№ 4656
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110144807 по описа за 2021 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ... против
„Софийска вода“ АД. Предявен е иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи стойността на ВиК услуги, за които е издадена фактура
от 11.05.2021 г. на обща стойност 256,91 лв., начислени по партида с клиентски №
**********.
Ищцата твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в имот, находящ се в: ............ Счита, че не дължи заплащането й
поради липса на облигационно отношение с ответника. Алтернативно, счита, че
ответникът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, поради което не е
налице основание за начисляване на процесната сума. Ответното дружество не спазило
и приложимите ОУ. Счита, че показанията са отчетени от несертифицирано средство за
търговско измерване, като оспорва и приложената методика за изчисление. Намира
освен това, че процесната сума е погасена поради изтекъл тригодишен давностен срок,
тъй като фактурата от 11.05.2021 г. включвала задължения за за погасен по давност
период. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че е било извършено обследване на адреса на ищцата, тъй
като в процесната фактура е включена сума за лична консумация от 1 куб. м. за
периода от 01.04.2021 г. до 28.04.2021 г. и високи общи нужди – 140,742 кум. м. за
периода от 31.10.2020 г. до 28.04.2021 г. Излага, че понастоящем е дължима част от
процесната сума, а именно – 221,89 лв., тъй като 35,02 лв. са приспаднати от кредитно
известие с дата 07.07.2021 г. Сочи, че в базата данни на дружеството е открита партида
на името на ищцата за процесния имот, като помежду им е налице облигационно
правоотношение. Оспорва твърдението, че „Софийска вода“ АД не е спазило приетите
ОУ. Възразява срещу твърдението, че сумата е погасена поради изтекъл давностен
1
срок. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура,
между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което
ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято стойност
възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115
и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищцата е да докаже, че е погасила
задължението.
Приета по делото е фактура № **********/11.05.2021 г. за сумата от 256,91 лева,
представляваща стойността на доставена питейна вода за периода от 01.04.2021 г. до
28.04.2021 г. на адрес на потребление: ..........., отразен на гърба на фактурата. Титуляр
по счетоводния документ е ищцата .....
Ищцата изрично оспорва качеството си на потребител на ВиК услуги за
процесния имот, като в тежест на ответното дружество е да докаже този факт. По
делото обаче не са представени доказателства, че В и К услуги в претендираното
количество действително са били доставени и потребени от ответника по силата на
възникнало между страните облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ответното дружество, но по
делото липсват доказателства, че ...., на която е открита партида за доставяните
канализационни и водоснабдителни услуги в описания недвижим имот, е собственик
на жилището, респ. че в нейна полза е било учредено вещно право на ползване. За
установяване на това обстоятелство ответникът е направил единствено
доказателствено искане за изслушване на ищцата по реда на чл. 176 ГПК, което е
уважено от съда. Ответникът е посочил, че не може да ангажира други доказателства за
установяване на облигацинното правоотношение. В проведеното открито съдебно
заседание на 02.12.2021 г. ищцата е заявила, че няма никаква връзка с имота, находящ
се в Панчарево, ул. Нарцис 24, като не й е известно кои лица обитават този имот. Други
доказателства за наличие на облигационно правоотношение не са ангажирани от
ответника. Същевременно, видно от изготвен доклад от назначените по делото вещи
2
лица, ответникът не им е оказал необходимото съдействие за изготвяне на експертното
заключение, като с протоколно определение от 02.12.2021 г., актът, с който е
допусната комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, е
отменен. Съдът е взел предвид неоказаното от ответника съдействие, от една страна, и
от друга – факта, че дори да беше изготвена комплексната експретиза, то вещите лица
биха работили единствено въз основа на едностранно съставени и предоставени от
ответника частни документи (копия от издадени фактури и карнети, справка-
извлечение от сметка за начислени суми и извършени плащания, и др.), които не са
представени по делото. От формулираните към експертите въпроси освен това не би
могло да се установи наличието на облигационно отношение между страните.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги и следователно не се
установява между него и ответното дружество да е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги.
С оглед на изложеното, ищцата не се явява задължено лице за претендираната на
договорно основание стойност на доставени ВиК услуги през посочения период,
поради което предявеният от нея установителен иск за недължимост следва да се
уважи. Предвид констатираната липса на облигационна връзка между страните,
обсъждането по същество на фактите извършена ли е доставка на услуги в имота, на
каква стойност и погасено ли е вземането по давност, се явяват безпредметни.
По разноските:
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. К.И. Б. от РАК сумата от 300,00 лв. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата съобразно предвидения
минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че ..., ЕГН:
********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК: ********* сумата от 256,91 лева,
представляваща стойността на доставена питейна вода за клиентски № ********** за
периода от 01.04.2021 г. до 28.04.2021 г. на адрес на потребление: ..........., за което е
издадена фактура № **********/11.05.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК: *********
да заплати на ..., ЕГН: ********** сумата от 50,00 лева разноски в производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Софийска вода“ АД,
ЕИК: ********* да заплати на адв. К.И. Б., ЕГН: **********, член на РАК, с адрес: гр.
София, ул. Гургулят № 31, офис - партер сумата от 300,00 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в
производство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4