Решение по дело №200/2020 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

№ 260052

гр.Айтос, 28.10.2020 година

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд -  гражданска колегия, ІІ състав, в публично  заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                      Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                 Съдебни заседатели :   …........…………

 при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гражданско дело № 200 по описа  за 2 020 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на А.Я. А., ЕГН **********, действащ чрез адв.М.В. - БАК, със съдебен адрес:*** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от П.Д. и Б.В. – изпълнителни директори.

С исковата молба е предявен иск по реда на 432 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. чл.400, ал.2 от КЗ за осъждане на ответника „ЗК Лев инс“ AД да заплати на ищеца И.С.И. сумата от 17 850 (седемнадесет хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща разликата от дължимо обезщетение за имуществени вреди, ведно с дължимата законна лихва върху горната сума от датата на ПTП - 24.07.2019г. до погасяване на задължението, сумата от 968,40 (деветстотин шестдесети осем лв. и четиридесет ст.) лева за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва от 24.07.2019г. до погасяване на задължението, както и сторените съдебно-деловодните разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, както следва: - да се задължи ответника да представи цялата преписка пo щета № 0002-5000-19, ведно със снимковия материал и застраховка гражданска отговорност № BG 22 119000898890, издадена от „3К Лев инс“ АД; - да се допусне разпит на свидетел; - да бъде назначена съдебно -автотехническа експертиза (САТЕ), която въз основа на материалите пo делото да даде заключение относно:

1.                механизма на настъпване на произшествието и налице ли е причинно-следствена връзка между установения механизъм и уврежданията пo „***“ c peг. № ***, към момента на ПТП.

2.                да направи справки при официалния вносител на автомобили „***" и в тьрговската мрежа относно действителната стойност на ремонта на насените щети и да даде заключение относно размера на тези вреди към деня на настьпване на събитието —24.07.2019г. без овехтяване съгласно чл.400, ал.2 от К3/ и наложилата се трайна съдебна практика/.

В съдебно заседание ищецът чрез адв.В. поддържа претенциите се. Ангажира писмени и гласни доказателства. Моли за присъждане на  съдебно-деловодните разноски като представя списък по чл.80 ГПК.

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, чрез пълномощник  адв.С.Р. - САК  представя отговор. Оспорва изцялo предявения иск пo размер. Оспорва и твърдените oт ищеца материални щети на автомобила, като  излага становище, че предявеният иск е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че с изплащане на сумата oт 8000,00 лева е изплатено полагаемото се застрахователно обезщетение за действителните щети на автомобила на ищеца. Сочи, че претендираните по размер суми  не кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на щетите, като най-малкото не било съобразено овехтяването на автомобила. Счита, че с оглед възрастта му, стойността необходима за отремонтиране е много пo-ниска от посочената oт ищеца. Твърди, че в конкретния случай, относно претърпените от А.А. имуществени вреди е образувана преписка пo щета при ответното дружество и е изплатена застрахователна сума, определена пo посочената от застрахования методика, т.е. правата на пострадалия са охранени в цялост. Едновременно с това посочва, че няма нитo законова, нито процедурна пречка пpи предоставяне на допълнителни документи, удостоверяващи действително допълнителна щета за финализиране на преписката и изплащане на окончателен размер на дължимото обезщетение. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди като неоснователен. Алтернативно - да се намали размера на претендираното обезщетение. Моли да бъдат присъдени направените в производството разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Ha основание чл.78 ал.5 от ГПK ответникът възразява срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Присъединява се към искането за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза. He възразява писмените доказателства, представени от ищеца да бъдат приети. Не представя доказателства и не заявява искания. В съдебно заседание ответното застрахователно дружество не изпраща представител, но поддържа становището от отговора си - за отхвърляне на иска или в условията на евентуалност моли за уважаването му до размера на обезщетение. Не ангажира доказателства.

Исковите претенции са правно основани по чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

 

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

 

Ищецът обосновава претенцията си като твърди, че е собственик на лек автомобил „***“ с рег. № *** и нa 24.07.2019 г. лицето С.Г.И., при управление на т.автомобил „***“ с рег. № ***, поради неспазване правилата за движение пo пътищата е станал причина за ПТП, за което е съставен протокол за ПTП № 1585810г. Сочи, че вследствие на ПТП на ищцовия автомобил били нанесени  значителни щети, за чието обезщетение ответното застрахователно дружество  през м.декември 2019г.  превело на ищеца А.А. сумата от 8000лв.

Така изложената фактическа обстановка не е спорна между страните, но според ищецът заплатеното му обезщетение в горепосочения размер от 8000,00 лева било крайно недостатъчно за отремонтиране на автомобила. Ето защо и позовавайки се на разпоредбите на КЗ счита, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпилото събитие, т.е следва да му се доплати разликата – до действителната стойност на щетата, както и сумата от 968,40 лв. – заплатена от него цена за репатриране на автомобила след ПТП и удостоверена от приложената с и.м. фактура № 0000185/24.07.2019г. на „***“ ЕООД.

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.

Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства, се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Ищецът има правен интерес от водене на настоящия иск, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

По основателността на иска.

Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените имуществени / неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на автомобила, причинил произшествието.

Безспорно се установи механизма на ПТП и наличието на причинно следствена връзка между щетите и настъпилото ПТП.

Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

 

Твърденията, изложени в исковата молба, съдът приема, че безспорно  се доказват по делото, видно от  съставения протокол за ПТП, както и от събраните доказателства - показанията на св.Т. Д. Д. и от заключението на ВЛ В.Г.. При съпоставката им  безспорно се доказва, че на процесната дата – 24.07.2019г.  по пътен участък между с.В. и с.Ц. (обл.П.) са се движили попътно специален товарен автомобил  м.“***“, рег. № ***, управляван от С. Г.И. и лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от ищеца А.А.. Установено е, че ПТП е в причинна връзка единствено с действията на водача на товарния автомобил С. И., като всички констатирани в Описа на застрахователя „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД увреждания по лекия автомобил са локализирани в предната част и при съпоставка с механизма на произшествието следва да бъдат поставени в пряка причинна връзка с него.

Предвид изложеното съдът кредитира заключението на съдено-автотехническата експертизата на ВЛ инж.Г., като подробно и компетентно изготвено и приема, че в резултат на сблъсъка, от ищеца са понесени  имуществени вреди, възлизащи на стойността необходима за пълно възстановяване на  собствения му лек автомобил „***“ с рег. № ***, а именно според експерта 36 793,00 лева. Като от посочената сума се приспадне заплатеното му вече обезщетение от застрахователя в размер на 8000лева, следва, че основателно се претендира доплащане на обезщетение в размер от 17 850 лв., представляващо разлика между заплатеното и дължимо от застрахователя обезщетение.

 

Според чл.432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Доколкото процесното ПТП се е случило през 2019 г., при действието на КЗ, следва да намери приложение именно посочената норма, съгласно която „Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.“. Впрочем идентично е съдържанието и на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). В случая не е спорно, че ответникът е застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е действала към момента на ПТП и е била сключена за процесното МПС.

Следователно случилото се на 24.07.2019 г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо ответното застрахователно дружество по силата на чл.432 КЗ  отговаря за изплащане на обезщетение, дължимо на ищеца като увредено лице и то съответстващо на стойността, необходима за пълно възстановяване на  автомобила. Изложеното обосновава да се постанови решение, с което застрахователят се осъди да заплати на ищеца претендираната сума за обезщетение от 17 850,00 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва. В останалата си част досежно  сумата от 968,40 лв. – за репатриране на автомобила, исковата претенция също е доказана, видно от приложената с и.м. фактура № 0000185/24.07.2019г. на „***“ ЕООД. Ето защо  и следва да бъде уважена.

 

По отношение на претенцията за лихвата за забава върху имуществените вреди съдът намира, че:

При действащия КЗ се дължи лихва от деня на увреждането, доколкото приложение намира чл.84, ал.3 от ЗЗД. Ето защо лихвата се начислява от датата на настъпилото ПТП, в случая от 24.07.2019г. и предвид пълното уважаване на иска за обезщетение в размера на 17 850 лв. и на сумата от 968,40 лв. – за репатриране на автомобила,  претенцията за законна лихва върху така посочената главница в  общ размер - 18 818,40 лв. е основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.

 

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 2118,20 лева (две хиляди сто и осемнадесет лв. и двадесет ст.), съобразно представения списък по чл.80 ГПК, от които: държавна такса – 758,20 лева, депозит за САТЕ – 200,00 лева и адвокатско възнаграждение – 1160,00 лева.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, Айтоският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от П.Д. и Б.В. – изпълнителни директори да заплати на А.Я. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 17 850 (седемнадесет хиляди осемстотин и петдесет) лева, представляваща разликата от дължимо обезщетение за имуществени вреди, ведно с дължимата законна лихва върху горната сума от датата на ПTП - 24.07.2019г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 968,40 (деветстотин шестдесети осем лв. и четиридесет ст.) лева - за репатриране на автомобила, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2019г. до погасяване на задължението.

 

ОСЪЖДА  „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от П.Д. и Б.В. – изпълнителни директори да заплати на А.Я. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 2 118,20 лева (две хиляди сто и осемнадесет лв. и двадесет ст.).

 

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред Бургаския окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: