М О Т И В И
Обвинението срещу подс.
М.А.
А. е по чл.130,
ал.2 от НК за това, че на 06.10.2019 год. в гр.Стара Загора причинил на В.П.Й.
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
по горния и долен клепач на лявото око причивяващи
болка и страдание без разстройство на здравето.
Подсъдимият в с.з. не се признава
за виновен като твърди, че не е нанасял удар на пострадалата и моли съда да
бъде оправдан. Защитникът му - адв. Ч. - пледира за
постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне не гражданския иск като
неоснователен.
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявеният граждански иск от тъжителя В.П.Й. против
подсъдимия М.А.А. за сумата в размер на 3 000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в едно със
законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане / 06.10.2019 г. /
до окончателнот изплащане на главниата.
Частният тъжител и гражданска ищца лично и
чрез адвокат П. Х. поддържа обвинението и пледира за постановяване на
осъдителна присъда като молят съда да уважи и предявеният граждански иск.
Производството е по реда на чл. 80 и
следващите от НПК, тъй като по силата на чл. 161 НК за престъпленията по чл.
130 НК наказателно производство се
възбужда по тъжба на пострадалия.
В това производство посочването на
правна квалификация в тъжбата не е задължително, а посочената не обвързва съда.
От събраните по делото доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията
на свидетелите, писмени, експертните заключения, обясненията на подсъдимия– преценени
по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Подсъдимият М.А. и свидетелката М.П. / дъщеря на тъжителката В. Й. / са
бивши съпрузи.
На
06.10.2019 г. дъщеря им A / на 7 години / осъществявала режим на лични контакти
с баща си / подс. А./***.
Същият
ден вечерта св. М. П. заедно с майка си В.Й. отишли до домът на подс. А. за да вземат детето A, което живеело при майка
си.Св. П. позвънила на вратата, но детото плачело и
възникнал конфликт между двамата бивши съпрузи.Св. П. заедно с детето тръгнала
към асансьора, където била тъжителката Й.. В този момент св. А. и подс. А. им препречили пътя. Св. A успяла да вземе детето,
а подс. A изблъскал св. П. от асансьора към стълбите,
а след тях била и тъжителката Й..Конфликтът продължил на стълбището пред
апартамента на подсъдимия, който афектиран нанесъл удари с юмруци на св. М. П.
и я блъснал по стълбите. За да не падне тъжителката В. Й. хванала дъщеря си за
якето и така я предпазила от падане.
Св. М. П.
подала сигнал на телефон 112 и на място пристигнал екип на ЦСМП и полицейски
служители.На място св. М. П. била прегледана и откарана за лечение в ЦСМП град
Стара Загора, а полицейските служители оказали съдействие и предали детето на
тъжителката Й..
По-късно същата вечер тъжителката В. Й. посетила дъщеря си в болницата
за да се осведоми за състоянието и.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Н. А.,, Е. A, Г. А., Х.Д.,С.В., медицински фиш, които от части
кореспондират с показанията на св. М. П.
и св. Зл. Б..
В
обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че подс.
А. нанесъл удар в областта на окото на тъжителката Й. .
В хода на
съдебното следствие събраните доказателствени
средства не потвърждават в тази част фактическата обстановка посочена в тъжбата
– относно авторството на деянието и извършеното деяние .
Съдът не може
да приеме, че посочената от тъжителя фактическа обстановка в тази част на
тъжбата е доказана по несъмнен и безспорен начин по следните съображения:
От
направения оглед на мястото на престъплението и изготвената схема в експертното заключение на техническата
експертиза се установява, че съществува пряка видимост от асансьора към
апартамента на подсъдимия и от апартамента на подсъдимия към стълбището.Тъй
като подс. А., св. П. и тъжителката са се придвижвали
един след друг от асансьора, към апартамента и стълбището съдът приема, че
всеки един от тях във всеки един момент е имал възможност да възприеме
случващото се.
Не се
потвърждават обаче показанията на св. М. П. относно нанесения удар на
тъжителката и описаните насинявания и отоци по окото на последната в резултат
на удара.
Непосредствено след инцидента на място са пристигнали полицейските
органи и екип на ЦСМП.
От
показанията на свидетерлите А. и Д. / екипът на ЦСМП/
се установява, че е извършен преглед на място и са установени наранявания по
св. М. П., която е била откарана на лечение в болнично заведение. Не се
установява от тъжителката Й. да е имала наранявания и да и е оказвана
медицинска помощ. Техните показания се подкрепят и от издадения медицински фиш,
в който е отразено единствено името на св. П., но не и името на тъжителката Й..
От
показанията на св. С.В. / полицейски служител /, който е пристигнал на място
непосредствено след инцидента се установява, че е разговарял с всички предал е
детето на „ Възрастната жена „ / тъжителката / , по която не е имало никакви
наранявания.
Следователно показанията на свидетелите А., Д. , В. и издадения медицински
фиш из цяло кореспондират по между си, взаимно се допълват , поради което
същите се явяват убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те от своя страна
по несъмнен и безспорен начин опровергават показанията на св. М. П., която
твърди че тъжителката е имала наранявания по окото в резултат на нанесен
удар.Последните се явяват изолирани и опровергани и в тази част съдът не ги
кредитира с доверие.
Издаденото
съдебно медицинско удостоверение № 16-3/07.10.2019 г. и показанията на св. Зл. Б.
удостоверяват какво е било състоянието на тъжителката на следващия ден.На фона
на показанията на св.А., св. Д., св. В. , медицински фиш не може да се направи
извод за връзка между евентуално деяние от страна на подсъдимия на 06.10.2019
г. и констатираните наранявания по-късно.
Експертното
заключение на съдебно-медицинската експертиза се позовава на издаденото съдебно-медицско удостоверение и показанията на св. М. П.,
поради което също не може да се направи извод за връзка между деяние от страна
на подсъдимия на 06.10.2019 г. и констатираните наранявания по-късно.
Тези доказателствени средства и установеното доказателство не
водят до извода, че подсъдимият е извършил деяние, с което да причини телесно
увреждане.По същество са косвени доказателствени
средства, от които обаче не следва единствено възможният извод относно
авторството на деянието, начина на причиняване на телесно увреждане.
Следователно цитираните до тук доказателствени
средства / показанията на свидетелите ,експертното заключение на СМЕ, писмени /
не установяват доказателства от които да се направи извода за причината,
начина, механизма на причиняването на телесно увреждане на пострадалдйд,
а така също и относно авторството – кой е причинил телесните увреждания и на
още по-голямо основание не може да се приеме, че това деяние е извършено от подс.М. А..
Изложените
до тук съображения относно анализа на доказателствения
материал водят до единствено възможният извод, че посочената в тъжбата
фактическа обстановка относно авторството на престъплението е опровергана по
несъмнен и безспорен начин и мотивират съдът да приеме за установена и доказана
по безспорен начин установената в хода на съдебното следствие фактическа
обстановка посочена по-горе в мотивите.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки
предвид установената в с.з. и приета от съда фактическа обстановка съдът прави
извода, че подс. А. не е извършил деяние ,с което да
е осъществено изпълнителното деяние на чл.130, ал.2 от НК– причиняване на лека
телесна повреда.Липсва причинна връзка между деяние и констатираните в
последствие телесни увреждания на тъжителката.
След като
не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени всички обективни
признаци от състава на престъплението което прави невъзможно и безпредметно
обсъждането на въпроса осъществени ли са останалите обективни и субективни
признаци от състава на чл.130, ал.2от НК.
Доказването единствено на характера на телесната повреда при положение ,
че доказателтвеният материал по делото изключва
подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние / причиняване на телесна
повреда/, липсата на пряка причинна връзка не може да ангажира НО и да даде
основание на съда да постанови осъдителна присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. М.А. не е извършил деянието, за което е обвинен и на
основание чл. 304 НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
Тъй като
подсъдимият не е осъществил деяние то не са осъществени всички признаци на деликта / чл. 45 ЗЗД/ - деяние, вина, противоправност
на деянието, вреди, причинна връзка между деяние и вреди – то подсъдимият не е
субект на деликтното материално правоотношение и не
може да бъда ангажирана деликтната гражданска
отговорност.
В този
смисъл предявеният граждански иск се явява неоснователен, недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
РАЗНОСКИ
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените
разноски от подсъдимия в размер на 800 лева / възнаграждение за защитника /
следва да се заплатят от тъжителя Й..*** и разноски в размер на 240 лева /
възнаграждение за вещото лице/.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: