Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 8

 

 

гр. Добрич, 26.02.2010г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и десета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря М.А.

разгледа докладваното от съдия Момчева н.а.х.д. № 2346 по описа на Добричкия районен съд за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.П.С. ЕГН ********** срещу НП № 6465/08 от 08.01.2009г., издадено от Началника на Първо РУ към ОДП Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5 ал. 2 т. 3 предл. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от тридесет и шест месеца и на основание Наредба № Iз – 1959 на МВР са отнети 13 контролни точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане за изменение на наказателното постановление, като се намали размера на определените административни наказания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № Iз-189/08.02.2007г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 08.12.2008г. около 15.30 часа в гр. Д.КПП А. управлява л.а. С 49 89 КВ след употреба на алкохол тестван с техническо средство Дрегер 7410, като цифровата индикация отчела 0.85%. Водачът отказал кръвна проба. Водачът не носел контролен талон.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 5 ал. 2 т. 3 предл. 1 от ЗДвП, предвид която водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 174 ал. 2 от ЗДвП. Съобразно посочената разпоредба когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, като се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Показанията на актосъставителя Н.Р.Д. и свидетелите по акта К.А.Ж. и Й.С.К. са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което се кредитират изцяло от съда. Представените по делото доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Що се касае до отнетите тринадесет контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008г., в сила от 15.02.2008г., съгласно чл. 4 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредбата, за нарушения на ЗДвП от водач на МПС се отнемат контролни точки, както следва: т. 1 - за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително /174 ал. 1 от ЗДвП – 10 к.т./; т. 2 – когато нарушението по т. 1 е извършено повторно /чл. 174 ал. 2 от ЗДвП – 13 к.т./

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложените предвидени от законодателя в нормата на чл. 174 ал. 2 от ЗДвП административни наказания: „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер на максималния, предвиден от законодателя и „лишаване от право да управлява МПС” в размер на максималния се явяват завишени, предвид следното:

Точната концентрация на алкохол в кръвта на водача е от съществено значение за определяне тежестта на нарушението, което рефлектира върху размера на наказанието, в настоящия случай същата е 0.85%. От извършеното от жалбоподателя административно нарушение не са налице вредни последици. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, признава вината си и изразява съжаление за извършеното.

Ето защо, настоящият състав намира, че административното наказание следва да бъде определено в размер на минималния, предвиден в закона, а именно: глоба в размер на 1 000 лв. Що се касае до „лишаването от право да се управлява МПС”, то съдът намира, че административно наказание от посочения вид в минималния размер, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ИЗМЕНЯ НП № 6465/08 от 08.01.2009г., издадено от Началника на Първо РУ към ОДП Добрич, с което на И.П.С. ЕГН ********** за нарушение по чл. 5 ал. 2 т. 3 предл. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 предл. 2 от ЗДвП на основание чл. 174 ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от тридесет и шест месеца и на основание Наредба № Iз – 1959 на МВР са отнети 13 контролни точки, като:

Намалява размера на наложеното административно наказание глоба на 1 000 лв.

Намалява размера на административното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Д.в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

        

 

Районен съдия:

/М. Момчева/