гр. Стара Загора, 29.12.2017 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми октомври, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 5357 по описа за 2016 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове по чл. 145 от ТЗ.
Ищецът „П.Л.“ ЕООД, чрез своя
процесуален представител твърди, че ответницата Я.Г.Н., е била управител и
законен представител на дружеството за периода от 11.03.2011г. до 28.01.2016г.
След освобождаването на Я.Н. като управител и избора на новия управител Т.П., Я.Н.
като материално отговорно лице не е предала в разпореждане на новия управител
касова наличност, която касова наличност съгласно счетоводната документация в
дружеството към момента на освобождаването на Я.Н. е била в размер на 131
274,96 лв.
От представените платежни
документи било видно, че за периода от 01.01.2013г. до 31.07.2015г. Я.Н. в
качеството си на управител и законен представител на дружеството е изтеглила в
брой от банковата разплащателна сметка на „П.Л." ЕООД с IBAN: ***
„Уникредит булбанк" АД, сума в размер на 53 811 лв., която сума е
неотчетена и не е възстановена (предадена) на дружеството, както след
освобождаването й като управител, така и до настоящия момент.
С нотариална покана, получена от Я.Н.
на 14.03.2016г. „П.Л." ЕООД е поканило ответницата да му предаде
непредадена до този момент касова наличност в размер на 118 000 лв., но до
настоящия момент сумата не била предадена, нито е изпратен отговор на
нотариалната покана.
Част от вземането на „П.Л."
ЕООД към Я.Н. за връщане на изтеглена от банковата сметка на дружеството сума в
размер на 40 000 лв. заедно с лихвата за забава за връщане на същата сума, е
прехвърлено на трето лице - М.Ж.Ж.- с договор за цесия от 10.09.2016г.
Остатъкът от вземането на „П.Л." ЕООД към Я.Н. за връщане на държана без основание
след освобождаването ѝ като управител сума, изтеглена от Я.Н. от банковата
сметка на дружеството, бил в размер на 13 811,00 лв.
Молбата е да се призове Я.Г.Н. на
съд и след установяване на твърдяните обстоятелства същата да бъде осъдена да
заплати на „П.Л." ЕООД:
- 13
800.00 лв. - сума, изтеглена от ответницата в периода от 01.01.2013г. до
31.07.2015г. от банковата разплащателна сметка на „П.Л." ЕООД с IBAN: ***
„Уникредит булбанк" АД и държана от нея без основание, съответно на
отпаднало основание, след освобождаването й като управител на дружеството на
28.01.2016г.
- 11
000,00 лв. - част (частичен иск) от неотчетената и непредадена на дружеството
касова наличност след освобождаването на Я.Н. като управител на дружеството,
считано от 28.01.2016г., както и законната лихва върху главниците от подаване
на исковата молба до окончателното плащане;
Претендирани са направените по
делото съдебни разноски.
В отговора по чл. 131 ответникът
оспорва исковата молба като нередовна, алтернативно счита, че исковете са
неоснователни и недоказани.
В качеството си на едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството при изпълнение на дейността
си ответницата е извършвала операции със сметките на дружеството, вкл. е
теглила суми, с които е извършвала разплащания от името на дружеството в полза
на контрагенти и трети лица. Счетоводни справки, както и конкретни фактури,
съставляващи основание за плащанията, се намирали в ищцовото дружество.
Не било налице основание за
претендиране на процесните суми, тъй като същите не са постъпвали в нейната
имуществена сфера и тя нито ги е усвоила, нито се е обогатила от тях. Освен
това ответницата е работила като управител срещу месечно възнаграждение в
размер на 590 лева бруто. Дължимото й годишно възнаграждение се равнявало на 5
280 лева или за тригодишен период било в размер на 15 840 лева. Сумата,
изтеглена от Я.Н. и получена от нея, е за изплащане на възнаграждението й.
Ответницата е имала право на такова до 28.01.2016 г., когато е вписан новият
управител на дружеството.
Оспорени са твърденията за
вземания на дружеството спрямо Я.Н. за периода от 01.01.2013 г. до 31.07.2015
г. – такива не били отразени в публикуваните ГФО в ТР.
Недоказано оставало и твърдението
за касова наличност в размер на 131 274,96 лева към момента на освобождаване на
управителя.
