О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………/…...11.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 1792 по описа за
2018година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.413,
ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх.
№4666/24.08.2018г., подадена от АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Оборище, бул.В.Левски №114, ет.Мецанин,
действащо чрез ю.к.Н.Стоянова, срещу разпореждане № 1685/31.07.18г.,
постановено по ч.гр.д. №486 по описа за 2018 година на РС-Девня, в частта, в
която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И.Й.С. за сумата от 163,92лв-
неустойка за неизпълнение на задължение за периода 08.01.16г. - 06.07.17г.
В частната жалба се твърди,
че разпореждането е неправилно и необосновано. Счита, че в
производството по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, като
заявителят не е длъжен да представя доказателства, а се извършва формална
проверка за редовност от външна страна и споровете за матер.право се решават по
исков ред. Твърди, че претендираната неустойка била такава за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, като размерът й не
надвишавал размера на законната лихва. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за
претендираната неустойка.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №486/2018г. на Районен съд
Девня е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********* , за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника И.Й.С.,
за следните суми: 97,56лв- главница по договор за кредит от 08.12.15г.;
60,60лв – догов.лихва , 163,92лв-неустойка , 177,92лв- такси, 3,67лв-законна
лихва, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на вземането, придобити от
него по силата на Приложение №1 от 14.02.2018г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г., сключен с предходния
кредитор – цедент „АКСЕС ФАЙНАНС ” ООД, ЕИК *********.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част районният съд е приел, че уговорената между страните неустойка
обезпечава възстановяване на вреди от неизпълнение, а съгласно чл.33 от ЗПК при
забава кредиторът имал право само на лихва, както и че тази неустойка
противоречала на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като длъжникът следвало да заплати
необосновано високо обезщетение съобразно срока на забавата.
Тези съображения на първоинстанционния съд в
конкретния случай не могат да бъдат споделени.
С оглед характера на заповедното производство като
формално и едностранно до фазата на издаване на претендираната заповед за
изпълнение (особено в хипотезата на чл.410 от ГПК при което липсват и
представени доказателства) преценка за неравноправност на клаузи нито може,
нито следва да бъде правена от сезирания заповеден съд. Нищожността на
договорни клаузи поради неравноправният им за потребителя характер е особен вид
недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона
или с добрите нрави. Принципно изследването на въпроса за наличието на
неравноправни клаузи става след изричното позоваване на това обстоятелство от
страна на потребителя, който, от друга страна, има и избор да не се ползва от
тази защита (когато националният съд приеме дадена клауза за неравноправна, той
е длъжен да не я прилага, освен ако потребителят, след като е бил информиран за
това от посочения съд, възрази срещу това - Решение на СЕС С-243/08, т.2 от
диспозитива дело С-397/11, т. 41). Наред с това е необходимо да се изследва и
въпроса дали не е налице индивидуално уговаряне на оспорваната договорна
клауза. Действително, възможно е съдът и по своя преценка да инициира процедура
за проверка на нищожността на договорни уговорки поради неравноправния им
характер, но за това е необходимо първо да се уведомят страните, да се изслушат
становищата им и да се съберат съответните доказателства. И в двата случая,
обаче, за да се извърши проверката, е необходимо това да стане в двустранно
състезателно производство, каквото заповедното не е.
Същевременно в подаденото заявление в т.12 са
посочени всички необходими и относими обстоятелства за индивидуализация на
процесното вземане като е пояснено, че съгласно клаузите на сключения между
първоначалните страни договор за кредит №444844
от 08.12.2015г., в случай, че кредитополучателя не заплати текущото си
задължение на падежа , същият се е задължил в тридневен срок от падежа да
предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство при уговорени в
договора предпоставки. Поради неизпълнение на това задължение в срок на
кредитополучателя била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 163,92
лева за периода 08.012.16г. – 06.07.17г. Следователно, посочени са правното
естество на дълга, правопораждащия факт, съдържанието и характера на вземането.
Поради не съвпадане крайните изводите на двете
инстанции, разпореждането на ДРС в обжалваната му част като неправилно следва
да бъде отменено и вместо него да се разпореди издаването на исканата заповед
за изпълнение. Доколкото със заповедта са присъдени разноски в цялост, то
допълнително не следва да се присъждат такива.
Въз основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №1685/31.07.2018г. на Районен съд-
Девня , постановено по ч.гр.д. №486/2018г.
по описа на ДРС, в частта му,
с която е оставено без уважение искането на кредитора – заявител „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, със
седалище гр. София за издаване
на заповед за изпълнение срещу И.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата
от 163,92лв, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода
08.01.16г. - 06.07.17г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Оборище, бул.В.Левски №114, ет.Мецанин, срещу И.Й.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на сумата от 163,92лв,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода 08.01.16г. -
06.07.17г, което вземане е придобито от кредитора – заявител по силата на
Приложение №1 от 14.02.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016г., сключен с предходния кредитор – цедент
„Аксес Файнанс” ООД, ЕИК *********.
ВРЪЩА делото на ДРС за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: