Р Е Ш Е Н И Е
№ 788 / 22.6.2020г.
гр. Перник, 22.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Т., като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7514 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу С.Б.Т., с ЕГН: **********, Д.П.Т.,
с ЕГН: ********** и Я.П.Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответниците дължат на ищеца РАЗДЕЛНО сумата от общо 925.90
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 1, находящ се в ***, от които главница
в размер на 778.68 лева за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл, и
147.22 лева – лихва за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, като ответницата С.Т.
дължи 4/6 части от тези суми, а ответниците Д.Т. и Я.Т. дължат всеки по 1/6
част от тези суми съобразно участието си в съсобствеността на процесния имот.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са
изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми. С
тези аргументи се иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници на
Пламен Златанов Т. и копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на наредбата за държавните имоти. В съдебно заседание се представя
извлечение по блокирана сметка.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците по делото, чрез процесуалния им представител –
адв. Я. Сотирова са постъпили три писмени отговора – от всеки от ответниците, с
които предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се
оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответниците. Възразява се
срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и общите
условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже
наличието на облигационна връзка, която от своя страна можела да възникна само
въз основа на договор. Обръща се внимание и че липсват доказателства
ответниците да са собственици на топлоснабдения имот. Оспорват се представените
с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват качеството
потребител на ответниците за процесния период. По тези съображения се твърди,
че страните не са били в облигационни отношения през процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорват се дължими
суми за дялово разпределение, в случай че такива се претендират.
Прави се
възражение за погасяване по давност на претендираните суми, в която връзка се
излагат подробни доводи – за периода от м.май 2014 г. до 02.10.2016 г. Прави се
признание на иска в останалата част като се твърди, че ответниците са заплатили
останалите като дължими суми – ответницата С.Т. била заплатила 172.55 лева, а
ответниците Д.Т. и Я.Т. – по 43.14 лева. Представят се три броя платежни
нареждания.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
изразява становище за постановяване на решение съобразно представените
доказателства. Обръща внимание, че плащането на суми е извършени след подаване
на исковата молба. Процесуалният представител на ответницата счита исковете за неоснователни,
поради което иска същите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че плащането е
извършено преди ответниците да са получили исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4001/03.10.2019
г. по ч.гр.д. № 5708/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжниците са депозирали възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представеното по делото
извлечение от сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 778.68 лева за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. вкл, и 147.22 лева – обезщетение за забава за
периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г., като от тези суми е зплатена сума от
общо 258.83 лева.
От представена по делото декларация по чл. 14 от
Закона за местните данъци и такси от 30.05.2017 г. е видно, че имот –
апартамент № 1, находящ се в *** е деклариран като собствен на тримата
ответници – С., Я. и Д. Т. Като основание за придобиване е посочено покупка –
въз основа на договор от 07.11.1997 г. и наследство, а квотите в
съсобствеността са 4/6 идеални части за ответницата и по 1/6 идеална част за
всеки ответник.
На следващо място от приложеното удостоверение за
наследници на П З Т. се установява, че същият е починал на 07.01.2017 г., бил е
женен и е оставил за свои наследници съпругата си С.Т. и синовете си Д.Т. и Я.Т..
От процесуалния представител на
ответниците не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за
настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му
статут, касаещи процесния период.
На последно място от представени по
делото три броя платежни нареждания се установява, че на 16.12.2019 г. – след
образуване на настоящото исково производство ответницата С.Т. е заплатила по
сметка на ищцовото дружество сумата от 172.55 лева, а ответниците Д.Т. и Я.Т. –
всеки сумата от по 43.14 лева. Сумите са заплатени в деня на получаване на
съдебните книжа от Я.Т. – 16.12.2019 г. и преди получаване на същите от другите
двама ответници като всички ответници заявяват, че признават исковете в тези им
размери.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
за периода от 01.05.2014 г. до 31.12.2016 г. са с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 60 от ЗН вр. с
чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, а исковете за периода от 01.01.2017
г. до 30.04.2017 г. са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр.
с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към
ответниците за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което
е издадена заповед № 4001/03.10.2019 г. по ч.гр.д. № 5708/2019г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците като същите са
депозирали възражения, което е наложило даване на указания за предявяване на
иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и
наследодателя на ответниците, респективно между топлопреносното дружество и
ответниците в съответните периоди предвид направеното възражение, че Пламен Т.,
респективно ответниците не са собственици на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и
такси, удостоверение за наследници на П Т. и три броя платежни нареждания/ следва извод, че в периода от 01.05.2014 г.
до 31.12.2016 г. П Т. е имал качеството потребител на топлинна
енергия, доколкото е бил един от собствениците на процесния имот заедно със
съпругата си ответницата С.Т.. В останалата част от процесния период – от
01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. качеството потребител има ответниците, доколкото
са собственици на процесния имот. В тази връзка в процесния период между П Т.,
респ. ответниците, от една страна, и „Топлофикация-Перник“ АД, от друга страна,
е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот през
част от процесния период – 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., а
за задълженията за периода 01.05.2014 г. до 31.12.2016 г. ответницата
С.Т. следва да отговаря в качеството си на потребител /собственик на имот,
придобит в режим на съпружеска имуществена общност – макар и не за пълния
размер на задълженията, доколкото дружеството претендира само част от тях/ и на
основание чл. 60, ал. 1 от ЗН като наследник на съпруга си, а ответниците следва да отговарят на основание чл. 60, ал. 1 от ЗН като
наследници на баша си, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.
На следващо място доколкото предвид представеното удостоверение за
наследници лицето П Т. е оставило за свои наследници – съпруга и две деца и с
оглед липсата на други данни по делото, то съдът намира, че за периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. ответницата следва да отговаря за задължения в
размер на 4/6 части, а ответниците всеки за задължения в размер на по 1/6 част
– съответно на квотите им в наследството на процесния имот, в който смисъл претенцията
на ищцовото дружество е основателна.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответниците не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност.
Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г.
по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията,
претендирани за периода от 01.05.2014 г. до 02.10.2016 г. вкл. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона
за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5708/2019 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 02.10.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
/чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода
от 01.05.2014 г. до 30.08.2016 г.
Предвид гореизложеното от начислените за процесния
имот главници за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на 778.68
лева, погасени по давност са главници на обща стойност 545.52 лева, начислени
за периода от 01.05.2014 г. до 30.08.2016 г. вкл., до който размер искът за главница
следва да бъде отхвърлен в съответната част, претендирана от всеки от
ответниците като наследник, а от ответницата – като потребител и наследник.
Остават
като дължими главници за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на
общо 233.16 лева, като вземанията за периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2016 г.
се дължат от ответниците като наследници, а от ответницата като наследник и
потребител, а вземанията за остатъкът от процесния период се дължат от
ответниците в лично качество на потребители.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че от начислените за
процесния имот обезщетения за забава за периода от 08.07.2014
г. до 15.12.2017 г. в размер на
общо 147.22 лева, погасени по давност са такива на обща стойност 126.06
лева, начислени за периода от 08.07.2016 г. до 15.12.2017 г. вкл. върху съответните погасени месечни главници. Остават
като дължими обезщетения за забава за периода от 01.10.2016 г. до 06.06.2018 г.
в размер на общо 21.16 лева.
В този смисъл съдът достигна до извод, че непогасените по давност
вземания за топлинна енергия на дружеството възлизат на общо 254.32 лева.
На следващо място обаче съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за плащане и представените в тази връзка
платежни нареждания.
Предвид изричната разпоредба на чл. 76 от Закона за
задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в т.
1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС вкл. дадените разяснения, съдът приема, че след
като се касае за плащане, което е достатъчно да погаси
изцяло някои от задълженията и след като длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76,
ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.76, ал. 2
от ЗЗД. Освен това следва да се отбележи и че за погасяването на паричните
задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД,
според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най –напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне
два от посочените елемента, или в случая от главница и лихви. Съгласно чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да избира дали да погаси първо лихви или първо
главница.
Предвид
така дадени разяснения, съдът намира, че със сумата от 258.83 лева следва да се
погаси първо вземането за разноски по заповедното производство, а с остатъка
вземанията за лихви съответно за главници по месеци от най-старите към най-новите.
Претендират се в заповедното производство разноски в
размер на общо 75 лева. Предвид размера на погасените по давност суми, това
вземане е основателно до размер на сумата от 20.60 лева.
В тази връзка сумата от 258.83 лева погасява изцяло
това вземане. На следващо място след погасяване на разноските остатъкът от
238.23 лева /258.83лева-20.60 лева/ е достатъчен и погасява изцяло вземанията
за главници за периода от 01.09.2016 г. до 31.03.2017 г. и съответните им
вземания за обезщетение за забава, както и обезщетението за забава върху
главницата за м. 4. 2017 г. или общо 211.47 лева. С остатъка от 26.76 лева се
погасява част от главницата за м. 4.2017 г. в размер на 42.85 лева. В тази
връзка при съобразяване на плащането по делото остават дължими: сумата от 16.09
лева – главница за м. 04.2017 г., до които размери исковите претенции са
основателни. За разликата до пълния претендиран размер на главница съответно
лихва вземанията следва да бъдат отхвърлени като неоснователни – поради погасяване
по давност и поради извършено плащане.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенции за основателни и доказани: за ответницата С.Т. до
сумата от 10.73 лева – незаплатена главница за м. 4. 2017 г., представляваща 4/6
част от общата главница от 16.09 лева, а за ответниците до сумата от по 2.68
лева всеки – незаплатена главница за м. 4. 2017 г., представляваща 1/6 част от общата
главница от 16.09 лева, като за тези суми ответниците отговарят като
потребители и за които суми претенциите
следва да бъдат уважени като за разликата до пълния претендиран размер
претенциите следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 5708/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски
следва да му се дължи сумата от 20.60 лева. Посочената сума обаче не следва да
бъде присъждана, тъй като същата е погасена с направените плащания.
Всеки от
тримата длъжници претендира разноски в размер на по 150 лева, които са
действително извършени видно от договори за правна защита и съдействие по
заповедното производство. С оглед изхода на делото от тези разноски на всеки
длъжник следва да му бъде присъдена сумата от по 108.79 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 7514/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 125 лева, от
които 25 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото
платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед
изхода на делото от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 34.34
лева, като в тежест на ответницата следва да бъде възложена сумата от 22.89
лева, а в тежест на всеки от ответниците сумата от по 5.72 лева.
Ответниците
претендират разноски в размер на по 300 лева всеки – адвокатски хонорар, които
са действително извършени видно от договор за правна защита и съдействие по
заповедното производство. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да
им бъде присъдена сумата от по 217.58 лева на всеки ответник.
Ответниците
следва да носят отговорност за разноски съобразно размера на дължимите от тях
към датата на подаване на ЗИЗП респективно на исковата молба суми, доколкото
макар да са извършили плащане по делото същото е осъществено след образуване на
исковото производство, а ответниците с поведението са станали причина за
същото. В този смисъл и неоснователно е възражението, че сумите са заплащани
преди получаване на съдебните книжа, още повече, че същото е относимо само
спрямо двама от ответниците, а всички плащания са постъпили в деня на
получаване на съдебните книжа от ответника Я.Т..
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна длъжника/ответника са в минималния
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност. Това е така, доколкото договорите за правна защита и съдействие
са сключени преди постановяването на Решение № 5419/08.05.2020 г. по адм.д. №
14384/2019 г. на ВАС 5-чл. състав и Решение № 13062/03.10.2019 г. по адм.д, №
3596/2016 г. на ВАС 3-чл състав.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Б.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 10.73 лева,
представляваща 4/6 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 1, находящ се в ***, възлизаща на общо 16.09
лева – непогасена главница за м. април 2017 г. – като сумата се дължи от ответницата в качеството й на потребител на топлинна енергия, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5708/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
606.54 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 617.27 лева /4/6 от общото задължение
в размер на 925.90 лева/, от които 508.39 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 519.12 лева /4/6 от общата главница от
778.68 лева/, относим към периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. /за м.
април 2017 г. – частично/, и 98.15 лева /4/6 от общото обезщетение от 147.22
лева/ – обезщетение за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г. вкл., поради
погасяване на сумите, дължими за съответните периоди от ответницата като
наследник на Пламен Георгиев и в лично качество
като потребител, по давност и поради извършено плащане след образуване
на настоящото производство.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.П.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 2.68 лева,
представляваща 1/6 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 1, находящ се в ***, възлизаща на общо
16.09 лева – непогасена главница за м. април 2017 г. – като сумата се дължи от ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5708/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
151.64 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 154.32 лева /1/6 от общото задължение
в размер на 925.90 лева/, от които 127.10 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 129.78 лева /1/6 от общата главница от
778.68 лева/, относим към периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. /за м.
април 2017 г. – частично/, и 24.54 лева /1/6 от общото обезщетение от 147.22
лева/ – обезщетение за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г. вкл., поради
погасяване на сумите, дължими за съответните периоди от ответника като
наследник на П Г, по давност
и поради извършено плащане след образуване на настоящото производство.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Я.П.Т., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 2.68 лева,
представляваща 1/6 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 1, находящ се в ***, възлизаща на общо
16.09 лева – непогасена главница за м. април 2017 г. – като сумата се дължи от ответника в качеството му на потребител на топлинна енергия, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.10.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5708/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
151.64 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 154.32 лева /1/6 от общото задължение
в размер на 925.90 лева/, от които 127.10 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 129.78 лева /1/6 от общата главница от
778.68 лева/, относим към периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. /за м.
април 2017 г. – частично/, и 24.54 лева /1/6 от общото обезщетение от 147.22
лева/ – обезщетение за периода от 08.07.2014 г. до 15.12.2017 г. вкл., поради
погасяване на сумите, дължими за съответните периоди от ответника като
наследник на П. Г., по давност
и поради извършено плащане след образуване на настоящото производство.
ОСЪЖДА С.Б.Т., с ЕГН:
**********, Д.П.Т., с ЕГН: ********** и Я.П.Т., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от
общо 34.34 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство като от тази сума ответницата дължи –
22.89 лева, а всеки от ответниците
по 5.72 лева.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на С.Б.Т., с ЕГН: **********,
Д.П.Т., с ЕГН: ********** и Я.П.Т., с ЕГН: ********** – на всеки сумата от по 108.79 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 5708/2019 г. /общо 326.37 лева/ по описа на
Пернишкия РС и на всеки сумата от по 217.58
лева /общо 652.74 лева/, представляваща разноски в настоящото исково
производство предвид отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 5708 по
описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА