Определение по дело №241/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

         гр. Кюстендил, 31.05.2019 г.

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи  май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                               СИМОНА НАВУЩАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр.д.№241 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по повод постъпила частна жалба от адв. П.И.– пълномощник на заявителя Р.К.И. ***, с която се обжалва определение от 01.04.2019 г., постановено от Районен съд- гр. Дупница по ч.гр.д.№277/2019 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт първостепенният съд на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  от 04.02.2019 г., издадена по ч.гр.д.№277/2019 г. по описа на ДнРС и е прекратил производството по делото, поради констатирано неизпълнение на разпореждане на съда за предявяване на иск и представяне на доказателства за това пред заповедния съд в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Твърди, че в указания от съда срок заявителят е предявил иск срещу длъжника за установяване на вземането му, за потвърждение на което обстоятелство с въззивната жалба се представя депозирана пред РС Дупница искова молба. Релевира довода, че когато съставът, разгледал заповедното производство и съставът по исковото производство, е един и същ, е налице хипотеза, при която заявителят не е задължен да представя доказателства за предявения иск, доколкото това обстоятелство му е ноторно известно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и производството по делото продължено.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор по частната жалба.

 Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По повод депозирано пред Районен съд Дупница заявление по чл.410 ГПК на 04.02.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя Р.К.И. срещу длъжника А. К. Д. за сумата от 15 000 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 04.02.2019 г. до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника, който на 13.02.2019 г. в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Със съобщение, получено от заявителя на 20.02.2019 г. съдът му е указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе съответната държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. На заявителя е указано, че при непредставяне на доказателства за предявения от него иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена, а производството по делото прекратено.

Констатирайки, че в срока по чл.415, ал.4 ГПК заявителят не е представил доказателства за предявен иск относно вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, съдът на основание чл.415, ал.5 ГПК е обезсилил същата и е прекратил производството по делото.

От приложената към въззивната частна жалба искова молба се установява, че заявителя е предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с дадените указания. Констатира се също така, че съдия - докладчик по така образуваното исково производство е съдът, издал процесната заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу  подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

По приложението на чл. 415 от ГПК е създадена многобройна, непротиворечива практика на Върховния касационен съд, отразена в множество определения, напр. определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о., определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II т. о. и др. В същите е възприето становището, че за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заявителят трябва не само да предяви специалния установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, а и до изтичане на този срок да представи доказателства за предявяването на иска пред съда, издал заповедта за изпълнение. Като доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК може да послужи, както адресирано до заповедния съд заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на депозирането й в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един месец от датата на уведомяване на заявителя за постъпилото възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на заповедта. Това становище е застъпено и т.13 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК където е указано, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК /изм./, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК /изм./. Съдът, разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали заявителят е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /изм/, включително в случаите, когато заповедното и исковото производство са висящи пред един и същ съдебен състав. Виж Определение № 945 от 23.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 631/2012 г., II т. о., ТК. Доколкото по делото безспорно е установено, че в указания срок пред заповедния съд не са представени доказателства за предявен иск  в хипотезата на чл.415, ал.1 ГПК /такива се представят едва с частната жалба/, то обжалваното определение е правилно, като постановено в съответствие с утвърдената съдебна практика.

Съобразявайки изложеното, депозираната частна жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.

            Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд

           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.04.2019 г., постановено от Районен съд Дупница по ч.гр.д.№277/2019 г. по описа на същия съд.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: