Решение по дело №19561/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20251110119561
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12851
гр. ..., 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110119561 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Е. А., с ЕГН ********** срещу ..., с ЕИК ..., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1189,66 лева
– обезщетение за забава за период от 22.06.2022 г. до 15.03.2023 г. върху главница в размер
на 15433,14 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил ..., с
рег. № ..., от пътнотранспортно произшествие, настъпило на ... г., на бул. „...“, посока ул. „...“
в гр. ....
Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 4836/28.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 56911/2022 г., по описа на СРС, 33 – ти състав, му е присъдено обезщетение в размер
на 15533,14 лева за претърпените имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ... г., на бул. „...“, посока ул. „...“ в гр. .... Поддържа, че искът по
горепосоченото дело първоначално е бил предявен за сумата от 100,00 лева, след което на
16.03.2023 г. е предприето изменение на иска чрез увеличаване на размера му със сумата от
15433,14 лева. Излага твърдения, че ответникът е допуснал забава в изпълнението на
задължението си да заплати обезщетението за претърпените имуществени вреди в размер на
15433,14 лева, считано от датата на уведомяването на застрахователя за събитието – на
22.06.2022 г., до 15.03.2023 г. – деня преди предприетото изменение на иска по
горепосоченото гражданско дело, поради което претендира обезщетение за забавеното му
изпълнение в размер на 1189,66 лева. Моли за уважаване на иска. Претендира сторените
разноски производството.
Ответникът не оспорва, че е постановено решението относно присъдената главница,
1
за която се претендира обезщетението за допусната забава в изпълнението, но твърди, че
лихвата е следвало да бъде претендирана в производството, водено по гр.д. № 56911/2022 г.,
по описа на СРС, 33 – ти състав, евентуално твърди, че се дължи след изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по щетата, или считано от 22.09.2022 г.
Претендира сторените разноски в производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: валидно възникнало главно задължения
и изпадане на ответника в забава.
В тежест на ответника, при установяване на горепосочените обстоятелства, е да
установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на дължимата главница след
уведомяването.
С оглед изразеното от ответника становище в отговора на исковата молба и по арг. от
чл. 153 ГПК, съдът е отделил, в прокта за доклад по делото, за безспорни всички факти от
фактическия състав на вземането за главница, установени по силата на влязло в сила
съдебно решение № 4836/28.03.2023 г., постановено по гр.д. № 56911/2022 г., по описа на
СРС, 33 – ти състав, както и че застрахователят е бил уведомен за събитието на 22.06.2022 г.,
който проектодоклад е приет, без възражения от страните, за окончателен по делото.
Така по делото се установява валидно възникнало главно задължение в размер на
15433,14 лева, признато с решението от 28.03.2023 г., за обезщетение за претърпени
имуществени вреди на лек автомобил ..., с рег. № ..., от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на ... г., на бул. „...“, посока ул. „...“ в гр. ..., по вина на застрахован при ответника
водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при управление на лек
автомобил „...“, с рег. № ....
Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията за обезщетение за забава
въхру главницата от 15433,14 лева за периода, считано от уведомяване на застрахователя за
застрахователното събитие до датата на предприетото изменение на иска чрез увеличаване
на размера му, е следвало да бъде предявена в производството по гр.д. № 56911/2022 г., по
описа на СРС, 33 – ти състав, защото такова последващо обективно кумулативно
съединяване на искове е недопустимо, по аргумент от противното на възприетото в нормата
на чл. 214 ГПК, тъй като се касае за предявяване на нов иск.
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. в случая от 22.06.2022 г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, какъвто също е настоящият случай, дължи и законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди за собствената си забава.
2
С решението от 28.03.2023 г. съдът е присъдил законната лихва върху увеличения
размер на обезщетението от 15433,14 лева, считано от датата, на която е предприето
изменението на иска по чл. 214, ал. 1, изр. 2, предл. 1 ГПК, а именно от 16.03.2023 г. до
погасяването.
Ето защо за периода от 22.06.2022 г. до 15.03.2023 г. включително искът за заплащане
на обезщетение за забава е основателен.
Съдът, с оглед правомощията му, предвидени в чл. 162 ГПК, определя размера на
обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, използвайки лихвен калкулатор за изчисляване на
законна лихви на електронната страница на НАП, на 1189,71 лева.
Искът е предявен за сумата от 1189,66 лева и предвид диспозитивното начало в
процеса, следва да бъде уважен до посочения размер.
С оглед изхода на спора, представените доказателства и направеното искане в тази
насока, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо на
530,00 лева /50,00 лева за държавна такса и 480,00 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., ДА ЗАПЛАТИ на М.
Е. А., с ЕГН **********, с адрес в ..., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 1189,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за период от 22.06.2022 г. до 15.03.2023 г. върху
главница в размер на 15433,14 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил ..., с рег. № ..., от пътнотранспортно произшествие, настъпило на ... г., на бул. „...“,
посока ул. „...“ в гр. ..., по вина на застрахован при ответника водач по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, при управление на лек автомобил „...“, с рег. № ...,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 530,00 лева, представляваща съдебно -
деловодни разноски, сторени в производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3