№ 340
гр. С.З., 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20235500900073 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от Р. А. П. и Р. П. П. и двете от гр. С.З.
против „З.Л.И." АД – гр.С. с цена на предявените искове – по 200 000 лв. за
всяка от ищците.
Посочено е в исковата молба, че ответникът е сключил на 20.01.2021г.
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица № BG/22/121000276789, валидна от 24.01.2021г. до 23.01.2022г., за
следния автобус марка „Сетра“, модел „СМ5 ХД" с peг. № ***.
Изложени са обстоятелства, че при ПТП, настъпило на 05.01.2022г.,
около 06:20 ч на път II - 55, км 98+050 (пътя между с. М. и с. Р., община Н.З.),
водачът М.М.М., управлявайки горепосочения автобус „Сетра СМ5 ХД“,
виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал челно в товарен автомобил
„Скания“ с peг. № *** с водач П.Г.Р., ЕГН: **********. Вследствие на
описаното ПТП П.Р. е загинал.
Сочи се, че срещу водача М.М.М. е образувано НОХД № 62/2023г. по
описа на Окръжен съд - С., като има насрочване на разпоредително заседание
за 28.03.2023г.
Изложено е, че първата ищца - Р. П. е фактическа съпруга на починалия.
1
Втората ищца - Р. П. е дъщеря на Р. П. и П.Р., и я е отгледал като свое дете. П.
И.ов П. - биологичен баща на Р. П. и съпруг на Р. П. починал през септември
2010г. Р. П. и П.Р. живеели на семейни начала от края на 2010г. до смъртта на
пострадалия през януари 2022г. Били в близки и безконфликтни отношения и
много се обичали. Изградили сплотено семейство, в което отношенията
между членовете му се основавали на взаимно разбирателство, обич и
уважение. Заедно отглеждали и възпитавали Р. П.. П.Р. нямал собствени деца,
родителите му са починали, не се е женил преди да заживее на семейни
начала с Р. П.. Грижил се за Р., възпитавал я като свое дете, винаги се стараел
нищо да не й липсва. Починалият, който работил като професионален
шофьор, осигурявал материално Р. и Р.. Отношенията между починалия и Р.
били като между баща и дъщеря. Р. била много привързана към П.Р., наричала
го татко. Твърди се, че ищците понесли много тежко смъртта на най-близкия
им човек. Постоянно плачат, затворили са се в себе си и са се изолирали от
околните. Потиснати са, загубили са опората си в живота. Докато са живи
няма да преодолеят мъката и страданията от сполетялата ги трагедия.
Ищците предявили претенция за доброволно изплащане на обезщетение
пред З.Л.И. АД с молба от 02.02.2022г. Ответникът отказа да удовлетвори
претенцията им. Ищците не са обезщетявани за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Р..
Посочено е, че считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя - 02.02.2022г. ответникът дължи законна лихва на ищците на
основание чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Молят, да се осъди ответника да заплати сумите, както следва:
• 200 000.00 лева /двеста хиляди лева/ на Р. А. П., като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Р. вследствие на процесното ПТП,
заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.02.2022г. до
окончателното плащане;
• 200 000.00 лева /двеста хиляди лева/ на Р. П. П., като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Р. вследствие на процесното ПТП,
заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.02.2022г. до
окончателното плащане,
2
както и всички направени от ищците разноски по делото;
Посочено е клиентската банкова сметка за превеждане на присъдените
суми.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът е взел становище, че за нередовност на исковата молба,
като счита предявените искове по същество за неоснователни, необосновани,
недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло
ищцовите претенции (главни и акцесорни искове), както по тяхното
основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения
и наведени обстоятелства.
Излага следните съображения:
Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1, т.4 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по
делото без движение, по следните съображения:
Заявява, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно
всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Липсва
описание на процесното ПТП, в резултат на което ищците твърдят, че са им
причинени неимуществени вреди. Намира, че ищците не са посочили
механизма на настъпване на ПТП, липсват подробности за скоростта на
движение на процесните МПС, всеки от участващите в ПТП автомобили в
каква посока и къде се е движил, какво е било поведението на всеки един от
водачите на МПС, както и дали последните са били оборудвани с
обезопасителни колани и дали са били поставени от водачите и конкретно от
самия пострадал и т.н. Счита, че липсва посочване и на други относими
факти, като например какви травми е получил пострадалият при описаното в
исковата молба ПТП.
Твърди, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1,
т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа
искът, като излага доводи и посочва съдебна практика.
Заявява, че в исковата молба не са диференцирани болките и
страданията, които всеки един от ищците е преживял поотделно, поради
което твърди, че двата субективно съединени иска са неоснователни. Отново
в нарушение изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК в исковата молба липсва
3
каквото и да било посочване на факти и обстоятелства досежно житейските
връзки и взаимоотношенията на всеки един от двамата ищци със своя близък
П.Р.. Намира, че формалното посочване на общоизвестни факти, които не се
нуждаят от доказване съвсем не е достатъчно да позволи на ответното
дружество да формира разбиране и съответно да вземе позиция, по какви
причини и въз основа на какви факти и доказателства са мотивирани
отделните претенции в посочените в молбата размери.
Твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй
като липсват конкретни и ясни твърдения относно правно - релевантните
факти, на които ищците основават правото си. Заявява, че този порок в
исковата молба препятства възможността на ответното дружество да формира
в пълнота представа за търсената от ищците защита.
Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли, съдът да я
остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.
Не оспорва обстоятелството, че за управляваното от водача М.М.М.
автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № ***, към датата на ПТП -
05.01.2022г. е била налице валидно сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при застрахователно дружество З.Л.И. АД, по
застрахователна полица № BG/22/121000276789, с начална дата на покритие
24.01.2021г. и крайна дата на покритие 23.01.2022г.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по основание, така и по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени
обстоятелства.
Счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:
Твърди, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане
на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати
застрахователно обезщетение. Твърди, че ищците по настоящото дело - Р. А.
П. и Р. П. П., не са изпълнили визираните в чл.498, ал.2 от КЗ свои
задължения - да представят на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които
разполагат и които са свързани със застрахователното събитие и причинените
вреди. Сочи се, че по подадено от ищците заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка - щета
4
№ 0000 - 1000 - 01 - 22 - 7094 от 14.02.2022г. С предявената извънсъдебно
претенция ищците са представили единствено Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 2/05.01.2022год. и Нотариално заверена декларация от
Р.Т.Р.. Заявява се, че на застрахователното дружество не е представен нито
един документ, установяващ виновността на някой от водачите на
участващите в ПТП автомобили. Посочено е, че тъй като в конкретния
случай, липсват безспорни доказателства, документално удостоверяващи
вината на водач, управлявал участващо в ПТП от 05.01.2022год. МПС и
застраховано в З.Л.И. АД, е попречило на застрахователя окончателно да се
произнесе по щетата.
Счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността
на З.Л.И. АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от
отговорността на водача, чийто риск носи. Твърди се, че в процесния случай
няма данни водачът на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № ***
- М.М.М. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните
последици от него по отношение на ищците. В тази връзка, ответникът
оспорва изключителната вина на водача на автобус марка „Сетра”, модел
„СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М..
Посочва, че с предявената искова молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, отново не са представени доказателства,
установяващи виновността на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5
ХД” с per. № *** и въобще на водач на МПС, застраховано в З.Л.И. АД.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно
произшествие от 05.01.2022год. (доколкото такъв въобще е описан в исковата
молба), като оспорва и твърдението транспортния инцидент да се е
осъществил изключително по причина от действията на водача на автобус
марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М.. Оспорва твърдението
за изключителна вина на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с
peг. № *** - М.М.М. за настъпването на твърдените в производството вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от М.М.М. - като
водач на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - граждански
деликт спрямо ищците.
Оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно
5
произшествие. Твърди, че от представените с исковата молба документи не се
доказва по безспорен и категоричен причинната връзка между релевираното
престъпно деяние и настъпилите вреди. Намира, че не са налице
кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Твърди, че за ищците не са настъпили вреди от смъртта на П.Г.Р., които
да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че нямат качеството на
увредени лица по смисъла на КЗ.
Заявява, че оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците неимуществени
вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорваме и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковите претенции.
Твърди и че е налице изключителен принос на пострадалия, който
прекъсва причинно - следствената връзка между поведението на
застрахования водач и настъпване на събитието. Твърди, че причина за
настъпване на телесните повреди при ПТП довели до смъртта на пострадалия
водач е обстоятелството, че същият е пътувал без поставен предпазен колан.
Счита, че е налице безспорно самоувреждане на лицето. Заявява, че в
настоящия случай е налице и изключителен принос на пострадалия, който
изключва вината и прекъсва причинно - следствената връзка между
поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автобус марка
„Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М. за настъпването на
твърдените в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Г.Р., изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП
задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.
Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като
счита същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
6
Счита, че претендираните обезщетения, не отговарят на действителните
вреди, като са прекомерни и не се подкрепят от фактическата обстановка,
представените доказателства по делото и не съответстват на принципа за
справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД и неблагоприятните последици за
ищците от настъпилата в следствие на пътнотранспортно произшествие
смърт на пострадалото лице.
Оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка между
ищците и пострадалото лице, която да е прекъсната с причинената смърт.
Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и
страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие
между ищците и пострадалия.
Посочва, че към датата на смъртта на П.Г.Р. ищцата Р. П. П. е била на
възраст, в която се е обособила като самостоятелен индивид и е изградила
свой самостоятелен живот. Счита, че предявените по настоящото дело
претенции за неимуществени вреди са завишени с оглед обществените
критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило
твърдяното ПТП. Сочи, че не са представени доказателства за проведена
медикаментозна психиатрична терапия и посещения при психотерапевт във
връзка с психоемоционалното състояние на ищците вследствие на ПТП и
загубата на пострадалия П.Г.Р., което води до извода, че такива не са били
провеждани. Заявено е, че е изминала близо година и половина от датата на
ПТП, период през който ищците са рационализирали преживените
психотравми, като психиката им се е адаптирала и преработила преживяното.
Посочена е съдебна практика.
Поддържа, че претендираните от ищците парични суми са в
изключително завишен размер, за да доведат до репариране на нематериални
вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. Счита,
че претенциите на ищците надхвърлят значително дори максималните
стойности на обезщетенията за подобен род вреди, които се присъждат
съгласно актуалната съдебна практика, колкото и към момента да не е
формирана като константна.
Прави възражение за прекомерност на претенциите.
Поддържа, че исковите суми са прекомерни по аргумент от чл. 51, ал. 2
7
ЗЗД.
Прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка
оспорва твърденията, че заявените с исковата молба неимуществени вреди са
възникнали единствено и само поради виновните действия на водача на
автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - другият участник в
ПТП.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.Г.Р. като
поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания довели до
смъртта е негово виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение
по пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан, в нарушение на
чл. 137а ЗДвП, с което поведение сам се е поставил в риск.
Поддържа, че травмите на П.Г.Р., довели до смъртта му са настъпили
като резултат от неговото собствено виновно поведение. Заявява, че
поставянето на предпазен колан би осуетило изцяло настъпване на
претърпените вследствие на ПТП телесни увреждания довели до неговата
смърт. Посочва съдебна практика.
Счита, че са налице основания за намаляване на размера на
обезщетението за двете ищци поради съпричиняване на настъпилите вредни
последици, като обезщетението следва да бъде определено при условията на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди - като неоснователни, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Моли, да се отхвърлят изцяло предявените субективно съединени
искове, като неоснователни и недоказани.
Алтернативно моли, в случай, че се счетат за основателни исковите
претенции на ищците, то да се намалят размерите на претендираните
обезщетения, тъй като претендираните размери не кореспондират с принципа
на справедливостта, установената съдебна практика и законовите разпоредби.
Моли, да се отче и степента на съпричиняване на вредоносният резултат.
Моли, да се осъдят ищците да заплатят на ответното дружество всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с
8
настоящото исково производство.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите претенции, да се
присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ищците са депозирали по делото допълнителна искова молба, с която
правят следните уточнения:
Считат за изцяло неоснователно възражението за нередовност на
исковата молба, като заявяват, че са изложени коректно твърдените
релевантни факти и обстоятелства, пораждащи за ищците право на
обезщетение на основание чл. по чл. 432 от КЗ.
Във връзка с изричното изявление на ответника, че не оспорва
застрахователното правоотношение, молят да се отдели като безспорен и
ненуждаещ се от доказване факт, че към датата на процесното събитие
отговорността на сочения увреждащ водач е била покрита от сочения в
исковата молба застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“.
Намират възражението за липса на надлежно проведено рекламационно
производство за изцяло неоснователно, тъй като в процесния случай ищците
са отправили до ответника молба за доброволно плащане, по която молба е
образувана застрахователна преписка - нещо, което се потвърждава и от
самия ответник в отговора към исковата молба.
По възраженията на ответника, свързани с оспорването на елементи от
фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, конкретно, оспорването на
вината (вероятно в см. противоправността на поведението) от страна на
сочения от ищците увреждащ водач, механизма на произшествието,
причинната връзка между въпросното поведение и настъпилия вредоносен
резултат, заявяват, че поддържат всички техни твърдения по отношение на
обстоятелствата и механизма на настъпване на процесното произшествие в т.
ч. твърденията за противоправно и виновно поведение от страна на посочения
водач М.М.М., които са направени в обстоятелствената част на исковата
молба.
Посочено е, че възражението засяга обстоятелства, за чието изясняване
са направени доказателствени искания.
По възраженията на ответника, че в резултат на пътнотранспортното
9
произшествие за ищците не са настъпили всички твърдени в исковата молба
болки и страдания по интензитет и продължителност, както по възражението
на ответника, свързано с размера на предявената претенция, с оглед принципа
на справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, ищците заявяват, че поддържат
изцяло изложените в исковата молба твърдения, за отражението, което оказва
върху тях загубата на техния близък.
По възражението за съпричиняване от страна на пострадалото лице,
заявяват, че поддържат изцяло изложените в исковата молба фактически
твърдения, като заявяват допълнително, че никое от действията на
пострадалия наследодател на ищците преди и към момента на събитието не е
във връзка с настъпването на процесния противоправен резултат.
С молба вх. № 8171/29.06.2023г. ищците са представили като
доказателство по делото Присъда № 10/30.05.2023г. постановена по НОХД
62/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.С..
Ответникът е депозирал отговор на допълнителна искова молба, като
излага следното становище:
Поддържа всички възражения относно неоснователността на
предявените искове. Счита последните за неоснователни, необосновани и
недоказани, прекомерно завишени по размер.
Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по основание, така и по
размер, както и изложените в допълнителната исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства.
Изцяло поддържа изложените в отговора на исковата молба твърдения и
оспорвания, както и направените в него доказателствени искания.
Поддържа становището, че процесната исковата молба е нередовна - не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, по съображения
подробно изложени в отговора на исковата молба.
Поддържа оспорването на механизма на ПТП, като счита, че не е
изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на ПТП и причините за
настъпването му.
Поддържа оспорването на механизма на получаване на уврежданията и
причинно - следствената връзка между събитието и получените увреждания,
както и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и
10
вредите, описани в исковата молба, претърпени от пострадалия, респ. ищците.
Поддържа оспорването относно твърдението в исковата молба, че в
резултат от настъпилото пътно - транспортно произшествие за ищците са
настъпили претендираните неимуществени вреди или ако са възникнали, то
не обосновават размера на исковите претенции.
Поддържа оспорването, въведено с отговора на исковата молба,
досежно твърдените с исковата претенция състояние на изживян силен
психически стрес и страх, получени от ищците като вид, характер и обем,
както и оспорването на твърденията за тяхната продължителност.
Поддържа оспорването касателно интензитета и проявлението на
настъпилите за ищците неимуществени вреди, твърденията за периода, през
който са търпени, както и оспорването на твърдението за настъпване на
такива вреди, които да обосновават размера на исковите претенции.
Поддържа доводите и направеното с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия П.Г.Р.. Твърди, че пострадалият сам, с поведението се е поставил
си в опасност и е допринесъл за вредоносния резултат, което съпричиняване
се изразява в неизползване на обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а
ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск. Счита, че
пострадалият е нарушил установените правила разписани в ЗДвП, касаещи
поставянето на обезопасителни колани от страна на пътниците пътуващи в
МПС. Счита, че ако Р. е спазил тези правила, не би се стигнало до настъпване
на вредоносния резултат. В тази връзка поддържа, че травмите на
пострадалия са настъпили като резултат от неговото собствено виновно
поведение, осъществено в нарушение на посочените императивни правни
норми. Твърди, че съпричиняването от страна на П.Г.Р. е в пряка причинно -
следствена връзка с тежестта на получените от него увреждания. Намира, че
спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или
поне значително би ограничило тежестта на претърпените от Р. телесни
увреждания, довели до неговата смърт. Според ответника, с това си
поведение пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата,
поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат,
като сочи съдебна практика.
Изцяло поддържа въведеното с отговора на исковата молба оспорване
11
на размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита
същите за недължими, респ. за прекомерни и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че предявените претенции за
неимуществени вреди са завишени с оглед обществените критерии за
справедливост и обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП.
Счита, че обезщетението за неимуществени вреди, което се претендира
от ищците, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се
подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото
и не съответства с изискването за справедливост, заложено в чл. 52 ЗЗД,
трайната съдебна практика (ППВС N9 4/1968г) и неблагоприятните за ищеца
последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Оспорва изцяло исковете за присъждане на лихва по претенциите за
неимуществени вреди - като неоснователни, по съображенията за
неоснователност на главните искове.
Моли да се отхвърлят предявените от ищците искове, като
неоснователни и недоказани. Алтернативно моли, в случай, че се счетат за
основателни исковите претенции, то да се намалят размерите на
претендираните обезщетения с оглед изложените в настоящия отговор и в
отговора на исковата молба съображения.
Моли, да се осъдят ищците да заплатят на ответното дружество всички
съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар за един
адвокат свързани с настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковите претенции.
Моли, в случай, че частично се уважат исковите претенции, да им се
присъдят съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Между страните не се спори наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите № BG/22/121000276789, валидна от
24.01.2021г. до 23.01.2022г., за следния автобус марка „Сетра", модел „СМ5
ХД" с peг. № ***;
Ищците са уведомили ответника за настъпилото ПТП, по което е
12
заведена щета при последния.
С влязла в сила присъда № 10/30.05.2023 г. по НОХД № 62/2023г., по
описа на Окръжен съд – С. е признат М.М.М. за виновен в това, че: На
05.01.2022 г. на път II-55 км. 98.100, в землището на с. Р., общ. Н.З., при
управление на МПС – автобус марка „СЕТРА С215ХД“ с рег. № ***
собственост на Е.М.*Д.Д. – Н.З., е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта
на П.Г.Р., на 57 години от гр. С.З. – водач на влекач м. „Скания Р 124“ с рег.
№ ***, ведно с полуремарке с рег. № ***, собственост на Е.П.П.-Б. – С.З..
Ищцата Р. П. е била в съжителство на семейни начала с пострадалия
П.Г.Р., а Р. П. е дъщеря на първата ищца Р. П..
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетелят Р.Т.Р. установява, че познава П.Р. от 40 години и повече,
тъй като има баща, който живеел в с.З.. Купил бившето ТКЗС и си направил
депо за животни. П. работел при него като шофьор на един от камионите му.
Р. познава покрай бившия й мъж, който починал 2010г.. Р. или Р. я познава от
две години преди да почине мъжът й. Те живеели в С. и се прибрали в с.З..
След смъртта на П., след няколко месеца Р. заживяла с П.. Родило се детето,
Р. П. от бащата, който починал от рак на белия дроб - П.. П. я приел, нямал
жена и деца и ги приел като негова жена и негово дете и ги гледал до неговата
смърт в С.З.. Сочи, че от 2010г. Р. и П.Р. живеят заедно в С.З. и детето с тях.
Твърди, че е карал Нова година с тях заедно с детето. Твърди, че пострадалият
гледал детето като собствено, трябвало да имат всичко. Никога не са се
разделяли. Детето, било около 10 годишна, когато заживели с П.. В момента
Р. е около 25 годишна. Р. П. родила, пострадалият гледал внучето като негово,
пращал снимки. Те живеели заедно с Р. и мъжът й, и Р. след това отишла на
квартира на ул. **.
Свидетеля П.Ж.Ц. сочи, че и двамата ги познава - П. Р. познава от дете,
заедно израснали, от едно село са – с.З., Р. също я познава от 2008г.. Нейният
първи съпруг е от с.З.. Живеели в С. и си дошли от С. да живеят на село. Р. я
познава от тогава. Твърди, че 1998г. се родила дъщеря им. На по-късен етап
П. - съпругът й, се разболял от рак, и починал м.септември 2010г. В края на
2010г. се събрала с П.Р., заживели двамата в гр.С.З.. Първоначално били на
квартира в „К.“, на по-късен етап се изместили към поделението на З.. Имала
13
доста контакти с тях със семейството. П. бил добър човек. За първи път П.
съжителствал с жена, обичал я много и се грижел за нея и детето. Стараел се
особено на детето нищо да не липсва, не можело да се направи разлика, че не
е биологичен баща на детето. Р. буквално той я отгледал. Разбирали се
чудесно. Карали много празници с тях. Р. вече има семейство от осем – девет
години. Живее отделно с мъжа си и има дете. Когато се чувала с П.Р., много
се радвал за внучето си, изпращал снимки, като нормален дядо. Твърди, че
контактите им били постоянни, тъй като П.Р. работел при брата на
свидетелката, който има собствена фирма с камиони. П. бил шофьор на един
от камионите. Три-четири години преди да почине работел при брат й, когато
починал се бил преместил в друга фирма, но запазили отношенията си. Р.
била много разстроена, след смъртта на П.. Като цяло през този период я
чувала по телефона, непрекъснато говорела за него, не можела да свикне с
мисълта, че е сама. Твърди, че Р. е съкрушена, съсипана, трудно й е, сега да
живее сама. Помага на дъщеря си, грижи се за внучето си. Р. след смъртта на
баща й П., в последствие с годините свикнала с П., за нея той бил опора и я
напътствал в живота. Той бил като биологичен баща. Р. се оженила малка.
От назначената по делото комплексна СМАТЕ се установява, че във
връзка е ПТП П.Г.Р. на 57 г. е получил: Черепно-мозъчна травма - масивни
разкъсно-контузни рани, счупване на черепни кости е разкъсвания на
тъканите около местата на счупванията с масивни кръвоизливи и
кръвонасядания, контузия на мозъка и масивни кръвоизливи под меките
мозъчни обвивки, вдишване на кръв и кръв в стомаха, тежък оток на мозъка и
меките мозъчни хемисфери е вклиняване на малкомозъчните тонзили
мозъчния ствол в големия тилен отвор. Гръдна травма - многофрагментни
счупвания на ребрата 5-12 вдясно и на 3-10 вляво, с масивни кръвонасядания
около местата на счупванията, контузии на белите дробове и контузионни
кръвоизливи на рехавите тъкани в областта на предното средостение,
счупване на гръбначния стълб в 4-5 гръдни прешлени, е контузия на
гръбначния мозък и кръвоизливи. Коремна травма - разкъсване и размачкване
на слезката, множествени плитки повърхностни разкъсвания на черния дроб и
масивен кръвоизлив зад коремницата предимно вдясно, кръвоизлив в
коремната кухина на около 1 л. Травма на крайниците - множество
охлузвания, кръвонасядания и наранявания в областта на левия горен
крайник, левия долен крайник. Анемия на вътрешните органи. Причината за
14
смъртта е черепно-мозъчната травма, довела до оток на мозъка с вклиняване и
парализа на жизнено вожни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно съдов,
на фона тежък травматичен и хеморагичен шок вследствие множествената
травма. Описаните уреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тьпо- ръбести предмети и са получени по механизма на травма вътре в
автомобила от удар с или върху детайли от кабината, която е почти напълно
разрушена и деформирана. Касае се за автомобилна травма - травма вътре в
товарният автомобил управляван от пострадалия, който е намерен мъртъв на
мястото му в кабината на автомобила непосредствено след произшествието. В
областта на гръдния кош и корема са установени увреждания, но те не е
възможно да бъдат квалифицирани, като специфични за действието на
предпазен колан. Специфичните увреждания от предпазен колан се получават
при удари с елементи на челния, както в случая, когато коланът придобива
свойствата на твърд тъп предмет. Тези увреждания съвсем не са
задължителни. Т.е. липсата на такива увреждания не означава, че той е бил
без поставен предпазен колан. На снимките при огледа на
местопроизшествието не личи какво е състоянието на предпазния колан.
Уврежданията, които е получил Р. отговарят да са били получени при
анализираното ПТП. Към момента на ПТП той е бил жив, видно от
кръвонасяданията и кръвоизливите, както и от наличието на дишане и
гълтателен рефлекс - вдишана и погълната кръв от кървенето от счупването
на черепната основа. Описанието на сърдечния мускул съответства на такова
без коронарен инцидент. Кабината на товарния автомобил, управляван от
пострадалия е с масивни структурни разрушения и деформирмации, които
засягат вкл.и седалката на водача. Самият пострадал е притиснат от елементи
на кабината. Конкретно на поставения въпрос може да се отговори, че
предпазният колан не е в състояние да предпази водача от уврежданията,
които са причинили смъртта му. При огледа на местопроизшествието са
направени снимки, които красноречиво аргументират горните изводи.
Произшествието е настъпило на 05.01.2022, около 6:20ч, по път П-55,
км.98+100, между с. М. и с.Р., в светлата част на денонощието при намалена
видимост поради мъгла. Пътят е с две ленти за двупосочно движение.
Седлови влекач Скания с прикачено самосвално полуремарке се е движил в
посока към с. Р./към гр.Н.З./. В обратна посока се е движил автобус Сетра.
Автобусът застига попътнодвижещ се лек автомобил. Водачът на автобуса
15
предприема изпреварване в условията на намалена видимост, без да има
възможност да се увери, че пътят пред него е свободен на достатъчно
разстояние за извършване на маневрата. Когато навлиза в лентата за
насрещно движение, преди да има възможност да завърши изпреварването,
водачът възприема движещия се срещу него т.а.Скания. Почти едновременно
и водачът на т.а.Скания възприема автобусът. Обективните находки показват,
че водачите са предприели аварийно спиране. Освен това водачът на
т.а.Скания е променил траекторията като е насочил автомобила в дясно и
частично е излязъл на банкета. Настъпил е удар между предна челна лява част
на т.а.Скания и предна челна лява и странична част на автобус Сетра. Ударът
е челен нецентрален с изключително тежки деформации и по двете МПС.
Скоростта на т.а.Скания преди удара е била 64,4 км/ч. Скоростта на автобуса
Сетра преди удара е била 70,7 км/ч. Скоростите на автомобилите, в
конкретния случай, може да се определят и като се използват иззетите
тахошайби, след графичен анализ под увеличение на диаграмите.
Сравнението на резултатите показва добро съвпадение между изчислената
скорост и отчетената скорост от диаграмата. Водачът на т.а.Скания не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, от момента в който е
било възможно да възприеме възникналата преди това опасност за
движението. Водачът на автобусът Сетра не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара, от момента в който е било възможно да
възприеме възникналата преди това опасност за движението. Седловия влекач
Скания с рег.№ ** е оборудван с триточкови инерционни, раменнобедрени
обезопасителни колани. Те са предназначени за пътуващите на двете седалки
в кабината, тази на водача и пътника отпред в дясно. В конкретния случай
деформациите са изключително тежки. Цялата кабина е деформирана до
степен, при която са нарушени всички базисни точки. В конкретния случай
няма абсолютно никакво значение дали водачът е бил с поставен обезопасите
лен колан. Водачът на седловия влекач не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Произшествието е настъпило
поради предприетото от водача на автобуса изпреварване в условията на
мъгла с наситеност която не позволява да се установи дали пътя напред е
свободен на необходимото разстояние за да се изпълни маневрата безопасно.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
16
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –05.01.2022
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, влезлите в
сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.
Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
С влязла в сила присъда № 10/30.05.2023 г. по НОХД № 62/2023г., по
описа на Окръжен съд – С. е признат М.М.М. за виновен в това, че: На
05.01.2022 г. на път II-55 км. 98.100, в землището на с. Р., общ. Н.З., при
управление на МПС – автобус марка „СЕТРА С215ХД“ с рег. № ***
собственост на Е.М.*Д.Д. – Н.З., е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта
на П.Г.Р., на 57 години от гр. С.З. – водач на влекач м. „Скания Р 124“ с рег.
№ ***, ведно с полуремарке с рег. № ***, собственост на Е.П.П.-Б. – С.З.
Поради това съдът приема, че деянието на водача М.М.М. осъществява
всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от
ЗЗД.
По размера на обезщетението: Обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение при смърт за
причинените им неимуществени вреди включва и двете ищци. Така
съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ лице, с което починалото лице е било в
17
съжителство на семейни начала, както и отглеждано дете, имат право на
обезщетение при смърт на близък. Лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с пострадалия, без да е бил сключен граждански брак, ако
това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата
на морала, е легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди.
Такова право има и отглеждано от пострадалия дете.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В конкретния случай разпитаните по делото свидетели относно
преживените от ищците болки и страдания установяват, че в края на 2010г.
ищцата Р. се събрала с П.Р., като преди това е живяла със законния си мъж,
който починал същата година. Ищцата Р. била ученичка. Същата се оженила
малка, родила дете и се преместила на квартира с мъжа на детето си.
От свидетелските показания и на двамата свидетели се установяват
преимуществено факти за отношението на пострадалия към двете ищци. В
техните показания почти няма сведения, които да установят емоционалното
състояние в което са се намирали и се намират в момента ищците, вследствие
смъртта на пострадалия. Ищцата Р. тежко преживяла загубата му. Била
разстроена и неадекватна. Скърбяла за пострадалия, което е характерно за
такава връзка, което обаче не сочи на висок интензитет на моралните болки и
страдания, надхвърлящи обичайните в подобна ситуация. Това е нормална
реакция при почти всяка загуба на близък роднина, но това обстоятелство не е
категорията на тези, които да разкриват изключително дълбока връзка.
Свидетелят Р.Р. не съобщава информация, която да е свързана с
емоционалните преживявания на Р. и Р. след смъртта Р.. Липсват данни как
18
втората ищца е преживяла загубата на пострадалия. Липсват и конкретни
факти от живота на ищците и починалия, от които да се направи извод, че
връзката име била особено близка и различна от нормалните
взаимоотношения на обич и привързаност, характерни за традиционните за
българското общество семейни отношения.
С оглед изложеното съдът намира не са събрани доказателства, въз
основа на които може да се направи извод, че по своето съдържание и
интензитет връзката на ищците с пострадалия надхвърля обичайните предели
на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост присъщи
за такъв вид родственици. Поради това съдът приема, че по делото не е
установено, ищците да са преживели морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната
родствена връзка, респ. че е налице изключителен случай по смисъла на
горепосоченото тълкувателно решение. За да е оправдано изключението, е
необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски
обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да
може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Такива конкретни житейски обстоятелства, съдът намира, че в случая
не са налице. Не се установяват и морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, породени от внезапната загуба на близък член на семейството. Съдът
не оспорва болките и страданията на ищците, продължаващата тъга, но не
намира, че същите са от вида на тези, които подлежат на обезщетяване с
оглед задължителните указания посочени в Тълкувателно решение № 1/2016
от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. и които да сочат на основателност на
предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на претенцията за главницата, съдът намира, че
не следва да се произнася по направеното възражение за съпричиняване,
неоснователна се явява и претенцията за лихва за забава.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените от него разноски за адв. възнаграждение в размер на
1500 лв. и 750 лв. за вещи лица, които следва да му бъдат присъдени.
19
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. А. П., ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН
**********, с общ адрес гр. С.З., *** против „З.Л.И.” АД, гр. С., ***,
ЕИК ***, искове за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на
П.Г.Р., вследствие ПТП на 05.01.2022 г. за сумата от по 200 000 лв., за всяка
от тях., ведно със законната лихва от 02.02.2022 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Р. А. П., ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН **********, с общ
адрес гр. С.З., *** да заплатят на „З.Л.И.” АД, гр. С., ***, ЕИК ***,
разноски по делото за сумата общо от 2 250 лв., за адв. възнаграждение и
вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд П..
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
20