ПРОТОКОЛ
№ 681
гр. Смолян, 04.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100331 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Д. В., редовно призована, не се явява.
ЗА ОТВЕТНИКА "**" ООД, редовно призовано, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Постъпила е молба със становище по същество.
Прави се доказателствено искане за назначаване на ССчЕ, в случай че съдът счете за
необходимо. Представя се списък с разноски.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Х., редовно призован, не се явява. Постъпила е молба, с
която вещото лице моли да бъде заменено, поради поети ангажименти по други
възложени му по- рано дела, поради което няма да може да изготви заключението си в
срок.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото съобразно съобщения на страните проект за доклад с
Определение № 473/29.06.2023 г.
ДОКЛАДВА се делото по предявените насрещни искове
От "**" АД са предявени насрещни искове срещу С. В., като се твръди, че на
23.02.2022 г. ответникът С. Д. В. е сключила с Дружеството (в качеството му на
заемодател) Договор за кредит „**“ („Договора“) под формата на кредитна линия с
1
възможност за усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в
настоящия случай е 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/ и по силата на този договор
е усвоила цялата заемна сума в размер на 1400 лв. на 23.02.2022 г., а след частично
предсрочно погасяване е усвоила на 04.08.2022 г. още 1400 лв.. С подписване на
договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение до 30 /тридесет/
дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с
подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия
кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично
усвояване. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор преди сключването
му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ всички
условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит
(ЗГ1К), както и че Кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно
преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа.
Към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията на
кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени, а
срокът на договора е изтекъл, което обуславя правния интерес на "**" АД да предяви
осъдителни искове в настоящото производство за заплащане на дължимите суми по
договора.
На 23.02.2022 г. е усвоена сума в размер на отпуснатия кредитен лимит от
1400,00 лева, а на 04.08.2022 г. още 1400 лева.
Задълженията по кредита за период 23.08.2022 г. - 23.02.2023 г. ведно с усвоения
кредитен лимит са в общ размер на 1 886,18 лева.
Заемателят е извършвал няколко плащания в общ размер на 1808.67 лв„ с която
са погасени изцяло първите 5 текущи задължения за периода 23.02.2022 - 23.08.2022 г.
, както и законна лихва за забава.
С настоящия частичен насрещен иск моят доверител "**" АД предявява
осъдителни претенции към заемополучателя, по силата на които същата следва да
заплати на "**" АД, както следва: 1 400 лева - за главница и 103,80 лв., договорна
лихва или с настоящата искова молба се предявява ЧАСТИЧЕН НАСРЕЩЕН ИСК в
общ размер на 1 503,80 лева плюс мораторна лихва в размер на 35,39 лв., съгласно
таблицата по-горе или Общо дължима сума по частичния насрещен иск с в размер на 1
539,19 лева.
Иска се на основание чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника С. Д. В. да заплати на "**" АД,
ЕИК *** / универсален правоприемник на "**" ООД, ЕИК ***/ неплатените суми по
Договора за паричен заем „**“ от 23.02.2022 г., сключен между С. Д. В. и "**" ООД в
общ размер на 1 539,19 лв., от които: главница в размер на 1 400 лева, считано от
23.02.2023 г., договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент съгласно чл. 4
ал. 1 т. 2 от Договора - 15 % върху усвоената главница в размер на 103,80 лева, за
периода от 23.08.2022 г. до 23.02.2023 г., законна лихва за забава в размер на 35,39 лева
, начислена върху остатъчната непогасена главница в размер на 1 400 лева и за периода
от 23.02.2023 г. /изтичане срока на договора/ до 24.05.2023 г. /датата на подаване на
2
исковата молба/, законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба
07.03.2023 г. до датата на окончателното погасяване изчислена върху всяка от
дължимите/присъдени/ суми, законна лихва за забава от датата на завеждане на
исковата молба /07.03.2023 г./ до датата на окончателното погасяване изчислена върху
всяка от дължимите суми, както и да бъде осъдена С. Д. В., да заплати направените по
настоящото производство разноски и адвокатски хонорар.
С внесения в срока по ГПК отговор от С. Д. В. чрез адв. М. насрещните искове
се оспорват като неоснователни и недоказани с възражение, че договора за кредит **“
от 23.02.2022 г. е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави. Наред с това,
се сочи, че договора за кредит „**“ от 23.02.2022 г. не отговаря на всички изисквания
на чл.22 от ЗПК, последният е нищожен и противоречащ на чл.22 от ЗПК.
Сключеният договор за кредит „**“ от 23.02.2022г е недействителен на
специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11
,ал. 1 ,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договор за
кредит „**“ от 23.02.2022 г. е посочен годишен лихвен процент 15 %, ако към него
включим и процента от 0.042% на ден, то действителния лихвен процент ще набъбне 2,
та дори и 3 пъти. Т.е ГЛП по договора надвишава трикратния размер на законната
лихва за периода на договора. Нарушението е още по- съществено доколкото нито в
договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен
процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота
съществено ограничава правата на С. В. и е основание за недействителност на договора
за кредит.
На следващо място, Договора за кредит от 23.02.2022 г. не отговаря на
изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Отделно от това, в договор за кредит „**“ от 23.02.2022 г. и погасителен план
към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа
3
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните
разходи. Което съгласно чл.22 от ЗПК, води до недействителност на целия договор.
На следващо място, договора за кредит „**“ от 23,02,2022г е нищожен на
основание чл.11 ал.1 т.20, вр. с чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент
на ден. Оспорвам, в ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от 23.02.2022г да е налична тази
информация, което от своя страна води до нищожността му на основание чл.11 ал.1
т.20, вр. с чл.22 от ЗПК.
Наред с това, договора за кредит „**“ от 23.02.2022г е нищожен на основание
чл.11 ал.2, вр. с чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Оспорвам
фактът на доверителката ми да се предоставяни общи условия, още по малко пък тя да
ги е подписвал, което от своя страна води до нищожността му на основание чл.11 ал.2,
вр. с чл.22 от ЗПК.
На следващо място, договора за кредит „**“ от 23,02.2022г е недействителен,
поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.11 ал.1 т.10, вр с
чл.22 от ЗПК.
Въз основа на гореизложеното, доколкото ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ „**“ от
23.02.2022г е нищожен, на основание чл.23 от ЗПК, С. В. следва да върне единствено и
само, чистата стойност по договора. В тази връзка се прави изрично искане да бъде
извършено прихващане на сумата заплатена от страна на В. по договор за кредит, а
именно сумата от 92.71 лева директен дебит, 42.20 лева лихва, 1.27 лева законна лихва,
22.94 лева неустойка за липса на удостоверения, 74.11 лева такса ангажимент, 139.50
лева такси по тарифа, 22.94 лева удостоверения за липса на задължение или общо
408.67 лева да бъде прихваната към дължимата главница.
Оспорва се, и че В. не дължи претендиралите й суми за такса ангажимент,
неустойка за непредоставено удостоверение за настоящ и постоянен адрес, неустойка
за непредоставено удостоверение за липса на задължения по ДОПК, неустойка за
непредоставено съгласие за директен дебит, начислени такси по чл.20 ал.4 от договора.
Посочените по горе суми, противоречат на добрите нрави, начисляването на
допълнителни разходи на 5-6 различни основания е пример за едно противоречие с
добросъвестността. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Начисляването на такса
ангажимент, неустойка за непредоставено удостоверение за настоящ и постоянен
адрес, неустойка за непредоставено удостоверение за липса на задължения по ДОПК,
неустойка за непредоставено съгласие за директен дебит, начислени такси по чл.20 ал.4
от договора , се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК, който забранява
начисляването на допълнителни такси по повод на усвояване и управление на кредит, а
4
именно настоящите такси и неустойки са в този смисъл.
Отделно то това начисляването на такса ангажимент, неустойка за
непредоставено удостоверение за настоящ и постоянен адрес, неустойка за
непредоставено удостоверение за липса на задължения по ДОПК, неустойка за
непредоставено съгласие за директен дебит, начислени такси по чл.20 ал.4 от договора
, се явява в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК, съгласно който, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата.
Предвидените клаузи са й неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй
като същите предвиждат суми, който са необосновано високи. С процесиите такси и
неустойки в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение.
Основната цел на така уговорената такси и неустойки е да доведат до неоснователно
обогатяване на Кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
На следващо място, се счита, че горепосочените клаузи за такси и неустойки са
нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита се, че горепосочените клаузи
за такси и неустойки не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП.
Не се оспорват и плащанията посочени от ответната страна.
По делото е назначена ССчЕ, заключението по която не е изготвено за днешно
съдебно заседание. Като взе предвид постъпилата молба от вещото лице Х., ще следва
същия да бъде заменен с друго вещо лице, на което да се изпрати задачата.
Предвид изложеното, съдът
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание поделото за 15.11.2023 – 09,40
часа, за които дата и час, страните уведомени.
ЗАМЕНЯ вещото лице Х. по назначената ССчЕ с вещото лице Н. Ч.
Да се призове вещото лице Н. Ч., на която да се изпрати задачата за
експертизата.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 11,50 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5