лятото на 2010г. свидетелят А. се занимавал с пчеларство, като изварявал кошерите на пчелите в специално пригодена за тази цел вана с размери 80 на 80 см. През юли месец на същата година А. приготвял и зимнина, като за изваряването на бурканите ползвал казан с диаметър 60 см. и височина 40 см и имал навика след използването на същия да го оставя на тротоара пред дома си на сянка.

В ранните часове на 22.07.2010г. М. минал по улицата и на тротоара, пред жилището на съседа си –св.А. А. забелязал казана му за варене на компот и металната вана, в коята изварявал кошерите за пчели. Вещите били оставени без постоянен надзор и не се охранявали. Подсъдимият М., незабелязан от никого, пренесъл употребяваните казан и металната вана в дома си, където ги укрил там.

Същият ден около обяд свидетелите Р. Я., Н. Я. и З. Я., и тримата от [населено място], пристигнали с микробус в [населено място] с цел да събират метални отпадъци. Случайно срещнали подсъдимия М., когото не познавали до този момент, и го попитали да има за продан метални отпадъци. Последният отговорил утвърдително, след което от двора на къщата си извадил употребяван казан за варене на компот с диаметър 60 см. и височина 40 см. и метална вана с размери 80 см на 80 см.на 80 см., както и други дребни метални предмети, които продал на посочените трима свидетели за сумата от 40 лева. Скоро след това свидетелите Я., Н. Я. и З. Я. предали от своя страна взетите от М. /а също и събраните от други места/ метални предмети на свидетеля Велик М. – управител на пункт за изкупуване на вторични суровини, находящ се над „Хладилника” в [населено място] срещу сумата от 77,22 лева.

Сутринта на 22.07.2010г. пострадалият А. забелязал, че оставените от него на тротоара вещи липсват и сигнализирал РУП П.. Същевременно, сам предприел издирване на липсващите си вещи и установил, че се намират в пункта за вторнични суровини, с управител св.М.. От издадената от последния покупко-изплащателна сметка на името на св.Я. и след разпита на последния и свидетелите Я., се установил извършителят на деянието- под.М. и същият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.196,ал.1,т.2,пр.1 НК, във връзка с чл.195,ал.1,т.2 НК.

С протокол за доброволно предаване свидетелят М. предал на служителите на РУП – П. вещите, предмет на престъплението, а с разписка същите са върнати на собственика им - свидетеля А..

Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно–оценителна експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза общо на сумата от 120 /сто и двадесет / лева.

За да приеме горната фактическа обстановка, първостепенният съд е кредитирал показанията на свидетелите А., М., Я., Я., К., заключението на експерта Н., писмените доказателства, събрани в хода на делото, като е обсъдил и показанията на свидетелите Ч., Б. и И. –досежно застъпената от дееца теза, че на инкриминираната дата е бил на работа в Гърция. Анализирайки показанията на тази група свидетели, районният съд е стигнал до правилния извод, че те не установяват по категоричен начин, че точно на посочената в обвинителния акт дата под.М. е отсъствал от страната и конкретно- [населено място].

Въззивната инстанция възприе значителна част от изложената от ПРС фактология, като не се съгласява с решаващия съд, че от доказателствата по делото може да се приеме за установено, че „в ранните часове на 22.07.2010г. М. минал по улицата и на тротоара, пред жилището на съседа си –св.А. А. забелязал казана му за варене на компот и металната вана, в коята изварявал кошерите за пчели. Вещите били оставени без постоянен надзор и не се охранявали. Подсъдимият М., незабелязан от никого, пренесъл употребяваните казан и металната вана в дома си, където ги укрил там”. Горното представлява единствено предположение, което районния съд е извел на база чисто житейски аргументи, а именно- че щом вечерта на 21.07.2010г. казана и ваната са били пред дома на св.А., на сутринта той констатирал липсата им, а на обяд те били предадени именно от М. на свидетелите Я., Н. Я. и З. Я., то те са откраднати именно от съседа М. в много ранните часове на 22.07.10г. Липсват обаче по делото както преки, така и каквито и да е косвени доказателства за времето и начина на извършване на кражбата, както и такива, които да свързват конкретно подсъдимия с осъществяването й. Още повече, че св.А. в показанията си пред ПРС неколкократно е посочил, че металната вана е била пълна със сода каустик и с вода повече от 300л. и че един /сам/ човек е невъзможно да вземе и ваната и металния казан. Показанията на този свидетел са в насока къде е бил оставил процесните вещи, индивидуализацията й, както и къде са били открити впоследствие те /в пункт за вторични суровини/. Показанията на свидетелите Я. и Я. сочат единствено на факта, че същите вещи са им били продадени на инкриминираната дата от подсъдимия /показанията на тези свидетели са еднопосочни и непротиворечащи си, дадени под страх от наказателна отговорност, не се разколебават от други доказателства, за да се съгласи съда с тезата на дееца, че бил „натопен” от посочените свидетели/, а от показанията на св.М. и писмения доказателствен материал се разбира, че тези метални предмети са му били предадени него ден именно от св.Я. . Т.е. изложеното от първата инстанция по отношение прякото участие на под.М. в отнемането на тези вещи на практика не намира никаква доказателствена опора. От факта, че щом той е предал инкриминираните казан и вана на св.Я. не може да се прави предположение, че вероятно той е извършил и противоправното отнемане.

Независимо от тези си изводи, въззивната инстанция намира, че относно установеното по безспорен начин поведение на М. по реда и със средствата на НПК, може да се обоснове приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената му част, каквото е вещното укривателство по чл.215,ал.1 от НК. Посоченото престъпление е вторична престъпна дейност, която предполага извършване на друго, предходно престъпление – в случая кражба, чрез която са отнети процесните движими вещи. А преминаването им във фактическата власт на дееца по чл.215 от НК задължително следва първичното престъпление срещу собствеността и е свързано както с користна цел /да набави за себе си или за друг облага/, така и с наличието на знание или даже само с предположение, че вещите са придобитите чрез престъпление или друго обществено опасно деяние. В конкретния казус - според въззивната инстанция - всички данни от фактическа страна, които свързват М. с изложеното от законодателя в чл.215, ал.1 от НК са налице. В този смисъл не може да се противопостави възражението, че правото му на защита е било накърнено. Същият е бил наясно, че ако не се установи участието му в кражбата, е възможно да бъде реализирана отговорността му спрямо продадените от него на св.Я. и св.св.Я. неправомерно отнети преди това движими вещи. Гореизложеното /касателно показанията на тези свидетели и тези на св.А./ по един неоспорим начин навежда на извода, че М. е имал знание, че намиращите се в двора на дома му метални казан и вана не са негови, респ.- е предполагал, че са придобити преди това от другиго с престъпление.

Затова и при тази фактическа обстановка, с направената корекция на част от доказателствените разсъждения на проверяваната инстанция, може да се заключи, че от обективна и субективна страна под.М. е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК. Същият, непосредствено след извършване на кражбата /от неустановено по делото лице/ на собствените на св.А. употребявани метални казани вана, преди обяд на 22.07.10г., е способствал те да бъдат отчуждени, като ги е продал на св.Я., макар че е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление. Стойността на същите движими вещи според заключението по оценителната експертиза- както се посочи- възлиза на 120 лева. От субективна страна са налице както изискуемата специална цел - да набави за себе си имотна облага /в размер на 40 лева- платената му от свидетелите Я. и Я. сума/, така и прекия умисъл, свързан с наличието на предположение - по изложените по-горе съображения, че тези вещи са придобити чрез престъпление. В този смисъл следва да се измени атакуваната присъда.

По отношение на наказанието, което М. следва да понесе при направените по-горе корекции, присъдата на ПРС също следва да бъде изменена. Наложеното му от първата инстанция наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което да търпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим, се явява завишено при установената престъпна конкретика. Правилно са приети като отегчаващи обстоятелства многобройните му предишни осъждания, които разкриват завишената му степен на обществена опасност, както и липсата на критичност към стореното, а като смекчаващи такива – сравнително младата му възраст и тежкото му социално и материално положение. Като такова следва да се отчете и сравнително ниската стойност на вещите- предмет на инкриминираното престъпление /вещно укривателство/. При тези данни съотношението между двете групи обстоятелства е в полза на смекчаващите, което обуславя и определяне на наказанието под средния му размер, предвиден в приложимата правна норма. За конкретния случай Б. намира, че целите на наказанието, прокламирани в чл.36 от НК могат да се постигнат с изтърпяване от страна на М. на „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, в който смисъл следва да се измени присъдата на първата инстанция. По отношение на вида на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване не се налагат корекции, поради което в тази й част присъдата следва да бъда потвърдена. В правомощията на първостепенния съд е да прецени дали да извърши групиране на наказанията на под.М. с присъдата /ако са налице условия за това, а в случая –такива са налични/ или с определение по реда на чл.306 НПК, което в мотивите си е посочил съда, че ще стори след влизане на присъдата в сила.

В допълнение, във връзка с направеното възражение от защитата относно приложението на чл.9,ал.2 НК следва да се посочи следното: В чл.9,ал.1 НК законодателят е дал легално определение на “престъпление”, като в ал.2 на с.чл. е посочил обстоятелствата, които изключват неговата обществена опасност, респ.- кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съдебната практика е трайна относно приложението на чл.9,ал.2 НК касателно всички съставомерни по НК деяния, както и за квалифицираните обстоятелства. В тази насока обилна е съдебната практика и че наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая, както се посочи по-горе, поведението на подсъдимия- от обективна и субективна страна- осъществява престъпния състав на деянието по чл.215,ал.1 НК. Подсъдимият е осъждан, като по време на осъществяване на това деяние е имал образувано и висящо пред ОС НОХД. Независимо, че инкриминираните вещи са на ниска стойност, поради горните съображения не може да се приеме, че деянието на подсъдимия не е общественооопасно заради своята незначителност или че се касае за явно незначителна обществена опасност на същото.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2, пр.3, във връзка с чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 449/21.07.2014г., постановена по НОХД № 1415/2013г. на Петричкия районен съд като преквалифицира извършеното от подсъдимия В. Ц. М. престъпление по чл.215, ал.1 от НК за това, че на 22.07.2010г. с цел да набави за себе си имотна облага, е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи –метална вана и употребяван казан за варене на компот –собственост на св.А. А., на обща стойност от 40 лева, за които е предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление и намалява наложеното му наказание „лишаване от свобода” на 2 /ДВЕ/ години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: