Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на дванадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6400 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 600,00 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с
цена на иска 71,94 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,
вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 160,00 лв., чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 354,06 лв. и иск
с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на
иска 27,80 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.- ***,
срещу М.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***,
в която се твърди, че между ***“ ЕООД
като Кредитор и М.И.К. като Кредитополучател, е подписан Договор за кредит №
254090 от 13 май 2015 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Твърди, че конкретните
действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи
отношенията между „***" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните
от дружеството потребителски кредити. Твърди, че съгласно сключения от страните
договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Твърди, че със сключване на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и
се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа
на *** ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия,
неразделна част от същия. Твърди, че по силата на сключения Договор за кредит №
254090 от 13 май 2015 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 600
лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 71.94 лева, за срок от 180 дни. Твърди, че поради
наложената законова необходимост в чл.16 от ЗПК, Кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „***“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „***"
ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в
Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за
свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ.
Твърди, че в тази връзка, на 13 май 2015 г. г. между М.И.К. /Кредитополучател/
и „***“ ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 254090, по силата на
който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на
Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си
директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от Кредитополучателя. Твърди, че съгласно чл. 5 от Общи
условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 254090, сключен между М.И.К.
и „***" ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса
за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като
в настоящия случай таксата за гаранция е 354.06 лв. Твърди, че М.И.К. не е
изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „***“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „***“ ЕООД,
е погасило дължимата сума в пълен размер към „***“ ЕООД, с което е встъпило в
правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Твърди,
че датата на последна вноска по кредита
е била на 09 ноември 2015 г. г., респективно вземането е изискуемо в пълен
размер след тази дата. В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от
Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпадне в забава и не върне
която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна
дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за
конкретния случай към настоящия момент е в размер на 160 лв. и представлява
административна такса за събиране на вземането. Твърди, че на 1.12.2017г. е
сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски
кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***
(цесионер) и „***" ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че по договора за кредит,
ответникът не е извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът е
в общ размер на 1213.80 лв., от които главница. 600 лв., договорна лихва: 71.94
лв. за периода от датата на първа вноска 12 юни 2015 г. до 9 ноември 2015 г. -
датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането:
160.00 лв., такса за гаранция: 354.06 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница 27.80 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 10
ноември 2015 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да бъде признато за установено,
че „А.з.к.н.п.з.” ООД има следните вземания срещу М.И.К. по Договор за кредит №
254090 от 13 май 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 13 май 2015 г.;
600 лв. главница; 71.94 лв. договорна лихва за периода от датата на първа
вноска 12 юни 2015 г, до 9 ноември 2015 г. - датата на последната вноска;
160.00 лв. административна такса за събиране на вземането; 354.06 лв. такса за
гаранция; 27.80 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
датата на настъпване на забавата, а именно 10 ноември 2015 г. до 17 май 2018 г.
- дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който, оспорва легитимацията н.
„А.з.к.н.п.з.“ ООД да предяви настоящия иск, доколкото счита, че уведомлението
на длъжника - ответницата по настоящия иск за сключения договор за цесия между
дружеството - ищец в качеството му на цесионер и „***“ ЕООД в качеството му на
цедент не е извършено надлежно. Намира, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД изхожда от лице без представителна власт, доколкото към исковата молба не е приложено пълномощно, което да предоставя
на процесуалния представител на цесионера правомощия да извършва уведомления по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В случай, че бъде прието, че уведомлението за цесията е
извършено надлежно и претенцията е допустима, оспорва претендираните от ищеца
суми по основание и размер. Излага съображения, че съгласно чл. 6 от Закона за
предоставяна на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние- едно или повече. В чл. 18 от Закона за
предоставяна на финансови услуги от разстояние са предвидени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяна на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена
върху доставчика на услугата. Изрично е посочено, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявленията
отправени съгласно този закон се прилага закона за електронния документ и
електронния подпис, като специално за изявленията направени чрез електронна
поща е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да
имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в
тях. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано - ал. 1, и
писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ - ал.
2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава,
че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо
дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е
съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да
бъде и неподписан. Твърди, че в конкретния случай с исковата молба не са
представени доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с
договора между страните, нито във връзка със съдържанието на тези електронни
документи, ако такива въобще са били съставени. Представената на хартиен
носител справка относно заявка за кредит № 254090 от 05.13.2015 г. не е
подписана. По делото не са представени заверени преписи от електронната
кореспонденция между страните. Не са представени доказателства, от които да се установи,
че ищцовото дружество, в качеството му на доставчик е предоставило на
ответницата съответната информация по глава III от Закона за предоставяна на
финансови услуги от разстояние, за да се приеме, че последната е обвързана от
договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В светлината на
горното, оспорва представените от ищеца документи, в които липсва подпис на
ответницата. В същите е посочен ай пи адрес с № ***, като липсват каквито и да
било данни, посоченият адрес на електронно устройство да е бил ползван от
ответницата. Счита, че в конкретния случай ищецът не е представил и никакви
доказателства за реално предаване на процесната сума на ответницата, тъй като
по делото липсват доказателства да е съставена разписка, нито предаването на
парите да е документирано. С оглед на изложеното по-горе счита, че облигационно
правоотношение между страните не е възникнало. Дори да се приеме, че заем
действително е бил предоставен, счита, че част от претендираните от ищеца суми,
а именно вноска за м. май 2015 г. е погасена по давност. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват “вземанията за наем, лихви и
за други периодични плащания”. Счита, че ищецът претендира вземания, които
представляват ежемесечни периодични плащания, поради което същите се погасяват
с изтичането на краткия тригодишен давностен срок. Дори да се приеме, че заем
действително е бил предоставен, твърди, че липсват каквито и да било
доказателства гарантът-цедент "***" ЕООД да е погасил задължението на
ответницата по договора ѝ с " ***" ЕООД. В книжата по делото не
се съдържа никакво доказателство кога и по какъв начин поръчителят е изплатил
задължението на длъжника, както и кореспонденция за изискване на заплащане на
дължимата сума от гаранта. Нещо повече - липсва договор за поръчителство, а
представения към исковата молба екземпляр от общи условия към договор за
гаранция /поръчителство/ не е подписан от ответницата и липсват каквито и да
било данни същата да се е запознала и съгласила с тях. Отделно от това следва
да се отбележи, че липсва и изявление от страна на “***" ЕООД, че е
получило плащане от гаранта. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния
длъжник при погасяване дълга на главния длъжник към кредитора чрез изпълнение.
В конкретния случай недоказано остава обстоятелството, че гарантът е осъществил
плащане на задължението на ответницата, с оглед на което и следва да се приеме,
че за последният не е възникнало правото на регрес към ответницата. Излага
съображения, че понятието "такса" се тълкува като парична стойност на
някаква извършена услуга. Тази такса би се дължала само и единствено при
доказване на извършване на услугата. В производството по делото не са
ангажирани никакви доказателства за предоставяне на гаранция, доколкото сключен
договор за такава не е представен, нито има данни ответницата да се е запознала
и съгласила с приложените към исковата молба общи условия, които по твърдения
на ищеца регламентирали отношенията между страните по повод предоставяните
гаранции. Твърди, че таксата за
извършена услуга и таксата при неизпълнение по характера си се различават.
Първата има характер на възмездност според извършени услуги, а при неизпълнение
може да се уговорят предварителни суми с обезщетителен и наказателен характер,
които неправилно се именуват такси, тъй като по характера си представялват или
неустойка или наказателна лихва. Счита, че в конкретния случай така претендираната
такса има характера на неустойка и като такава се явява недължима, доколкото
същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави по следните
съображения: Единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, доколкото размерът
ѝ надвишава половината от размера на сумата за главница по договора за
заем, който се твърди да е бил предоставен на ответницата. В представения към
исковата молба екземпляр от ОУ е предвидено още предварително, че т.нар.
„такса“ за предоставяне на гаранция ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка
вноска по договора за заем. Счита, че такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост в отношенията между страните. Относно
претендираната административна такса за събиране на вземането в размер на 160.
00 лв., намира същата за недължима, тъй като в исковата молба се твърди, че „в
изпълнение на разпоредбата на чл. 10 от Общите условия ... се начислява такса“,
а екземпляр от така цитираните общи
условия не е приложен към исковата молба, но и не става ясно за кои общи
условия става дума и взаимоотношенията между кои страни регламентират. Няма
данни ответницата да е била запозната и да се е съгласила с така цитираните
общи условия. Счита, че дори и в хода на съдебното дирене да се установи за кои
общи условия става дума, както и че ответницата се е запознала и съгласила с
точно тези общи условия, считам, че така претендираната сума е недължима,
доколкото същата възлага в тежест на заемополучателя такси и комисионни за
изпращане и връчване на писма, покани и други, което противоречи на закона.
Счита, че в конкретния случай липсват данни и доказателства да са били извършени
каквито и да било разходи във вързка със събиране на вземането. Дори да се
приеме, че са били изпращани и връчвани напомнителни писма или покани,
провеждани разговори и посещения, то последните не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението,
включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането на сумите по него. С оглед изложеното намира посочената
уговорка за нищожна. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение за процесуално представителство. Моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Като доказателства по делото са представени електронни документи, възпроизведени на хартиен носител като препис, заверен от страната както следва: Информация за кредит/л.6 от делото/, Общи условия към договор за гаранция/поръчителство/, Договор № 254090/13.05.2015г. за предоставяне на потребителски кредит, Общи условия, Договор за гаранция/поръчителство/л.106-107/, Общи условия към договор за гаранция/поръчителство/. Особения представител на ответника е оспорил представените електронни документи и с определение на основание чл.184, ал.1, изречение последно ГПК ищеца е задължен да представи на електронен документ представените като заверено препис от страната електронни документи. Ищеца не е изпълнил това си задължение и документите не са представени на елекронен носител. Оспорено е авторството на представените като възпроизведени на хартиен носител електронни документи и поради непредставянето им на електнронен носител не е открито производство по оспорването им. В този случай, представените електнронни документи следва да бъдат ценени като неподписани частни диспозитивни документи. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан /Определение № 249 на ВКС - по т. д. № 892/2010 г., І т.о./
Видно от Договор за придобиване от 01.12.2017г. ***p.l.c., номер на регистрация ***, ***е сключило договора с А.з.к.н.п.з. ООД, ЕИК***, по силата на който ***p.l.c. продава и прехвърля н.А.з.к.н.п.з. ООД всички дългове в потфейла и всички свързани права. В приложение към договора е описано вземане от М.К. в размер на 600 лв. главница, остатък договорна лихва 71,94 лв., 354,06 лв. остатък договорна гаранция, 160 лв. такси за забава-общо 1186,00 лв. Цедента е издал потвърждение на основание чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия. С Пълномощно ***p.l.c. е упълномощил А.з.к.н.п.з. ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените с договора от 01.12.2015г. вземания. По делото е приложено уведомление до М.И.К. за извършената цесия, за което няма доказателства да е връчено извънсъдебно на адресата.
Съдът възприема заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него се установява, че в счетоводството та *** ЕООД е осчетоводен сключен на 13.05,2015 г. паричен заем между *** ЕООД като кредитор и М.И.К. с номер 254090 /електронен/. Опуснатият кредит е в размер на 600 лв., а срока за възстановяване е 180 дни или 6 месеца. Договорената лихва по кредита е 11,9% или 71,94 лв. Размера на погасителните вноски е 111,99 лв., като първата падежна дата е определена на 12,06,2015 г., последната вноска е дължима на 09.11.2015г. Същите включват 100 лв. главница и 11,99 лв. лихва. На 13.05.2015 г. е сключен договор за гаранция между М.И.К. и *** ЕООД /гарант/, по силата на които гарантът се задъ.лжава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължава солидарно с него. Съгласно чл.5,8, от Общите условия при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, дружеството-кредптор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта. Съгласно чл.5 от Общите условия, кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, която е посочена в електронната бланка на стр.б от делото в размер на 354,06 лв. Броя на вноските е отново 6, по 59,01 лв., като първа вноска се дължи на 12,06,2015г. и последно плащане на 09.11.2015 г. В електронната бланка /стр.6 от делото/ се установяват следните параметри на договора /ОБОБЩЕНИ/: Главница - 600,00 лв., Договорна лихва - 71,94 лв., Гаранция по кредита - 354,06 лв., Срок на кредита - 180 дни или 6 месеца, Дата на потвърждаване на заема – 13.05.2015 г., Дата на превода към клиента — 13.05.2015 г./не е предоставен първичен документ за извършен превод на ответника, обяснено било на ВЛ, че плащането е извършено чрез системата Изи пей. Дължимата сума по двата договора — заем и гаранция от 1026,00 лв. следва да се възстанови на 6 месечни вноски с краен падеж 09.11.2015 г. — по 171,00 лв. всяка. Всяка вноска включва 100,00 .лв. главница, 11,99 лв. договорна лихва и 59,01 лв. такса гаранция. Съгласно предоставените справки от ищеца, ответника не е заплатил суми. От приложеното извлечение по делото към Договор за продажба на вземане, както и от предоставената справка се установяват дължими суми в размер на: Главница - 600,00 лв., Договорна лихва - 71,94 .лв. от 12.06.2015-09.11.2015 г., Такса гаранция - 354,06 лв. от 12.06.2015-09.11.2015 г., Лихва за забава - 27,80 лв. от 10.11.2015-17.05.2018 г., Административна такса— 160,00 .лв., начислена на осн.чл.10т.2-т.4
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече. В чл. 18 от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние са предвидени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяна на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата. Изрично е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявленията отправени съгласно този закон се прилага закона за електронния документ и електронния подпис, като специално за изявленията направени чрез електронна поща е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата съдържащи се в тях. Съгласно чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано – ал. 1, и писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ – ал. 2. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и писменият, може да бъде и неподписан /Определение № 249 на ВКС – по т. д. № 892/2010 г., І т. о./.
В настоящото производство не се събраха доказателства за съставянето на подписан електронен документ, установяващ договорно правоотношение между кредитора по процесния договор за кредит, основано на сключен помежду им договор за предоставяне на кредит от разстояние. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за кредит лични данни не водят до извод, че именно ответницата е договаряла с *** ООД за сключването на процесния Договор № 254090/13.05.2015г. за предоставяне на потребителски кредит, тъй като липсват доказателства посочения електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката да е свързан по какъвто и да било начин с ответника.
В Общите условия към договора/чл.6.3/ е предвидено, че кредитополучателят трябва да изрази своето съгласие за склъчване на договора по един от следните начини: 1.чрез изпращане на СМС от идентификационния номер, като текстът задължително трябва да сдържа думите „FER PRIEMAM“, 2. Чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на интеренет адреса дружеството www.feratum.bg, www.barzakasa.bg, 3. Чрез собственоръчно подписване от кредиполучателя на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на потребителския кредит и общите условия. Доказателства за изпълнение на някой от предвидените форми за изразяване на валидно съгласие от кредитополучателя по делото не са ангажирани.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то ищецът не доказа и плащането на заемната сума, като не се представиха доказателства, че заемната сума е предадена на ответницата по делото. Индиция за това е единствено отразяването на сумата в счетоводството на кредитора, но на ВЛ не е представен първичен счетоводен документ за това, а само счетоводно отразяване в счетоводството на кредитора. Писмени доказателства за това не са представени по делото от носещия доказателвената тежест ищец.
Предвид на изложеното ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем от разстояние с описания в исковата молба предмет, поради което следва всички предявени претенции да бъдат отхвърлени изцяло в предявените си размери.
Отделно от гореизложеното не се установи също и твърдяното от ищеца заплащане на сумата от гаранта *** ЕООД на кредитора *** ЕООД, ищецът дори и не е изложил твърдения кога е приел, че по договора има неизпълнение и на кои дати е поискал и получил изпълнение от *** ЕООД. Неизяснено остана по делото и в какво качество *** ЕООД е придобило вземането, за да се твърди, че той е встъпил в правата на кредитора. В случая, представения договор за гаранция/поръчителство между ответника и *** ЕООД, не внася яснота дали страните са имали предвид сключване на договор за банкова гаранция или договор за поръчителство. Ако се приеме, че намерението на *** ЕООД е било поръчителство, то липсва най-важният елемент на такова обезпечение уреден в чл. 138 и сл. от ЗЗД - договор между *** ЕООД и *** ЕООД, т.к. според ЗЗД договорът за поръчителство е договор между кредитора и поръчителя, а не, както в случая – между длъжника и поръчителя. Единствено при такъв договор, а и при доказателства за плащане от страна на поръчителя, той би имал обратен иск за платеното по чл. 143 от ЗЗД и би встъпил в правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. При липсата на представен валиден договор за поръчителство/между кредитор и поръчител/, не може да се приеме, че *** ЕООД, който се сочи за праводател на ищеца, е имал правото да претендира вземания от ответника. Дори и да би могло да се приеме, че представения договор за гаранция/поръчителство представлява банкова гаранция, то за гаранта липсва правна уредба, позволяваща му да придобие вземането, която да е аналогична на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗД. Още повече, че *** ЕООД не е регистрирана банкова институция в Република България, поради което не би могла да издава уредената в чл. 442 от ТЗ банкова гаранция. При липсата на събрани доказателства по делото, че *** ЕООД е имал налице валидно вземане спрямо ответника, което евентуално да е прехвърлено на ищеца по настоящото дело, съдът не може да направи извод, че ищецът е придобил вземането и е активно легитимиран да предяви исковете в настоящето производство.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски, но по делото няма доказателства за направени такива от него, поради
което съдът не дължи произнасяне.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.-
*** иск против М.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***, иск с правно основанание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 600 лева,
представляваща главница по Договор № 254090/13.05.2015г. за предоставяне на
потребителски кредит, сключен между „***“ ЕООД и М.И.К., вземането по който е
прехвърлено от гаранта/поръчител по кредита ***p.l.c. на Агенция за контрол на просрочени задължение
ООД с Договор за придобиване от 01.12.2017г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 2313/30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3715/2018 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.-
*** иск против М.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***, иск с правно основанание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 71,94 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 12.06.15-09.11.2015г. по Договор №
254090/13.05.2015г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „***“
ЕООД и М.И.К., вземането по който е прехвърлено от гаранта/поръчител по кредита
***p.l.c. на Агенция за контрол на
просрочени задължение ООД с Договор за придобиване от 01.12.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 2313/30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3715/2018
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.-
*** иск против М.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***, иск с правно основанание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 354,06 лева,
представляваща такса за гаранция по кредитната сделка по Договор №
254090/13.05.2015г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „***“
ЕООД и М.И.К., вземането по който е прехвърлено от гаранта/поръчител по кредита
***p.l.c. на Агенция за контрол на
просрочени задължение ООД с Договор за придобиване от 01.12.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 2313/30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3715/2018
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.-
*** иск против М.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***, иск с правно основанание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, вр.чл.99 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 160 лева,
представляваща административна такса за събиране на вземането по Договор №
254090/13.05.2015г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „***“
ЕООД и М.И.К., вземането по който е прехвърлено от гаранта/поръчител по кредита
***p.l.c. на Агенция за контрол на
просрочени задължение ООД с Договор за придобиване от 01.12.2017г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 2313/30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3715/2018
по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А.-
*** иск против М.И.К., ЕГН **********, с адрес:г***, иск с правно основанание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86, вр.чл.99 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 27,80 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 10.11.2015г. до 17.05.2018г. по Договор № 254090/13.05.2015г. за
предоставяне на потребителски кредит, сключен между „***“ ЕООД и М.И.К.,
вземането по който е прехвърлено от гаранта/поръчител по кредита ***p.l.c. на Агенция за контрол на просрочени задължение
ООД с Договор за придобиване от 01.12.2017г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 2313/30.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3715/2018 по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: