На основание §2, ал.1 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., производството се движи по реда на ГПК от 1952 г./отм./ С решение № 33/26.04.2008 г.,постановено по гр.д. № 48/2007 г.,Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от “Суислион-България" ЕООД, гр. София против ЕТ „Тонет - Марин Митовски", гр. Кърджали, иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата в размер на 1 756 лева, представляваща дължима и незаплатена цена на стоки, доставени по договор за дистрибуция от 21.12.2004 г., и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка върху главницата от 1 756 лева в размер на 8 472.40 лева, за периода от 22.12.2004 г. до датата на завеждане на иска 17.01.2007 г., предвидена в чл. 36 от договора за дистрибуция от 21.12.2004 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Настоящото производство е образувано по повод , депозирана от недоволния от решението , изцяло, ищец “Суислион - България“ ЕООД, гр. София,въззивна жалба. В жалбата се твърди ,че атакуваното решение е необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата се твърди,че след като решаващият съд направил правилни с оглед представените по делто , доказателства, констатации формулирал на тяхна основа грешни изводи. Твърди,че казуси идентични с процесният са уредени от разпоредбата на чл.301 от ТЗ, като също се твърди, че оборването на презумпцията на цитираната разпоредба била в тежест на ответника, а последният не успял да я обори в първоинстанционното производство. Твърди се, че в противен смисъл по делото били представени от ищеца убедителни доказателства, че търговецът е узнал за сключената сделка , за приемането от него на стоката и за извършените от него частични плащания. Твърди се в този аспект и обстоятелството, че бил противоречив и неправилен и извода на съда, че представените и приети от съда като доказателства четири квитанции с № 205/22.01.2005Г. /погрешно изписана от съда с № 209/22.01.2005Г./, № 198/08.03.2005Г., № 290/31.03.2005 г. и № 306/ без дата/ , не установявали факта на узнаването. Жалбодателят твърди ,че това са валидни, безспорни счетоводни документи от които се установявало, че ответникът е заплащал периодично суми от продадени стоки, каквото задължение е имал и съгласно договора за дистрибуция. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 48 по описа на съда за 2007г. като неправилно, и по същество постанови решение, с което да уважи предявените от ищеца в обективно съединение искове , така както те били предявени. Претендира и разноски. В съдебно заседание, жалбодателят ,чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Не ангажира нови доказателства. В съдебно заседание, ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Прави възражение за нищожност на клаузата на чл.36, предложение 1 от договора за дистрибуция от 21.12.2004 г. ,като изтъква, че така определения размер от 0.5 % върху търсената сума за всеки ден просрочие, при отсъствие на предвиден краен предел за начисляване, противоречи на добрите нрави. Окръжният съд, действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като депозирана в срок и от лице,имащо интерес от това е допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество. По делото е представен в оригинал договор за дистрибуция от 21.12.2004 г.,сключен между “Суислион - България “ ЕООД,гр. София , представлявано от изпълнителния директор Георги Лазаров, като продавач, и ЕТ “Тонет” ,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул. “Яворов” № 2 , регистрирано по ф.д. № 1306/93 г. ,БУЛСТАТ *********, представлявано от Иван Маринов Митовски. Видно от представените по делото заключения, изготвени по назначените на стадия на първоинстанционното производство , съдебно-графически експертизи , се установява,че подписите положени на договора са изпълнени : “за продавача” от Георги Лазаров , а “за дистрибутора” от Иван Маринов Митовски. От прочита на представеното по делото удостоверение за актуалното състояние на вписания по цитираното ф.д. № 1306/93 г. по описа на КОС, Едноличен търговец се установява, ЕТ “Тонет – Марин Митовски “ е със седалище и адрес на управление в гр. Кърджали,ул. “Пейо Яворов” № 2 и е със собственик Марин Иванов Митовски . Представен е по делото и анекс към договор за дистрибуция за Кърджалийска и Хасковска област ,касаещ установени размери на търговски отстъпки,като същият отново е подписан “за Суислон – България “ ЕООД от Георги Лазаров ,а за “Тонет” ЕТ ” от Иван Маринов Митовски. Представена е по делото стокова разписка № 90000097/ 22.12.2004 г.,издадена от ищеца в качеството му на доставчик на клиента - ЕТ “ Тонет” с МОЛ Иван Митовски,касаеща предаването на стоки на стойност 5 304.50 лв. Отново видно от представено по делото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство , съдебно-графическа експертиза , се установява ,че подписа положени на същата “за приел “ е на Иван Маринов Митовски. Представените и приети по делото писмени доказателства , съставляващи “справка относно наличността и продажбите на артикули от фирма “Суислион – България “ ЕООД “ от 08.08.2005 г., и таблица, наименована “продажби по стоки” от 26.04.2005 г.,не притежават подписи на издател,поради което не установяват твърдените от ищеца обстоятелства. А представената таблица, наименована “хронология на разплащанията /стандартна/” от 20.09.2005 г. , притежава само подпис на представляващия ищцовото дружество,за идентичността на когото в производството няма спор. Всъщност от значение за спора е обстоятелството каква стойност имат и какво установяват представените по делото приложените 4 броя квитанции от ищеца , съставляващи частни документи , изходящи от същия: Квитанцията към приходен касов ордер № 205 /22.01.2005 г. /последният не е представен по делото /, носи печат на ищцовото дружество и подпис на касиер на ищцовото дружество, и отразява ,че от ”Тонет” ЕТ, Марин Митовски , в частност от лицето Николай Колев е получена сума от 920 лв. без посочване за /срещу какво; Квитанцията към приходен касов ордер № 198 / 08.03.2005 г. ,/последният не е представен по делото /, носеща печат на ищцовото дружество и подпис на касиер на ищцовото дружество , отразява, че от ”Тонет” ЕТ, Марин Митовски , в частност от лицето Николай Колев е получена сума от 500 лв. без конкретизиране за / срещу какво; Квитанцията към приходен касов ордер № 290 /31.03.2005 г. , /последният не е представен по делото /, носеща печат на ищцовото дружество и подпис на гл. счетоводител, отразява ,че “Нели Видинова за /срещу платена стока от “Тонет” ЕТ “ е получила сума от 500 лв. ; и Квитанцията към приходен касов ордер № 306 /без дата , /последният не е представен по делото /, носеща печат на ищцовото дружество и подпис на гл. счетоводител, отразява ,че “Нели Видинова за /срещу вноска от “Тонет” ЕТ ” е получила сумата от 230 лв. По делото е представено заверено копие от стокова разписка за получени материални ценности № 1/22.12.2004 г.,в която е отразена стокова разписка № 90000097/22.12.2004 г. ,и е положени подписи срещу предал от лицето Красимир Радулов , а срещу приел от лицето Лидия Г. Стоянова . От приетото по делото заключение , изготвено по назначената на стадия на настоящо въззивно производство, съдебно –счетоводна експертиза , се установява , че от извършената проверка в счетоводството на ответника не са установени осчетоводени документи за заприходени ,изплатени или върнати стоки на ищеца,не са установени счетоводни записвания за получени стоки, нито счетоводни задължения към доставчици, в частност към ищеца , не са установени осчетоводени стоки на консигнация,нито се установява лицето ,подписало стоковата разписка , описана в предходния абзац, Лидия Стоянова да е работила като МОЛ при ответника. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. В производството безспорно беше установено ,че договорът за дистрибуция от 21.12.2004 г. , и анексът към същия /без дата / са подписани за продавача - ищец в настоящото производство , от Георги Лазаров. Представителна власт на същия в производството не е спорна. Безспорно е обаче и обстоятелството , че за дистрибутора “Тонет” ЕТ – ответник в настоящото производство, се е подписало лицето Иван Маринов Митовски. Безспорно в производството беше установено и обстоятелството , че и в стокова разписка № 90000097/ 22.12.2004 г.,издадена от ищеца в качеството му на доставчик на клиента - ЕТ “ Тонет” с МОЛ Иван Митовски, касаеща предаването на стоки на стойност 5 304.50 лв. , отново “за приел “ е положил подпис същото лице Иван Маринов Митовски. В производството не се събраха доказателства на това лице да е делегирана представителна власт да извършва посочените действия от името и за сметка на ответника. Т.е. както и първоинстанционният съд правилно е приел ,в казуса сме изправени пред търсенето от ищеца на отговорност от ответника за действия , извършени от негово име от лице без представителна власт. В този аспект доколкото е безспорно ,че страните в производството са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ, то и твърдените за сключени между тях сделките,доколкото същите са такива по занятие,следва да бъдат квалифицирани като търговски,а именно такива по смисъла на чл.286 от ТЗ. Този извод налага необходимостта в производството да бъда разисквана и законовата презумпция ,формулирана в разпоредба на чл.301 от ТЗ. Последната предписва, че дори и когато някое трето лице действа от името на търговец без представителна власт,се смята,че търговецът потвърждава действията му,ако не се противопостави на тези действия веднага след узнаването им. Безспорно е в този случай както правилно твърди и ищецът ,че тази законова презумпция е оборима, и че тежестта за нейното оборване пада върху ответника. Да, факта на противопоставянето,като законът не подставя изискване за форма на това противопоставяне, подлежи на доказване от страна на търговеца –ответник , но факта на узнаването ,от настъпването на който може да се предприеме противопоставяне, следва да се докаже от ищеца. Това е така и защото това е положителен факт твърдян от ищеца. В този аспект ищецът в производството , “Суислион –България” ЕООД, не успя да докаже факта на узнаването от ответника –търговец, ЕТ “ Тонет”, който факт при това следва да е настъпил преди момента на завеждане на исковата претенция, и от който факт възниква правото на този търговец да се противопостави на извършените от негово име от лице без представителна власт, действия. В този аспект и извършената от вещото лице проверка в счетоводството на ответника не установи осчетоводени документи за заприходени , изплатени или върнати стоки на ищеца, не установи счетоводни записвания за получени стоки, нито счетоводни задължения на ответника към доставчици, в частност и към ищеца , не установи осчетоводени стоки на консигнация. Факта на узнаването не се доказа и от приложената и обсъдена в предходен абзац складова разписка доколкото в производството не се доказа , вкл. и от извършената от вещото лице проверка в счетоводството на ответника , че лицето , подписало същата, а именно Лидия Стоянова е работило като МОЛ при ответника. В аспекта на всичко изложено до тук и приложените от ищеца четири броя квитанции към приходни касови ордери /последните непредставени по делото /, не доказват твърдения от ищеца факт, че защото търговецът е узнал за сделката и не й се е противопоставил, е направил и частичните плащания . Това е така защото, тези писмени документи ,както беше посочено в предходен абзац ,съставляващи изходящи от ищеца,частни документи, установяват само обстоятелството, че касиера , респ. главния счетоводител на ищеца “ за / срещу” платена стока , вноска или дори без уточнение защо, е получил суми неизвестно от кого точно,в смисъл кой е внесъл тези суми от името на ответника ,дали това отново е лицето без представителна власт или пък е друго лице,което може и да е имало представителна власт,но това от обсъдените частни писмени документи не се установява. Или от изложеното се налага основния извод ,че от представените и ангажирани от ищеца доказателства по делото, не се доказва факта на узнаване от ответника-търговец на извършената от негово име,но от лице без представителна власт, сделка, и при това преди завеждане на настоящата искова претенция. Следва да бъде обсъден и довода ,направен за първи път пред настоящата инстанция от жалбодателя в пледоарията на процесуалния му представител по съществото на делото, а именно , че предприятието на ЕТ Иван Маринов Митовски с наименование “ Тонет” е било прехвърлено на Марин Иванов Митовски, като за това прехвърляне прехвърлителят Иван Митовски не е уведомил контрагента си “Суислион – България “ ЕООД, и което обстоятелство ангажира отговорността на търговеца Марин Иванов Митовски с фирма “Тонет” . Действително това би било така ако прехвърлителната сделка беше осъществена по време на действие на договора за дистрибуция. Но в настоящото производство твърдяното обстоятелство отново не се установява. Видно от представеното по делото актуално състояние на търговеца –ответник “Тонет – Марин Митовски” ,с последното постановено решение от 18.06.2004 г. по ф.д. № 1306/93 г. по описа на КОС,е вписана осъществената прехвърлителна сделка. Т.е. към момента на сключване на договора за дистрибуция от 21.12.2004 г. ,в правния мир е съществувал ЕТ Марин Иванов Митовски с фирма “Тонет” ,поради което не може да бъде търсена от последния отговорността по смисъла на чл.16 а от ТЗ. Право и задължение на продавача по договора е било да провери с кого точно договаря. С оглед крайния формиран извод съдът счита , че не дължи произнасяне по направеното пред настоящата инстанция от ответника по жалбата възражение за нищожност на клаузата на чл.36, предложение 1 от договора за дистрибуция от 21.12.2004 г.,като противоречаща на добрите нрави. Първоинстанционният съд като е достигнал до изводи съответстващи на формираните и формулираните в предходните абзаци, е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и при наличие на изричното искане от страна на ответника по жалбата ,следва да бъде осъден жалбодателят да му заплати направените в настоящото производство разноски в доказания размер от 500 лв./за адвокатско възнаграждение/. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/ 26.04.2008 г.,постановено по гр.д. № 48/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА “СУИСЛИОН –БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София , Слатина , бул. ”Проф. Цветан Лазаров” №13 , Булгарплод , склад 131, да заплати на ЕТ “ТОНЕТ – МАРИН МИТОВСКИ” , със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. “П.К.Яворов” № 2, сумата в размер на 500 лв., съставляваща разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
|