О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
гр. Плевен, 31.03.2021 г.
Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в
закрито съдебно заседание тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
като
разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 157/2021 г.
по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава десета, раздел IV от АПК вр.
чл.56, ал.4 от АПК.
Образувано по жалба, подадена от П.Х.Д. ***,
против Заповед № РД09 – 77/15.02.2021 год. на кмета на Община Гулянци, с която
е постановено прекратяване на административното производство по подадено от П.Х.Д.
искане с вх. рег. № 9400-147/21.01.2021 г. и уточняваща молба с вх.рег.№
9400-147-2/02.02.2021 г. по описа на Община Гулянци.
В подадената частна жалба се излагат оплаквания, че в
мотивите на оспорената заповед е посочено, че се касае за особено производство,
но не са посочени основания по смисъла на чл.99 от АПК. Твърди се, че частният
жалбоподател е представил пред адм. орган доказателства по смисъла на чл.54 от ЗН, от които било видно, че имал запазен дял от разполагаемата част на
наследодателя Х.Ц.Д. и се сочи, че предвид чл.30 от ЗН не може да се прилага
института на давността за този вид правоотношения. Излагат се доводи, че
оспореният административен акт е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията
на чл.99 от АПК Развиват се доводи за наличие на спор за подведомственост по
отношение на Община Гулянци. Налице е позоваване на множество съдебни актове,
както и на разпоредби от нормативни актове, във връзка с които се твърди
наличие на права на жалбоподателя по отношение на наследствено имущество, във
връзка с които според г-н Д. е налице спор между него и Община Гулянци. В заключение е направено изрично искане : „АС-
Плевен с определение да посочи страните, които укрива Община Гулянци по чл.30,
ал.2 от АПК и да се произнесе по регистрацията в АВ- Никопол и АВ- Плевен за
имуществото по СК от наследствените имоти по ЕГН ********** и ЕГН **********“.
След запознаване с оспорения адм. акт и събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, от
процесуално легитимирано лице и пред местно компетентен да я разгледа съд,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган и в кръга на правомощията му, при спазване на
законоустановената писмена форма за произнасяне, поради което не представлява
нищожен административен акт, каквито доводи се развиват от жалбоподателя.
С оспорената заповед ответникът е прекратил
административното производство по подаден от жалбоподателя „иск за одобрение на
споразумение“ вх. рег. № 9400-147/21.01.2021 г. и уточняваща молба с вх.рег.№
9400-147-2/02.02.2021 г. по описа на Община Гулянци. Обосновал се е с това, че след
първоначално подаденият „иск за одобрение на споразумение“ на основание чл.30,
ал.2 от АПК ответникът е поискал от г-н
Д. да уточни искането си, тъй като същото е неясно и неконкретизирано. В
указания 3- дневен срок е постъпила уточняваща молба, но същата отново е била с
неясен предмет, мотиви и искане. Направен е анализ на нормативната уредба,
касаеща сключване на споразумение по реда на АПК и е посочено, че такова не би
могло да се сключи със жалбоподателя поради неотносимост на искането, липсата
на произнасяне по същество на същото и предвид представените от частния
жалбоподател писмени доказателства, некореспондиращи с твърденията му от
подадените две заявения, както и позоваване на текстове от Закона за
наследството, които не са относими.
В диспозитива на оспорената заповед са изложени
допълнителни доводи, свързани с основанията по чл.56, ал.2 от АПК, а именно
неотстраняване на нередовностите в първоначално подаденото заявление на г-н Д.,
за което са му дадени указания по реда на чл.30, ал.2 от АПК.
Съдът намира, че изложените мотиви в оспорената
заповед отговарят на фактите, които се установяват от приложените в преписката
писмени доказателства.
Производството пред АО е образувано във връзка с
постъпило в Община Гулянци искане с вх. рег. № 9400-147/21.01.2021 г. /л.37/, с
което частният жалбоподател е поискал от ответника да „одобри споразумение с
предмет, че е невалидно разполагаемият дял на наследодателя да прихваща и
привнася моят запазен дял по Закона за наследството от наследството оставено от
наследодателя“.
С писмо рег. № 9400-147 (1)/27.01.2021 г. на
жалбоподателя е указано по реда на чл.30, ал.2 от АПК да конкретизира исканията
си към Община Гулянци в тридневен срок от съобщението. АО е приел, че в
първоначално подаденото заявление /наименувано иск за одобрение на
споразумение/ не е налице конкретизирано искане. Посочена е нормативната уредба
в АПК, касаеща сключване на споразумение и са изложени доводи, че необходима
предпоставка за постигане на такова е наличието на приключило с издаден адм.
акт производство, с който се уважава или отхвърля направено пред АО искане или
пък е налице формиран мълчалив отказ, подлежащи на оспорване. Посочено е, че не
са налице предпоставки за сключване на споразумение, ако адм. орган е отказал
образуване на производство и/или не е налице произнасяне по съществото на
направеното искане.
На следващо място АО е посочил, че представените със
заявлението документи във връзка с наследствени права на заявителя не касаят
Община Гулянци, поради което на основание чл.30, ал.2 от АПК са дадени указания
да се опише точно и ясно какви са исканията на заявителя към общината, за което
е указан 3- дневен срок от съобщението. Заявителят е уведомен за последиците
при неизпълнение на дадените указания, изразяващи се в прекратяване на
образуваното административно производство. От известието за доставяне /л.17/ е
видно, че горното писмо е връчено на г-н Д. на 29.01.21 год. и същият е подал
уточняваща молба, заведена при ответника с вх. рег. № 9400-147(2)02.02.2021 г.
В същата се излагат хаотични по своя характер
съображения, свързани със страните в производството по чл.20, ал.1 от АПК и се навеждат
доводи, че „тези страни се сменят по закона за наследството“, което било и
причината заявителят да се обърне към АО. Излагат се доводи за неконкретизирани
споразумения от 1920 год., твърди се, че АО изпраща заявителя за „зелен хайвер“
и се посочва, че ако е налице споразумение с наследодателя, то АО следва да го
отмени, а ако няма такова просто следва АО да заяви, че няма действия и
намерение към наследството на заявителя и така последният няма правен интерес
от гаранцията, която представлява неговият запазен дял и да я изисква по реда
на чл.20 от АПК.
В заключение е формулирано следното искане: „Одобрете
споразумение по всички Ваши одобрения, по които имате акт на одобрение към
общия и прекия наследодатели - че е невалидно разполагаемия дял на
наследодателя по ЗН да прихваща и привнася запазеният ми дял от неговото
наследодаване по ЗН- защото няма дадено от мен такова право на наследодател и
защото наследодателят не е депозирал съдебно обезпечение или залог и ипотека
досъдебно, за вреди и пропуснати ползи по чл.28 и чл.29 от ЗН и мое знание
приживе на наследодателя след пълнолетието ми и след смъртта му по чл.54 от ЗН.“
От така изложеното дотук е видно, че с първоначално
подаденото заявление от г-н Д. е отправено неконкретизирано и неясно искане до
ответника, касаещо постигане на споразумение по реда на чл.20 от АПК, но при
липса на конкретизирани параметри на същото и без посочване на административно
производство, във връзка с което се прави искането. Законът действително дава
възможност за сключване на споразумение между страните в едно административно
производство или между административния орган и страните, но очевидно предпоставка
за това е наличието на образувано и неприключило с окончателен акт административно
производство, за което може да се направи извод от анализа на чл.20, ал.1-3 от АПК.
От писмените доказателства по преписката не може да се
направи извод за наличие на висящо административно производство, в рамките на
което ответникът е страна или адм. орган, респ. заявителят също да е страна, поради
което очевидно изначално липсват предпоставки за сключване на споразумение по реда
на чл.20 АПК с ответника.
Освен това съдът счита, че ответникът напълно
основателно е приел, че подаденото от г-н Д. заявление е с неясен предмет,
поради което на основание чл.30, ал.2 от АПК е указал отстраняване на
недостатъците по него. В постъпилата уточняваща молба обаче отново не е
изяснено естеството на искането, отправено до АО. От същата може да се направи
извод, че частният жалбоподател не разбира правната същност на споразумението
по чл.20 от АПК, както и че се претендират наследствени права, които обаче не
са предмет на неприключило административно производство пред АО.
С оглед горното правилно ответникът е приел наличието
на предпоставките за прекратяване на административното произодство, образувано
по подадено от П.Х.Д. искане с вх. рег. № 9400-147/21.01.2021 г., визирани в
разпоредбата на чл.56, ал.2 вр. чл.30, ал.2 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал.3 вр.
чл.84, ал.1 от АПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба, подадена
от П.Х.Д. ***, против Заповед № РД09 – 77/15.02.2021 год. на кмета на Община
Гулянци, с която е постановено прекратяване на административното производство
по подадено от П.Х.Д. искане с вх. рег. № 9400-147/21.01.2021 г. и уточняваща
молба с вх.рег.№ 9400-147-2/02.02.2021 г. по описа на Община Гулянци
Определението подлежи на обжалване по реда на чл.200,
ал.2 от АПК пред ВАС на РБ в 7- дневен
срок от съобщението до страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/