Определение по дело №54130/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2025 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20241110154130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5949
гр. София, 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110154130 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. I, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Н. В. М., ЕГН
**********, с която се претендира да се установи по отношение на ответника, със сила на
пресъдено нещо, дължимостта на сумите: 506,14 лв., представляваща изискуемо от
16.10.2023 г. вземане на кредитора по Договор за потребителски кредит №
40013323339/11.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане
на вземането; 90,09 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
период от 15.02.2023 г. до 15.10.2023 г., сумата от 53,13 лв., представляваща обезщетение за
забава дължимо за период от 15.10.2023 г. до 27.02.2024 г.; 109,70 лв., представляваща
обезщетение за забава дължимо за период от 16.12.2022 г. до 15.10.2023 г., за които има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2024 г. по ч. гр. д. № 11982/2024 г.
по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът предявява и осъдителен иск за сумите от 187,54 лв., представляваща
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ по Договор за потребителски
кредит № 40013323339/11.11.2022 г., и 294,54 лв., представляваща възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит №
40013323339/11.11.2022 г., за които в рамките на ч.гр.д. № 11982/2024 г. по описа на СРС,
съдът е постановил отказ да издаде ЗИ.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, твърди, че на
11.11.2022 г. ответницата е заявила искане за отпускане на потребителски кредит, като
същата е избрала да се възползва и от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно
сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40013323339/11.11.2022 г.
ищецът е следвало да отпусне в заем сумата от 600 лв. за срок от 11 месеца, при ГПР от
48,36 %, ГЛП от 40,90 % или лихвен процент на ден от 0,11 %. Уговорено било
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ да е в размер на 240 лв., а за
Флекси“ – 360 лв. Общо дължимата сума по кредита била в размер на 1328,73 лв., а
размерът на месечната вноска в размер на 120,80 лв. Твърди, че ответницата е извършила
1
само две плащания – на 06.01.2023 г. за сумата от 138,80 лв. и на 07.03.2023 г. – 160 лв.
Поддържа, че вземането по кредита е станало изискуемо в пълен размер, като последната
вноска по погасителния план била с дата 15.10.2023 г. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Прави искане да бъде приложено за
послужване ч. гр. дело № 11982/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. В. М., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. Н. И., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да
е налице облигационно правоотношение между страните. Оспорва ищецът да е предал
сумата от 600 лв. – предмет на процесния договор. Счита, че договорът за кредит не
съдържа задължителните реквизити по чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Твърди, че в договора за кредит
не бил отразен действителният процент на ГПР. Сочи, че в договора не била уговорена
клауза, уреждаща правото на отказ на потребителя от договора. Поддържа, че договорът за
кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради което се дължи само
чистата стойност на кредита. Поддържа, че клаузата за възнаградителна лихва е прекомерна,
като надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Налице била явна
нееквивалентност между насрещните престации. Оспорва дължимостта и на акцесорните
претенции за лихви. Поддържа, че клаузата за закупуване на допълнителни услуги „Фаст“ и
Флекси“ е недействителна поради противоречието със закона - разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, доколкото кредиторът не може да изисква заплащане на такси, свързани с
управлението на кредита. Твърди, че таксите за допълнителни услуги е следвало да бъдат
включени в ГПР, което кредиторът не е сторил, при което било налице заобикаляне на
закона. Прави възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
Моли на основание чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в оригинал
Договор за потребителски кредит № 40013323339/11.11.2022 г., като при неизпълнение бъде
изключен от доказателствата по делото.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: няма
такива.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
„Профи Кредит България“ ЕООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по
договор за заем, по което ищецът е предоставил на ответницата посочената сума, а
последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в
уговорения размер и при заплащате та възнаграждения за допълнителни услуги, които
кредиторът е предоставил в изпълнение на договора; че длъжникът е изпаднал в забава и
размера на обезщетението за забава; настъпване на изискуемостта на вземането.
Във връзка с възражението за давност ищецът следва да докаже, ако твърди да са
настъпили такива, факти и обстоятелства, имащи значение за спирането или прекъсването на
давността, за които до момента не се сочат доказателства.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание/-ия, водещи до
недействителност на договора за потребителски кредит, вкл. на посочените отделни клаузи.
Съобщава на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
неравноправни клаузи на договори, сключени с потребител, какъвто се явява и процесния
ДПК № 40013323339/11.11.2022 г.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими представените от
ищеца с исковата молба, писмени доказателства.
2
Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. д. № 11982/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 20.05.2025 г., от 13,30 ч., за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца- и препис от
отговора на исковата молба.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 11982/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение,
най-късно в първото по делото о.с.з., да представи в оригинал Договор за потребителски
кредит № 40013323339/11.11.2022 г. и приложенията му.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните като не необходими.
УКАЗВА на страните, най-късно в първото ОСЗ да предприемат действия и
представят или посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и обстоятелства, за
които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3