№ / ,гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Седемнадесети
състав, в публично съдебно заседание от осми юни две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело №967 по описа за 2020г. на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.145 и следв. от АПК
във вр. с чл.124, ал.1 и чл.104, ал.1 от
Закона за държавния служител.
Образувано е по постъпила с
вх.№4728/12.05.2020г. искова молба от А. П. *** срещу „Българска
агенция по безопасност на храните“ – гр.София за присъждане на основание
чл.104, ал.1 от ЗДСл. и чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл на обезщетение за имуществени
вреди за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното му
уволнение със Заповед №****-179/2 от 02.07.2015г. на ИД на БАБХ и Заповед №****-42/09.06.2018г.
на ИД на БАБХ, които са отменени от съда като незаконосъобразни. Първоначално
претендираното обезщетение е в общ размер 10 322лв. и включва:
- обезщетение от 5166лв. за периода от
30.09.2015г. до 30.03.2016г. и лихва за забава върху тази сума считано от
25.05.2017г. до окончателното й изплащане, във връзка със Заповед
№****-179/2/ 02.07.2015г. на ИД на БАБХ, отменена с влязъл в сила на
25.05.2017г. съдебен акт;
-
обезщетение от 5166лв. за периода от 13.06.2017г. до 13.12.2017г. и лихва за
забава върху тази сума считано от 05.08.2019г. до окончателното й изплащане,
във връзка със Заповед №****-42/09.06.2018г. на ИД на БАБХ, отменена с влязъл в
сила на 05.08.2019г. съдебен акт.
В последното открито съдебно заседание на 08.06.2021г.
е допуснато изменение на размера на исковите претенции в посока на увеличение до
общ размер 13092лв., включващ:
- обезщетение в размер на 5628лв. за
периода от 30.09.2015г. до 30.03.2016г. и лихва за забава върху тази сума
считано от 25.05.2017г. до окончателното й изплащане, във връзка със Заповед №****-179/2/
02.07.2015г. на ИД на БАБХ, отменена с влязъл в сила на 25.05.2017г. съдебен
акт;
- обезщетение в размер на 7464лв. за
периода от 13.06.2017г. до 13.12.2017г. и лихва за забава върху тази сума
считано от 05.08.2019г. до окончателното й изплащане, във връзка със Заповед №****-42/09.06.2018г.
на ИД на БАБХ, отменена с влязъл в сила на 05.08.2019г. съдебен акт.
Процесуалният представител на ищеца поддържа
исковите претенции. Твърди, че са основателни. Налице били материалните
предпоставки в чл.104, ал.1 от ЗДСл. и моли да бъдат уважени. Претендира
присъждане на разноските, вкл. адвокатския хонорар, посочени в списък по чл.80
от ГПК. В писмена защита подробно излага доводите за уважаване на исковите
претенции като основателни и доказани.
Ответникът – Българска агенция по
безопасност на храните /БАБХ/, се представлява от юрисконсулт, който оспорва
исковата молба. Счита я за частично неоснователна. При определяне размера на
обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл съдът следвало да извърши прихващане със
сумите, които са изплатени на ищеца П. като обезщетение на основание чл.106,
ал.2 от ЗДСл непосредствено след двукратното прекратяване на служебното му
правоотношение с отменените Заповед №****-179/02.07.2015г. и Заповед №****-42/09.06.2018г.
В хода по същество изтъква, че не се дължи лихва върху претендираните
обезщетения, тъй като по аргумент от чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.2 от Закона за
задълженията и договорите длъжникът изпада в забава едва след като е бил
поканен от кредитора да му изплати дължимото обезщетение и не е сторил това
своевременно. Ищецът не твърдял да е отправял такава покана и за претенциите му
ответникът узнал едва с депозиране на исковата молба пред съда. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли
съда в случай на уважаване на иска да го присъди в минималния размер в Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника съобразно
размера на отхвърлената част от иска.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото достигна до следните установявания и
изводи:
От служебната книжка на ищеца А.П.П. се
установява, че от 01.03.2011г. е встъпил в служебно правоотношение с Българска
агенция по безопасност на храните и е заемал длъжността „главен инспектор“ в
отдел „Контрол на храните“ в Областната дирекция на БАБХ в гр.Варна с ранг I младши. Считано от 01.07.2012г. месечната
му основна работна заплата е била 861 лева.
На 29.09.2015г. му била връчена Заповед №****-179/02.07.2015г. на изпълнителния
директор на БАБХ, с която се прекратява служебното му правоотношение. Той
оспорил заповедта по съдебен ред пред Административен съд – Варна, където е
образувано адм. дело №***/ 2015г. По делото е постановено Решение №850 от
18.04.2016г. на Адм. съд-Варна, с което оспорването с жалбата е отхвърлено. По
касационната жалба се произнесъл Върховният административен съд на РБългария с
Решение №***/25.05.2017г. по адм. дело №***/2016г., с което отменил Решение №***/18.04.2016г.
на Адм. съд-Варна и решил правния спор по същество като отменил Заповед №****-179/02.07.2015г.
като незаконосъобразна. Решение №***/25.05.2017г. по адм. дело № ***/2016г. по
описа на ВАС е окончателно и влязло в сила в деня на постановяването му.
На 12.06.2017г. ищецът А.П. се явил на
работа в Областна дирекция по безопасност на храните– Варна за да заеме
длъжността, на която е бил. Тогава му била връчена Заповед №ВР-** от 09.06.2017г.
на изпълнителния директор на БАБХ–София, с която е възстановен на длъжност
„главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в Областната дирекция на БАБХ в
гр.Варна, с ранг V
старши и основна месечна заплата от 861лв.
Същият ден - на 12.06.2017г. на П. е
връчена и Заповед №****-42/09.06.2017г. на Изп. директор на БАБХ, с която служебното
му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността.
Той оспорил и тази заповед пред съда с
жалба, по която е образувано адм. дело №1801/2017г. в Административен съд –
Варна. По делото е постановено Решение №***/12.10.2017г., с което Заповед №****-42/09.06.2017г.
е отменена като незаконосъобразна. По повод касационна жалба срещу решението е образувано
по адм. дело №***/2017г. по описа на ВАС по което е постановено Решение №***/05.08.2019г.,
с което е оставено в сила Решение №***/12.10.2017г. на Адм. съд-Варна. Решението
на касационната инстанция е окончателно и е влязло в законна сила в деня на
постановяването му – 05.08.2019г.
След отмяната на Заповед №****-42/09.06.2017г.
ищецът А.П.П. не се явил на работа в Областна дирекция на БАБХ – Варна за
заемане на длъжността.
На 12.05.2020г. той подал исковата молба
срещу БАБХ – гр.София по повод на която е образувано настоящото производство с
искане да му бъде присъдено обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл във връзка с незаконното
му уволнение с отменените от съда Заповед №****-179/2 от 02.07.2015г. на ИД на
БАБХ и Заповед №****-42/09.06.2018г. на ИД на БАБХ.
Претендираните суми за обезщетения се
оспорват от ответника по основание и размер с възражението за прихващане на
сумите, които са били изплатени на П. като обезщетения по чл.106, ал.2 от ЗДСл.
Във
връзка с това възражение се установява, че със заповед №****-179/02.07.2015г.
на ИД на БАБХ, с която за първи път е прекратено служебното правоотношение на П.,
е разпоредено да му бъдат изплатени:
1/обезщетение на основание чл.106, ал.4 от
ЗДСл в размер на основна месечна заплата за неспазения срок на предизвестие;
2/обезщетение на основание чл.106, ал. 2
от ЗДСл - за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два
месеца, след представяне на собственоръчно попълнена декларация и копие на
трудова и служебна книжка;
3/обезщетение на основание чл.61, ал.1 от
ЗДСл за неизползван платен годишен отпуск.
От приетите по делото писмени
доказателства, сред които е фиш №1 за м.10.2015г. /л.61 от делото/ се
установяват начислени на ищеца:
-обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл в
размер на 861лв.;
-обезщетение по чл.61, ал.1 от ЗДСл в размер на 4305лв.
След
приспадане на удръжките в размер на 610,64лв. за тези обезщетения, на П. чрез
банков превод са изплатени 4555,36лв., които са преведени по банковата му
сметка с платежно нареждане от 27.10.2015г. от ОДБХ-Варна /л.62-63 от делото/.
Във връзка с изплащането на обезщетението
по чл.106, ал.2 от ЗДСл А. П. П. подал заявление
вх.№БХ-2084/24.11.2015г., че към 24.11.2015г. не е започнал работа, което се потвърждава
от данните в служебната му книжка /л.64-66 от делото/. В служебната бележка
издадена от Агенцията по заетостта също е отразено, че П. е регистриран като
безработен в периода от 05.10.2015г. до
17.11.2016г.
От приетите по делото доказателства, сред
които е фиш №1 за м.11.2015г. /л.58 от делото/ се установява начислено на
ищеца обезщетение по чл.106, ал.2 от
ЗДСл в размер на 1607,20лв. След приспадане на удръжките в размер на 160,72лв. това
обезщетение е изплатено на П. чрез банков превод на сумата от 1446,48лв. по
банковата му сметка с платежно нареждане от 26.11.2015г. от ОДБХ-Варна /л.59-60
от делото/.
С втората заповед №****-42/09.06.2017г. на
ИД на БАБХ за прекратяване на служебното правоотношение на П. е наредено да му бъдат
изплатени:
1/обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер
на основна месечна заплата за неспазения срок на предизвестие;
2/обезщетение на основание чл.106, ал. 2
от ЗДСл - за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два
месеца, след представяне на собственоръчно попълнена декларация и копие на
трудова и служебна книжка.
От представените по делото доказателства,
сред които е фиш №2 за м.06.2017г. /л.52 от делото/ се установява начислено на
ищеца обезщетение по чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на 861лв. След приспадане на удръжките от 86,10лв. обезщетението
му е изплатено чрез банков превод на 774,90лв. с платежно нареждане от
27.10.2015г. от ОДБХ-Варна по банковата му сметка /л.53-54 от делото/.
Във връзка с изплащането на обезщетението
по чл.106, ал. 2 от ЗДСл по Заповед №****-42/09.06.2017г.
по делото е приета подадена с вх.№БХ - 1229/14.08.2017г. декларация от А.П. ***
/на л.55 от делото/, в която заявява, че към 14.08.2017г. не е започнал работа.
Това се потвърждава от данните в служебната му книжка и в служебната бележка от
Агенцията по заетостта, че е регистриран като безработен в периода от
05.10.2015г. до 17.11.2016г. и от 16.06.2017г. до 14.06.2018г. /л.55-57 от
делото/.
От приетите по делото доказателства, сред
които е фиш №132332 за м.08.2017г. /л.49 от делото/ се установява начислено на
ищеца обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл в размер на 1722лв. След приспадане
на удръжките в размер на 172,20лв. обезщетението е изплатено на П. чрез банков
превод на сумата от 1549,80лв. с платежно нареждане от 28.08.2017г. от
ОДБХ-Варна по банковата му сметка /л.50-51 от делото/.
По делото няма спор между страните и от
доказателствата и заключенията на вещото лице се установи, че описаните като начислени
и изплатени на ищеца обезщетения не са възстановени от него в бюджета на
ответника след влизането в сила на окончателните Решение № 8554/11.07.2016г. на
ВАС по адм. дело №258/2016г. и Решение № 6563/05.08.2019г. на ВАС по адм. дело
№14405/2017г., с които са отменени двете заповеди за прекратяване на служебното
правоотношение и е наредено да му се изплатят обезщетения.
По искане на ищеца по делото са приети
заключения по основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, кореспондиращи със събраните по делото
доказателства и основани на специалните знания на вещото лице.
Въз
основа на представените от ответника документи от служебното досие на А.П., справки
в оригиналите при ответника, справка за размера на основната заплата за
длъжността „главен инспектор“ в БАБХ, на която е бил ищецът към момента на
прекратяване на служебното му правоотношение с двете заповеди, утвърденото
длъжностно разписание преди издаването на първата заповед за уволнение от 2015г.,
извлечение от поименните разписания на ОД-Варна на БАБХ, утвърдените поименни
разписания на длъжностите след издаване на заповедите за уволнение и след
отмяната им, вещото лице установява, че за 2016г. и за всяка следваща година е определян
нов размер на минималната работна заплата на служителите в ОД–Варна на БАБХ на длъжност
„главен инспектор“ в БАБХ.
В писменото становище на ответника с.д.№10774/03.09.2020г.
/л.84 от делото/ се сочи, че служителят А.П. не фигурира и не е включен в поименните
разписания на длъжностите към докладните записки, с които е определян нов
размер на минималната работна заплата от 01.01.2016г., от 01.01.2017г., от 02.01.2018г.
и от 01.01.2019г.
Приетите по делото писмени доказателства
кореспондират с отразеното в служебната книжка на ищеца, че през 2011г. при
назначаването му на длъжността „гл. инспектор“ в ОДБХ –Варна основното му
месечно възнаграждение е било 730лв., което само веднъж през следващата 2012г.
е актуализирано на 861лв.
Поради това основателно и доказано е твърдението
на представителя на П., развито подробно и в писмените бележки по същество, че неправилно
и незаконосъобразно през годините не е било актуализирано само основното
възнаграждение на П. за длъжността „гл. инспектор“. Доказано е, че Заповед №****-179/02.07.2015г.
на ИД на БАБХ, с която е прекратено служебното му правоотношение е била
обжалвана пред съда и не е влязла в сила, а е отменена на 25.05.2017г. с влязлото
в сила Решение №***/25.05.2017г. на ВАС и неправилно той не е включен в
поименните разписания, с които през 2016г. и през 2017г. е определян нов размер
на минималната работна заплата на всички останали служители на същата длъжност.
Поради това в заповедта от 09.06.2017г. на изпълнителния директор на БАБХ с
която П. се възстановява на длъжността „гл. инспектор“ фактически не е
определен актуалния към датата на издаването й размер за 2017г. на основното
възнаграждение за длъжността му.
Този извод изцяло се подкрепя от обстоятелството,
че още на 09.06.2017г. когато издал заповедта за възстановяване на П. на длъжността
„гл. инспектор“ в ОБДХ-Варна, преди да бъде връчена на служителя тази заповед, изпълнителният
директор издал втората заповед, с която отново прекратява служебното
правоотношение на П.. В резултат на това на 12.06.2017г. на П. са връчени
издадените на 09.06.2017г. две заповеди на ИД на БАБХ - както заповедта за
възстановяването му на длъжността, така и новата заповед за прекратяване на
служебното му правоотношение, което се установява от доказателствата по делото.
И от отразяванията в служебната книжка на ищеца
е видно, че той е останал без определен актуален размер на основното
възнаграждение към 09.06.2017г. когато е издаден акта за възстановяването му на
длъжността „гл. инспектор“, както и към 12.06.2017г. - когато му е връчена
заповедта, с която за втори път е прекратено служебното му правоотношение.
Поради това бе уважено искането на пълномощника
на ищеца за установяване в настоящото производство на размера на основната
заплата за длъжността му „гл. инспектор“ към 25.05.2017г. и към 05.08.2019г. - на
които дати са влезли в сила съдебните актове за отмяна на двете заповеди за прекратяване
на служебното му правоотношение, както и към 19.08.2019г. – до която дата той е
следвало да се яви на работа за заемане на длъжността след отмяна на втората
заповед за прекратяване на служебното му правоотношение.
При изготвянето на първоначалната и
допълнителната експертизи вещото лице е съобразило нормативните актове,
регламентиращи служебните правоотношения в държавната администрация и
нормативите свързани с определяне на размерите на заплатите на държавните
служители. Експерта отчел особеностите на конкретния казус и Вътрешните правила
за работната заплата в ОДБХ – Варна, действащи от юли 2012г., които не са
актуализирани съгласно §18, т.1 от ПЗР към Постановление №6 от 14 януари 2019г.
за изм. и доп. на НЗСДА, както и чл.1, ал.1 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с ПМС №129 от
26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г. Ръководейки се от тези правила и данните в
приетите по делото писмени доказателства вещото лице съобразило статута на ищеца
А.П. на държавен служител към датите на издаване и на двете заповеди за
прекратяване на служебното му правоотношение, че е заемал длъжността „главен
експерт“ в отдел „Контрол на храните“ в Областна дирекция Варна на БАБХ с ранг
V старши. Поради това съдът кредитира изцяло приетите по делото заключения, в
които подробно са обосновани използваните методи за изчисляване размера на
основната заплата за длъжността на ищеца към посочените дати. В съдебно
заседание експерта пояснява, че при определяне размера на актуалната основна заплата
на ищеца, тъй като тя включва в себе си различни компоненти, една от които е
оценката му, при изчисленията е взета предвид последната годишна оценка на П. по
изпълнението на длъжността за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. - „изпълнението
напълно отговаря на изискванията“, което съответства на оценка 3 при скала от 1
до 5, тъй като 2014г. е последната пълна година, в която ищецът е работил в ОД
– Варна на БАБХ.
Измежду различните варианти за изчисление
на възнаграждението на ищеца, поставени от представителите на страните като
въпроси на вещото лице, съдът кредитира като правилен и надлежен в този вид
производства подхода възприет и в съдебната практика на ВАС /Решение №***/11.06.2014г.
по адм. дело №***/2013г. на ВАС, Решение №****/11.07.2016г. по адм. дело №***/2016г.
на ВАС, Решение №***/29.03.2017г. по адм. дело №***/2015г. на ВАС и др./ размерът
на основната месечна заплата на ищеца да се определи като средна стойност между
минимума и максимума на основните месечни заплати на служителите със същата длъжност
и експертно ниво.
При този подход въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, вкл. съхраняваните при ответника за тези факти и
обстоятелства, вещото лице установява средногодишната основна заплата за
длъжността „главен експерт“ в отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ-Варна за всяка
година от периода от 2015г. до 2019г. и я посочва в таблицата на л.126 от
делото по въпрос №1 в приетото допълнително заключение. За 2017г. експерта
изчислява, че средногодишната основна заплата за длъжността „главен експерт“ в
отдел „Контрол на храните“ при ОБДХ-Варна е в размер на 814,3428105лв. + 3,*********
% увеличение, а за 2019г. - в размер на 1079,422612лв. + 19,76847831 %
увеличение. Въз основа на тези данни вещото лице изчисли и представи в последната
колона на таблицата по въпрос 1 на допълнителна експертиза конкретния размер на
средногодишната основна заплата за длъжността „главен експерт“ в отдел „Контрол
на храните“ при ОБДХ-Варна при оценка 3, каквито са длъжността и оценката на
ищеца. Така за 2017г. основната заплата е изчислена в размер на 938лв., а за 2019г.
- в размер на 1244 лв. С оглед на това в отговора на въпрос №2 на
допълнителното заключение експерта сочи, че конкретния размер на основната заплата
на ищеца към момента на признаване на уволненията му за незаконни с влезлите в
сила решения на съда е: към 25.05.2017г. - в размер на 938 лв., към
05.08.2019г. - в размер на 1244лв., в който размер е и към 19.08.2019г. - датата,
до която П. е следвало да се яви на работа за заемане на длъжността след отмяната
на втората заповед. Посочените в тази точка стойности на основната месечна
заплата на ищеца са изчислени на база установеното в хода на изработване на
експертизата увеличение на средния размер на индивидуалните основни месечни
заплати именно на служителите на длъжността „главен експерт“ в отдел „Контрол
на храните“ в ОД – Варна на БАБХ, което не е съобразено при изчисленията и
отговора на въпросите в първото прието по делото заключение. Поради това съдът
възприема изцяло като правилни и приложими в случая по исковите претенции на П.
изчисленията и отговорите дадени в допълнителното заключение. При изчислените в
допълнителното заключение и посочени по-горе стойности на актуалното основно
възнаграждение на ищеца, дължимото му обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл е:
- в размер на 5628 лева - за периода от 30.09.2015г. до 30.03.2016г. за
6-те месеца във връзка с признаване на първото му уволнение със заповедта от 02.07.2015г.
за незаконно с влязлото в сила на 25.05.2017г. съдебно решение;
- в размер на 7464лв.- за периода от 13.06.2017г. до 13.12.2017г. за
6 месеца във връзка с признаване на второто му уволнение със заповедта от
09.06.2018г. за незаконно с влязлото в сила на 05.08.2019г. съдебно
решение.
Размерът на обезщетението след отмяната на
втората заповед според експерта също е 7464лв. и към датата на неявяването му
за заемане на длъжността – т.е. към 19.08.2019г.
При така изчислените обезщетения, общо 13092лева
е размера на двете обезщетения, които е следвало да бъдат начислени за
изплащане на П..
Въз основа на писмените доказателства по
делото вещото лице изчислява, че на П. фактически са начислени обезщетения по
чл.106, ал.2 от ЗДСл общо за двете му уволнения в размер на 3329,20лева,
съответно 1607,20лв. по първата заповед и 1722лв. по втората заповед за
прекратяване на служебното му правоотношение.
При приспадане от общият размер от 13092лв.
на двете дължими обезщетения по чл.104, ал.1 от ЗДСл на ищеца на сбора от 3329,20лева
на начислените му и изплатени обезщетения по чл.106, ал.2 от ЗДСл, които той не
е върнал, експерта определя в размер на 9762,80лв. общата сума, която следва да
се начисли за изплащане на ищеца като обезщетение, от които 4020,80лв. - за
първото уволнение и 5742лв. - за второто уволнение.
Въз основа на тези фактически
установявания, при съобразяване на приложимите разпоредби се налагат следните
изводи:
Към датата на влизане в сила на решенията
за отмяна като незаконосъобразни на двете заповеди за прекратяване на
служебното правоотношение на П. с БАБХ действа чл.104, ал.1 от ЗДСл в
редакцията след изменението обнародвано в ДВк, бр.38 от 2012г. в сила от
01.07.2012г. Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата, за
цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.
При тази правна уредба предявената от А.П.
искова молба срещу ОДБХ-София е допустима. Депозирана е от активно легитимирано
лице, тъй като той е служителя в ОДБХ-Варна, чието служебно правоотношение е
прекратено със Заповед №****-179/2 от 02.07.2015г. и със Заповед №****-42/09.06.2018г.
на ИД на БАБХ, които са отменени от съда. Исковите претенции са предявени съобразно
чл.205 от АПК срещу юридическото лице – БАБХ-София, в състава на което е органа
постановил незаконосъобразните актове, отмяната на които поражда за адресата им
право на обезщетение.
Няма спор между страните, че през времето от
30.09.2015г. до 30.03.2016г., както и от 13.07.2016г. до 13.12.2016г. ищецът П. не е бил в служебни или в
трудовоправни отношения и не е получавал заплата или друго възнаграждение,
свързано с полагането на труд.
Предвид изложеното са налице кумулативно
изискуемите материални предпоставки за присъждане на търсеното от ищеца А. П. обезщетение.
В настоящото производство спорът между страните е свързан основно с размера на дължимото
обезщетение.
В чл.104, ал.1 от ЗДСл законодателят е обвързал
размерът на обезщетението за вредите, претърпени от незаконно уволнения
държавен служител с размера на неговата основна заплата. Анализът на разпоредбата сочи, че е релевантен
не размера на основната заплата на държавния служител към момента на издаване
на незаконосъобразната заповед за прекратяване на правоотношението му, а размера на заплатата му
„определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата“. По аргумент от това съда в производствата като процесното следва
за да изчисли правилно и законосъобразно размера на дължимото обезщетение на
уволнения служител, следва да определи размер на основната му заплата към
момента на влизане в сила на акта за отмяна на заповедта за прекратяване на
правоотношението му, респ. към датата на която е следвало да се яви за да заеме
длъжността си. Поради това направените изчисления от вещото лице в допълнителната
експертиза на размера на заплатата на ищеца към момента на признаването на
уволнението му за незаконно, респ. към момента на неявяването му да заеме
службата следва да се съобразят при произнасяне по исковите претенции и
посочване на сумите, които да бъде осъден ответника да начисли за изплащане на П..
При изчисляване на тези суми следва да се
съобрази своевременно направеното от представителя на ответника оспорване на размера
на претендираните суми, с искане за прихващане на изплатените на А.П.
обезщетения и при двете уволнения. Следва да се има предвид обаче, че на
прихващане подлежат само сумите, които са изплатени на П. от ответника на
основание чл.106, ал.2 от ЗДСл, но не и тези, които са изплатени на друго
правно основание – чл.106, ал.4 от ЗДСл - за неспазване срока на предизвестието
и чл.61, ал.1 от ЗДСл – за неизползвания от служителя платен годишен отпуск. Това
становище на съда се споделя и от процесуалния представител на ищеца, видно от
изложеното в представените по делото писмени бележки. И в чл.106, ал.2 от ЗДСл
и в чл.104, ал.1 от ЗДСл законодателят е имал предвид обезщетяване на вреда,
която по естеството си се дължи на оставането на лицето без работа и без възнаграждение.
Обратното схващане би довело до това незаконно уволненият служител да получи за
период от 2 месеца два пъти обезщетение за една и съща вреда, което не
кореспондира с преследваната от закона цел.
В разглежданата хипотеза са представени
доказателства – служебна книжка на А.П.П. /от. л.17 до л. 22 от делото/,
Служебна бележка от Агенцията по заетостта /л.23 от делото/ и справка за
актуалното състояние на всички трудови договори на ищеца /л. 24 от делото/, от
които е видно, а и не се спори между страните, че през релевантните периоди -
от 30.09.2015г. до 30.03.2016г. и от 13.06.2017г. до 13.12.2017г. ищецът П. не
е встъпвал както в служебни така и в трудовоправни отношения, съответно – не е
получавал месечно възнаграждение. Поради това няма суми по такива
възнаграждения, които да трябва съгласно изискванията на закона да се
съобразяват при изчисляване на обезщетенията на ищеца.
Въз основа на всички тези изводи, както бе
посочено по-горе, обезщетението следва да се определи съобразно изчисленията в
третия вариант в приетата допълнителна експертиза, а именно:
Във връзка с отмяната на първата заповед
за уволнение обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл на което има право ищеца е в
размер на 5628лв. При приспадане на фактически начисленото му обезщетение по
чл.106, ал.2 от ЗДСл от 1607,20лв., което е изплатено на П. и което той не е
възстановил след отмяната на заповедта, за начисляване и изплащане на същия остава
сумата от 4020,80лв.
При отмяната на втората заповед за
уволнение обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл на което има право ищеца е в
размер на 7464 лв. При приспадане на фактически начисленото му обезщетение по
чл.106, ал.2 от ЗДСл от 1722 лв., което е изплатено на П. и което той не е
възстановил след отмяната на заповедта, за начисляване и изплащане на същия
остава сумата от 5742лв.
Следователно исковите претенции на А.П.П.
срещу Българската агенция по безопасност на храните са основателни и доказани
до размера на посочените по-горе суми, а именно:
- до 4020,80лв. като следствие от първото незаконно
уволнение;
-до 5742лв. като следствие на второто незаконно
уволнение.
В останалата част, до пълния размер на
претендираните обезщетения:
-над 4020,80лв. до 5628лв. за първото незаконно
уволнение;
-над 5742лв. до 7464лв. за второто незаконно
уволнение, исковите претенции на П. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед частичната основателност на основните
искови претенции на А.П. за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в
посочените размери, основателни се явяват и акцесорните му претенции за
присъждане на лихва за забава. В този случай следва да се съобрази, че има две
различни главници и две различни дати – 25.05.2017г. и 05.08.2019г. /датите на
постановяване на решението на ВАС, които са окончателни/, от които започва да
тече срокът на забавата. Съответно лихва за забава върху
главницата от 4020,80лв. следва да се начисли от дата 25.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, а лихва за забава върху главницата от
5742лв. следва да се начисли от дата 05.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, за заплащане на които да се осъди ответника.
При този изход на съдебния спор и
доколкото производството е исково, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, субсидиарно
приложим на основание чл.144 от АПК, съдът следва да присъди разноски на всяка
от страните, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Направените от ищеца разноски по делото са в
общ размер 2373,96 лева, който включва заплатени 10 лева- за държавна такса, 663,96лева
- възнаграждение на вещото лице и 1700лв. за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 08.05.2020г. (л.76 от делото).
Пропорционално на уважената част от исковете следва ответникът БАБХ да бъде
осъден да изплати на А.П.П. сумата в размер на 1770,28лв.
С оглед от този правен резултат и
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК,
вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, ищецът А.П.П.
следва да бъде осъден да заплати на ответника – БАБХ сумата от 40лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност
на храните – София да изплати на А.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от 4020,80лв.
/четири хиляди и двадесет лева и осемдесет стотинки/ за периода от 30.09.2015г.
до 30.03.2016г. като обезщетение на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл във връзка с
отмяната на Заповед №****-179/2 от 02.07.2015г. на ИД
на БАБХ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.05.2017г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на А.П.П. с
ЕГН ********** *** срещу Българската агенция по безопасност на храните – София
за заплащане на сумата над 4020,80лв. до 5628лв. като обезщетение на основание
чл.104, ал.1 от ЗДСл във връзка с отмяната на Заповед №****-179/2 от
02.07.2015г. на ИД на БАБХ.
ОСЪЖДА
Българската агенция по безопасност на храните – София да изплати на А.П.П. с
ЕГН ********** *** сумата от 5742лв. /пет хиляди седемстотин четиридесет и два
лева/ за периода от 13.06.2017г. до 13.12.2017г. като обезщетение на основание
чл.104, ал.1 от ЗДСл във връзка с отмяната на Заповед №****-42/09.06.2018г. на
ИД на БАБХ, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на А.П.П. с ЕГН ********** *** срещу Българската агенция по
безопасност на храните – София за заплащане на сумата над 5742лв. до 7464лв.
като обезщетение на основание чл.104, ал.1 от ЗДСл във връзка с отмяната на
Заповед №****-42/09.06.2018г. на ИД на БАБХ.
ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност
на храните – София да изплати на А.П.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1770,28лв./
хиляда седемстотин и седемдесет лева и двадесет и осем стотинки/ представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.П.П. с ЕГН ********** *** да заплати
на Българската агенция по безопасност на храните – София сумата от 40лв.
/четиридесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба по реда на глава ХІІ от
АПК пред Върховния административен съд на РБ.
СЪДИЯ: