Решение по дело №175/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260039
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20205600900175
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ____/22.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи март двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Мая Д., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 175 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Г.А.Г. е предявил против К.Д.Г. иск с правно основание чл. 415 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ за сумата от 80 000 лв.

Ищецът твърди, че по ч. гр. дело № 182/2020 г. на Районен съд -  Димитровград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение против К.Д.Г. за сумата от 80000 лв., произтичаща от Запис на заповед от 19.04.2019 г. с падеж до 31.12.2019 г. В срока по чл. 417 ал. 2 ГПК ответницата е депозирала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Счита, че процесният запис на заповед е издаден при съблюдаване изискванията на закона по чл.535 ТЗ. Предвид изложеното иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата К.Д.Г., че му дължи сумата от 80 000 лв. въз основа на записа на заповед, предмет на издадената по ч. гр. д. № 182/ 2020 г. на РС – Димитровград заповед за незабавно изпълнение.

Ответницата К.Д.Г. оспорва предявения иск с доводи за нищожност поради неопределеност на падежа, както и с възражение за унищожаемост на записа на заповед поради издаването му вследствие на измама.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е пряк иск по чл. 535 ТЗ за сумата от 80 000 лв., произтичаща от Запис на заповед от 19.04.2019 г., с който К.Д.Г. се задължила безусловно и неотменимо да заплати при предявяването му до 31.12.2019 г. на Г.А.Г. претендираната сума.

Възражението на ответницата за нищожност на записа на заповед поради липса на надлежно определен падеж съдът намира за основателно. Случай, сходен на този по настоящето дело, е разгледан в Решение № 77 от 14.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1156/2014 г., I т. о., ТК. Изхождайки от строго формалния режим за валидност на менителничните ефекти, установен от закона, включително за определяне на падежа, ВКС е приел, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. Както в обсъждания в посоченото решение запис на заповед, така и в този по настоящето дело е посочено, че издателят са задължава безусловно при предявяване, без протест и разноски, да заплати до 31.12.2019 г. сумата от 80 000 лв. Така определеният в записа на заповед падеж е неясно определен и създава предпоставки за различно тълкуване, доколкото е уговорено, че е платим при предявяване, но сумата от 80 000 лв. е платима до 31.12.2019 г. Съгласно чл. 487, ал. 1 ТЗ менителницата на предявяване е  платима с предявяването й, което означава приносителят й фактически да я представи на издателя й, от който момент задължението става изискуемо. Освен това в закона е предвидено допълнително изискване за плащане на менителницата на предявяване, а именно предявяването й да бъде извършено в едногодишен срок от издаването й, който може да бъде удължен или съкратен от издателя. От друга страна, когато падежът е на определен ден, не се изисква предявяване и платецът изпада забава с изтичането му. С така определения падеж в записа на заповед не се визира хипотеза на чл. 487, ал. 2 ТЗ, тъй като не е определено предявяване за плащане преди определен ден, а само плащане. Предвид изложеното съдът намира, че определеният падеж в записа на заповед не отговаря на изискванията на чл. 486, ал. 1 ТЗ и е нищожен по смисъла на чл. 486, ал. 2 вр. чл. 535, ал. 1, т. 3 ТЗ.

Дори и да се приеме, че процесния запис на заповед не страда от посочения порок, основателно се явява второто възражение за неоснователност на исковата претенция поради това, че записът на заповед е унищожаем на основание чл. 29, ал.1 ЗЗД.

Записът на заповед е абстрактна сделка, тъй като основанието за поемане на менителничното задължение не е елемент от фактическия й състав, което, обаче, не изключва поемането на задължение да е с опредЕ.цел, произтичаща от каузално правоотношение между страните по менителничния ефект.

Спорен между страните е въпросът за причините за издаване на процесния запис на заповед. Тезата на ищеца е, че записът на заповед е издаден, за да обезпечи плащането от страна на купувача К.Д.Г. на реалната покупна цена по извършената с НА № 156, т. I, д. № 145/ 2019 г. на Нотариус № 96 – Р.С. покупко – продажба, докато според ответницата той обезпечава единствено задължението й да му изплати сумата от 80 000 лв. но едва след продажбата му на тази цена.

По делото се установи, че страните са братовчеди. Имотът, предмет на НА № 156, т. I, д. № 145/ 2019 г. – УПИ IV с пл. № 648 с площ от 885. 927 кв. м. в кв. 49 по устройствения план на с. Крепост ведно с построените в имота сгради, е бил собственост на Г. А.А.и Е.Н.А., които са родители на майката на ищеца – К.Г. Д..

Г. А.А.е починал на 22.06.2014 г. и приживе е завещал собствената си част от имота на Г.А.Г. и Е.Я.П., които са брат и сестра (НА № 183, т. II, д. № 244/ 2014 г. и НА № 108, т. IV, д. № 545/ 2014 г.).

Е.Н.А. е починала на 30.12.2018 г., чиято единствена наследница е майката на ищеца К.Г. Д. (Удостоверение за наследници № 1/ 02.01.2019 г.).

Веднага след смъртта на Е.Н.А. с НА № 1, т. I, д. № 1 от 04.01.2019 г. К.Г. Д. е дарила на сина си наследената от майка си 1/ 2 ид. ч. от имота.

От представената Справка за кредитна задлъжнялост от 26.11.2020 г. на БНБ и от Удостоверение за размера на дълга изх. № 8732/ 25.02.2021 г. на ЧСИ 804 – Делян Николов се установява, че К.Г. Д. дължи на ЕОС Матрикс ЕООД общо сумата от 31 246. 36 лв., за събирането на която е образувано изп. д. № 20138040401112.

С НА № 156, т. I, д. № 145/ 2019 г. Т.М.Г., Г.А.Г., Е.Я.П. и Д.С.П., действащи чрез пълномощника си Г.А.Г. са продали посочения имот на К.Д.Г. и съпруга й Г.Н.Г. за сумата от 9 990 лв.

Веднага след изповядване на сделката пред нотариуса ответницата К.Д.Г. е издала процесния запис на заповед на Г.А.Г..

Според св. Г.Н.Г. съпругата му била потърсена от К.Г. Д., която й предложила да й прехвърлят фиктивно имота, за да се избегне принудителното изпълнение върху него за събиране на паричните й задължения. Тъй като съпругата му работела в банка и имала контакти, уговорката между тях била тя да продаде имота и след това да предаде получените пари на ищеца, за чието спокойствие и сигурност се съгласила да подпише запис на заповед, който обаче нямало да бъде използван против нея.

При измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД страната съзнава напълно ясно какво е съдържанитео на договора, респективно на извършената от нея едностранна сделка, но тя действа под влияние на невярната представа, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят, възникналото право няма да бъде упражнено или от нея ще настъпят други правни последици.  

В настоящия случая съдът кредитира изцяло поддържаната от ответницата К.Д.Г. теза, че процесният запис на заповед е издаден не за да гарантира плащането на цената по извършената продажба, а за да обезпечи поетото от нея задължение да предаде на ищеца получената от последващата продажба на имота цена. В тази връзка съдът взе предвид, че страните са роднини и се намират в близки отношения. Майката на ищеца - К.Г. Д., има парични задължения в значителен размер, които не обслужва доброволно, нито са погасени по воденото срещу нея принудително изпълнение. След смъртта на майка си на 30.12.2108 г. тя е наследила притежаваната от нея 1/ 2 ид. ч. от имота и още на 04.01.2019 г., за да осуети осребряването й от съдебния изпълнител, я дарила на сина си – ищеца Г.А.Г.. Но тъй както извършеното дарение можело лесно да бъде атакувано от кредиторите й по реда на чл. 135 ЗЗД, лично установила връзка с ответницата, като й предложила да й прехвърлят привидно имота чрез покупко – продажба, без да плаща покупна цена. Уговорили се ответницата да продаде имота за 80 000 лв., като получената цена да предаде на ищеца. За тяхно спокойствие и сигурност ответницата била помолена да издаде запис на заповед за посочената сума като гаранция, че ще им предаде сумата след продажба, като била уверена, че няма да го използват против нея. Убедена, че ищецът в качеството си на поемател няма да упражни правата по записа на заповед и без да съзнава истинските им намерения, ответницата подписала представения й запис на заповед.

При тези данни следва да се приеме, че ответницата К.Д.Г. е издала процесния запис на заповед вследствие на умишлено предизвиканата у нея от ищеца и майка му невярна представа, че няма да се възползват от ценната книга, тъй като обезпечава задължението й да им предаде получената от последващата продажба цена. Ответницата не е имала намерение да придобие за себе си имота в с. Крепост и съответно да заплати покупна цена за него, като е водена единствено от желанието да помогне на своите близки да продадат имота тайно от кредиторите на майката на ищеца. Въпреки положените усилия не е могла да намери купувач, тъй като цената, за която се уговорили да го продаде, била твърде висока. В подкрепа на горния извод, а именно че ответницата не се е чувствала собственик на имота, е и обстоятелството, че тя редовно поддържала връзка с К.Д. по повод продажбата на имота, която твърдо държала на посочената цена (св. Г.Г.).

Доколкото ищецът е присъствал на разговорите между майка му и ответницата и записът на заповед е издаден в негова полза, безспорно той също е знаел, че К.Д.Г. е подписала записа на заповед вследствие на създадената у нея невярна представа, че той няма да се възползва от него, тъй като обезпечава задължението й да му предаде получената след последващата продажба цена. Предвид изложеното съдът намира процесният запис на заповед за унищожаем на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД.

Нищожните правни сделки не пораждат изначално правни последици, а правните последици на унищожаемите отпадат с обратна сила (чл. 34 ЗЗД), поради което ищецът Г.А.Г. не разполага с менителнично притезание спрямо ответницата К.Д.Г.. Поради изложеното предявеният иск, почиващ на процесния запис на заповед, следва да се отхвърли като неоснователен.  

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Г.А.Г. следва да заплати на ответницата  К.Д.Г. направените по делото разноски в размер на 3890 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И       :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Г., ЕГН **********,*** против К.Д.Г., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 535 ТЗ за сумата от 80 000 лв., произтичаща от Запис на заповед от 19.04.2019 г.

ОСЪЖДА Г.А.Г. да заплати на К.Д.Г. разноски по делото в размер на 3890 лв.   

Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

 

 

                                                                      Съдия: