РЕШЕНИЕ
№ 260067
гр. Пловдив, 09.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия
Антонова ВНОХД № 602/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
Делото е било образувано във връзка с
жалба на частните обвинители В.К.Я., Г.П.Я., Е.Р.С., К.С.С. и Е.Г.Я., чрез
техния повереник, адв. И.Д.И., срещу присъда № 260022 от 06.11.2020 г. по НОХД
№ 1917/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение.
С посочения съдебен акт подсъдимият А.К.С.
е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 123, ал. 1 от НК и по чл.
134, ал. 1 от НК, за които са му били наложени наказание при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК - респективно в размер на две години лишаване от свобода и
лишаване от право да упражнява професия, свързана с работа товаро-подемни
машини за срок от три години /за убийството в следствие на професионална
непредпазливост/ и наказание шест месеца лишаване от свобода /за
непредпазливото причиняване на телесна повреда при професионална
непредпазливост/.
Със съдебния си акт първият съд
е кумулирал горните наказания лишаване от свобода, като е наложил едно общо
най-тежко наказание от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
неговото изтърпяване с изпитателен срок от четири години, след влизане на
присъдата в законна сила.
Произнесъл се е и за разноските
и веществените доказателства по делото.
В
подадената жалба се атакува присъдата в санкционно-осъдителната й част само за
престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Претендира, че е налице явна
несправедливост на наложеното наказание и недооценяване от страна на първия съд
на всички обстоятелства от значение за определеното му в съответствие с
разпоредбата на чл. 36 от НК. Иска се завишаване на наложеното наказание
лишаване от свобода при съобразяване на посочените от частното обвинение
обстоятелства, като се определи неговият първоначален размер от пет години,
след което да бъде редуцирано съгласно привилегията при диференцираните
процедури. Отправя се и алтернативна претенция за отмяна на условното осъждане
на дееца, като се постанови ефективно изтърпяване на наказанието, наложено на
подсъдимия от първия съд в размер на две години лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура
- Пловдив изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба, а присъдата като правилна и
законосъобразна моли да бъде потвърдена. .
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се
запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания,
становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и
законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата на частните обвинители е подадена в
срок, от надлежно упълномощен повереник, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество – частично ОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка :
Подсъдимият
А.К.С. завършил през 1975 г. СПТУ по с.м.„Х.Г.“ в гр. П. с придобита
специалност „кранист на багер – кран“. На 24.06.1996 г. придобил и специалност
„машинист крановик на мобилен кран“. По повод тази си квалификация през месец
май 2014 г. С. бил нает като кранист на автокран към фирма „Т.В.“ АД, работеща
по рехабилитация на ЖП участък П.- С.. Главен изпълнител на тази дейност,
възложена от НКЖИ и строителя в лицето на
спечелилата обществената поръчка фирма ДЗЗД “А.“ В. била фирма „И.“ ЕООД
- гр. В.. От своя страна последната със споразумение от 06.06.2014 г. привлякла
като подизпълнител фирма „Т.В.“ АД. С трудов договор № 22/ 09.02.2015 г. С. бил
назначен на длъжност “шофьор на автокран“ в
„И.“ ЕООД - гр. В., като за целта на 10.02.2015 г. му била връчена и
съответната длъжностна характеристика. В точка 17-та от основните трудови
задължения на работника, свързани със
задълженията по здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ било записано,
че изпълнява задълженията вменени му с вътрешно-фирмените документи за ЗБУТ и
пожарна безопасност /БТ/, а в т. 20 било записано, че се грижи за… здравето и безопасността
на другите лица, свързани с неговата дейност. Вътрешноведомственият документ в тази насока бил Инструкция №
00027, утвърдена от Управителя на фирма „И.“ ЕООД - гр. В. от 30.09.2011 г.,
издадена на базата на „Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор
на повдигателни съоръжения“ /НБЕТНПС/, приета с ПМС № 199 от 10.09.2010 г. обн.
в ДВ бр.73/17.09.2010 г. в сила от 18.10.2010 г.
Работата
с повдигателни съоръжения е правно регламентирана дейност, която се явява и
източник на повишена опасност. Последното е така, с оглед естеството на
извършваната дейност, при която и най-малкото незнание или немарливо изпълнение
водят до създаване на опасност за живота и здравето на хората. Точно предвид
тези обстоятелства била създадена въпросната Наредба, доразвита съобразно
дейността на конкретната фирма и в цитираната горе Инструкция на фирма „И.“
ЕООД - гр.В.. Освен посочените нормативни актове, дейността на подс. С. по
управлението и дейността на автокрана, била обвързана с възможностите на
повдигателното съоръжение посочени в Технически паспорт на крана и Инструкцията
му за експлоатация.
С оглед
конкретни особености, свързани с рехабилитирания железен път, на подсъдимия
били извършени допълнителни обучения, проведени били изпити, за което били
съставени съответните протоколи от изпитните комисии/Протокол № 3 от 17.02.2015
г. и Протокол № 4 от 10.02.2016 г., след което му били издадени и съответните
удостоверения за безопасна работа с крана, за работа по железния път и за ел. безопасност.
При това той е бил съответно обучен, знаел е добре нормативните изисквания
свързани с безопасната работа с управляваното от него повдигателно съоръжение,
аргумент за което са и успешно проведените от специално назначени изпитни
комисии два изпита.
Самата
си дейност подс. С. осъществявал със стар автокран “К.с ДК № *с товароносимост
до 16 тона, произведен през 1982 г., който бил докаран от гр. В. на въпросния
ЖП-участък. Кранът бил управляван само от С., който бил длъжен още преди
започване на работата си с него задълбочено да се запознае в техническите му
параметри и инструкцията за експлоатация на повдигателното средство и при
дейността си с него да ги съблюдава. На него, съгласно действащата нормативна
уредба, били възложени и ежедневните огледи и функционални проверки на машината
преди започване на работата и след приключването й, както и текущото й
обслужване, за което същият следвало да води „Сменен дневник“. За целта той
трябвало до преди всяка работна смяна да придвижи стрелата в двете й крайни
положения, за да може да види дали по стрелоподемното въже по цялата му дължина
няма прокъсвания на връхните метални нишки, след което да го смаже, отново по
цялата му дължина. С. обаче, не изпълнявал това си задължение, при което за
него останали скрити попадащите някъде в областта на ролките междувременно
появили се при интензивната експлоатация на крана прокъсвания на въжето,
аргумент за което е откритото в последствие само частично смазване на това въже
и липсата на всякакви записвания в „Сменния дневник“ от доста дълъг период
назад /последно вписване от 16.11.2015 г./. Периодични проверки за изправността
на съоръжението трябвало да бъдат извършвани на всеки три месеца от специално
определен от работодателя служител - различен от краниста, като за такъв бил
определен - инж. В.Г.А. - ръководител на ремонтно звено и транспорт, и
отговорно лице по БЗУТ свързани с безопасната експлоатация на повдигателните
съоръжения.
С
периодичното техническо обслужване и необходими ремонти по крана била
ангажирана сертифицираната фирма “А.“ ООД - гр. П., като самата дейност била
осъществявана от свид. Н.В.. Този свидетел от името на сертифицираната фирма
започнал абонаментното обслужване и работа с
въпросния кран от месец април 2016 г., като ежемесечно машината била
обследвана за необходимата техническа годност, за което били съставяни
съответните протоколи за техническо обслужване. Последният такъв преглед на
крана бил извършен на 18.07.2016 г., при което отклонения от съответните
параметри не били констатирани, като обаче въпросният кран в летните месеци бил
подложен на много интензивна експлоатация. Понеже дейността на крана била
източник на повишена опасност, след като на 22.01.2014 г. били сезирани, че
крана идва на тяхна територия, с проверки за техническата му годност се заел и Р.
отдел при И. за държавен технически надзор - Южна централна България/РО ИДТН/.
Поради това, че кранът бил много стар и амортизиран, регулярните проверки били
на по-кратък период – на всеки шест месеца. Първата такава проверка била на
18.03.2015 г., при което били дадени препоръки за отстраняване на нередности,
една от които била за смяна на стрелоподемното въже. Със специално закупено и
сертифицирано въже изпълнено от конопена сърцевина и външни снопчета от метални
нишки, от работника по поддръжката на крана към „И.“ ЕООД - гр. В. и с помощна
на всички кранисти във фирмата, била извършена подмяна на въжето, след което на
24.03.2015 г. от свид. И.Н.била извършена проверка за изпълнение на
препоръките. При това било извършено статично натоварване и динамично изпитване
на подмененото въже, като било дадено заключение за неговата годност. За живота
и годността на такова въже нямало нарочно определени времеви критерии, като те
зависили от начина му експлоатация и обслужване. На 19.11.2015 г. бил извършен
технически преглед на повдигателното съоръжение, като при това били
констатирани други неизправности, несъвместими с безопасната експлоатация,
поради което крана бил спрян от дейност. На 21.01.2016 г. бил извършен нов
технически преглед, при което било констатирано, че са изпълнени дадените
препоръки, като били дадени нови такива. При следващият технически преглед на
06.04.2016 г. е дадено заключение за годност на крана до 30.10.2016 г.
Междуврменно
в „Т.В.“АД-гр.В., макар и по различно време, постъпили на работа и двамата
пострадали. Пострадалият Т.Д.М.постъпил във фирмата на 18.03.2016 г. на
длъжност „С.“, а постр. Й.Г.Я. постъпил на 12.04.2016 г. на длъжност „Работник
поддържане на железен път и съоръжения“. По същото време в тази фирма постъпили
и двама други техни съселяни от с. С. обл. П.– свид. Д.И. и свид. С.Т., които
били разбрали за осъществяваната дейност в района. Поради своето познанство
четиримата оформили нещо като бригада и гледали да ходят заедно при работата на
едни и същи обекти. Четиримата, независимо от длъжностите на които били
назначени, определяли изпълняваната от тях работа като на „общи работници“, тъй
като в разрез с връчените им длъжностни характеристики, им били възлагани
най-разнообразни ниско квалифицирани дейности. Именно предвид това им
използване в широк работен диапазон, както и съобразно нуждите на
осъществяваната „рехабилитация на железния път“ в посочения участък, двамата
пострадали освен първоначалния инструктаж при започване на работата им, би
следвало съгласно издадените им удостоверения съобразно чл. 58 от НБЕТНПС с №
52 за пострадалия Т. М. и № 53 за пострадалия Й. Я., да са били допълнително
обучени и инструктирани, и за изпълнение на длъжността „прикачвач“ на товари и
товарозахващащи съоръжения. За извършването на това обучение обаче, не били
издадени по съответния ред: заповед на работодателя за провеждането му, за
назначаването на комисия и за извършването на изпит, а така получената
„допълнителна квалификация“ не намерила отражение в длъжностните им
характеристики, което говори за една формалност при осъществяването на тази
обучителна дейност.
С
осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в „рехабилитирания
участък“, в това число и с провеждането на инструктажи и обучения за квалификация
бил натоварен свид. П.И.П.., който бил назначен на длъжност “К. БЗР“ във фирма
ДЗЗД“А.“ - гр. В.. Същият бил изготвил План за безопасност и здраве за целия
обект, както и водил книгите за предварителен инструктаж. Ежедневните
инструктажи за безопасност по принцип се водили от техническите ръководители на
съответните обекти, като обаче на практика неправомерно се допускало технически
ръководител на един обект, който е от една фирма да инструктира работници,
които са от друга фирма. Нещо повече, това явно се било превърнало с практика,
тъй като т. н. “бригада“ на пострадалите и техните съселяни от С., припознавали
като свой технически ръководител „Г.“ - свид. Г. Д.Б., който бил назначен като
инженер в „И.“ ЕООД-гр. В., докато те били назначени на работа в „Т.В.“ АД - гр.
В., поради което така проведен инструктаж от лице, което не е пряко свързано с
работодателя на инструктираните би следвало да е недопустим.
Така
станало и на 12.08.2016 г., когато сутринта около 08,00 ч. постр. Й. Я., постр.
Т. М. и свид. Д.И. /свид. С.. Т. този ден не бил на работа/, отново били
инструктирани за деня от свид. Г. Б.. Логиката за провеждането на инструктаж от
Б. била, че тримата този ден следвало да работят с крана управляван от подс. С.,
който в действителност бил служител на „И.“
ЕООД - гр. В. и трябвало да има по отношение на тях надзорни функции. След като
се подписали в книгата за инструктаж тримата-Я., М. и И., който трябвало да
играят ролята на „товарачи“/текелажници/, заедно с няколко човека от друга
бригада измежду които и свид. Х.И., инструктиран обаче от друг „технически
ръководител“, тръгнали към обект зад гарата в С., където с крана управляван от С.
започнали да товарят ЖП-релси на един ЖП-вагон. При това тримата нямали никакво
обезопасително оборудване: каски за главите, светлоотразителни жилетки,
специализирани обувки и работни ръкавици, тъй като такива така или иначе въобще
не им били зачислявани. Това била единствената работа, която те трябвало да
свършат за деня, след което щели да бъдат освободени да си ходят. Когато обаче
свършвали това натоварване, по телефона на един от работниците се обадил друг
технически ръководител - свид. Г. Г., който бил служител на „Т.В.“АД - гр. В..
Същият нямал навика да контактува с „местните работни групи“, а само с тези от
гр. В., които били на квартира в гр. С.. След като Г. разговарял с краниста -
подс. С., станало ясно, че кранът с товарачите трябвало да се преместят на друг
обект – в бившите складове на „Т.“, от където трябвало да се натоварят няколко
„пачки“ с бетонови траверси на камион. Повод за обаждането на Г. Г., бил
предварителен разговор, който той имал със свид. А. - организатор транспорт при
„И.“ ЕООД - гр. В., в правомощията на който било да разпореди движението на
отделните транспортни средства. Натоварването на въпросните „пачки“ било
продиктувано, както от сгрешена преди време тяхна доставка от гр. П., така и от
наличието на освободен вече транспорт в района - товарен автомобил “С.“ с
полуремарке, управляван от свид. П. Д.. При така получената нова задача за
натоварването на траверсите, след обедната им почивка, някъде около 14 ч. към
мястото тръгнали пострадалите Й. Я. и Т. М. с колата на Й. Я., а свид. Д. И.
тръгнал за там с едно колело. С автокрана на там тръгнал и подсъдимият, който
след като пристигнал на мястото преценил как ще се извърши натоварването и се
позиционирал. След него на заден ход към „К.“-а се позиционирал и камиона “С.“
управляван от свид. П. Д.. Пристигналите на място товарачи и С. видели там
свид. Г. Г., който им казал какво трябва да се натовари и без да ги инструктира
за новата работа си тръгнал. Използвайки току-що придобитите знания от предната
си работа с товаренето на релсите и упътвани в новата си дейност от подсъдимия,
товарачите се разделили по двама, като свид. И. отишъл да товари заедно със
свид. Х.И., а двамата пострадали - Я. и М. останали при камиона, за да извършат
разтоварването. По това време на мястото бил и свид. А.Ч.- търговски
представител на „Ж.“ООД-гр.В., който наблюдавал натоварването на траверсите,
защото те били техен продукт. Тъй като и друг път наблюдавал действията на
работниците на „Т.В.“, на този свидетел, които имал познания в областта, му
било направило впечатление, че нещата не се правят както трябва-работниците
нямали лични предпазни средства, използвания от тях за товаренето „сапан“/въже
за товара/ бил прокъсан, липсвала координация и организация и т.н. Така било и
този път на 12.08.2016г., когато се наложило крана и камиона да си разменят
първоначално заетите места и едва след това да застанат както трябва.
Работниците пак били без предпазни средства, като при това били покачени върху
платформата на камиона и направлявали товара с голи ръце, а на всичкото отгоре
в района на товаренето имало висящ електрически кабел, което налагало неговото
избягване с допълнителни маневри от страна на краниста. Всичко това било
отчетено в негативен план от този свидетел, който мислено го сравнил с работата
в тяхната фирма, но не се намесил.
В това време С., който бил единственият правоспособен
в товаро-разтоварната дейност, имал значителен опит в нея, а и по нормативни
изисквания трябвало да осъществява надзор над останалите при осъществяването й,
се захванал да извършва товаренето. След като се качил в кабината на крана той
завъртял „стрелата“ му на ляво към купчината траверси, където били свид. И. и
свид. И.. Те закачили с метална „грайфер-щипка“ две пачки траверси от по 7 бр.
траверси - общо 14 бр. траверси, които подсъдимият с крана повдигнал и ги
прекарал над камиона, след което ги спуснал към платформата му. В това
време двамата пострадали - Й. Я. и Т. М.
неправомерно се намирали върху платформата на ремаркето, от която поради
значителната му височина и ограничени габарити нямало възможност при нужда
безопасно да се отдалечат от товара. При това положение С., като управляващ
крана не следвало да допуска това, а
трябвало спре разтоварването, за да може те безопасно да се отдалечат. Въпреки
това обаче, разтоварването продължило, като допълнително нарушение било, че при
приближаването на товара пострадалите го посрещали от двете му страни и го
направлявали към мястото, където той трябвало да бъде поставен, но вместо както
трябва да става това – от далече с пръти с куки или с въжета - с голи ръце.
Преди товара да бъде поставен на платформата, двамата пострадали, които били
върху нея, подлагали под все още висящия товар дървени греди /трупчета/, върху
които той да стъпи. Това също не трябвало да бъде допускано от подсъдимия,
който следвало да допусне хора на платформата на ремаркето, едва след като
товарът бил вече позициониран върху нея единствено с цел да бъде откачена
„грайфер-щипката“. С първото натоварване, на платформата на полуремаркето били
поставени в по-задната му и по-близка до крана част 14 траверса на две нива,
като в най-задната част на камиона останало място за още една пачка. С второто
товарене били прехвърлени още 9 траверса, понеже горния ред не бил пълен, които
били поставени в най-задната част на камиона. При това обаче, шофьорът му – П. Д.
казал, че кабината на камина се повдига, поради което тежестта трябва да бъде
преместена по-напред. Така при третото прехвърляне били стоварени във възможно
най-предно за крана положение още два реда траверси - 14 бр., които не били
особено добре центровани и под тях на пода дървени греди не били поставени.
Това се наложило, тъй като за да се постави там товара, „стрелата“ на крана
трябвало да се наклони силно напред, при което машината очевидно се затруднила,
задействан бил „ОГП-прекъсвача“ за претоварване и крана дори видимо повдигнал
предницата си. Това било забелязано от свид. А.Ч., който както и това, че на
крана са спуснати само задните стабилизатори го отчел като нередно, поради
което решил да снима с мобилния си телефон. За да избегнат нови затруднения,
шофьорите на двете МПС се наложило да ги преместят едно към друго, с което да
скъсят разстоянието, на което трябвало да се премести вече положения в камиона
трети товар. След това ново позициониране С. повдигнал леко на около 20-30 см.
ненаместения товар и за да осигури поставянето му в по-предно положение,
наклонил още „стрелата“ на крана. В това време двамата пострадали, отново
неправилно се намирали върху платформата на камиона, като били наведени от
двете страни на товара, за да могат, когато той дойде достатъчно напред, да
поставят под него дървените трупи и след полагането му върху пода да откачат
щипката. В следствие на силно намаления ъгъл, под който С. бил спуснал
„стрелата“ на крана и поради значителния окачен товар, върху стрелоподемното
въже била упражнена голяма сила, която то в това положение не могло да понесе,
тъй като тя надвишавала допустимото натоварване съгласно тоВ.та диаграма на
Инструкцията за експлоатация на автомобилен кран К*над два пъти. Съгласно
същата при стрела от 10 м. и обсег на куката 10 м. - товароносимостта била до
2000 кг., и при стрела от 14 м. и обсег на куката 10 м. - товаронимостта била
2000 кг. В случая С. се е опитал да повдигне маса от 4340 – 4480 кг., в
следствие на което стрелоподемното въже било натоварено под ъгъл спрямо товара,
при кука в максимален обсег, стрелата се е намирала под най-малък ъгъл спрямо
терена и то се скъсало. Допълнителна роля в този процес изиграло и
предварителното закъсване на различни части от това въже, което би трябвало да
бъде забелязано и отчетено при ежедневните проверки, които краниста би следвало
да извършва, но не извършвал, а резултатите да описва “Сменен дневник“, което
той не правил.
Последните
моменти преди скъсването на въжето и самото му късане били заснети на
видеозапис, направен с мобилния телефон на свид. А.Ч., като при разпита му като
свидетел той предал на разследващия орган изготвен от него върху СД презапис на
случилото се.
При
скъсването на стрелоподемното въже
„стрелата“ на крана останала без нещо, което да я държи и под собствената си
тежест и тази на товара, който все още бил закачен за нея, паднала върху траверсите
на платформата на камиона. При движението си надолу „стрелата“, която била от
здрава и тежка метална конструкция, преди това ударила намиращите се върху
платформата на ремаркето от двата края на товара пострадали Я. и М.. Й. Я.,
който бил по-близо до кабината на камиона бил по-засегнат, а Т. М., който бил
зад товара - по-малко. В следствие на получените наранявания по тялото и
главата, постр. Й. Я. започнал обилно да кърви, като паднал в безсъзнание върху
платформата на ремаркето, а кръвта му започнала да се стича на това място.
Постр. Т. М. бил ударен от падналата стрела в главата и в лявото рамо, като от
това паднал на земята. Изпитвал силни болки в цялата лява част на тялото и в
десния си крак, който бил извит под неестествен ъгъл, а от нараняването в
главата очите му били пълни с кръв, но въпреки това не загубил съзнание.
Случилото
се с падналата „стрела“ било видяно от намиращите се в близост хора. При това
подс.С. веднага слязъл от крана и отишъл към платформата на камиона, за да види
как са двамата „текелажници“ /пострадалите/, но като видял, че бил скъсан и ел.
кабела, който се опитвал да избегне при натоварването, веднага тръгнал да каже
да го изключат, за да се избегне токов удар. След като се върнал при камиона
подсъдимият забелязал, че постр. Й. Я. е безжизнен и в безсъзнание, с много
кръв около мястото, където бил паднал, а постр. Т .М. бил в съзнание и дори се
опитвал да говори. А от мястото където се намирал свид. Д. И. виждал
предприетото от двамата си приятели /пострадалите/ наместване на товара. При
това забелязал, че товара е съвсем ниско над платформата, като двамата били
застанали от двата му края и с ръце го направлявали, като се били навели на
долу и се намирали точно под стрелата. В един момент този свидетел чул силен
шум и трясък, като „К.“-а се разтресъл и „стрелата“ паднала в ремаркето върху
бетоновите траверси там, като при това ударила двамата му приятели по главите и
телата. В следствие на това те започнали да кървят и паднали на пода на
ремаркето. По това време И. бил сам, тъй като работещия до тогава с него свид. Х.И.
бил отишъл по нужда. Стигайки до ремаркето на камиона И. се опитал да се обади
на телефон “112“, но не могъл да се свърже. В последствие разбрал, че някой
друг се е обадил, като след пристигане на първата линейка помогнал с
натоварването на по-тежко ранения Й. Я. и се качил с него да го придружи до
болницата. По-леко пострадалия Т. М., с когото дори разговарял останал да чака
друга линейка. В последствие видял, че и този пострадал бил докаран в същата
болница.
От
мястото където се намирал и правил видеозапис с телефона си свид. А.Ч.не видял
какво точно се е случило в платформата на камиона, но разбрал, че се е скъсало
въжето на стрелата на крана. В следствие на опита си същият заключил, че явно
инцидента е значителен и за това спрял да снима и се обадил на телефон „112“.
След това предположил, че двамата работници, които преди това бил видял на
платформата са затиснати от стрелата и товара, за това веднага се обадил да
дойде втори кран, който да ги освободи. Отивайки на място обаче видял, че няма
такава нужда, при което лично възприел състоянието и на двамата пострадали.
В
следствие на получената информация от телефон „112“, към местопроизшествието
тръгнал и полицейски екип в състав – св. А.К.и колегата й К.Ш.- служители на РУ
на МВР-С.. Пристигайки в двора на бившето “Т.“ свид. К. възприела натоварването
и потеглянето с линейката на постр. Й. Я.. и свид. Д. И.. След това тя
установила марките и регистрационните номера на крана и камиона, както и
самоличността на техните водачи. Видяла още и положението на товара в камиона и
намиращия се още там друг пострадал – Т. М., както и междувременно пристигналия
на мястото свид. П.П.– отговорник по
„охрана на труда“. В следствие на съобщеното от свид. А. К. в РУ на МВР-С., на
място била изпратена СОГ, която започнала да извършва оглед на МП с фиксиране в
протокол на всички относими към разследваното престъпление размери. При това
най-важното в случая е измереното разстояние от центъра на кръга на крана до
центъра на последно премествания товар, което е 12 метра.
На
място пристигнали и представителите на Дирекция “И. по труда“ в лицето на свид.
Н. Б. и на „И. по държавен технически надзор-П. в лицето на свид. И.Н., които
след запознаване със ситуацията започнали да извършват проверки в рамките на
своята компетентност. В резултат на проверката свид. Б. констатирал множество
груби нарушения на правилата за безопасност на труда, който били от
най-различно естество, като били обективирани по-късно в изпратената по делото
документация. При това били съставени три АУАН, като по два от тях била
издадени НП за налагането на имуществени санкции спрямо фирмите-работодатели -
„И.“ ЕООД - гр. В. и „Т.В.“ АД - гр. В., които наказания са влезли в сила.
В
резултат на проверката на свид. И.Н.също били констатирани допуснати груби
нарушения на правилата, обективирани в Акт за разследване на злополука със
съоръжение с повишена опасност, предаден по-късно по искане на разследващия за
прилагане по делото.
Разследване
на трудовата злополуката съобразно компетенциите им било извършено и от НОИ,
като резултатите от него са също приложени по делото.
Междувременно
двамата пострадали били откарани в МБАЛ“Св. Г.“ ЕАД - гр. П., където били
настанени на лечение. Пострадалият Й. Я., който бил приет в състояние на кома
претърпял там няколко медицински интервенции, като въпреки това на 18.08.2016 г.
в 13,30 ч. починал. Пострадалият Т. М., който бил в по-леко състояние, но също
имал множество наранявания по главата и тялото, както и счупвания на кости от
тялото и крайниците също останал в болница продължително време, след което бил
изписан и продължил извънболничното възстановяване на здравето.
Съобразно
нуждите на разследването на 02.02.2017г. на мястото на злополуката е бил
извършен оглед на стрелоподемно въже тип „6х19“ със стоманени външни нишки и
конопена сърцевина, намиращо се на открито на автокран „К.“ К*.. При огледа
били свалени двете части на скъсаното въже, като същите били огледани и описани
за наличните по тях прокъсвания на част от металните нишки, в областите на
скъсаната част и на други места. След това, за целите на бъдещата техническа
експертиза, от това въже били отрязани части в двете посоки на скъсване на
въжето.
От
заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза № 158/2016 г.
се установяват причинените на постр. Я. травматични увреди, а именно: тежка мозъчно-черепна травма с
отворено проникващо многофрагментно счупване на черепа, вътречерепен
кръвоизлив, контузия на мозъка и на мозъчния ствол, оток на мозъка, счупване на
основата на черепа, счупване на две ребра вляво, излив на кръв и въздух в
лявата гръдна половина, счупване на лявата лопатка, контузия на белия дроб.
Кома. Описаните увреждания са в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет
и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по
делото. Причинено е било постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота по смисъла на чл. 128 от НК.
Според
заключението по извършената по делото съдебномедицинска експертиза №157/2016 г.
на постр. М. са били причинени: контузия на главата с оток, кръвонасядане и
разкъсноконтузна рана, многофрагментно отворено счупване на телата на двете
кости на дясната подбедрица, счупване на израстъка на лявата лопатка в областта
на раменната става, счупване на тялото на 4-ти поясен прешлен. Описаните
увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по
време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по делото.
Счупването на костите на подбедрицата причинява трайно
затрудняване движенията на долен десен крайник за около 5-6 месеца. Счупването
на тялото на поясния прешлен причинява трайно затрудняване движенията на
снагата за около 10-11 месеца. Счупването на ставния израстък на лопатката
причинява трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5-2
месеца, тъй като лопатката е част от раменния пояс, свързан с горния крайник.
Останалите увреждания причиняват разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК.
От заключението на извършената по
делото съдебномедицинска
експертиза на труп № 191/2016г. се установява, че на
пострадалия Й.Г.Я. са били причинени: тежка черепно-мозъчна травма, представяща се с
кръвонасядане и разкъсване на меките черепни покривки, счупване на кости на
черепната основа и свод, кръвоизливи под костите на черепа и твърдата мозъчна
обвивка, кръвоизлив под твърдата и над меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, наличие на въздух в черепната кухина, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, наличие на кръв в синусите, контузии на мозъка с некроза
и кръвоизливи по мозъчното вещество, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване;
гръдна травма, представяща се с контузия на белите дробове, счупване на 3-то,
4-то и 5-то ребра вляво, кръвонасядане на гръдната стена вляво, гноевиден излив
в двете гръдни половини, наличие на въздух в лява гръдна кухина, дискретно
разкъсване на левия бял дроб; коремна травма, представяща се с кръвонасядане на
опарака на тънките черва и на капсулата на десния бъбрек, излив на гноевидна
колекция в перитонеалната кухина; счупване на лява лопатка; кръвонасядане на
тъканите на гърба; кръвонасядания по трупа, както и охлузвания по трупа;
състояние след оперативно отваряне на главата; състояние след извършен дренаж
на лявата гръдна кухина; хипертрофия на сърцето.
Основната
причина за смъртта на Й.Г.Я. е тежката черепно-мозъчна травма, представяща се с
кръвонасядане и разкъсване на меките черепни покривки, счупване на кости на
черепната основа и свод, кръвоизливи под костите на черепа и твърдата мозъчна
обвивка, кръвоизлив под твърдата и над меките мозъчни обвивки, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, наличие на въздух в черепната кухина, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, наличие на кръв в синусите, контузии на мозъка с некроза
и кръвоизливи по мозъчното вещество, оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване.
Съпътстващото тежката черепно- мозъчна травма коматозно състояние, е наложило
извършването на животоспасяваща изкуствена белодробна вентилация. В резултат и
на залежаването, което е обичайно наблюдавано при пациенти с такъв вид травми,
се е развило обичайно за тези травми усложнение, а именно системно възпаление в
организма, израз на което е видното гноевидното възпаление на белите дробове, с
гноевиден излив в двете гръдни кухини, както и в перитонеалната кухина. В
резултат на това системно възпаление на органите в организма е настъпила остра
сърдечносъдова, дихателна, както и полиорганна недостатъчност, която е довела
непосредствено до смъртта на пострадалия.
Установените
травматични увреждания по трупа /изключвайки медицинските интервенции/, са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се
съобщава в предварителните сведения на експертизата. Налице е
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания, причинени
на пострадалия, и настъпилата смърт на същия. Преценено по послесмъртните
изменения, трупът отговаря на смърт от около 2-3- то денонощие.
Видно
заключението по изготвената от Институт по металознание, съоръжения и
технологии към БАН Техническа експертиза № 577 от 06.06.2017г., при извършен
металографски, фрактографски и корозионен анализ на разрушеното въже от крана,
поради износване /претриване/ е понижена неговата товароподемност и при
последващата му експлоатация е настъпило разрушаването му. По разрушените
повърхности не са регистрирани данни за умора на материала. Няма данни за
ударно натоварване, предизвикало разрушаването. По въжето се наблюдава
повсеместно износване /претриване/, освен в разрушения участък има много
скъсани и пречупени нишки, и в неразрушените зони на въжето.
А от
заключението на изготвената по делото Техническа експертиза се установява, че
причината за падането на стрелата на автокран „К.” с peг. № **с кранова уредба К*.А
16 т. е скъсване на стрелоподемното въже, което е било недопустимо износено и
претоварено над 2 пъти от допустимото. Последният
преглед на крана преди инцидента от „А.” ООД е извършен на 18.07.2016 г., за
което е съставен протокол за техническо обслужване на крана и не е установено
недопустимо нарушаване на целостта на стрелоподемното въже. Нарушаване на
целостта на въжето и частично разкъсване на нишки е настъпило в периода от
18.07.2016 г. до 12.08.2016 г., което е
намалило товароносимостта на стрелоподемното въже. Имало е възможност да се
установи недопустимото износване и разкъсване на нишки на стрелоподемното въже
преди инцидента ако е извършвана редовно, ежедневно функционална проверка и
оглед на повдигателното съоръжение, което се описва в сменния дневник краниста.
Кранистът е следвало ежедневно преди започване на работа да извършва
функционални проверки и оглед на повдигателното съоръжение, като резултатите от
тези ежедневни проверки е трябвало да се описват в сменния дневник на краниста.
Лицето, управлявало повдигателното съоръжение не е извършвало тези функционални
проверки и огледи. По време на инцидента, кранистът е повдигал товар от 14
бетонови траверси с общо тегло около 4340 -
Вещите
лица установяват още, че постр. Т. М. е назначен на длъжност „С.” в „Т.В.” АД с
трудов договор № 21/18.03.2016г. Приложена е длъжностна характеристика на
„Работник поддържане на железен път и съоръжения“ с подпис и без дата и имената
на лицето, което се е запознало с тази длъжностна характеристика (т. I стр. 96,
97, 98). На стр. 99 том I е приложена справка от НАП за прието уведомление по
чл. 62 ал. (5) от КТ за сключен трудов договор с Т. М. на длъжност „С.” от
11.03.2016г. В тези три документа фигурират три различни длъжности. На стр. 100
том I е приложена служебна бележка № 251/21.03 за проведен начален инструктаж
на Т. М., която не е в съответствие с приложение № 2 към чл. 12 от Наредба №
РД-07- 1 16.12.2009г., няма година към датата, няма имена, длъжност и подпис на
инструктирания, няма име и фамилия на извършилия начален инструктаж. Т. М. няма
длъжностни задължения да работи като прикачван на товари при извършване на
товаро-разтоварни дейности.
Постр. Й.
Я. е бил назначен на работа в „Т.В.” АД с трудов договор № 36/12.04.2016г. на
длъжност „Работник поддържане на железен път и съоръжения”, започване на работа
на 13.04.2016г. На стр. 105 и 106 от том I е приложена длъжностна
характеристика без дата на утвърждаване и влизане в сила от Работодателя, няма
дата и имената на лицето, получило тази длъжностна характеристика. На стр. 108
е приложена служебна бележка за направен начален инструктаж на Й. Я., която не е в
съответствие с приложение № 2 към чл. 12 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.,
няма имена и длъжност на извършилия
инструктажа, няма имена и длъжност на инструктирания. Приложената служебна
бележка е с дата 12.04.2016г., когато все още Й. Я. не е започнал работа в
нарушение на чл. 12 ал. (2) от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. В
длъжностните задължения няма изисквания да работи като прикачвач на товари при
извършване на товаро-разтоварни работи.
Има
приложени удостоверения за двамата, че са преминали обучение за прикачвачи на
товари, но не е приложена заповед на работодателя за такова обучение, няма
протокол от комисия, провела обучението и изпит за придобиване на
правоспособност. Няма данни за извършен инструктаж на работното място на
двамата с продължителност, в съответствие с приложение № 3 към чл. 11 ал. (3)
от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Няма данни да им е проведено обучение
съгласно изискванията на чл. 13 ал. (2) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., и
няма данни да им е извършен периодичен инструктаж.
Кранистът
А.С. е притежавал необходимата квалификация да управлява автокран „К.” с
товароносимост до 16 т. В длъжностната му характеристика не са вменени
задължения за ежедневни огледи и функционални проверки на крана.
Работодателят
„Т.В.” АД е допуснал до работа със съоръжения с повишена опасност лицата Й. Я.,
Т. М. и Д.И. без да са надлежно обучени и инструктирани, без необходимите лични
предпазни средства. Няма разработена и утвърдена от работодателя инструкция за
безопасност на труда при извършване на товаро-разтоварни работи с повдигателно
съоръжение.
На стр.
172, 173, 174, 175 от том II са приложени копия от книга за инструктаж.
Съгласно приложение № 1 към чл. 11 ал. (5) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г.
това е книга за периодичен, извънреден и инструктаж на работното място, но в
нея има записи за извършен „първоначален” инструктаж. Такъв инструктаж не
съществува. Съгласно чл. 10 ал. (3) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. ,
инструктажите по безопасност и здраве са:
1. начален, 2.
на работното място, 3. Периодичен, 4. Ежедневен,
5. извънреден. Заповед № 5/16.02.2015г. (стр. 120 от том II) не е определена
продължителността на инструктажа на работното място. Работодателят не е
определил длъжностите, работещите на които подлежат на обучение в съответствие
с чл. 13 ал. (2) от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г.
Работодателят
„Т.В.” АД не е изпълнил своите задължения за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, с което е нарушил чл. 275 ал. (1) от КТ, чл. 14
ал. (1) от ЗЗБУТ и чл. 16 т. 1 б. „б” от Наредба № 2/22.03.2004 г. Не е
предоставил на работещите необходимите лични предпазни средства, с което е нарушил чл. 284 ал. (1) от КТ, чл.
246 ал. (1) от Наредба № 7/23.09.1997г., чл. 16 т. 1 б. „д” от Наредба №
2/22.03.2004г. и чл. 4 ал. (1) т. 4 от Наредба № 12/30.12.2005г. Допуснал е да
извършват товаро-разтоварни работи лица, които не са надлежно обучени и
инструктирани в нарушение на чл. 16 ал. (1) т. 7 от ЗЗБУТ, чл. 16 т. 1 б. „е”
от Наредба № 2/22.03.2004г. и чл. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. Не е
осигурил разработването на инструкция за безопасност на труда при извършване на
товаро-разтоварни работи с повдигателни съоръжения. Й. Я. и Т. М. са се
намирали в ремаркето, където са товарени от крана бетоновите траверси в
нарушение на изискванията на НБЕТНПС чл. 59 ал. (2) и на чл. 33 от ЗЗБУТ.
Работодателят
„И.” ЕООД, ползвател на крана, не е осигурил извършване на ефективен контрол за
спазване изискванията на -ЗЕТНПС - чл. 55 т. 3, т. 4, т. 5, чл. 56 ал. (1) т. 2
б. „и”, т. 5, чл. 61, чл. 63, чл. 70, чл. 75 т. 3, т. 4 и т. 20. На двамата
пострадали при инцидента на 12.08.2016г. не са били предоставени други лични
предпазни средства освен ръкавици, като не са спазени изискванията на Наредба №
3 от 19.04.2001г. Съобразно дейността, която са извършвали и условията на
работата на двамата е трябвало да бъдат предоставени следните лични предпазни
средства: защитна каска за главата,
удароустойчива; защитни обувки с
устойчиви на пробождане ходила; светлоотразителни
жилетки; предпазни ръкавици за ръцете.
На
12.08.2016 г. преди започване на работа на Д.И., Й. Я. и Т. М., назначени на
работа в „Т.В.” АД е проведен ежедневен инструктаж от техническия ръководител Г.
Б. на трудов договор в „И.” ЕООД, което е недопустимо. Видовете инструктажи в
предприятието се извършват от длъжностни лица от фирмата, определени от
Работодателя. Извършването на инструктажите се документира в съответните книги
за инструктаж, които са прономеровани, прошнуровани и е написано името на
предприятието, а на тези за ежедневен инструктаж се записва и наименованието на
строителния обект.
След
обяд около 14 часа на 12.08.2016 г. тримата се преместват на друго работно
място, за извършване на друга дейност – прикачвачи на товари при натоварване на
бетонови траверси по нареждане на техническия ръководител Г. А. Г. на трудов
договор в „Т.В.” АД. Съгласно чл. 16 ал. (1) т. 3 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г. и в съответствие със Заповед № 5/16.02.2015г. (стр.
120-124 от том II) на Д.И., Й. Я. и Т. М. е трябвало при промяна на работното
място, на организацията на работа и на технологичния процес да им се направи
извънреден инструктаж от прекия технически ръководител. На стр. 80 от том I е
приложен трудов договор на П.И.П.за работа в ДЗЗД „А.” като „К. по Безопасност
и здраве”. В трудовия му договор и приложената длъжностна характеристика (стр.
82 том I) без дата и име, никъде не е записано, че ще извършва някакви
инструктажи и то на лица на трудов договор в други предприятия. Случаят е
парадокс, защото П. И. на трудов договор към Строителя не може да бъде „К. по
безопасност и здраве за етапа на строителството” по следните причини:
1. К.ът по безопасност и здраве за етапа на
строителството:
- се определя на Възложителя на
строително-инвестиционния проект (в случая НКЖИ) съгласно чл. 5 ал. (1) от
Наредба № 2/22.03.2004г.;
- от
името на Възложителя контролира спазване на плана по безопасност и здраве към
проекта и на общите изисквания за осигуряване безопасност на труда;
-
контролира строителите на обекта за спазване КТ, ЗЗБУТ и осигуряването на ЛПС
на работещите на обекта (при това положение ако е от състава на някой от
строителите има конфликт на интереси);
- възнаграждението
му се заплаща от Възложителя;
- няма
нормативно изискване Строителят да има в състава си на трудов договор
правоспособен „К.ът по безопасност и здраве в строителството”. Съгласно чл. 24
от ЗЗБУТ Работодателят трябва да определи т.н. длъжностно лице по безопасност и
здраве при работа (длъжностно лице по БЗР);
- трябва
да има техническа компетентност в областта на проектирането т. е. да е
правоспособен проектант, да е правоспособно лице с квалификация и професионален
опит в строителството и безопасното изпълнение на СМР, доказани съответно с
диплома, лицензи, удостоверения и др. за изпълнение задълженията по чл. 11 от
Наредба № 2/22.03.2004г. (чл. 5 ал. (2) от Наредбата).
Всички
тези пропуски и нарушения са били
констатирани и при проверките от И. по труда, от НОИ и от ДАМТН, което
свидетелства за ниско ниво на вътрешнофирмена организация за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в „И.” ЕООД гр. В. и „Т.В.” АД и са
допринесли да се случи трудовата злополука. Автокран „К.” представлява
съоръжение с повишена опасност по смисъла на Закона за техническите изисквания
към продуктите, а в Наредбата за условията и реда за издаване на лицензни на
лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и
за реда за водене на регистър на съоръжения с повишена опасност и за реда за
водене на регистър на съоръженията, в приложение № 1 има подробен списък на
съоръженията с повишена опасност, които подлежат на технически надзор. Експлоатацията на СПО представлява дейност с
повишена опасност.
Видно
от заключението по изготвената по делото Допълнителна съдебно-техническа експертиза
се установява, че техническият ръководител на обекта съгласно чл. 26 от Наредба
№ 2/22.03.2004г., изпълнява и контролира спазването на изискванията за
здравословни и безопасни условия на труд, провежда инструктаж по здравословни и
безопасни условия на труд на ръководените от него работници. Съгласно чл. 24 от
същата наредба, техническият ръководител отстранява работещите, които не
използват осигурените им лични и
предпазни средства или са в нетрезво състояние. Съобразно дейността,
която са извършвали пострадалите Й. Я. и Т. М., във връзка с изискванията на
Наредба № 3/19.04.2001 г. е трябвало работодателят да им предостави следните
лични предпазни средства: защитна каска за главата удароустойчива; защитни
обувки с устойчиви на пробождане ходила; светлоотразителни жилетки; предпазни
ръкавици за ръцете. Такива лични предпазни средства обаче, не са им били
предоставени съгласно дадените свидетелски показания.
Видно
от заключението на изготвената по делото Допълнителна съдебномедицинска експертиза
№ 386/2018г. се установява, че съобразно дадената вече по делото СМЕ на труп №
191/2016г. се касае за множествена травма причинена на пострадалия Й. Я.,
най-тежко представена в областта на главата. Установената тежка черепно-мозъчна
травма по своя характер е високо енергийна, като са налице множество
травматични увреждания по черепа и по мозъчните структури. Ползването на
защитно облекло, и по-конкретно каска, би намалило до определена степен
травматичните увреждания в областта на главата, но този вид предпазно облекло
не е в състояние да защити напълно главата от тях. Тя би могла да намали
локалните увреждания на мястото на директния удар, но дори самата тя има
определен предел на устойчивост и степен на защита. Касае се за множествена травма,
която е причинена с голяма кинетична енергия, която не би могла да бъде
избегната от наличието на такъв тип предпазно средство. По време на инцидента
пострадалият не е бил с поставена такава каска, поради което характера и
естеството на травмите, които биха се получили при наличието на такава, са само
от хипотетично естество. Наличието на предпазна каска, не би прекъснало
причинно-следствената връзка с последвалата смърт.
Според
заключението на изготвената по делото Допълнителна комплексна инженеро-техническа
и техническа по безопасност на труда експертиза се установява, че кранът се е
намирал в режим на претоварване. Кранистът е предприел действия за извеждане на
крана от режим на претоварване, като е повдигнал товара на
Автокрановете
са съоръжения с повишена опасност, които подлежат на държавен технически
надзор. На 12.08.2016 г. представители на ИДТН Р. отдел - гр. П. са извършили
проверка във връзка със станалата злополука с въпросния автокран „К.” на място
на разтоварището на гара С.. А.С. е на трудов договор към „И.” ЕООД. П.П.е на
трудов договор в ДЗЗД „А.” и няма как да извършва инструктаж на лица на трудов
договор в други предприятия. П.П.е назначен на длъжност „К. БЗР” (каквато
длъжност съществува в Националната класификация на професиите и длъжностите
ПСПД-2011). В приложената по делото длъжностна характеристика никъде не е
записано, че ще извършва някакви инструктажи на лица на трудови договори в
други предприятия.
А Т. М.
и Й. Я. са на трудови договори в „Т.В.” АД. Сутринта на 12.08.2016 г. ежедневен
инструктаж им е направен от Г. Б., което е недопустимо, защото е на трудов
договор към „И.” ЕООД. Преди обяд на 12.08.2016г. А.С., Т. М. и Й. Я. са
извършвали натоварване на жп релси с автокрана на вагони. Следобед са насочени от Г. Г. да отидат на
разтоварището на гара С. и да натоварят един товарен автомобил с бетонови
траверси. Съгласно чл. 16 ал. (1) т.З от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. на Д.И.,
Й. Я. и Т. М. е трябвало при промяна на работното място, на организацията на
работа и на технологичния процес да им се направи извънреден инструктаж от
прекия им ръководител. Видовете инструктаж в едно предприятие се извършват от
длъжностни лица от фирмата, определени със Заповед на работодателя, сутринта на
12.08.2016г. на Д.И., Й. Я. и Т. М. реален инструктаж не е извършван, а само са
се подписали в книгата за инструктаж.
Както е посочил и първият
съд, от доказателствените материали, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на
деянието, предмет на доказване в настоящото наказателно производство, времето,
мястото и начина на извършването му. Така описаната фактическа обстановка е
била приета въз основа на показанията на свидетелите Г. З. Г., К. И. А., М.С.Б.,
И. А.П., Д.С.Б. и Й. С. А., които са били подложени на задълбочен анализ, който
настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря, тъй като се
солидаризира с него. С основание първият съд се е ползвал и от експертното
знание на вещите лица, изготвили назначените в досъдебното производство
съдебно-медицински, и автотехническа експертиза. Правилно и в съответствие с
останалата доказателства окръжният съд е възприел показанията на
свидетелите-очевидци на деянието като релевантни за описаната обстановката, при
която възникнало пътното транспортно произшествие, като неговият механизъм се
установява от изготвената по делото автотехническа експертиза, съобразена с
данните от извършения оглед на местопроизшествие.
Първият съд е имал пълно основание да възприеме описаната
фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, за безспорно и категорично
установена от самопризнанието на подсъдимия, направено за целите на съкратеното
съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2 на чл. 371 от НПК, тъй
като кореспондира с доказателствата, събрани в рамките на досъдебната фаза на
процеса, изведени от изрично посочени от първия съд надеждни доказателствени
източници, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи по отношение на фактите и
обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието. Преценката на
гласните доказателствени средства и експертната позиция на вещите лица,
изготвили експертизите по делото, както и доказателствената стойност на
приложените по делото писмени и веществени доказателства въз основа на които са
изградени констатациите на експертите, налагат извод, че изнесената в
обвинителния акт фактическа обстановка е обоснована, като самопризнанието на
подсъдимия е подкрепено от доказателствените средства.
По приложението на материалния закон:
Правилно и законосъобразно въз основа
на така посочената по-горе фактическа обстановка, първият съд
е, приел, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъпленията по чл. 123 ал. 1 от НК и по чл. 134 ал. 1 от НК, като
доводите на инстанцията се споделят изцяло и няма да бъдат преповтаряни. Присъдата
на първата инстанция е била обжалвана само от частните обвинители В.Я., Е.С., К.С.
и Е.Я. по отношение на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК и следва да обсъдят
доводите в тази връзка. Съгласно произнасянето на Върховния касационен съд в ТР
№ 5 от 21.05.2018 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСНК – т. 4 „Когато с присъдата
или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния и съдебният акт е
обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците и/или
част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички
подсъдими влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато
този акт е окончателен, а ако подлежи на обжалване – с постановяване на
решението на касационната инстанция.“ Тъй като с подадената жалба се атакува
единствено обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК, в светлината на споменатото
тълкувателно решение настоящата инстанция намира, че неатакуваната част на
решението – относно деянието по чл. 134, ал. 1 НК на подсъдимия има
самостоятелно значение и не зависи от частта на съдебния акт досежно деянието
по чл. 123, ал. 1 НК.
Правилно е посочено, че на 12.08.2016 г. на разтоварището на гара С. в гр.С., при извършени
товаро-разтоварни работи, при управление на повдигателно съоръжение - автокран
„К.“с peг. № **с
товароносимост до 16 тона, като кранист на трудов договор с „И.“ ЕООД - гр.В.,
притежаващ необходимата квалификация за управление на горното съоръжение,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност и в нарушение на разпоредбите на: чл.54 ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения /обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила
от 18.10.2010г.: »Ползвателят и лицата, които управляват повдигателните
съоръжения, трябва да спазват изискванията на инструкцията за експлоатация»;
чл.63 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения /обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила от18.10.2010г.:
“Лицата, които управляват повдигателни съоръжения по чл. 2 ал.1 т.1 - 4 и 7 са
длъжни преди започване на работа да извършват оглед и функционални проверки на
повдигателните съоръжения и ежедневно да записват резултатите от огледите и
проверките в сменен дневник.“; чл.75 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения /обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила от 18.10.2010г.: «Ползвателят на повдигателните съоръжения по
чл. 2 ал.1 т.1 - 4 и лицата, които ги управляват, не трябва да допускат:
т.2. присъствието на хора, включително на прикачвачите, в близост до
товари, които се повдигат или спускат близо до стени, колони, складирани
материали, вагони, машини и др.;
т.4 повдигане и спускане на товари върху платформи на превозни средства
в присъствието на хора върху платформата; прикачвачи могат да се намират върху
платформите, когато товаро-разтоварните работи се извършват посредством кран с
кука, от кабината на който има добра видимост на пода на платформата и има
възможност прикачвачът да се отдалечи на безопасно разстояние от повдигнатия
товар;
т.8
използването на повдигателните съоръжения при условия и по начин, различни от
определените в инструкцията за експлоатация”; чл.77 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия
надзор на повдигателни съоръжения /обн.ДВ бр.73/17.09.2010г. в сила
от18.10.2010г.: « Лицата, които управляват повдигателните съоръжения по чл.2
ал.1 т.1 - 4 са длъжни:
т.9 да не допускат прикачвачите да теглят или дърпат товара по време на
повдигането или преместването му; за направляване на дългомерни или обемисти
товари прикачвачите да използват прътове с куки или въжета;
е
претоварил крановата уредба над два пъти от допустимото/ с общо тегло на товара
4340-4480 кг/ при максимално допустимо за повдигане тегло на товара до
Престъплението е по непредпазливост. С.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но съобразно
посочените по-горе нормативни разпоредби е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
и предотврати.
Въззивният съд намира, че изводът
на окръжния съд за виновността на подс. С. по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл.123 ал.1 от НК е правилен и законосъобразен.
Подс. С. е годен субект на престъпление по
чл.123 ал.1 от НК и осъществяваната от него дейност е правно регламентирана и
представлява източник на повишена опасност. Видно от т. 2 на относимото към приложението
на разпоредбата на чл. 123 от НК Постановление № 2 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г.: „Субекти на
престъпленията по чл. 123 и 134 НК, свързани с нарушаване на правила и норми за
охрана на безопасността на труда, могат да бъдат не само преките изпълнители на
правно регламентирано занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни
задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на тази
дейност“.
И пред настоящия съд, в хода на
съдебните прения, С. релевира лоша
организация от страна на ръководството на дружествата по отношение на
инструктажи, техническо обслужване и относно предпазните средства, както и за некоректно
отношение към работниците. Данните по делото действително сочат на допуснати
нарушения и от страна на ръководството на ангажираните в проекта дружества, за
които са били наказани по административен ред с имуществени санкции.
Като пряк изпълнител на право регламентирано
занятие, обаче, подсъдимият е осъществявал правно регламентираната дейност,
представляваща източник на повишена опасност по смисъла на т. 8 и т. 9 от ППВС
№ 6/69 г., поради което е годен субект на престъплението на самостоятелно
основание при все задължения към безопасността и основните параметри на
производствения процес да имат и организаторите на трудовия процес в
дружествата, в които се използва работното оборудване, при което и най-малкото немарливото
изпълнение на правно регламентираната дейност може да създаде опасност за
живота или за здравето на други лица, което прави дейността източник на
повишена опасност.
Налице е причинно-следствена
връзка с крайния резултат, като допълнителната СМЕ №386/18 г. на в. л. д-р Ц. категорично
е посочила, че касаещият множествена травма случай, причинена с голяма кинетична
енергия, не би могла да се избегне дори с ползване на задължителните предпазни
средства от страна на пострадалите, в случая каска.
Във връзка с цитираната съдебна
практика и данните по делото доводите на подсъдимия не могат да бъдат
споделени. Започвайки работа в процесното дружество той е съзнавал отговорността,
която поема при работа с кран, както и задължението си за спазване на нормативните
изисквания във връзка с дейността си като източник на повишена опасност.
Отделно от горното, в съдебната
практика и теория не е налице спор, че възможността при известни контрамерки от
страна на засегнатия, причинният процес, поставен с деянието на определено
лице, да бъде спрян и настъпването на резултата предотвратено, не се променя
факта, че резултатът е предизвикан от деянието и че между тях съществува
причинна връзка /в този смисъл решение № 59/75 г. по н. д. № 54/75 г., ОСНК на
ВС, както и „Наказателно право“, част 2,
стр. 40-41 /.
Индивидуализирайки наказанието, което съответства на целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, окръжният съд правилно е
отчел на плоскостта на смекчаващите чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата
ангажираност, семейното му положение и
положителните му характеристични данни и изразеното съжаление към
близките на пострадалия. От друга страна правилно първият съд е посочил
многобройността на допуснатите нарушения за правилата за безопасност. Във
връзка с отегчаващите отговорността обстоятелства настоящият съд намира, че в
посочения от страна повереника на
частните обвинители смисъл, е налице недооценяване на тежестта на и броя на
извършените нарушения, които се намират в причинна връзка с настъпилия
престъпен резултат. В посочения по-горе смисъл се касае за поредица от груби и
разнопосочни нарушения на изискванията на дейността с повишена опасност,
свързани както с поддръжката на съоръжението, така и с неговата експлоатация,
позициониране и товароносимост, като са налице и такива, свързани с
присъствието на хора при вдигане и спускане на товара. Безспорен факт е, че в
грубо нарушение на правилата за безопасната експлоатация на повдигателното
съоръжение крановата уредба е била претоварена над два пъти, което е довело до
скъсване на стрелковото въже /износено над допустимата норма/ и падане на
стрелката на крана и това е причинило смъртта на пострадалия. Следва да се
добави, че бруталността на нарушенията е била толкова изразена, че
свидетел-очевидец в близост до местопроизшествието започнал да снима с телефона
си начина на работа с повдигащото устройство. А от друга страна деецът е имал
дългогодишен професионален опит при работа с кранови уредби. Посоченият анализ
не е в нарушения на правилата по чл. 56 от НК, тъй като законът не забранява да
се отчете конкретното проявление на определени обстоятелства над изискванията
на закона за съставомерността на деянието. Наред с това и преценката на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства не представлява
механичен сбор. В тази връзка настоящият съд намира, че наказанието на
подсъдимия следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, над средния размер по предвидената правна квалификация, който в
случая е от три години и половина, а именно в конкретен размер от четири години
и шест месеца лишаване от свобода. Отмерено по този начин наказанието се явява
позиционирано по-близо до средния размер отколкото до предвидения максимум от
шест години, като според настоящия съд съответства на целите по чл. 36 от НК. С
оглед процедурата, по която е било разгледано производството по делото така
наложеното наказание следва да се редуцира с 1/3, като бъде определено в
окончателен размер на три години.
Предвид характеристиките на личността
на подсъдимия правилно е решението на окръжния съд да приложи чл. 66 ал. 1 от НК и да отложи изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от четири години, след
влизане на присъдата в законна сила.
Правилно първият съд е
преценил, че в случая следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 160,
ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК като е лишил подсъдимия С. от правото му да
упражнява професия, свързана с работа с товаро-подемни машини за срок от три
години.
Във връзка с горното подадената
жалба на частните обвинители се явява частично основателна, като настоящият
състав на съда намира, че с оглед целите на наказанието не се налага
подсъдимият да търпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Разпоредбата на
чл. 66, ал. 1 от НК също така има потенциал да влияе ефективно върху
превъзпитателните и възпиращи цели на наказанието, тъй като през целия срок на
условното осъждане е налице опасността условно наложеното наказание да бъде
активирано, в случай че деецът даде повод за това.
Във връзка с горното се налага
изменение на присъдата на първия съд и във връзка с последиците по чл. 23, ал.
1 от НК.
Поради изложеното и на основание чл. 334
т. 3 във вр. с чл. 337 , ал. 2, т. 1 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №
260022/06.11.2020г., постановена по НОХД № 1917/2020
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в
сакционно-осъдителната й част за престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, както
следва:
- като УВЕЛИЧАВА определеното на подсъдимия А.К.С. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от ДВЕ на ТРИ ГОДИНИ,
-
като УВЕЛИЧАВА размера на определеното при условията на чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание от ДВЕ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й
част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване и протест в 15 – дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, като за постановяването му да
се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :