РЕШЕНИЕ
№ 6524
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110105629 по описа за 2022 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С.Д.
Станоева - Бараковска против „Топлофикация София“ ЕАД.
Предявен е иск за признаване на установено по отношение на ответника, че
ищцата не дължи ½ част от сбора на сумите, както следва: за доставена топлинна
енергия на наследодателя Б И Б, с абонатен номер по описа на ответника, а именно: 1.
сумата в размер на 18,36 лв., представляваща вземане по фактура № ********** за м.
06.2009 г., 2. сумата в размер на 18,36 лв., представляваща вземане по фактура №
********** за м.6.2010 г. 3. сумата в размер на 18.36 лв., представляваща вземане по
фактура № ********** за м.6.2013 г.; 4. сумата в размер на 397,28 лв., представляваща
вземане по фактура № 46304219 за м.7.2013 г.; 5. сумата в размер на 1.71 лв.,
представляваща вземане по фактура № 46304222 за м.7.2013 г.; 6. сумата в размер на
18.36 лв., представляваща вземане по фактура № ********** за м.6.2014 г. 7. Сумата в
размер на 0,20 лв., представляваща вземане по фактура № за м.9.2014 г.; 8. сумата в
размер на 2.26 лв., представляваща вземане по фактура № 57041325 за м.9.2014 г.
Ищцата твърди, че е наследник на ½ част от наследството на починалия й съпруг
Борис Иванов Бараковски, който имал открита партида при ответника. След справка в
ответното дружество установила, че по партидата се водят като дължими
горепосочените суми за начислена топлинна енергия. Счита, че не дължи заплащането
им, тъй като в процесния период в процесния имот не е била доставяна топлинна
енергия. Сочи, че отоплителните тела били демонтирани, като не е била използвана и
топла вода. Счита, че не е налице облигационно отношение между страните, тъй като
общите условия не били одобрени от КЕВР. Оспорва наличието на ценово решение на
КЕВР, поради което не е доказана цената на топлинната енергия. Счита, че договорът е
1
нищожен поради липса на изискуема лицензия за доставка на топлинна енергия от
ответника. Оспорва метрологичната годност на общия топломер и на индивидуалните
разпределители. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли искът
да бъде уважен, като съдът признае за установено, че не дължи на ответника
процесните суми. В проведеното открито съдебно заседание на 26.05.2022 г. е
допуснато на осн. чл. 214 ГПК изменение на иска чрез добавяне на основание за
недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на предявения иск. Сочи, че ищцата, в качеството си на наследник на процесния имот,
е потребител на топлинна енергия. Твърди, че след края на отоплителните сезони са
издавани изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение.
Сочи, че приложимите общи условия са одобрени от ДКЕВР и са публикувани
съгласно закона. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли
искът да бъде отхвърлен. Излага съображения за основателност на предявен иск въз
основа на погасителна давност. Сочи, че действително се касае за периодични
вземания, които се погасяват по давност с изтичането на срок от три години, като
изрично признава иска за недължимост на евентуално заявеното основание –
погасяване поради изтекъл давностен срок. Счита обаче, че ответното дружество не е
дало повод за завеждане на делото, поради което не следва да носи отговорност за
разноски. Претендира разноски.
Третото лице – помагач ангажира становище за определяне на ползваната
топлинна енергия в процесния период съгласно действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува, т.е. да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ищеца, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ищеца е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ответникът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер;
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия и отправена и получена от ищеца покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже, че е погасил
задължението.
Ищецът отрича съществуването на задължение за заплащане на сумите по
издадени от ответното дружество фактури за процесния период.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ищецът се явява потребител на топлинна
енергия в процесния имот за посочените периоди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
2
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение
на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката
/обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си /§1, т. 42 от ЗЕ към
редакцията съгласно ДВ, бр. 41 от 2009 г./. Потребител на топлинна енергия до
отмяната на т. 42, § 1 ДР ЗЕ /юли 2012 г./ е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно
/§1, т.42 от ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бр.18/2005г./ или по силата и на
облигационно основание /§1, т.42 от ЗЕ, действаща до отмяната на разпоредбата/. През
останалата част от процесния период относно облигационното отношение между
страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно разпоредбите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно,
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик
или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ,
респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да
определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително
потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на
възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, неоспорен от страните и приет за окончателен в
проведеното открито съдебно заседание на 26.05.2022 г., като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че ищцата е наследник на
½ част от оставеното от Борис Иванов Бараковски наследство; че наследодателят Борис
Иванов Бараковски е имал открита партида при ответното дружество в процесния
имот. Тези факти се установяват и от приетото удостоверение за наследници на Борис
Иванов Бараковски, изд. на 17.10.2012 г. от Столична община, р-н Лозенец, така и от
приетия по делото двустранно подписан договор за продажба на топлинна енергия №
1024/21.12.1995 г., сключен между наследодателя на ищцата Борис Иванов Бараковски
и ответното дружество и касаещ процесния имот.
Фактът на собствеността върху процесния имот не се оспорва от ищцата, като
3
същият се установява и от приетия по делото договор за доброволна делба от
16.11.1954 г. с нот. заверка на подписите. Ето защо може да се направи извод, че
ищцата е собственик на ½ ид. част от процесния имот.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е бил с 3 броя отоплителни тела, щранг –
лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. На 3 бр. от отоплителните тела /в хол,
кухня и стая/ са поставени ИРРО. На 30.11.2001 г. било изключено отоплението на
стълбите. Топлата вода в процесния имот е начислявана по реален отчет, като е
начислявана и ТЕ, отдадена и от сградната инсталация. С оглед въведената система за
дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е
извършвано от третото лице-помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. Отчитането и разпределението на топлинната
енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба. През процесния период
топломерът е преминал метрологични проверки, като е дадено заключение за
съответствието му.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че към 15.04.2022 г. няма данни за извършени
плащания, касаещи процесния период. Посочено е, че общият размер на непогасеното
задължение за топлинна енергия е в размер на сумата от 589,72 лв., а ½ част от нея се
равнява на сумата от 294,86 лева. Посочено е, че сумата се формира, както следва:
516,28 лева за топлинна енергия, от която ½ част възлиза на 258,14 лв. и сумата от
73,44 лева, от която ½ част възлиза на 36,72 лева. Изчислено е, че с изравнителните
сметки в процесния период е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 516,28 лв.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ищеца е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Поради изложеното съдът намира, че в процесния период между
страните е съществувало облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. За задълженията за процесния период е приложимо уговореното в
действащите общи условия, одобрени на 27.06.2016 г. от КЕВР, както и действащите
преди тях общи условия, доколкото част от процесния период се урежда при тяхното
действие. Съгласно действащите понастоящем общи условия купувачът е длъжен да
заплаща месечната сума за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, а в действащите преди това общи условия – в
тридесет дневен срок след това. Следва освен това да се посочи, че с предявен
отрицателен установителен иск ищецът не може да прекъсне собствената си
погасителна давност с исковата молба. Ето защо не е релевантен моментът на подаване
на исковата молба, а моментът на устните състезания – 26.05.2022 г., като погасени по
4
давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 26.05.2019 г.
Ответникът не доказа, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по смисъла
на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Вещото лице по ССчЕ е посочило, че неплатените суми за процесния период са в
размер на сумата от 589,72 лв., а ½ част от нея се равнява на сумата от 294,86 лева.
Доколкото искът е предявен за сумата от 237,45 лева, следва да бъде уважен в пълен
размер.
По разноските:
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за
завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото оспорване на
предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две предпоставки в чл.
78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият
състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че оспорва
твърдението на ищеца, че не е потребител на топлинна енергия, но изрично признава
недължимостта на процесната сума на заявеното основание – погасяване поради
изтекъл давностен срок. Съдът достигна до извод, че в процесния период и за
процесния имот ищецът има качеството на потребител, поради което възражението на
ответника в тази му част се явява основателно. Посочи се, че предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен поради евентуално наведеното основание, а
именно – погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок, като искът на това
основание е изрично признат от ответника.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване
на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска. Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма
значение в отношенията между страните. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая не са
налице, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с изпълнителен
титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради което се налага
извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е константната
практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело №
3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение №11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.
№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о., II-А въззивен състав, Определение
№20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО,
169 състав и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
5
ищеца. В случая следва да се направи разграничение на двете заявени и разгледани от
съда основания за недължимост.
За първото въведено от ищеца и разгледано от съда основание за недължимост –
липса на облигационна връзка, съдът достигна до извод за неоснователност. Във връзка
с въвеждането му в процеса обаче, както и на допълнително въведените оспорвания за
липса на реално доставяна топлинна енергия на адреса и коректното й изчисляване, с
оглед на обърнатата доказателствена тежест при отрицателните установителни искове,
ответникът ангажира доказателства – СТЕ и ССчЕ, за което е заплатил първоначално
определените от съда депозити. С оглед изхода на делото по така разгледаното
основание, обаче, отговорността за разноските следва да бъде възложена на ищеца,
като същият бъде осъден да заплати на ответника сумата от 490 лв. /възнаграждения за
вещи лица/.
По второто въведено основание – недължимост поради изтекла погасителна
давност съдът достигна до извод за основателност на предявения иск. Поради
изричното признаване на иска на това основание обаче и с оглед разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, ответникът не следва да бъде осъждан за разноски в настоящото
производство. Неоснователно е направеното от ищцата възражение за липса на
основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното
дружество е изпратило до титуляра на партидата писмо, с което претендира заплащане
и на процесните суми. Видно от представеното с исковата молба писмо, адресирано до
Здравко Борисов Бараковски /вторият наследник на Борис Иванов Бараковски/ са
посочени неплатените задължения за топлинна енергия и дялово разпределение, като
да бъдат платени в седемдневен срок. Последици от неплащането не са посочени в
писмото. Както се посочи по-горе, изпратената извънсъдебната покана до длъжника да
заплати дължимите суми, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба /Определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. дело №
3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС/.
Същевременно, с оглед позитивния за ищцовата страна резултат по предявения
иск, направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
За пълнота по отношение на въпроса за отговорността за разноските, съдът
намира за необходимо да изложи следното: С решение № 331 на Столичен общински
съвет, прието на заседание на 27.06.2013 г. съгласно протокол № 42, са приети мерки за
подобряване обслужването на клиентите на ответното дружество, една от които е при
заявено желание от страна на потребителя, топлофикационното дружество да опише
погасените по давност суми в двустранно подписано споразумение между страните. В
случая по делото не са налице данни ищецът да е депозирал заявление при ответното
дружество преди образуване на настоящото производство. Същото не е предпоставка
за допустимост на производството, но би било израз на добросъвестно поведение от
страна на потребителя съобразно разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
С.Д. Ст – Б, ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 237,45 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
на адрес: гр. София, ул. „ абонатен номер и съставляваща ½ част от сумите, както
6
следва: 1. сумата в размер на 18,36 лв., представляваща вземане по фактура №
********** за м. 06.2009 г., 2. сумата в размер на 18,36 лв., представляваща вземане по
фактура № ********** за м.6.2010 г. 3. сумата в размер на 18.36 лв., представляваща
вземане по фактура № ********** за м.6.2013 г.; 4. сумата в размер на 397,28 лв.,
представляваща вземане по фактура № 46304219 за м.7.2013 г.; 5. сумата в размер на
1.71 лв., представляваща вземане по фактура № 46304222 за м.7.2013 г.; 6. сумата в
размер на 18.36 лв., представляваща вземане по фактура № ********** за м.6.2014 г.;
7. сумата в размер на 0,20 лв., представляваща вземане по фактура № 57041324 за
м.9.2014 г.; 8. сумата в размер на 2.26 лв., представляваща вземане по фактура №
57041325 за м.9.2014 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК С.Д. Са – Б, ЕГН **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо 490,00
лева разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ответника „Нелбо“ АД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7