РЕШЕНИЕ
№ 1166
гр. Добрич, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230103094 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София,
ул. „Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изп. директори М К. и С. С., чрез
упълномощения адвокат Л. В., със съдебен адрес: гр.Д., ул. „***” №***, ет.***, стая ***
срещу А. Г. К., ЕГН **********, /малолетен/, чрез неговата майка и законен представител
С. Т. А., ЕГН **********, село К., община Д., ул.”***” №***, като законен наследник на Г.
Ф. К.. Исковете са с пр. осн. чл.91 от КЗ /отм./ /сега чл.558, ал.7 от КЗ/ във вр. чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД. Цената на главния иск е 21456.00 лв. Ищецът моли, съдът да осъди ответника
да му заплати сумата от 21456.00 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение на
пострадалото лице Звездан Златков Николов по щета №210013/10.01.2018г. за
неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило
на 27.02.2017г. по пътя с. С. – с. Л., по посока към с.Л., община Д., по вина на Г. Ф. К.
/починал на ****г./, който е управлявал л.а. м. „БМВ” 523 И“ с ДКН №***без действаща
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП-то, в нетрезво състояние и без
правоспособност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се излага следното: при ПТП, настъпило на ***г. по пътя с. С. – с.
Л., по посока към с.Л., община Д., по вина на Г. Ф. К. /починал на ****./, който е управлявал
л.а. м. „БМВ” 523 И с ДКН №*** без действаща застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП-то, в нетрезво състояние и без правоспособност, е пострадала З. З. Н., който е
бил пътник на задна седалка вляво в л.а. м. „БМВ 523 И“ с ДКН **** Издадено е било НП
по ДП №48/17г., съгласно което, виновен за ПТП е Галин Филипов /починал на място при
пътния инцидент.
Механизмът на настъпване на ПТП е бил следният: на ****г. около ***ч. по пътя с. С.
– с. ****, по посока към с.Л., община Д. се е движил л.а. „БМВ” 523 И“ с ДКН №***,
управляван от неправоспособния и алкохолно повлиян водач Г. Ф. със скорост 156 кв/ч по
суха и неравна асфалтова настилка. На предната дясна седалка е пътувал Д. С., а на задната
седалка, вляво – З. З. Н.. На около 500 м преди с. Л., при преминаване през неравност,
1
водачът загубил контрол над управлението на автомобила и е напуснал пътното платно,
удряйки се в крайпътно дърво.
Ф. е управлявал без действаща застраховка „ГО“ към датата на ПТП, освен, че е бил
неправоспособен и алкохолно повлиян.
При ПТП е пострадал З. Н., който се е обърнал към ищеца за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и свързани с тях имуществени вреди на осн. чл.288 от
КЗ /отм/. Била е образувана щета №210013/10.01.2018г.,като УС на ГФ е определил на З. З.
обезщетение за неимуществени вреди и свързани с него имуществени вреди в размер на
26820 лв., от които: 25000 лв. – неимущестени вреди и 1320 лв. – имуществени вреди. При
отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
определеното обезщетение е било намалено в размер на 21456 лв., от които: 20400 лв. –
неимуществени вреди и 1056 лв. – имуществени вреди, като сумата е била изплатена на З. Н.
на ****г.
Предвид горното, ищецът е поканил единствения наследник на виновното за ПТП-то
лице, а именно – малолетния му син А. Г. К. да възстанови изплатената от ГФ сума на З., но
плащане не е последвало.
Ищецът претендира и сторените по делото съдебни разноски.
С разпореждане от 01.10.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата
молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено на пълнолетен член от
семейството на 17.11.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът
не е изпратил отговор на исковата молба.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От представения по делото протокол за ПТП с пострадали лица от ****г. /л.5/ се
установява, че причина за настъпилото ПТП е движение снесъобразена скорост, като водача
Г. Ф. губи контрол над управляваното МПС и напуска платното си за движение от ляво на
посоката си на движение, излиза извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво.
В резултат на сблъсъка са причинени щети, смърт на водача Ф. и фрактура на
бедрена кост на пътника З. Н. и другият пътник Д. С. е настанен в реанимция с вероятна
ампутация на десен крак. В самия протокол за ПТП както и в Наказателното постановление
№48/17 год. на Началник при сектор ПП и КАТ – Добрич се установява, че Г. Ф. е
неправоспособен водач, алкохолно повлиян и е управлявал МПС, без да има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
Гаранционен Фонд гр. София е изплатил обезщетение на увредения пътник в
автомобила З. З. С оглед на горното, била образувана преписка за обезщетяване на
горепосоченото лице по щета №210013/10.01.2018г. Съгласно заключението на
експертизите, Гаранционен фонд - гр. София определило за репариране на причинените
щети на Н. в общ размер на 21456 лв. /за неимуществени вреди и за имуществени/, които са
изплатени на З. с платежно нареждане от 05.02.2018 год.
От представения доклад по щета №210013/10.01.2018г се установява размер на
изплатеното обезщетение – 21456 лева, което писменото доказателство не е оспорено от
ответника.
С регресна покана изх. № РП-204/11.03.2021 год., Гаранционен фонд – София
поканил А. К., чрез неговата майка и законен представител да възстанови на ищеца
изплатената на увредения сума в размер на 21518.20 лева, /при предявен иск в настоящото
производство в по-малък размер 21456 лв./. Плащане от страна на ответника не е
последвало.
2
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
следните предпоставки: настъпване на пътно-транспортно произшествие; изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение на пострадалото лице, което от своя
страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС; обстоятелството,
че причинилият ПТП водач – наследодател на ответника, е управлявал МПС, без по
отношение на същото да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”; изпадането на ответника в забава за изпълнението на това задължение. По
отношение настъпилото ПТП, в тежест на ищеца е да докаже и кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД:
извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно-следствена връзка твърдените вреди; размера на вредите.
Тъй-като виновното за ПТП-то лице е починало, искът на ищеца е насочен срещу
единствения му наследник – малолетното му дете. Когато почине длъжник по едно
правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите
наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е прието, кредиторите
разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок, да заявят,
дали приемат наследството или се отказват от него / чл. 51 от ЗН/. Приемането на
наследството от наследника се явява благоприятен за ищеца положителен факт, на който той
основава иска си и поради това подлежи на доказване от него, съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 577 от 30.09.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 1355 от 27.11.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 3353/2013 г., IV г. о., ГК и др.
В настоящия случай, ищеца, не сочи доказателства за приемане на наследството на Г.
Ф. от ответника, но Гаранционният фонд не разполага с възможността по чл.51, ал.1, изр.2-
ро от ЗН, да поиска от съда определяне на срок на ответника, за да заяви, дали приема
наследството на починалия длъжник, или се отказва от него, защото ответникът е малолетно
дете, а то не може да направи отказ от наследство, той би бил нищожен. Към момента,
поради противоречива съдебна практика е образувано Тълкувателно дело №1/2021г. на
ОСГК на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие лице да направи отказ
от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“ Все
още няма тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав приема, че отказът от
наследство представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и затова районният
съд не може да уважи молба за вписване на отказ от наследство, направен от името на
малолетен или непълнолетен наследник, а дори и да беше представен по делото вписан
отказ от наследство, от името на малолетното дете, то този отказ би бил нищожен.
По друг начин би стоял въпросът, ако ответникът е пълнолетно лице. Тогава, съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследникът/ците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Ако не са
представени каквито и да е било доказателства, че ответника е приел наследството на своя
баща, нито изрично, нито с конклудентни действия, тогава наследникът/ците не отговаря/т
за задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника по регресния иск за поправяне на виновно
причинените вреди. Ищецът е платил на З. З. обезщетение за репариране на произтеклите от
непозволеното увреждане щети и съгласно чл. 288, ал.12 от КЗ има правен интерес да
предяви регресна претенция срещу наследника на виновното лице /починало при ПТП-то/ и
да иска възстановяване на изплатената сума, тъй като с факта на изплащането й е встъпил в
правата на увреденото лице до размера на изплатеното. До датата на приключване на
устните състезания не се ангажираха доказателства от ответника посочената сума да е
изплатена от него в пълен размер.
3
Ето защо, съдът намира иска за заплащане на сумата от 21456.00 лева по щета
№№210013/10.01.2018год. за доказан по основание и размер. Тази сума, ответникът следва
да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.09.2021 г.
Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на разноските по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на: 858.24 лв. държавна такса /л.3/, 400 лв. – депозит
за вещо лице по СМЕ /л.55/ и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение /приложено
пълномощно от 15.12.2020г. на л.4/, или общо 1358.24 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, /малолетен/, чрез неговата майка и законен
представител С. Т. А., ЕГН **********, двамата с адрес: село К., община Д., ул.”***” №***,
като единствен законен наследник на Г. Ф. К., починал на ***г., да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изп. директори М. К. и С. С., сума в размер
на 21456.00 лв. /двадесет и една хиляди четиристотин петдесет и шест лева/,
представляваща изплатено на 05.02.2018г. от ищеца обезщетение на пострадалото лице З. З.
Н. по щета №210013/10.01.2018г. за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени
вреди, вследствие ПТП, настъпило на 27.02.2017г. по пътя с. С. – с. Л., по посока към село
Л., община Д., по вина на Г. Ф. К. /починал на ***г./, който е управлявал л.а. м. „БМВ” 523
И с ДКН № *** без действаща застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП-
то, в нетрезво състояние и без правоспособност, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, /малолетен/, чрез неговата майка и законен
представител С. Т. А., ЕГН **********, двамата с адрес: село К., община Д., ул.”***” №***
да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Граф Игнатиев” №2, ет.4, представлявано от изп. директори М.
К. и С. С., сума в размер на 1358.24 лв. /хиляда триста петдесет и осем лев и двадесет и
четири стотинки/, представляваща сторени съдебни разноски по делото от ищеца, от които:
858.24 лв. държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице по СМЕ и 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалваемо пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните по реда на ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4