Не представлявало убедително
писмено доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца представеното
извлечение от дневника на счетоводната му сметка 501 за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2015г. Нещо повече, представеният от ищеца документ за периода
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., предшестващ непосредствено освобождаването на Я.Н.
като управител, дори не бил подписан и бил с неизвестен съставител и автор.
На 27.01.2017 г. със заявление
образец „Г2" управителят на ищцовото дружество е заявила за вписване в
търговския регистър към Агенцията по вписванията ГФО за 2015 г. Счетоводният
баланс към 31.12.2015 г., а така също и останалите документи, съставляващи
годишните финансови отчети на дружеството са подписани от едноличният собственик
на капитала на „П.Л." ЕООД и вписан негов управител - Т.С.П., като същата
не само се е подписала като ръководител, но и като съставител на финансовите
отчети. В съставения и заявен за вписване на 27.01.2017 г. счетоводен баланс, Т.С.П.
е вписала парични средства в брой - 131 хил. за съответната година и 119 хил.
лв. за предходната година. Записванията били извършени след закръглянията на
сумите в хиляди левове. Във вътрешните отношения между освободения управител
(ответник) и дружеството (ищец) счетоводният баланс представлявал частен
свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти - наличието на
сумата от 133000 лв. в брой, поради което и обвързвал съда с материална
доказателствена сила да приеме за удостоверен посочения факт - наличието на
посочената сума. По принцип установяването на касовата наличност на дружеството
би следвало да се извърши съгласно Закона за счетоводството и Счетоводните
стандарти или с приемо-предавателен протокол, или ако такъв не е съставен - с
инвентаризация, назначена със заповед на действащия управител, комисия и в
присъствието или поне след надлежна покана на лицето, което дължи отчитане на
паричните средства. В конкретния случай обаче липсва както приемо-предавателен
протокол, така и назначена и извършена инвентаризация на касовата наличност към
релевантната за спора дата. С оглед на това ищецът не бил в състояние е да
установи по надлежния ред, че към датата на сключване на договора за
прехвърляне на дружествените дялове или към датата на вписването на това
обстоятелство в търговския регистър не са му предадени както всички счетоводни
документи, така също и касовите наличности на дружеството. В тази връзка
доказателствена сила относно съществуването на касовите наличности има
съставеният и заявен за вписване от управителя на ищцовото дружество счетоводен
баланс, а така също и представеното от дата 10.09.2016 г. извлечение от дневник
от счетоводна сметка 501, според която дебитното салдо / наличността в касата
му е 131274.96 лв., което само по себе си опровергава противното твърдение, че
последната сума не е била отчетена от ответницата.
Елемент от фактическия състав за
ангажиране отговорността на управителя по чл.145 ТЗ било да е взето решение на
общото събрание / едноличния собственик за търсене на такава отговорност,
каквото решение липсвало и не е представено и което решение се явява абсолютна
процесуална предпоставка за провеждане на иска. В своята задължителна практика
ВКС приема, че наличието на такова решение е първата предпоставка за
основателността на този иск. ( в този см. Р-е по гр. дело № 115 / 2012 г. на II
т.о.). С оглед и на това посочено обстоятелство предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Следвало изрично да се подчертае, че така
твърдените от ищцовата страна липси са установени два месеца след като
ответницата не е имала никакво участие и достъп в дружеството. Следователно,
ищецът не само не доказвал задължението на ответницата да предаде касовата
наличност в посочения от него размер, но дори при безспорно доказване и
установяване на твърденията му, че касовата наличност на дружеството към
момента на освобождаване като управител е възлизала на 131 274,96 лв.,
твърденията на ищцовата страна били, че сумата е липсвала два месеца след като Я.Н.
вече не е била едноличен собственик и управител на дружеството. Ето защо, дори
да се приеме, че касовата наличност на дружеството е следвало да бъде 131 274,
96 лв. към 28.01.2016г., последваща евентуална липса на тези средства не би
могла да се вмени във вина на ответната страна, тъй като от 28.01.2016 г.
същата не е имала нито фактически, нито юридически достъп до касата на
дружеството.
Настоящото производство било
образувано вследствие на злоупотреба с права от страна на ищеца в нарушение на
основния правен принцип за добросъвестност (чл. 3 ГПК). Понастоящем ответницата
е образувала изп. дело № 335 / 2016 г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов въз
основа на издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по чл.417 ГПК
срещу трето лице - Мария Желева Желева. С Изпълнителния лист Мария Желева е
осъдена да заплати на Я.Н. сумата в размер на 48 981.67лв. - главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2016г. (към днешна дата
в размер на 515.39лв.), както и разноски по делото общо в размер на 3 479.63
лв. Или общо към 26.01.2017г. вземането възлиза общо на 52 976.69 лв.
(вкл.законната лихва, считано от 15.01.2016г. до 26.01.2017г.). По изп.дело №
335 / 2016г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов е проведена публична продан на
недвижим имот за сумата от 92 500лв. Както става ясно след удовлетворяване на
вземането на ответницата по изп.дело остава сумата в размер на 39 523.31 лв.
Непосредствено преди извършване на публичната продан по изп.дело № 335 / 2016
г., както и веднага след това от страна на ищцовото дружество, както и на М.Ж.Ж.е
стартирана поредица от производства за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
при това искането е за налагане на обезпечителна мярка за спиране на изп.дело №
335/ 2016 г. или за запор на вземанията по изп.дело № 355/ 2016г., както и
поредица от искови производства. По подадените молби за обезпечение на бъдещи
искове и искови молби са образувани освен ч.гр.д. № 5036 / 2016г. по описа на
PC Стара Загора, по което е допуснато обезпечение на исковете, предмет на
настоящото производство, също така и ч.гр.д. № 6129/2016г. по описа на PC Стара
Загора с интерес 24 900 лв., гр.д. № 113 / 2016 г. по описа на ОС Стара Загора
с интерес 44 531,27 лв., както и ч.т.д. № 20/2017 г. по описа на ОС Стара
Загора. По всички дела като основание на исковата претенция се сочи или
непредадена от Я.Н. касова наличност, или теглени от нея суми от
разплащателната сметка на „П.Л.". „Третото лице" - длъжник по
изп.дело № 335 / 2016г. Мария Желева Желева, се легитимира по предявените от
нея претенции като цедент на част от вземанията на „П.Л." ЕООД. В
допълнение, Постановлението за възлагане на недвижимия имот също е обжалвано от
Мария Желева Желева, като по подадената жалба е образувано въз. гр. дело № 1037
/ 2017 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Гореизложеното идва да покаже, че
в настоящия случай е налице поредица от дела. вкл. и настоящото, целящи
единствено и само неправомерно придобиване на сумите по изп.дело № 335 / 2016г.
по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов.
В хода
на процеса исковата молба беше оставена без движение за уточняване на петитума,
като в поправената молба ищецът заявява, че претендира 13 800 лева като
частичен иск за връщане на общо изтеглена за периода от 01.01.2013 г. до
31.07.2015 г. сума в размер на 84 261 лева от сметка на дружеството, която
не била отчетена с разходооправдателни документи; както и частичен иск за
сумата от 11 000 лева от общото задължение за предаване на дружеството на
непредадена касова наличност от 131 274. 96 лева ведно със законната лихва
върху сумите от датата на исковата молба до окончателното плащане.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявените искове по е
чл. 145 от ТЗ.
По
същество ищецът претендира, че бившият управител на дружеството е нанесъл вреди
на „П.Л.“ ЕООД в паричен размер от общо 24 800 лева. Сумата от 13 800
лева се претендира като частичен иск (от общо 84 261 лева) поради
твърдения, че ответницата докато е била Управител неправомерно е изтеглила от
банкова сметка ***.01.2013 г. до 31.07.2015 г. общо сума в размер на
84 261 лева и за нея нямало разходооправдателни документи. Претендира се и
сумата от 11 000 лева частичен иск, за която ищецът не сочи коя е
причината за липсата на тази сума от общата касовата наличност по счетоводни
записвания (131 274, 96 лева към 28.01.2016 г.). За това какво се съдържа в
счетоводните записвания и доколко те са надлежно водени следва да се даде
отговор по същество на делото. Не са налице предпоставки за спиране по чл. 229
от ГПК или антиципиран отвод по чл. 126 от ГПК доколкото воденото гр.д. №
113/2016г. по описа на ОС Стара Загора е между други страни и за различна сума.
Всъщност първоинстанционното производство пред Окръжния съд касае спорно
вземане на цесионера Мария Желева, прехвърлено ѝ от „П.Л.“ ЕООД срещу Я.Н.,
но решението, постановено по това дело ще има СПН само в отношенията между
цесионера и длъжника, не и по отношение на праводателя (цедента „П.Л.“ ЕООД).
