Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
в.
гр. д. № 14110 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 186767/07.08.2019 г. по гр. д. № 54967/2017 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), ГО, 28
състав, е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „********,
искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 744,18 лв. – за доставена топлинна енергия за имот на адрес:
гр. София, ж. к. „********, аб. № 115040 за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г.
до окончателното ѝ плащане, като е отхвърлен искът за разликата над
744,18 лв. до пълния предявен размер от 983,64 лв. като неоснователен, както и
че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лв. – лихва за забава за периода от
15.09.2014 г. до 28.04.2017 г., като е отхвърлен искът за горницата над 100 лв.
до пълния предявен размер от 135,03 лв. като неоснователен, отвърлен е и искът
за сумата от 30,53 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за сумата от 5,51 лв. – обезщетение за
забава на плащането на задължението за дялово разпределение за периода от
15.09.2014 г. до 28.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 29203/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, и съдът е разпределил отговорността
за съдебните разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5137151/19.08.2019 г. от ответника В.А.А.,
чрез адвокат П.М., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са
уважени предявените искове. Излагат се доводи, че решението е непълно, необосновано
и неправилно поради нарушение на материалния закон, както и не е съобразено със
събраните по делото доказателства. Сочи се, че съдът не е разгледал нито едно
от възраженията в отговора по чл. 131 ГПК. Излагат се твърдения, че липсва
доставка на топлинна енергия в процесния имот – видно от приетата по делото СТЕ
за отоплителен сезон 2015/2016 г. топлинната енергия, определена за сградна
инсталация надвишава тази, определена за отопление в имотите за цялата сграда, като
СРС не е отчел, че ищецът е пропуснал да изпълни предвидената в Наредба №
16-334/2007 г. защитна
процедура, уредена в чл. 78 - по делото липсва протокол за обследване на
процесната сграда за съответните отоплителни сезони. За периода от м. 05.2015
г. до м. 04.2016 г. е начислявана ТЕ за сградна инсталация на нереално висок
процент в размер на 67,21 %, като според вещото лице липсва техническа и
документна обоснованост за този завишен процент по перо сградна инсталация и е
недоказано като основание и при неспазване на законовите разпоредби, т. е. не е
доказано реалното количество за отопление за сградна инсталация, поради което
исковата претенция в тази част следва да бъде отхвърлена. Освен това, за сезон
2014/2015 г. грешно е добавена ТЕ, отдадена от щранг – лира в имота, което се
установява от изравнителсна сметка за отоплителен сезон 2016/2017 г. – не само
през 2015/2016 г., но и през следващите отоплителни сезони няма такова
начисление от фирмата за дялово разпределение (ФДР). Относно ТЕ, начислена за
БГВ за отоплителен сезон 2015/2016 г., при липса на достъп, по делото не е
представен протокол за липса на достъп за отоплителен сезон 2015/2016 г. В
нормативната уредба не е посочено, че при липса на данни за инсталирани уреди
доставката е в максимален размер или е презумирана. Освен това по делото са
представени множество доказателства, че в имота не се потребява топлинна
енергия нито за отопление, нито за БГВ, поради което не се дължи и сумата за ТЕ
за БГВ в размер на 237,18 лв. Моли се за отмяна на решението в обжалваните
части и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски съгласно
списък по чл. 80 ГПК.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молби вх. № 292216/25.11.2020 г. и вх. № 306053/14.04.2021 г. последното оспорва въззивната
жалба, взема становище по същество, моли за потвърждаване на решението в обжалваната
част,
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Т.с.“ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които предявеният от „Т.С.“ ЕАД
против В.А.А. иск за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над
744,18 лв. до пълния предявен размер от 983,64 лв. като неоснователен, искът за
лихва за забава за разликата над 100 лв. до пълния предявен размер от 135,03
лв. е отхвърлен като неоснователен, искът за сумата от 30,53 лв. – цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както
и за сумата от 5,51 лв. – обезщетение за забава на плащането на задължението за
дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 28.04.2017 г. са отхвърлени
като неоснователни, както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати
на В.А.А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 107,57 лв. – разноски по
делото, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2017676/10.08.2017 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу В.А.А., ЕГН **********, с която ищецът е поискал от съда да признае
за установено, че ответникът като потребител на топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, община „Красно село“, ж. к. „********, с абонатен № 115040, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 1154,71 лв., от които 983,64 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., и изравнителна
сметка, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. (за отоплителен
сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, сумата от 135,03 лв. - законна лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. - 28.04.2017 г., сумата от 30,53
лв. - представляваща сума за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане и сумата от 5,51 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 29203/2017 г. по описа на СРС, 28 състав. Ищецът поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния имот
през процесния период топлинна енергия, ползвал е доставената до имота топлинна
енергия в количества, качество и на стойност, за които са предявени исковете, и
не е заплатил стойността ѝ, както и че в имота е извършвана услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, за което също се дължи възнаграждение. Претендира установяване
на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника на 14.10.2017 г. и в срока по чл. 131 ГПК от адвокат М. е подаден отговор вх. № 5170102/14.11.2017
г., в който
се
оспорват
исковете
по основание и размер. Оспорва се обстоятелството, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за процесния имот и период, възразява се за липса на
доставка на топлинна енергия с доводи, че в имота няма парно – още през 1998 г.
отоплителните тела са били демонтирани, а водомерът за топла вода е отделен от
инсталацията от 2002 г. По отношение на сумите за главница за дялово
разпределение и лихва за забава се възразява за недопустимост на исковете. Прави
се възражение за погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
С определение от 29.01.2018 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Т.с.“ ЕООД.
По делото е приложено заповедно дело № 29203/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3033715/09.05.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 11.05.2017 г., с която
е разпоредено В.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, сумата от 1014,17 лв. – за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „********, аб. № 115040,
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., сумата от 140,54
лв. – лихва за забава за периода 15.09.2014 г. - 28.04.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2017 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 75 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника на 06.06.2017 г. и на 16.06.2017 г. от
него е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, поради което на 10.07.2017 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
10.08.2017 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2017676/10.08.2017 г.
По делото е приета молба – декларация от 19.07.2002 г. за демонтаж на
кран и водомер за топла вода от В.А.А. до ТР „Земляне“ за аб. № 115040, носеща
подпис за ответника, с която е поискано прекратяване топлоснабдяването на
адрес: ул. „********, вх. ********, ап. № 1 – посочено е, че отоплителните тела
са демонтирани, има 1 бр. източник за топла вода – за демонтаж, молбата е входирана
в „Т.С.“ ЕАД на 26.07.2002 г.
По делото е приета молба от 19.07.2002 г. от В.А.А. до „В.Е.С.“ ЕООД с
искане да бъде отчетена стойността на водомер за топла вода до подаване на молбата,
за да бъде демонтиран, за адрес: ж. к. „*******“, ул. „********, вх. ********,
ап. № 1, аб. № 115040.
По делото е приет Акт за установяване на административно нарушение № 2
от 20.02.2006 г., съставен на основание чл. 77, 78 и чл. 225 от Закона за
енергетиката, във вр. с чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. б от ЗАНН против В.А.А.
за това, че на 20.02.2006 г. в 10 ч. при посещение на процесния имот е
установено, че радиаторите и топлата вода са демонтирани - нарушение на чл.
215, ал. 1 от Закона за енергетиката, за което е предвидена глоба от 100 лв. до
200 лв. Актът е подписан от технически ръководител в „Т.С.“ ЕАД и от двама
свидетели, които не са служители на дружеството.
Приети са индивидуална справка за отопление и топла вода за периода
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., изготвена от „Т.с.“ ЕООД, в която са начислени
суми за сградна инсталация и топла вода, без суми за отопление на имот, и
индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., изготвена от „Д.“ ЕООД – впоследствие преобразувано в „Т.с.“
ЕООД, в която са начислени суми за сградна инсталация и отопление на имот, без
суми за топла вода /БГВ/, отнасящи се за процесния имот с аб. № 115040.
По делото е приет Договор № 612/18.12.2001 г. между „В.Е.С.“ ЕООД и ЕС с
адрес: гр. София, ж. к. „*******“, бл********за извършване на услугата
„топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода“, Протокол от 30.01.2002
г. от Общо събрание на съсобствениците на етажна собственост с адрес: гр.
София, ж. к. „*******“, бл. **, с който последните са упълномощили лица, които
да сключат споразумителен протокол с „Т.С.“ ЕАД при извършването на услугата
„дялово разпределение“, писмо от фирма за дялово разпределение „Д.“ ЕООД до „Т.С.“
ЕАД за промяна наименованието на фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост на посочения адрес, отчетна
квитанция от фирмата за дялово разпределение до ответника, според която в
банята има щранг – лира и водомер, който не се ползва – „запечатана топла вода“,
както и главен отчет от 16.05.2015 г. от „Д.“ ЕООД за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., подписан за клиент.
По
делото е приет договор от 01.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката
между „Т.С.“ АД и „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна – собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София.
Приети са Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от Протокол № 26/18.09.2007 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ АД и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г.
на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с
Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“
ЕАД, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото са приети
съобщение към фактури, фактури и справка за показанията на
общия топломер в абонатната станция за процесния период.
От третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД с
молба вх. № 5034037/28.02.2018 г. са приложени и приети като доказателства индивидуални
справки за отопление и топла вода, отчетен лист на обекта и главен отчет за аб.
№ 115040 от 16.05.2015 г.
По делото са приети: протокол от
10.04.2016 г. за поставено съобщение за отчет на уреди за дялово разпределение,
който ще бъде извършен на 17.04.2016 г. и втора дата 22.04.2016 г., носещ
подпис за представител на ЕС на бл. ********– от ап. № 4, протокол от
17.04.2016 г. за извършено посещение на адрес: бл. ********за отчет на
разпределители/топломери и водомери за топла вода, с посочване, че не е
осигурен достъп до ап. № 2 и 5 във вх. А, носещ подпис от представител на ЕС от
ап. № 4, и протокол от 22.04.2016 г. за извършено посещение на адрес: бл. ********за
отчет на разпределители/топломери и водомери за топла вода, с посочване, че не
е осигурен достъп до ап. № ********във вх. Б и ап. № 1 във вх. В, без подпис.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (СТЕ) се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. За процесния
имот през процесния период отоплителните тела са били демонтирани, а в банята
има щранг – лира без техническа възможност за монтаж на уред. За периода
2014/2015 г. има служебно изчисление за щранг – лирата в банята на база инсталирана
мощност в размер на 728 W, умножена по максимален специфичен
разход на сградата. За периода 2015/2016 г. е пропуснато служебно изчисление за
щранг – лирата в банята. През процесния период сградната инсталация е изчислявана
по формула, приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема
кубатура на имота – 150 куб. м., съгласно акт за разпределение на кубатурата.
Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за периода са: м.
10.2014 г. – м. 04.2015 г. - 27,73 % и м. 10.2015 г. – м. 04.2016 г. – 67,21 %. За периода 2015/2016 г.
процентът на отопление от сградна инсталация надхвърля 50 % и съгласно т. 6.6.
от Наредбата и методиката за дялово разпределение на ТЕ, следва да се направи
подробно обследване на сградата, за което да се състави протокол, като по данни
на ФДР в сградата не е извършено обследване. За процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са
демонтирани на 22.10.1996 г. За периода 2014/2015 г. в отчетния документ от 16.05.2015 г. е отбелязано, че
връзката към щранга за топла вода е затапена, поради което за същия период няма изчислена ТЕ за БГВ. За периода 2015/2016 г. не е
осигурен достъп за проверка и на двете дати за отчет на уредите в сградата –
17.04.2016 г. и 22.04.2016 г., за което е изготвен протокол, представен на
вещото лице. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 1 бр.
потребител на топла вода при служебно определен разход 140 л на денонощие за
един потребител (съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата и изменението от 2014
г.). Броя на потребителите – 1 бр. е посочен в молба – декларация за откриване
на партида от ответника от 26.07.2002 г. През процесния период във фактурите,
изготвени от „Т.С.“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада
след 06.2006 г. Според
вещото лице за периода м. 10.2015 г. – м. 04.2016 г. е пропуснато служебно изчисление
на ТЕ за щранг – лира в банята. За останалите компоненти и периоди
изчисленията, извършвани от ФДР са в съответствие с Наредба № 16-334/2007 г.,
изм. от 01.06.2014 г. От „Т.с.“ ЕООД са изготвени изравнителни сметки за
следните периоди: м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. – сума за връщане (-) 7,96 лв.,
м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. - сума за доплащане – (+) 279,94 лв. или общо за процесния период има сума
за доплащане в размер на 271,98 лв. Размерът на сумите за потребена ТЕ
през процесния период за отопление на сградна инсталация, имот и БГВ са дадени
в таблица в т. 4 от заключението (изчислени суми ФДР за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2015
г. – 132,54 лв. – сградна инсталация и 145,37 лв. – отопление имот, 0 лв. БГВ,
за период м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. – 229,09 лв. – сградна инсталация и 0
лв. отопление на имот, 237,18 лв – БГВ; суми по фактури за БГВ не са начислявани),
като общо дължимата сума след прибавяне на изравнителните сметки е 744,16 лв. Всички суми за ТЕ са без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното
предприятие, от ТР „Земляне“ са представени свидетелства за метрологични
проверки на топломера и протоколите за демонтаж и монтаж на проверките от
30.09.2012 г., 11.08.2014 г., 12.08.2014 г., 15.08.2016 г., 11.08.2016 г., от
които е видно, че топломерите са преминали метрологична проверка през 2 - годишен
период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности. Разпитано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че ѝ е представен
протокол за неосигурен достъп, във връзка с което е начислена служебно сума за
щранг – лирата, не може да каже дали е за цялата сграда. Относно високия
процент сградна инсталация „Т.с.“ ЕООД е следвало да извърши обследване след
процесния период, каквото не е извършено и е нарушена т. 6.6. от Методиката за
дялово разпределение. Такъв % сградна инсталация ощетява хората, които нямат
отопление, в резултат на много голям брой тела, надхвърлили инсталираната си
мощност, това означава, че много отоплителни тела са изключени. Има документ,
че е затапен щранга за топла вода, но според вещото лице по Наредба трябва да
се осигури достъп. В протокола за неосигурен достъп са посочили на коя дата са
уведомили етажната собственост. На 10.04.2016 г. са поставили на видно място
съобщение за отчета.
От изготвената и приета в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че за процесния
период за аб. № 115040 са начислени суми по фактури за консумирана топлинна
енергия в размер на 472,18 лв., които не са заплатени от ответника. Общият
размер на неплатените суми за доставена топлинна енергия е 983,64 лв., а
лихвата за забава е в размер на 135,09 лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е дпуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД -
иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на
стойност на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, отделно и
обезщетения за забава на плащане на последните, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на вземане за стойността на доставена
топлинна енергия ищецът следва да установи, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ѝ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно действащите към
съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответника
е възникнало задължение за плащане на стойността на доставената
топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът
следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответникът следва да докаже възражения си, наведени
в отговора на исковата молба.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като
дължима стойност на потребена топлинна енергия и обезщетение за
забава на плащането ѝ за процесния имот и
период в размери на сумите, за които са предявени
исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и
електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи
основните.
Установено е, че сградата
- етажна собственост (в която се намира
процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа, до
имота е доставяна топлинна енергия, като услугата дялово разпределение на
топлинна енергия се е извършвала от „Д.“ ЕООД, впоследствие от „Т.с.“ ЕООД.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“ - еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие (в този
смисъл ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съдът приема, че по делото е установено, че именно ответникът се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот. Обстоятелството,
че ответникът е собственик на ап. № 1 в бл. ********, в ж. к. „*******“, община
„Красно село“, с аб. № 115040, не е спорно по делото – във възражението по чл.
414 ГПК се съдържа изрично изявление на ответника, че имотът е лична негова
собственост, в тази връзка са и подадените от ответника молби за прекратяване
на топлоподаването до имота, а и във въззивната жалба лиспват оплаквания
относно така направения извод на районния съд за наличие на облигационна връзка
между страните. Няма данни и не се твърди ответникът
да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал
прилагането на специални такива, поради което по смисъла на закона общите
условия са влезли в сила спрямо ответника. Поради изложеното, въззивният
съд приема, че през процесния период между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в договора права и задължения на страните, съгласно Закона за
енергетиката и Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г., съответно ответникът
е задължен за заплащане на доставената до имота топлинна енергия.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите дали ищецът реално е
доставил до имота на ответника топлинна енергия в твърдяното количество и на
претендираната стойност и следва ли да отговаря ответникът за начислената му
служебно топлинна енергия.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, въз основа принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището, и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
По възражението за недължимост на сума за сградна инсталация в размер на
229,09 лв. за отоплителен сезон 2015/2016 г. въззивният съд приема следното:
Ответникът дължи заплащане на топлинната
енергия за сградна инсталация, тъй като по силата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както в случая. От заключението на СТЕ, което въззвният съд кредитира като обосновано и
неопровергано от други доказателства по делото, се установява, че за отоплителен
сезон 2015/2016 г. процентът на отопление от сградна инсталация надхвърля 50 %
и е в размер на 67,21 %., като на вещото лице не е бил
представен предвиденият в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. двустранен протокол между представител на сградата – етажна собственост по
местонахождение на процесния имот и представител на доставчика на ТЕ,
идентифициращ причините за това несъответствие. Според чл. 78 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, когато топлинният товар на отоплителните тела
в сграда - етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния
отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отдадена
от сградната инсталация, е по - голямо от количеството на енергията за отопление на
имотите, топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми потребителите
в сградата - етажна собственост, и лицето по чл. 139б ЗЕ и
да предприеме действия съгласно т. 6.6 и 6.6.1 от методиката. Съгласно
дадените в т. 2 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. по
описа ОСГК на ВКС разрешения, неизпълнението на задължението на
топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването не съставлява основание за разваляне на договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сградата - етажна собственост,
тъй като не засяга същественото съдържание на материалното продажбено
правоотношение. Дори да е виновно, това неизпълнение не може да има
за последица нито освобождаване, нито намаляване на отговорността на клиентите
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост за заплащане на цената на
топлинната енергия за общите части на етажната собственост, каквато обща част
по предназначение е и сградната инсталация (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Договорното правоотношение по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди продължава да обвързва страните по него, при неупражнено право на
клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите
договорни задължения при сключването на договора. Редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия в сградата - етажна
собственост, както и отговорността при неизпълнение на задълженията, са част от
задължителното съдържание на публично известните общи условия към договора за
продажба на топлинна енергия, одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1 ЗЕ),
което не може да се отклонява от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването /НТ/ и Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост. В цитираните нормативни
актове не е предвидена възможност за намаляване или отпадане на
отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия за общите части на етажната
собственост при неизпълнение на задължението на топлопреносното предприятие
по чл. 78, ал. 1 НТ.
Противното би било в противоречие със закрепения в тях принцип на определяне
дела на топлинната енергия за сградна инсталация и общите части на сградата -
етажна собственост между всички клиенти, пропорционално на отопляемия обем на
отделните техни индивидуални имоти по проект (чл. 143, ал. 5 ЗЕ и чл. 145, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ). При
прилагане на този принцип клиентите дължат цената на реално изразходваната
енергия за сградна инсталация и общите части на етажната собственост, дори
прогнозното разпределение да е променено след сключване на договора. Той е
уреден с императивни правни норми и като имплицитно съдържащ се в публично
известните общи условия към договорите за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, е част от съдържанието на договорното правоотношение. Произтича и
от дадената в ЗЕ регламентация на присъединяването към топлопреносната мрежа на
сгради - етажна собственост и на преустановяването на топлоснабдяването им само
при писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3 от собствеността (чл. 133, ал. 2 и чл. 153, ал. 2 ЗЕ), според
която прекратяването на договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по инициатива на битовия клиент не може да бъде направено от
отделния титуляр на вещни права върху обекти в сградата, който макар да е спрял
топлоснабдяването в индивидуалния си обект, продължава да е клиент на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на етажната собственост. Едва с прекратяването на
топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ (писмено
съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3,
депозирано пред топлопреносното предприятие) се прекратява и
договорът за продажба на топлинна енергия с всеки един
от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
В горепосочения смисъл е Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело №
15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. Етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността,
разполагат във всеки един момент с възможността да прекратят договорната си
връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
Когато са избрали продължаването й, при неизпълнено задължение на насрещната
страна по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването, те дължат цената на топлинната енергия за общите части
на сградата - етажна собственост, включително за сградната инсталация. Т.
е. неизпълнението на задължението на ищеца, визирано в чл. 78,
ал. 1 НТ нито води до автоматично прекратяване на договорното правоотношение,
нито освобождава потребителите/клиентите от задължението им да заплатят
установената като количество и стойност доставена топлинна енергия.
В случая нито се твърди, нито са
представени доказателства, че етажните собственици в процесната сграда - етажна
собственост са се възползвали от възможността да прекратят договорната си
връзка с топлопреносното предприятие в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ,
поради което и те, вкл. ответникът, дължат цената на
топлинната енергия за общите части на сградата - етажна собственост, включително
за сградната инсталация, при извода на вещото лице, че изчисленията, извършени
от ФДР са в съответствие с Наредба № 16-334/2007 г., изм. от
01.06.2014 г., като е съобразена пълната отопляема кубатура на имота съгласно
акт за разпределение на кубатурата. Поради изложеното това възражение е
неоснователно.
Въззивният съд приема за неоснователно и
възражението, че за отоплителен сезон 2014/2015 г. грешно е начислена ТЕ,
отдадена от щранг – лира в банята, доколкото за следващия период такава не е
начислявана. Щранг - лирите са отоплителни тела (§ 1, т. 37 от ДР
на ЗЕ) и в случите, когато за тях няма тяхническа
възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране, отдадената
от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път, както е в настоящия
случай. По делото е установено демонтиране на радиаторите, но не и демонтаж
на щранг - лирата в банята, което
обосновава извод за признаване дължимостта на доставена от това отоплително
тяло (без уред) топлинна енергия. Независимо от демонтажа на
всички радиатори в жилището, според експертното заключение на вещото лице по
изслушаната съдебно - техническа експертиза в същото има щранг - лира, от която е отдадена топлинна енергия,
изчислена служебно по максимален специфичен разход на сградата, съобразно
Наредба № 16-334/2007 г., изм. от 01.06.2014 г., и за която се
дължи определената в експертното заключение цена. Последното
е
оспорено от ответника като изградено на база документи на ищеца, но по делото
не са ангажирани доказателства, които да разколебават експертното заключение,
поради което въззивният съд го цени. Обстоятелството, че за следващи
отоплителни сезони не е начислявана ТЕ от щранг – лирата не влияе върху
дължимостта за сумата за сезон 214/2015 г. при неопровергания факт на наличие
на подобно отоплително тяло в процесния имот за този отоплителен сезон (което е
отразено и в отчетна квитанция от 28.05.2014 г., неоспорена по делото).
Конкретни доводи срещу определената за доставена от щранг - лирата
топлинна енергия и нейната цена във въззивната жалба на ответника не се
съдържат, което обосновава извод за дължимост на определената с обжалваното
решение стойност на ТЕ за отопление на имот от щранг -
лирата.
По отношение доводите, съдържащи се във
въззивната жалба, за липсата на основание за ищеца да начисли служебно топлинна
енергия за БГВ за отоплителен сезон 2015/2016 г., поради
неосигурен достъп за отчитане на уредите въззивният съд приема следното:
По делото не е установено
валидно възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на сума за
доставена топлинна енергия за БГВ за отоплителен сезон 2015/2016 г. за сумата
от 237,18 лв. От приетите изравнителни сметки и заключение по
техническата експертиза се установява, че за имота са начислени като реално
потребени за периода м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. количества енергия за битово
горещо водоснабдяване в размер на 237,18 лв., която сума е определена при
условията на неосигурен достъп за отчет на уредите. Съгласно чл. 69, ал. 2, т.
2 НТ изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се
разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на
обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,
имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане;
а съгласно чл. 70, ал. 4 НТ, на клиентите, неосигурили достъп
за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по
реда на т. 6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. От посочената подзаконова уредба се налага заключението, че основната
предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на
вода за процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до уредите, разположени в имота му.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ,
редът за отчитане на показанията на уредите на
клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите
условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ,
а съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното
предприятие задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Посочената законова делегация урежда отклонение
от разпределението на доказателствената тежест досежно изпълнението на
задължението на потребителя за осигуряване на достъп – не в тежест на
последния е доказването на предоставения достъп до имота, а в
тежест на топлопреносното предприятие е да установи, че е извършен
отчет в сградата, при който отчет не е бил
осигурен достъп до имота на потребителя. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр.
последно от общите условия към договора, неосигуряването на достъп
се констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на
продавача и от двама свидетели, които не са служители или на
граждански договор при търговеца или продавача. Според чл. 13, ал. 1, т. 3 от
ОУ от 2014 г., клиентите избират лице или лица от етажната собственост, които
да подписват протоколите за неосигурен достъп в
датите за отчет. Посочените уговорки уреждат по недвусмислен начин реда за
установяване и доказване на неосигурения достъп –
чрез съставяне на протокол за неосигурен достъп, подписан от представител на топлопреносното
предприятие (респ. на съответната ФДР) и един или повече
представители на етажната собственост.
В случая по делото са приети протоколи
за неосигурен достъп от 17.04.2016 г и от 22.04.2016 г. В първия обаче не
фигурира процесният апартамент, поради което не може да се направи извод, че на
посочената дата ответникът не е осигурил достъп до имота си, същевременно нито
един от протоколите не е оформен съгласно разписаните по – горе правила – с
подписи на представител на топлопреносното предприятие (ФДР) и поне един
представител на етажната собственост. С оглед на това и при
изричното оспорване от страна на ответника на начина на
изчисление на сумата за БГВ за отоплителен сезон 2015/2016 г., съдът приема, че
по делото не е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника
за заплащане на сума за горещо битово водоснабдяване
в размер от 237,18 лв. В подкрепа на извода на съда, че в имота не се
потребява енергия за битово горещо водоснабдяване е
обстоятелство, че за предходен период не е начислявана топлинна енергия за БГВ
поради това, че връзката към щранга за топла вода е затапена.
Ето защо искът за сумата от 237,18 лв. – главница за ТЕ е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
По частта от решението, с
която е уважен частично искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни -
съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за
доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне
в случай, че вземането е ликвидно, т. е. установено по основание и по размер. В
случая относно прогнозно начислените за имота на ответника суми са издадени кредитни
известия, като релевантни за определяне стойността на доставената топлинна
енергия са само начислените в изравнителните сметки суми. Ликвидността на
произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с
изравнителните сметки, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца
(чл. 33 ОУ) доказателства по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща
на ищеца, не са представени.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2014 г. (в
сила от 12.03.2014 г.), приложими през целия
процесен период (с начална дата 01.05.2014 г.), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.
1 в 3 0 - дневен срок от датата
на публикуването им на интернет - страницата на продавача, като според ал. 4 на
чл. 33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за
целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно при
действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху
сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода след
нейното публикуване. В случая, въпреки дадените му с доклада по чл. 140 ГПК указания
в тази насока, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства за датите, на които общите фактури, следващи изравняването, са
били публикувани на интернет - страницата му, поради което и поради непроведено
пълно доказване на наличието на забава и периода на тази забава искът му
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
сумата 100 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 28.04.2017 г.,
следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
В заключение, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдена
сума от 237,18 лв. – топлинна енергия за БГВ за отоплителен сезон 2015/2016 г.
(или за разликата над 507 лв. до присъдените 744,18 лв.), както и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2014 г. – 28.04.2017 г., а
в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид изхода на спора, обжалваното решение
следва да бъде ревизирано и в частта за разноските – същото следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното производство за разликата над 32,93 лв. до присъдените общо 54,83
лв. (18,28 лв. – държавна такса и 36,55 лв. – юрисконсултско възнаграждение),
както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
исковото производство за разликата над 349,06 лв. до присъдените 526,38 лв. С
оглед частичното отхвърляне на исковете, в полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се присъди допълнително сумата от 116,80 лв., при
съобразяване присъдения от районния съд размер на адвокатското възнаграждение и
това, че начинът на изчислението му не е оспорен от ищеца.
За
въззивното производство, с оглед частичната основателност на въззивната жалба,
в полза на въззивника следва да бъде присъдена сумата от общо 100,42 лв. (от
общо претендираните 50 лв. – държавна такса, 1,41 лв. – такса превод, 200 лв. –
адвокатско възнаграждение). Възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е под минималния размер, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от
частичната неоснователност на въззивната жалба, разноски на „Т.С.“ ЕАД за
юрисконсултско възнаграждение не се дължат, тъй като процесуално
представителство от юрисконсулт, което да обуславя присъждане на възнаграждение за
същото по делото не е осъществено. В срока за отговор на жалбата на ответника не е депозиран такъв, в
публично съдебно заседание
процесуален представител на ищцовото дружество не се е явил, депозираните преди о. с. з. молби са бланкетни и не могат да обосноват извод, че на „Т.С.“ ЕАД се следват разноски за
юрисконсулт, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 186767/07.08.2019 г. по гр. д. № 54967/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 28 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** против В.А.А., ЕГН **********,
иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата над 507
лв. до присъдените от районния съд 744,18 лв.
(или разликата от 237,18 лв.) – за доставена топлинна енергия за имот на
адрес: гр. София, ж. к. „********, аб. № 115040 за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г.
до окончателното ѝ плащане, в частта, с която е признато за установено по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против В.А.А., ЕГН **********,
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100 лв. –
лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.04.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 29203/2017 г. по описа на СРС, 28
състав, в частта, с която В.А.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата над
32,93 лв. до общо присъдените 54,83 лв. – разноски по гр. д. № 29203/2017 г. по
описа на СРС, 28 състав на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и в частта, с
която В.А.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата над 349,06 лв. до общо
присъдените 526,38 лв. – разноски за исковото производство пред СРС, като
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против В.А.А., ЕГН **********,
иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата над 507 лв. до присъдените от районния съд 744,18 лв. (или
разликата от 237,18 лв.) – за доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр.
София, ж. к. „********, аб. № 115040 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г. до
окончателното ѝ плащане, както и предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против В.А.А., ЕГН **********, иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 100
лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 28.04.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 29203/2017 г. по описа на
СРС, 28 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186767/07.08.2019 г. по гр. д. № 54967/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 28 състав, в останалата обжалвана част, в която е признато за установено
по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, против В.А.А.,
ЕГН **********, иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 507 лв. – за доставена топлинна енергия за имот на адрес: гр. София,
ж. к. „********, аб. № 115040 за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2017 г. до
окончателното ѝ плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 29203/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, както и в частта, с която
В.А.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
32,93 лв. – разноски по гр. д. № 29203/2017 г. по описа на СРС, 28 състав, и
сумата от 349,06 лв. – разноски за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.А.А., ЕГН **********,
допълнително сумата от 116,80 лв. (сто и шестнадесет лева и осемдесет стотинки)
- разноски за производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК на В.А.А.,
ЕГН **********, сумата от 100,42 лв. (сто лева и четиридесет и две стотинки) -
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.