РЕШЕНИЕ
№ 2768
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20231110202232 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на дружество „Л. Х.“ ЕООД с адрес гр. С., ул. „У.Г.“ №......,
ет. ........., офис ..........., ЕИК:.............. срещу Наказателно постановление (НП) №................. от
28.11.2022г., издадено от И.Б. на длъжност „и.д. директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“, с което на дружеството на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за туризма е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма.
В подадена жалба се излагат съображения, че от създаването си дружеството никога
не е извършвало туроператорска дейност, а също така, че същото е подало заявление за
регистрация за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност. Изложени
са съображения, че за да получи лиценз за осъществяване на дейност, то дружеството следва
да има интернет сайт, да притежава офис, да наема персонал и т.н. В жалбата срещу
наказателното постановление е посочено, че при извършената проверка офисът на
дружеството не е работил, което означава, че същото не осъществява туроператорска
дейност. Моли се за отмяна на наказателното постановление, тъй като дружеството не е
извършвало туроператорска дейност.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател редовно призовано, не се
представлява.
1
Въззиваемата страна- Регионална дирекция София на КЗП редовно призована се
представлява от адв. Андреева, която моли за потвърждение на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение. В съпроводително писмо, с което административно
наказателната преписка е била изпратена на настоящия съдебен състав са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността и правилността на наказателното
постановление и неоснователността на подадената срещу него жалба.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2022г. г-жа М. С. подала в Комисия за защита на потребителите жалба във
връзка с организирана от дружеството- жалбоподател екскурзия. Жалбата на лицето Милена
Спанчелийска била регистрирана в КЗП с вх. №...................г. Към подадената жалба била
приложена проформа фактура с № ..................... от 01.06.2022г., издадена от дружеството-
жалбоподател, в която като основание било посочено „депозит за рез. в Израел“ , а също
така бил приложен и договор за продажба на туристически пакет №29 от 01.06.2022г.
Приложеният към подадената жалба договор бил сключен между дружеството-
жалбоподател в качеството му на туроператор и лицето Милена Спанчелийска и имал за
предмет организиране на екскурзия за двама души до Израел.
Във връзка с подадената жалба, на 16.06.2022г. служители от КЗП извършили
проверка на интернет сайта https://luxuryholidays.bg. При проверката било установено, че на
интернет сайта е посочено, че дружеството- жалбоподател е лицензиран туроператор с
удостоверение за регистрация РК-................, издадено от Министерство на туризма, както и
информация за застрахователна полица №.................../08.02.2022г. на ЗД „Евроинс“ АД за
сключена застраховка отговорност на туроператора. Били посочени множество оферти,
както и условия за записване и резервации, рекламации, цени, плащания и т.н. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол №К-................ от 16.06.2022г.
Предвид констатираното по време на проверката свидетелката П., извършила
проверка в Националния туристически регистър на регистрираните туроператори и
установила, че дружеството жалбоподател няма издадено разрешение за извършване на
туристическа дейност. За извършената проверката бил съставен констативен протокол №К-
...................от 17.06.2022г.
Предвид констатираното нарушение, свидетелката М. П. на длъжност „главен
инспектор“ в КЗП- София, съставила на дружеството- жалбоподател АУАН №...................
01.07.2022г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели. Същият бил връчен на
представител на дружеството- жалбоподател на дата 21.10.2022г. срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпили
писмени възражения.
2
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) №000608 от 28.11.2022г., издадено от Ивил Бакърджиев на длъжност
„и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград“, с което на дружеството на основание чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма.
Същото е било връчено на представител на дружеството- жалбоподател срещу
подпис на 24.01.2023г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля М. В. П., както и от писмените доказателства по делото, а именно Констативен
протокол №.................. от 17.06.2022г.,Констативен протокол № ................... от 16.06.2022г.,
извадка от интернет сайта на https://luxuryholidays.bg, жалба с № ..................22г., проформа
фактура № ********** от 01.06.2022г., договор за продажба на туристически пакет № 29 от
01.06.2022г., кореспонденция по имейл между лицето М. С. и дружеството жалбоподател,
Заповед № ............./22.04.2015г. на председателя на КЗП, Заповед № 842 от 09.11.2022г. на
председателя на КЗП, приобщени по реда на чл. 283 от НК, които съдът кредитира в своята
цялост, доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа
обстановка, както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви.
Относно показанията на свидетелката П., настоящата съдебна инстанция намира, че
същата има логични и хронологично представени показания, от които се установява начина
на извършване на проверката и установеното по време на нея от компетентните длъжностни
лица.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от
приобщените по делото заповеди на председателя на КЗП. В АУАН и в издаденото въз
основа на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват съгласно
разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като
словесното и цифровото му описание не оставя съмнение извършването на какво нарушение
се вменява на жалбоподателя. Съдът, след като извърши цялостна служебна проверка на
3
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, не
намира нарушения на процедурата, обуславящи отмяната му. Следователно наказателното
постановление не страда от формални пороци, обуславящи неговата отмяна, и следва да
бъде разгледано по същество.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени в предвидени преклузивни срокове в
нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗТ туроператорска и/или туристическа
агентска дейност на територията на Република България се извършва от регистрирано по
този закон лице, с изключение на случаите по чл. 62. Член 62 от ЗТ се прилага единствено в
изрично изброените хипотези на чл. 61, ал. 2, т. 1 или на чл. 61, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 4
кумулативно, касаещи хипотези на дружества, регистрирани като туроператори и/или
турагенти по силата на законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз.
Спорният по делото въпрос е дали дружеството-жалбоподател е извършвало
туроператорска дейност по смисъла на пар. 1, т. 59 от ДР на ЗТ:
Според пар. 1, т. 59 от ДР на ЗТ "туроператорска дейност" е организирането на
групови и/или индивидуални туристически пътувания с обща цена, предлагани за продажба,
пряко или посредством туристически агент с цел туризъм, отдих, развлечение, бизнес,
участие или посещение на прояви и събития с културен и опознавателен характер, на
конгресни и делови събития или с друга цел.
Параграф 1, т. 67 от ДР на ЗТ дава дефиниция на понятието "Организирани групови и
индивидуални туристически пътувания с обща цена", а именно това са пътувания: а) по
предварително изготвена програма, включваща комбинация от най-малко две от следните
услуги: аа) транспорт; бб) настаняване; вв) други туристически услуги, които не са свързани
с транспорта или настаняването и съставляват значителна част от пътуването, и б) се
предлагат или се продават на цена, която включва всички разходи, и в) са за срок, по-дълъг
от 24 часа, или включват настаняване за пренощуване.
В конкретния случаи, при извършената на интернет сайта проверка е установено,
че се предлага организирано туристическо пътуване до Израел, Малта, Индия и други, т. е.
налице са организирани групови и индивидуални туристически пътувания по пар. 1, т. 67 от
ДР на ЗТ, включващо транспорт ("аа" пар. 1, т. 67 от ДР на ЗТ) и настаняване ("бб" пар. 1, т.
67 от ДР на ЗТ), включително и други туристически услуги, които не са свързани с
транспорта или настаняването и съставляват значителна част от пътуването ("вв" пар. 1, т. 67
от ДР на ЗТ) за срок по дълъг от 24 часа ("в" пар. 1, т. 67 от ДР на ЗТ).
Налице са всички признаци на организирано групово пътуване с обща цена по § 1,
т. 67 ДР на ЗТ, а предлагането му за продажба и организирането му е туроператорска
дейност по § 1, т. 59 от ДР на ЗТ.
За съставомерността на деянието предвид по § 1, т. 59 от ДР на ЗТ е достатъчно
предлагането на тези организирани групови пътувания с обща цена за продажба, независимо
4
от това дали и при какви условия те са действително реализирани. Промотирането
посредством интернет сайт изцяло изпълва съдържанието на понятието предлагани за
продажба по пар. 1, т. 59 от ДР на ЗТ.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от дружеството
възражение, че създаването на интернет сайт и посочването на определени други елементи,
като адрес, телефон, работно време и т.н. са необходими за регистрирането на дружеството
като туроператор. Доводите, изложени от жалбоподателя в тази посока се явяват голословни
такива и неподкрепени от нито едно събрано по делото доказателство или доказателствено
средство и поради тази причина съдът намира същите за неоснователни такива.
За прилагане на състава по чл. 182, ал. 1 ЗТ необходимо и достатъчно е да има
туроператорска дейност в която и да е от алтернативните форми по § 1, т. 59 от ДР на ЗТ,
без регистрация по чл. 61, ал. 2 КТ, независимо дали има или не заплащане от потребители,
тъй като това не е съставомерен признак на нарушението.
Заявеното от жалбоподателя, че е подал документи за регистрация не прави
несъставомерно поведението му, а отделно от това, се явява неподкрепено от никакви
доказателства в тази насока.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна
(безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на
деянието.
Относно наказанието настоящата съдебна инстанция намира, че санкционната
норма за този вид нарушение- чл. 182 ЗТ предвижда наказание „имуществена санкция“ в
абсолютно определен размер от 10 000 лева. В тази връзка за съдът не съществува
възможност за неговото редуциране.
В заключение съдът следва да отбележи, че процесното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като засяга важни
обществени отношения и е с типичната обществена опасност и вредни последици за
нарушенията от този тип, както и с нищо не разкрива по-ниска степен на засягане на
обществените отношения от този вид.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски, съдът намира за основателна претенцията на
процесуалния представител на КЗП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
наказващия орган. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като представител на КЗП
в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното
НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая производството не е с особена правна или
5
фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се
присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Като взе предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 97-ми състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №................ от 28.11.2022г.,
издадено от И. Б.на длъжност „и.д. директор на Регионална дирекция за областите София,
софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград“, с което на дружеството на основание чл. 232,
ал. 2 от Закона за туризма е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал.
2 от Закона за туризма.
ОСЪЖДА дружество „Л. Х.“ ЕООД с адрес гр. С., ул. „У.Г.“ №....... ет. .......... офис
............, ЕИК:................. ДА ЗАПЛАТИ на КЗП сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6