Предявените искове са редовни и
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
В тежест на ищеца е да докаже
виновно противоправно неизпълнение на задълженията на управителя, чието
поведение е възпрепятствало управлението на дружеството и от което са
последвали вреди. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на решение по чл.
137 ал. 1 т. 8 от ТЗ за търсене на отговорност на вече освободения управител.
В тежест на ответника е да докаже
плащане или да обори презумпцията за вина. По насрещното доказване – в тежест
на ответника е да докаже всяко от противопоставените възражения.
Видно от представена справка от Търговския
регистър на 28.01.2016 г. е вписана промЯ.в управлението и собствеността на
капитала на „П.Л.“ ЕООД, а именно за управител е отбелязано, че е избрана Т.С.П.
и същата е станала едноличен собственик на капитала. Представени са заверени
копия от Договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка
от 02.11.2015 г. между Я.Н. като продавач и Т.П. като купувач и подписан на
следващия ден, поправен с анекс от 18.12.2015 г. отново с нотариална заверка на
подписите. От Договора и Анекса се установява, че транслативният ефект по
отношение на дружествените дялове е настъпил за страните от датата на
подписване на договора - 03.11.2015 г. В същия Договор е уговорено, че купувачът
– Т.П. става собственик на всички дялове и придобива всички имуществени и
управленски права. В т. 7 от Договора за покупко-продажба на дружествени дялове
е уговорено, с подписването на същия взаимоотношенията между страните са
окончателно уредени и няма да имат никакви претенции една спрямо друга.
Съгласно чл. 147 ал. 1 от ТЗ едноличният
собственик на капитала е и управител, освен ако не е възложил управлението на
друго лице. В настоящия случай Т.П. е станала управител на ищцовото дружество
считано от 28.01.2016 г., като вписването в Търговския регистър има не само
оповестително, но и конститутивно действие - решение № 334
от 06.11.2015 г. по в.т. дело № 445 описа на ПАС за 2015 г. Видно от справката в ТР
ответницата Я.Н. е била вписана като управител за периода от 11.03.2011г. до
28.01.2016 г.
Преди
първото по делото заседание и с оглед разпределената доказателствена тежест беше
представено и Решение на едноличния собственика на капитала на „П.Л. “ ЕООД, с
което е взето решение да се предявят искове за връщане на сумата от 13 800
лева, изтеглена от банкова сметка ***ството, както и за предаване на сумата от
131 274. 96 лева неотчетена касова наличност.
Представени
са по делото от ищеца 32 броя заверени копия на преводни нареждания, както и
банкови извлечения, с които на ответницата са изплащани суми от банковата
сметка на дружеството в периода, когато същата е била едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството.
По
делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът изцяло кредитира.
Съгласно заключението към
началото на 2016 г. касовата наличност по документи в дружеството е била 131
хил. лева, а към края на 2016 г. е 0,00 лв. като сумата е прехвърлена по с-ка
442 „Вземания по липси и начети", по Партида Я.Г. въз основа на Договор за
цесия. Към 31/12/2016 г. касовата наличност на „П.Л.“ ЕООД е 0,00 лв.
В счетоводството на „П.Л.“ ЕООД
няма счетоводни документи за предаване на касата /касовата наличност/ от Я.Г. -
бивш управител на новоизбрания Т.П.. В счетоводството на „П.Л.“ ЕООД има
осчетоводено задължение от Я.Г. към ищеца в размер на 131 274,96 лв., въз основа
на Договор за цесия.
За всички тези записвания няма
първични счетоводни документи – вещото лице е направило проверка в
счетоводството на ищеца, където е предадена една папка с документи,
недостатъчни за изготвяне на заключение. При проверка на счетоводните документи
при предишния счетоводител, сменен след промЯ.на собствеността, е установено,
че също не се съхраняват първични счетоводни документи.
Следва да се отбележи, че от
началото на 2016 г. ответницата вече не е управител на дружеството. В самия
договор за прехвърляне на дяловете от 03.11.2015 г. страните са се уговорили,
че с подписването му страните са уредили взаимоотношенията окончателно и нямат
претенции една към друга и в отговора се твърди, че всички счетоводни документи
следва да се намират в дружеството.
Вещото лице е установило обаче, че в
счетоводството на ищеца липсват каквито и да е първични документи касаещи
дейността на дружеството. В сегашното счетоводство началните салда за 2016 г.
са въведени единствено на база Оборотна ведомост на синтетични сметки и
подсметки, а от извлечението от сметка „Каса в лева“ е видно, че за периода
01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. са осчетоводени и тегленията на Я.Н. от
банковата сметка на дружеството.
Към края на 2011 г. касовата
наличност е била 5 хиляди лева според финансовите отчети публикувани в
Търговския регистър. На експерта не е предоставена документация, касаеща
касовата наличност, затова не може да даде отговор по какъв начин е формирана
касовата наличност за целия процесен период - 11/03/2011 г. -28/01/2016 г. Не
са предоставени протоколи за годишни инвентаризации, инвентаризационни описи,
заповеди, актове за касова наличност и проверка на същата съгласно Закона за
счетоводство. Не са предоставени документи и счетоводни справки от счетоводството
на ищеца, но от финансовите отчети публикувани в Търговския регистър е видно,
че задълженията към доставчици, персонал н други кредитори нарастват през
годините.
Не са предоставени документи
удостоверяващи начисленията и изплащането на възнаграждения на персонала.
Размерът на месечното
възнаграждение на Я.Г. за процесния период е:- От 01/01/2013 г. до 31/12/2014
г. брутното възнаграждение е 567,00 лв. /декларирано с Декларация обр. 1 към
НАП/, а нетното е 447,47 лв.; От 01/01/2015 г. до 31/07/2015 г.
брутното възнаграждение е 590,00 лв. /декларирано с Декларация обр. 1 към НАП/,
а нетното е 462,50 лв. или за целия процесен период дължимото брутно месечно
възнаграждение е 17 738 лв., а нетното -13 976,78 лв. Самата ответница твърди,
че сумата от 13 800 лева е покрила дължимото ѝ се възнаграждение и в
този смисъл не я дължи. Това се потвърждава и от изготвеното по делото
заключение. Не са предоставени документи,
доказващи изплащането на месечните възнаграждения на Я.Г. за процесния период,
поради което съдът намира, че сумата не е била неправомерно изтеглена.
От представените счетоводни
баланси и отчети е видно, че към 31.12.2015 г. паричните средства в брой следва
да са 131 000 лева, а задълженията към доставчици 86 000 лева и към
персонал и осигурителни задължения 23 000 лева.
В съдебна зала вещото лице
заявява, че теоретично е възможно да се е натрупала касова наличност по
документи в резултат на неосчетоводяване на плащания към контрагенти и
персонал.
От
изготвената експертиза се установява, че счетоводството не е водено съгласно
изискванията на Закона за счетоводството - нарушени са основни счетоводни
принципи, не са открити вътрешни правила за документооборота и е допуснато
паричните средства да се предават без приемо -предавателен протокол при смЯ.на
управител, както и не са извършвани инвентаризации на касовата наличност,
поради което не може да се установят реалните парични средства в брой.
На експертизата не са
предоставени документи относно извършени инвентаризации. Не са налични
документи за извършени инвентаризации от оборотните ведомости относно
задълженията на дружеството.
Това налага извода, че счетоводството
на дружеството не е водено редовно, с оглед на което отразените в него
записвания не са годно доказателствено средство за установяване вземането на
дружеството към ответницата. Липсата на какъвто и да било счетоводен архив води
до заключение, че представения ГФО за 2015 г., в който е записана касова
наличност от 131 000 лева и който е съставен от новия собственик и
управител се основава само на голословни твърдения и води до съмнения за
коректността му.
Отговорността на управителя за
вреди, причинени на търговското дружество от неговото управление, е специална
имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното му
правоотношение с дружеството /мандат/ и по силата на закона - като негов
органен представител, натоварен с функциите да организира и управлява добре
дейността и имуществото търговеца.
Страните по делото не спорят, че
Управител на процесното дружество за периода от януари 2011 г. до ноември 2015
г. е била ответницата Я.Н., която е била и едноличен собственик на капитала.
Съгласно чл. 147 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и
представлява дружеството, като в този случай не би могъл да се сключи трудов
договор.
Управителят отговаря за свои
конкретни действия или бездействие - неупражнен контрол от страна на управителя
на дружеството и причинен неоправдан разход, загуба или липса на материални
активи или парични средства. При всички случаи,съобразно общите правила на
гражданската отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид
и размер, като реално отразили се върху патримониума на дружеството. Доколкото
вредата настъпва в имущественото състояние на търговеца, подлежащо на
счетоводно отразяване и отчитане и доказването й като факт е в тежест на ищеца
по иска по чл.145 ТЗ. Последният следва да установи не само извършеното от
самия него такова счетоводно отразяване, а и че то е редовно и документално
обосновано. В този смисъл при твърдяно намаляване на патримониума на
търговското дружество поради необоснован разход или от липса на парични
средства, настъпило вследствие управлението, не е достатъчно да се установи, че
те са били осчетоводени в баланса на дружеството, а е необходимо да са налице и
съответни първични счетоводни документи /инвентаризационен опис, протокол за
резултат от инвентаризация,сравнителна ведомост,приходни и разходни касови
ордери и др./, въз основа на които е извършено осчетоводяването на
липсата,респ. – на вземането от управителя. Вътрешната ревизия и
инвентаризацията са средство за постигане на такава обоснованост, доколкото
целта им е чрез извършването на пълна или частична проверка да бъде установено
по обективен начин съответствието между документалното и фактическото състояние
на активите и пасивите на стопанския субект към определен момент, което се
установява от нарочна комисия, назначена от ръководителя на предприятието,
която отразява резултата от проверката в съответен писмен първичен счетоводен
документ /протокол/, служещ като основание за по-нататъшните счетоводни
записвания. В частност на такава проверка с посочените цели подлежи и касовата
дейност на материално-отговорните лица.
Липсата
на каквито и да било първични счетоводни документи подлагат на съмнение как е
обоснована документалната наличност на сумата от 131 274. 96 лева пари в касата
на дружеството, която се твърди, че се различава от фактическата наличност,
равняваща се на нула лева.
Всичко гореизложено налага извод
за недоказаност на твърденията на ищеца за причинени от управлението на
ответника вреди на дружеството, поради което исковете следва да се отхвърлят.
По разноските.
В настоящото производство са
сторени разноски в размер на 2000 лева адвокатски хонорар и 100 лева депозит за
вещо лице. Отправено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималния размер на възнаграждението следва да е 1274
лева, а поисканият и доказано платен размер е 2 000 лева, който съдът не
намира, че е прекомерен съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Представени са доказателства за сторени разноски в размер на 315 лева по
обезпечително производство по гр.д. № 5036/2016 г. по описа на Районен съд
Стара Загора. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 6.11.2013г. по
т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора с оглед крайния му изход. Посоченото тълкуване се отнася и
до разноските, направени при и по повод обжалване на определенията по реда на
чл.396 ГПК, тъй като функционалната зависимост на обезпечителното производство
от исковия процес е валидна за всички инстанции в производството по допускане
на обезпечение – в този смисъл е Определение № 399/14.07.2015 по дело № 1367/2015
на ВКС, ТК, II т.о.
Предвид крайния изход на делото
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 415 лева.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „П.Л.” ООД, гр.Стара Загора, ул.Кольо Ганчев 45, ЕИК *****,
представлявано от Т.С.П. против Я. Г.Н. с ЕГН ********** *** искове по чл. 145 от ТЗ – частичен иск за връщане на
сумата от 13 800.00 лв. – част от общо изтеглена от ответницата в периода от
01.01.2013г. до 31.07.2015г. от банковата разплащателна сметка на „П.Л."
ЕООД с IBAN: *** „Уникредит булбанк" АД сума в размер на 84 261 лева,
която сума не е върната на дружеството и не е отчетена и частичен иск от 11 000.00
лв. - част от неотчетената и непредадена на дружеството касова наличност в размер
на 131 274.96 лева към момента на вписване в Търговския регистър на освобождаването на Я.
Н. като управител на дружеството, считано към 28.01.2016г., както и законната
лихва върху главниците от подаване на исковата молба – 24.11.2016 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „П.Л.”
ООД, гр.Стара Загора, ул.Кольо Ганчев 45, ЕИК *****, представлявано от Т.С.П. да
заплати на Я. Г.Н. с ЕГН ********** *** разноски в
размер на 2 415 лева, от които 2100 лева за настоящото производство и 315 лева
по обезпечително производство по гр.д. № 5036/2016 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: