Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./….. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав
|
на
втори май |
Година 2018 |
в
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 2317 по описа
за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Предмет на разглеждане са
обективно съединени искове с правно основание чл. 213 ал.1 от Кодекса за
застраховане (КЗ-отм.) и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Производството е образувано по искане от името на ищецът „Д.З.“ АД, който твърди че на 19.01.2015г. на второкласен път II-62 км. 27+280 е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е увреден застрахован при праводателя на ищеца ЗАД „В.“ лек автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. номер *******по застраховка „Каско на МПС“. За отстраняване на вредите ищецът заплатил сума в размер на 47574.08 лв; а за определяне размера на обезщетението – 15лв. Твърди се причина за увреждането да са действия на водача на т.а. „ЗИЛ Урал 375“ с рег. номер ********, който при намалена видимост и през нощта се движел без габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Твърди се също така отговорността на водача да е застрахована при ответника „З.К.У.“ АД. Счита, че от 07.12.2015 г. – 30 дни след предявяване на поканата и доказателствата, ответникът е изпаднал в забава като претендира обезщетение за периода до 23.07.2017 г. в размер на 7891,91 лв. Ищецът претендира възстановяване на изплатеното обезщетение, законна лихва върху главницата включително и за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че твърдяното ПТП е настъпило, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача, както и сключеният от праводателя на ищеца договор за имуществена застраховка. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на увреждане. Ответникът твърди, че произшествието е настъпило в резултат поведението на водача на застрахования при праводателя на ищеца автомобил. Според ответника той се е движел с превишена скорост и поради неспазена дистанция е препятствал своевременното спиране на автомобила. Евентуално оспорва претенцията по размер. Твърди, че в отклонение от правилата по общите условия отстраняването на увреждането е извършено в оторизиран от производителя сервиз, довело до силно завишен размер на разходите. Ответникът оспорва и иска за присъждане на лихва изцяло с оглед акцесорния му характер по отношение на оспореното вземане за главница.
В съдебно заседание ищецът, представляван от юрк. С., поддържа предявените искове. Представя списък за разноските.
Процесуалният представител на ответника – юрк. Д., пледира за неоснователност на предявените искове по съображения, наведени в отговора като счита, че при възприета вина за застрахования при ответника водач обезщетение следва да се разпредели пропорционално между двете дружества. Оспорва претенцията и по размер като счита, че изплатената сума значително надвишава претърпените от застрахования вреди. Твърди, че в отклонение от правилата по общите условия отстраняването на увреждането е извършено в оторизиран от производителя сервиз, довело до силно завишен размер на разходите. Претендират се разноски.
Съдът
като обсъди по същество надлежно въведените в процеса факти с оглед на
събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията
на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените застрахователна полица и застрахователен сертификат се установява, че на 28.12.2014 г. писмено е изразено съгласие Застрахователно акционерно дружество „В.“ да застрахова л.а. „ Ситроен Джъмпер“ с рег. номер *******при условията на клауза „ПЪЛНО КАСКО“ за периода от 00:00 ч. на 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
От вписаните обстоятелства по партидата на ищеца се установява, че на 18.12.2015 г. е вписано преобразуване на ЗАД "В.", ЕИК/ПИК ******** чрез вливане на дружеството в „Д.З.“ АД
Страните не спорят също така, а и от представения протокол за ПТП се установява, че на 19.01.2015 около 18:20 часа по второкласен път II-62/ гр. Кюстендил- гр. Дупница/ в района на км 27+280 се е движел товарен автомобил „ЗИЛ Урал“ с рег номер ********, управляван от Стоян Г. Капурдов със скорост от порядъка на 60 км/ч в посока гр. Дупница. В протокола за ПТП изрично е посочено, че водачът на т.а. „ЗИЛ Урал 375“ с рег. ******** „се движи през тъмната част от денонощието извън населено място без включени отзад габаритни светлини и светлини за осветяване на задна рег. табела“. Попътно зад автомобил „ЗИЛ Урал“ с рег номер ******** се движи л.а. „ Ситроен Джъмпер“ с рег. номер ******АТ, управляван от К.Й.А.със скорост от порядъка на 40 км/ч. по-висока от тази на товарния автомобил, съгласно заключението на вещото лице, което мнение е обосновано с естеството и обема на причинените увреждания по застрахования при ищеца лек автомобил. ВодачътА.възприел движещия се пред него товарен автомобил, когато бил на около 5 метра от него. Не могъл да предприеме спасителна маневра поради насрещно движещи се превозни средства. Достигнал е товарния автомобил и се е удрил в него.
Вещото лице сочи, че при движение на къси светлини е възможно да се възприеме препятствие пред автомобила не по-малко от 60 метра, а на дълги светлини – не по-малко от 120 метра.
По делото не се спори, че вредите по застрахования автомобил при ищеца са отстранени, за което ищецът е изплатил сумата 47574,08 лв. в това число за подмяна на ДВГ на стойност 12712,59 лв. без ДДС.
Няма също така спор, че на 08.07.2015 г. ответникът е получил покана да възстанови сумата от 47589,08 лв., към която са били приложени и представените с исковата молба документи. Поискано е плащането да бъде извършено по банков път в 30-дневен срок. Ответникът отказал да изплати сумата с указание, че следва да бъде представен влязъл в сила акт от образуваното досъдебно производство.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че стойността на новите части при еднозначно установена причинно следствена връзка с процесното ПТП и стойността на вложените материали и труд, съответстващи на средните пазарни цени към датата на отремонтиране на автомобила възлиза на 43896,73 лв. в това число за подмяна на глава ДВГ, дюза 3-та, дюза 4-та и капак ангренаж при обща стойност 6996,68 лв. без ДДС. Вещото лице сочи и че определените ликвидационни разноски – 15 лв., съответстват на обичайните към периода.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните доказателства.
Недоказано в процеса остава въведеното от ответника твърдение, че т.а. „ ЗИЛ Урал“ е бил без включени/работещи задни светлини. Представеният Протокол за ПТП № 1094013 от 19.01.2015г. е подписан от С.К.. Освен, че подписът му не е оспорен, за авторството, а и за съдържанието на изявлението може да се съди и от удостовереното от съставителя на протокола, понеже съгласно чл. 179 ГПК констатациите на длъжностно лице в кръга на службата му за извършените пред него действия се ползват с материална доказателствена сила.
Освен това, видно от самия протокол за ПТП на водача на товарния автомобил е съставен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания това предполага констатирано от актосъставителя деяние, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В рамките на това производство длъжностното лице е и служебно задължено непосредствено да се увери, че деянието е извършено. Описаните в протокола вреди по товарния автомобил обосновават еднозначен извод, че съставителят на протокола обективно е бил в състояние непосредствено да провери декларираната от страните причина за увреждането. От тази гледна точка и удостовереното инициирано административно-наказателно производство потвърждава описания в протокола механизъм на увреждане.
Недоказана остава и нуждата от подмяна на целия двигател. Макар и да е отразен като позиция 11 в оглед с дата 22.01.2015 г., от съдържанието на описа при последващ оглед с дата 18.02.2015 г. (л. 25 от делото) се установява да е предписана подмяна на глава – поз.1, дюза 4-та – поз. 2 и дюза 3-та – поз. 7 и ангренажен капак. Вещото лице при защита на заключението си определя тези части като елементи от окомплектовката на двигателя. Както сочи и вещото лице нормално е при повторен оглед да бъдат констатирани подробности, недостъпни при първоначалния оглед. Няма логика при достигнат извод за необходимост от подмяна на двигателя при последващия оглед да бъдат описвани части от този основен агрегат за лекия автомобил. Напротив, описанието се явява логично, когато при повторния оглед е установена годността на останалите елементи от агрегата и възможността функционалността му да бъде възстановена чрез подмяната само на описаните детайли. Като принципно възможна такава поправка е призната и от вещото лице. Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява каквато и да било пречка това да се случи с допълнително оценените като необходими за подмяна детайли от целия агрегат, единствено възможен се явява именно достигнатият извод от вещото лице.
Приложената
фактура по л. 44-48 от делото отразява ставка, с която сервизът е редуцирал
размера на единичната цена. Ето защо и необосновано се явява възражението на
ищеца досежно възприетата от вещото лице търговска отстъпка, на която се опира
и защитения от него извод за стойността на направения разход за отстраняване на
уврежданията от пътнотранспортното произшествие.
При
възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 213
ал.1 от Кодекса за застраховане (КЗ-отм.)
Законът изрично признава право
на застрахователя при изпълнение на поето с договор за имуществена застраховка
задължение, да упражни правата на увреденото лице с оглед възстановяване на
изплатената по договора сума. Претендираното право предполага да бъде
установено в процеса постигнато съгласие в предписана от закона форма
ищецът да поеме риска от увреждане на имущество, възникнал дефицит в
патримониума на застрахованото лице, причинен от обстоятелство, възложено от
закона в отговорност на лице, застраховано при ответника като вредите са били отстранени
за сметка на ищеца.
По делото не се спори, а и представените доказателства позволяват извод, че в предписаната от закона форма съгласие за поемане на риска от увреждане на имуществото, съставляващо лек автомобил. По делото не се спори, че договорената премия е заплатена преди застрахователното събитие, както и че причинените вреди са отстранени, за което ищецът е заплатил общо сума в размер на 47574,08 лв. При тези обстоятелства ищецът се легитимира като встъпил в правата на собственика на увредения автомобил.
По делото няма спор, че към датата
на пътнотранспортното произшествие ответникът е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, покриваща отговорността на водача
на товарния автомобил. Съгласно чл. 257 ал. 1 КЗ (отм.) обхватът на
застрахователното покритие включва отговорността, която носят водач, ползващ
автомобила на законно основание за вредите, причинени при използването му.
Нормата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД ангажира
увредилия чуждо имущество да поправи вредата. Границата на тази отговорност
произтича от пряката причинно-следствената връзка между противоправното и
виновно поведение на водача и явилата се вреда. Ето защо основанието за
възникване на отговорността на ответника, съответно нейния обем следва да бъде
преценен на тази основа.
При все, че застрахованото лице, съответно ползващото се от застраховка „Гражданска отговорност“ лице дължат да докажат механизма на увреждане, ефективната застрахователна закрила, законът утвърждава материална доказателствена сила на определени документи – арг. от чл. 272 ал. 3 КЗ (отм.). Сред тези документи в точка втора на цитирания текст изрично е посочен и протокол за пътнотранспортно произшествие. Ето защо и макар представеният документ да не отразява подпис на лице, пряко ангажиращо правната сфера на ответника, в контекста на чл. 105 ал. 5 КЗ (отм.) ответникът е обвързан да зачете именно очертания в протокола механизъм за увреждане и на тази основа да се произнесе. Така утвърденото правило ангажира застрахователя, оспорващ документирания механизъм на увреждане да го опровергае. По изложените вече съображения описаната причина за произшествието – движение без задни габаритни светлини и осветление на задния регистрационен номер, не бе опровергана.
Съгласно
чл. 70 ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който текст е отразен за
нарушен и в протокола за ПТП, при движение през нощта моторните
превозни средства трябва да бъдат с включени габаритни светлини и светлина за
осветяване на задната табела с регистрационния номер. От показанията и на двамата водачи се установява, че към
момента на ПТП е било тъмно. Ето защо и за застрахования водач е възникнало
задължение да обозначи управляваното от него превозно средство със задни
габаритни светлини и светлина на регистрационната табела. Неизпълнението на
това задължение определя деянието като противоправно.
По
силата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага. От доказателствата по делото
не се установява пречка водачът да стори това. Заявеното в рамките на разпита
от свидетеля Карпудов освен, че противоречи на описаните вече други
доказателства, не позволява представа за обстоятелствата, при които свидетелят
е възприел наличието на задни светлини. Дори да се приеме, че е включил
светлините, в какъвто смисъл е посоченото при първоначалния му разпит, това
само по себе си не освобождава ответника от отговорност. В случая увреждането е
предизвикано от невъзможността товарният автомобил да бъде възприет
своевременно. Дори и водачът да не е могъл да разбере за констатирания дефект –
каквато пречка всъщност не се твърди, налагащият се извод за неизправността им
след като застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, отговаря за всички вреди, свързани с използването на
автомобила – привеждането му в движение по път, отворен за обществено ползване,
необосновано се явява противопоставеното от ответника възражение в тази насока.
Отговорността на деликвента, съответно на собственика на вещ, чието несъвършенство е непосредствена причина за увреждане на чуждо имущество, не отпада, когато пострадалият се е намесил в причинно-следствения процес. Приносът на пострадалия към увреждането е основание единствено за редуциране обема на отговорността за обезвреда при съобразяване на утвърдената граница – пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Непосредствен израз на свободата при подбора на поведение се явява ангажиментът на правния субект да понесе последиците от собствения си избор. От тази гледна точка и настоящият състав счита, че съпричиняването се опира на неположена дължима грижа към собствения интерес от страна на пострадалия или на лицето, на което пострадалия е поверил своето имущество. На тази основа следва да бъде разрешен спорът между страните за твърдяното съпричиняване – отговорността на деликвента следва да бъде редуцирана, когато поведението на пострадалия или на лицето, поело грижата за поверено му имущество е улеснило настъпването на увреждането, съответно за разширяване обхвата на причинените вреди.. Отнесено към конкретния случай това правило ще рече, че ответникът, който се ползва от противопоставеното възражение за прихващане, дължи да докаже по несъмнен начин конкретна, неизползвана от водача на увредения автомобил възможност за спасителна маневра.
По аргумент от чл. 92 ал. 1 т. 2 вр. чл. 91 ал. 2 ЗДвП движението по отворени пътища заобществено ползване в отклонение от правилата, в това число и при избора на скоростта на движение предполага конкретна необходимост и нарочна сигнализация. От показанията на свидетеляА.се установява, че е превозвал банки с кръв, което обосновава критерия необходимост. От доказателствата по делото не е възможен извод, че използвайки и изискуемата в случая сигнализация би могъл да предотврати увреждането или да ограничи обема на причинените вреди.
Заявеното оспорване от процесуалния представител на ответника досежно възприетия от вещото лице механизъм на увреждане не намира опора в събраните по делото доказателства. Ето защо съдът приема за меродавно заявеното и отстоявано в процеса експертно мнение.
Както бе посочено вече отговорността на деликвента, очертаваща и границата на отговорност на ответника като поел риска по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, се простира до вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо задължението за поправяне на причинените вреди предпоставя възстановени функционалност и външен вид на увредения автомобил. В тежест на ищеца е да докаже причинената вреда, което дължи да стори до степен на категоричност. Отразените данни при последващия оглед внасят съмнение в меродавността на първоначално възприетата необходимост от подмяна на целия двигател. Констатираната необходимост от подмяна на детайли от двигателя с вътрешно горене придобива смисъл само при достигнат извод, че подмяната им е в състояние да възстанови функционалността на двигателя. Ето защо съдът възприема за меродавна дадената обосновка от вещото лице, позволяваща еднозначен извод, че вредата по двигателя е била отстранима чрез подмяна на допълнително описаните детайли.
Нормата на чл. 213 КЗ (отм.) предвижда възможност за платилия застраховател по имуществена застраховка да получи стойността на платеното обезщетение. Пазарната цена определя границата на отговорност на деликвента – пострадалият, а и неговият застраховател са в правото си да изберат кой и при какви условия да отстрани повредата. В този смисъл изборът им на подход или изпълнител, довело до по-висока цена от обичайната за постигане на очаквания резултат губи очертаната причинно-следствена връзка с вредоносното деяние. Ето защо и този разход, основан на субективната преценка на пострадалия или на неговия застраховател остава за негова сметка. Отнесено към конкретния случай това ще рече, че отговорността на ответника е ограничена до доказаните по доказаните по несъмнен начин вреди – необходимите средства за възстановяване функционалността и външния вид на увредения автомобил, възлизащи в случая на 43896,73 лв.
Съдът намира за основателно противопоставеното възражение за съпричиняване по следните съображения:
При все, че посоченото отстояние между управлявания от свид.А.автомобил и движещия се попътно товарен автомобил не подлежи на обективна проверка, позволява еднозначен извод, че не е забелязал своевременно препятствието. От заключението на вещото лице се установява, че необходимото разстояние за безопасно спиране на автомобила, определено на 93 метра, се включва в осветеното поле на изправни дълги светлини на лекия автомобил. Произшествието е настъпило извън населено място и предвид обстоятелството, че установената скорост на движение на увредения автомобил препятства възможността да отреагира своевременно на явило се препятствие, определя като дължимо повешено внимание към платното за движение. В тъмната част на денонощието това се обезпечава чрез ползване на дълги светлини. Свид.А.сочи за насрещно движение. Правилото на чл. 70 ал. 2 т. 1 ЗДвП установява забрана за движение на дълги светлини при насрещно движение и разминаване на по-малко от 150 метра. Следователно, невъзможен се явява изводът, че неползването им се явява предпоставка за настъпване на увреждането.
Заявеното от свид.А.наличие на насрещно движение, които показания не се опровергават от останалите доказателства, изключва като възможна и спасителна маневра чрез заобикаляне.
Липсва обаче разумно обяснение твърдяният момент на идентифициране на препятствието. Вещото лице сочи, че изправните къси светлини осветяват пътя на 60 метра пред автомобила. Самият водач на увредения автомобил не споделя за явила се пречка, препятствала го да възприеме товарния автомобил след навлизането му в осветеното пространство. Отразените в протокола обстоятелства налагат извод, че съприкосновението между автомобилите е настъпило на прав пътен участък. Ако задните светлини позволяват възприемане на автомобила и преди да е попаднал в обхвата на фаровете и в този смисъл са в състояние да предупреждят водача на задния автомобил, дължимото в случая повишено внимание предпоставя реална възможност да го забележи в момента на навлизане в осветеното пространство. След като и самият водач не споделя за реална пречка в тази насока съдът споделя достигнатия от вещото лице извод, че произшествието може да бъде обяснено с отклонено внимание от страна на свид. А.. Предвид установената в процеса скорост на движение и при незабавното идентифициране на препятствието ударът е неизбежен. Следователно неположената в случая дължима грижа обосновава извод, че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за увеличаване обема на вредите.
Вещото лице сочи, че ударът е бил предотвратим при движение със скорост от 94 км/ч, ако товарният автомобил е бил идентифициран своевременно. При установената в процеса скорост на движение налага се извод, че несвовременно идентифицирания товарен автомобил, движещ се попътно, е довело до значително увеличаване обема на причинените вреди. Ето защо съдът споделя довода на ответника за съществен принос към увреждането като счита за справедливо съотношение от 50 %.
Законът изрично предвижда възможност застрахователят по имуществена застраховка да си възстанови и направените обичайни разходи за установяване застрахователното събитие и размера на следващото се обезщетение. По делото не се спори, а и от заключението на вещото лице се установява, че предявеното на това основание вземане съответства на обичайното.
По изложените съображения съдът приема предявения иск за основателен до сумата от 21963,37 лв., до която сума следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като неоснователен.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно
чл.86 от ЗЗД неизпълненото парично задължение в срок поражда отговорност за
вреди при нормативно утвърден механизъм за остойностяването им. Ето защо така
предявеният иск предполага да бъде установено в процеса съществуващо лихвоносно
парично задължение, определен момент за неговото изпълнение, който да е
настъпил.
Съгласно
чл. 213а ал. 3 т. 1 КЗ (отм.) застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи да определи и изплати обезщетението в срок от 30-дни от
получаване на необходимите му документи за определяне обстоятелствата, при
които е настъпило увреждането и обема на причинените вреди. От доказателствата
се установява, че ответникът е получил покана с указание за приложени писмени
доказателства. Допълнително изисканият от ответника документ – влязъл в сила
краен акт от образувано досъдебно производство, не се явява необходимо по
смисъла на чл. 213а ал. 2 КЗ (отм.) нито за установяване на основанието, нито
за размера на вредите. Застрахователят дължи да изгради собствен извод за тези
обстоятелства и не се нуждае от преценката на органите на досъдебното
производство. Ето защо съдът приема, че още към 08.07.2015 г. ответникът е
разполагал с възможност да установи основание и размера на своята отговорност и
да изплати задължението си. Като не го е сторил в предписания от закона срок,
той е изпаднал в забава. Този момент предхожда посоченото начало на претенцията
за законна лихва, поради което се явява основателен за целия предявен период.
Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за процесния
период до датата на предявяване на исковата молба възлиза на 3637.32 лв., до
която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата – да бъде отхвърлен.
По
искането, предявено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният закон установява изключение от правилата
за огласяване на съдебно предявеното и признато право досежно лихва, дължима
след датата на съдебно предявено вземане – чл. 214 ал. 2 ГПК. Съдът дължи да
установи и обяви с решението си съществуването на вземането, а неговият размер
подлежи на определяне към момента на погасяване на главницата. Установеното в
процеса парично задължение, непогасено нито към момента на предявяване на
исковата молба, нито в хода на съдебното производство, обосновава присъждането
му ведно със законната лихва.
По разноските
При установения изход от спора
ищецът е в правото си да получи разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Ответникът също е в правото си да
получи част от направените по делото и доказани в процеса разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
Страните в процеса са защитавани от
юрисконсулти, поради което и с оглед изричното правило следва да им бъде
присъдена сума, съответна на необходимата за обезпечаване на квалифицирана услуга
съобразно критериите на Закона за правната помощ при съблюдаване на указания
вече принцип за разпределяне отговорността за разноските – съобразно уважената
и отхвърлена част от исковете при основа от 300 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД, ЕИК********със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр.
София, бул. „****************, както следва:
1.
на
основание чл. 213 ал. 1 изр. 1 КЗ
(отм.) сумата от 21963,37 лв.
– обезщетение по полица 05114003044648 за вреди, причинени по л.а. „Ситроен
Джъмпер“ с рег. № *******на 19.01.2015 г., ведно със законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК считано от 24.07.2017 г
до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 21963,36 лв. – разлика
до пълния предявен размер;
2.
на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от
3637.32 лв. – обезщетение за забавено плащане
за периода 07.12.2015г до 23.07.2017г, включително.
3.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК
сумата от 1150,92 лв. – разноски
пред Софийски градски съд.
4.
на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК сумата
от 138,43 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ******** с адрес по делото: гр. София, бул. „**************** да заплати на „З.К.У.“ АД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** сумата 161,57 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в
частта за разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: