№ 12984
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110169901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Ч. М. М., с която са предявени
обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Ч. М. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 326,73 лв. за главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), ап. 41, за периода от 01.07.2017г. до
30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, с 57,62 лв.
за мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 22.06.2021 г.; 63,31 лв. за главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2020 г. ведно
със законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, с 15,07 лв. за мораторна лихва
за периода от 01.10.2017г. до 22.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 40287/2021 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
битов клиент. Последният не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219
от ГПК.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложения на 25.05.2022 г., в
законоустановения едномесечен срок чрез особен представител, е подал отговор на искова
молба. Оспорва исковете като недоказани и неоснователни с довод за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Третото лице-помагач на страната на ищеца поддържа основателност на исковете.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 181, т. II, рег. №3184, дело
№376/30.11.2005 г. на Нотариус с рег. №052 на НК, се установява, че З.Т.К. продава на Ч.
1
М. М. ап. № 41, находящ се в (адрес), като продавачът запазва до края на живота си вещното
право на ползване върху имота. Видно от Акт за смърт №№/19.11.2009 г. З.Т.К. е починала
на 17.11.2009 г.
Съгласно чл. 59 от ЗС, правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през
исковия период като собственик на имота ответникът се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна
енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота.
Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът
не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в
срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на
топлинна енергия с трето лице или учредено ограничено вещно право на ползване за
исковия период. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза се установява, че за исковия период
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., реално потребеното количество топлинна енергия е сумата
328,80 лв. За сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната
станция. В нея не са включени лихви или стари задължения. В табличен вид са представени
по месеци дължимите суми за доставка на топлинна енергия, като не е доставяна за
отопление на имот, освен за един бр. щранг-лира в банята, и за доставка на топла вода, а
само отдадена от сградна инсталация. В тази връзка следва да се отчете, че топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. Такива са и разясненията, дадени със задължителното за националния съд
решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
08.07.2021 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 08.07.2018
2
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60
от делото) са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според
правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези
парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са
дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност. Падежът на плащане на
сметката за м.06.2018 г. настъпва след 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, или на 14.08.2018 г., а тази за м.05.2018г. - на 15.07.2018 г. Поради това покрито с
давност е вземането за главница само за периода 01.05.2017-30.04.2018 г.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице
дава вариант на изчисления, с оглед на възражението по чл. 111 от ЗЗД, а съдът като взе
предвид размера на предявения иск, съобразно чл. 6 от ГПК, и изчисленията на СТЕ,
установява, на осн. чл. 162 от ГПК, че дължимата сума за главница за цена на доставка на
топлинна енергия за периода 01.05.2018-30.04.2020 г. е 217,63 лв., с мораторна лихва 28,46
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 22.06.2021г.; за главница, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение - 46,66 лв. за периода 01.08.2017-30.04.2020 г. г.,
за който размер и период всяка претенция подлежи на уважение, а в останалата част, както и
иска за мораторна лихва в размер 15,07 лв. за мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до
22.06.2021 г.– отхвърлена. Тъй като главното парично задължение е изискуемо следва да се
присъди и поисканата от ищеца законна мораторна лихва от датата на подаване на искова
молба до окончателното изплащане на вземането.
Следва да се вземе предвид, че съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а
именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки (по
общи фактури), които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за което вещото лице по ССчЕ
представя изчисления в табличен вид с период и размер дължимите суми, като при
изчисленията съдът съобрази, че лихвата е дължима само за непогасените по давност
главници за отчетните периоди по обща фактура от 2019 и 2020 г. Ответникът не твърди и
не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на
топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
за дължимата главница за исковия период.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. Третото лице-помагач представя главни отчети и индивидуални
справки за реално доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, поради
което съдът приема, че са ползвани услугите за дялово разпределение и искът за главница за
тяхното заплащане е основателен, съобразно гореизложеното.
Неоснователна е и следва да бъде отхвърлена акцесорната претенция за лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
3
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна трябва да
възстанови направените от ищеца съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 695,92 лв. – сбор от
648,47 лв. разноски за исково производство за платена държавна такса, възнаграждения на
вещи лица, особен представител на ответника-адвокат, и на юрисконсулт, и 47,45 лв. за
платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт пред заповедния съд.
Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ч. М. М., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: .............., на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200
от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 217,63 лева за главница - цена
на доставка на топлинна енергия за имот в (адрес), ап. 41, за периода 01.05.2018-30.04.2020
г., сумата 28,46 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 22.06.2021г.; сумата
46,66 лева за главница - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.08.2017-30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 08.07.2021 г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 40287/2021 г. по описа на СРС; като
иска за главница- цена на доставка на топлинна енергия, над уважения размер от 217,63 лева
до пълния предявен размер от 326,73 лева и за периода 01.07.2017-30.04.2018 г., ведно със
законна лихва от 08.07.2021г. до изплащане на вземането, иска за мораторна лихва над
уважения размер от 28,46 лева до пълния предявен размер от 57,62 лева; иска за главница-
цена на извършена услуга дялово разпределение, над уважения размер от 46,66 лева до
пълния предявен размер от 63,31 лева и иска за мораторна лихва за 15,07 лв. за периода от
01.10.2017г. до 22.06.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ч. М. М., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ..............,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 695,92 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№40287/2021 г. и по гр. дело № 69901/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4