№ 2131
гр. Варна, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110101639 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК №
********* със седалище гр. София за приемане за установено по отношение на Б. Д. Б.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна съществуването на вземане за сумата от 2
567,27 лв. по Договор за потребителски кредит П.К.С. № ********** от 30.10.2017 г. сумата
от 1 099,87 лв. възнаградителна (договорна) лихва за периода 26.12.2019 г. – 05.01.2021 г.,
сумата от 294,82 лв. обезщетение за забава върху главницата до датата на предсрочна
изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г., сумата от 126,31 лв. обезщетение за
забава върху възнаградителната лихва до датата на предсрочна изискуемост за периода
27.12.2017 г. – 05.01.2021 г., сумата от 209,64 лв. обезщетение за забава върху главницата
след датата на предсрочна изискуемост за периода 06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., сумата от
89,81 лв. обезщетение за забава върху възнаградителната лихва след датата на предсрочна
изискуемост за периода 06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№15701/2021г. на ВРС, 17- ти състав, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, както и обективно
съединен осъдителен иск на осн. чл. 415, ал. 1 , т. 3 от ГПК за заплащане на сумата от
1822,34 лв. представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
сумата от 209,28 лв. обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги до датата на предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. –
05.01.2021 г. и сумата от 148,81 лв. обезщетение за забава върху вземането за
възнаграждение за пакета допълнителни услуги след датата на предсрочна изискуемост за
периода 06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., които вземания произтичат от сключен между страните
1
Договор за потребителски кредит П.К.С. № ********** от 30.10.2017 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит П.К.С. № ********** от 30.10.2017 г., по силата на който на ответника е
предоставена в заем сумата от 4600 лева срещу задължение за връщане в срок от 36 месеца.
Уговорен е годишен лихвен процент от 41,17 % за възнаградителната лихва и ГПР от
49,89%. На 30.10.2017 г. в полза на ответника е преведена сумата от 881.93 лв. по посочена
от длъжника банкова сметка, а с остатъкът от сумата са рефинансирани задължения на
ответника по други правоотношения с ищеца.
На 08.02.2018г. страните са сключили Анекс № 1 към ДПК № **********, с
който са договорили да бъде отложено изпълнението погасителна вноска № 2 по
кредита, по повод на което са приели нов погасителен план. На 19.06.2018 г. страни са
сключили Анекс № 2 към ДПК № **********, с който страните за договорил отложено
изпълнение на вноска № 6, като са постигнали съгласие да бъде тази вноска заплатена
като последна. Приет е коригиран погасителен план. Трети анекс е сключен на
31.10.2018 г., с който е отложено изпълнението на вноска № 11, като са постигнали
съгласие да бъде заплатена като последна вноска. С анекс 13.12.2018г. са постигнали
съгласие вноска № 13 да бъде заплатена като последна вноска. По същия начин с анекс
от 17.10.2019 г. вноска № 22 е отложена.
Позовава се, че поради неизпълнение на задължението на ответника за две или
повече погасителни вноски и на осн. 12.3 от ОУ от договора, кредиторът е обявил
дълга за изцяло предсрочно изискуем. На длъжника Б. Д. Б. е изпратено уведомително
писмо, с което е информиран за предсрочната изискуемост. Съобщението не е
получено от длъжника. Понастоящем неиздълженият остатък от главницата възлиза на
2567,27 лева. Съгл. чл. 4 от договора на ответника е начислена възнаградителна лихва
в размер на 1099.87 лв. от падежа на първата неизплатена вноска - 26.12.2019 г.до
датата на предсрочната изискуемост на вземането - 06.01.2021 г.
Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 3963.24 лв. кредиторът се е
задължил да предостави на заемателя следните услуги: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит, от което длъжникът се е възползвал; възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, процедура за получаване на допълнителни
парични средства, възможност за смяна на падежа. От част от опциите страната се е
възползвала. Въз основа на изложеното претендира за неиздължено възнаграждение в
размер на 1822,34 лева.
Върху главницата, договорното възнаграждение и възнаграждението за закупен
пакет от допълнителни услуги е начислена мораторна лихва.
Ответникът оспорва иска. Оспорва да е уведомен надлежно за предсрочната
2
изискуемост на дълга. Само по тези съображения намира, че иска следва да бъде
отхвърлен в цялост. Навежда, че разпоредбите на договора за кредит се отклоняват от
императивните разпоредби на ЗПК, конкретно в договора не са посочени условията за
прилагането на лихвения процент/ уговорка дали е с променлив или с фиксиран
размер/, липсва уточнение за естеството на разходите, включени в уговорения ГПР и
съотношението на отделните разходи по между им. Позовава се, че възнаграждението
по договора за закупен пакет от допълнителни услуги следва да се бъде разглеждано
като общ разход по кредита, тъй като дейностите по договора са пряко свързани с
кредитната дейност на ищеца. В този смисъл възнаграждението следва да участва при
формиране на ГПР по кредита. Невключването му като компонент на ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика. Отделно по изложените причини се
позовава на недействителност на договорната клауза, с която е уговорен размер на ГПР
по кредита. Евентуално счита, че разпоредбата, с която е уговорен размера на
договорната лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Приложението й
предполага значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните.
Акцентира, че размерът на договорната лихва надвишава двукратно размера на
главницата. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение претенциите за
възнаградителна и мораторна лихва по договора за кредит. Претендира разноски.
Оспорва и претенцията за възнаграждение по договора за закупен пакет от
допълнителни услуги. Позовава се недействителност на споразумението поради
противоречие с принципите на справедливост и добри нрави. Сочи нарушаване на
запрета кредитора да събира такси и комисионни за действия, свързани с отпускането и
усвояването на кредита (чл. 10а, ал. 2 от ЗПК). Излага, че ищецът е заплатил общо по
кредита сумата от 6748,44 лева, която покрива задълженията на ответника. Въз основа
на изложеното настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № ********** от 30.10.2017 г. По
силата на договора ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер
на 4500 лева със срок на издължаване от 36 месеца, от които със сумата от 1618.07
лева е извършено рефинансиране по предходни кредити.
Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 219.58 лева, годишният
лихвен процент е 41,17 %, а ГПР е 49,89 %, като дължимата сума по кредита е
определена на 7904.99 лева. Съгласно условията на договора кредитополучателят е
заявил пакет от допълнителни услуги, за които е уговорено възнаграждение от 3963,24
лева, платимо ежемесечно съобразно утвърдения погасителен план. Падежът на
3
вноските е 26-то число на месеца. Съгласно условията на т.12.3 от ОУ в случай, че
кредитополучателят просрочи две или повече последователни вноски, кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление до длъжника. Съгл. чл.
12. 1 в случай, че кредитополучателят просрочи плащане на месечна вноска, кредитора
начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно за всеки ден забава върху
размера на просроченото задължението.
Представено е подписано споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 27.10.2017г. В същото е посочено, че допълнителните услуги,
които могат да бъдат предоставени са следните: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Съгласно споразумението страните се съгласяват, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300
лева, представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Видно от Анекс № 1/ 26.01.2018г. към ДПК № ********** страните са
договорили да бъде отложено изпълнението погасителна вноска № 2 по кредита, по
повод на което са приели нов погасителен план. На 19.06.2018 г. страни са сключили
Анекс № 2 към ДПК № **********, с който са договорил отложено изпълнение на
вноска № 6, като са постигнали съгласие тази вноска да бъде заплатена като последна.
Трети анекс е сключен на 31.10.2018 г., с който е отложено изпълнението на вноска №
11, като e постигнaто съгласие да бъде заплатена като последна вноска. С анекс № 4/
11.12.2018г. страните са постигнали съгласие вноска № 13 да бъде заплатена като
последна вноска. По същия начин с анекс от №5/ 17.10.2019 г. вноска № 22 е отложена
като последна.
Представени са и Общите условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за
потребителски кредит.
Видно от преводно нареждане от 30.10.2017г. /л. 17/ сумата от 2881.93 лева е
преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка
на ответника на същата дата.
Представено е уведомително писмо от ищцовото дружество до ответника, с
което същият се уведомява, че съгласно ОУ към договора за кредит считано от
05.01.2021г. неизплатеният остатък от дълга е предсрочно изискуем. От разписката
към уведомлението( л.41 и 42 ) се установява, че съобщението е останало неполучено.
По делото е приобщено заключението на вещото лице по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните.
4
Прави изводи:
1.Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за
послужване, кумулативно необходим елемент от фактическия състав за валидното му
възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или
други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение
на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно,
което сочи, че при подписване на договора на 27.10.2017г. с част от отпуснатата сума, а
именно със сумата от 1618,07 лв. е погасено задължение на ответника по предходен
договор за кредит, а остатъкът от 2881,93 лв. е предоставен по банков път на
ответника. С оглед на горната доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор
по валидността на изявленията на страните по сключване на договора/ тоест относно
формалната доказателствена сила на доказателството/, усвояването на заетата сума и
извършването на частични погашения, съдът приема за доказано валидното възникване
на заемно правоотношение за сумата от 4500 лв.
Видно от заключението кредитополучателят не е погасил свои изискуеми
задължения за лихва и главница, като към 06.01.2022г.(датата на която до длъжника е
изпратено изявлението за предсрочна изискуемост) са просрочени общо 13 падежни
вноски с дати от 26.12.2019г. до 26.12.2020г. Просрочието е за повече от две вноски
съгл. т. на т.12.3 от ОУ, поради което за кредитора е възникнало потестативното право да
обяви дълга за изцяло предсрочно изискуем.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната
изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на
съответните вноски, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно
изискуем е волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по
договора да е достигнало до кредитополучателя.
В случая до ответника е изпратена покана, която обаче няма данни да е
получена. Същевременно, обаче към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК е настъпил падежа на последната погасителна вноска -26.04.2021г. съгласно
последния утвърден от страните погасителен план с анекс №5/17.10.2019г.
Уведомление за настъпил краен падеж кредиторът няма задължение да изпраща до
длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на
погасяване и са фиксирани падежите на отделните анюитетни вноски. Ето защо в
случая доколкото е настъпил крайния падеж на задълженията по договора, а
длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, то следва извода, че претенцията
за неиздължена главница е доказана по основание или за сумата от 2567,27 лева според
5
заключението на вещото лице.
2.Относно възнаградителната лихва:
Установи се, че с договора между страните е уговорено заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 41,17%. Ответникът е релевирал, че
възнаградителната лихва следва да се включи като образуващ компонент на ГПР.
Съдът приема за неоснователни възраженията на страната за несъответствие на
договарянето на възнаградителната лихва с правилата на ЗПК. На първо място съдът
приема, че величината на възнаградителна лихва е ясна и конкретна съгласно
изискването на чл. 10 от Закона за потребителския кредит. Видно е, че се касае за
фиксиран, а не за променлив размер на лихвата. Изрично е посочено в т.5.2.2., че
лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичане срока на договора. От заключението на ССчЕ също се
установява, че лихвеният процент не е променян в срока на договора, което още
веднъж сочи на фиксирания характер на възнаградителната лихва.
Не е налице и твърдяната нищожност на клаузата за договорно възнаграждение
като противоречаща на добрите нрави, съотв. за нейната неравноправност. С оглед
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД договорната свобода е ограничена както от повелителните
норми на закона, така и от общоприетия морал. В съдебната практика принципно се
приема, че изключително голямата разлика в престациите при договорите може да се
приеме за противоречие с добрите нрави. Няма пречка, обаче страните да договарят
цена над законната лихва, която е определена като минимална компенсация на
лишаване от средства от извършено кредитиране, но чрез това договаряне не следва да
се достига до резултат, несъвместим с обществения морал. Действително в случая
договорения лихвен процент надвишава четири пъти законната лихва, но отчитайки
обстоятелството, че се касае за рисково небанково кредитиране по занятие, при което
цената на обичайно предлаганата услуга следва да покрива по-големи очаквани загуби
от дейността, а това от своя страна налага по-големи лихви, липсата на предоставено
обезпечение, както и съобразявайки размера на предоставената сума с този на
уговореното възнаграждение и периода за издължаване на кредитния ресурс, то съдът
намира, че горепосочената клауза не регламентира прекомерен размер на договорна
лихва, който да обосновава нейната нищожност.
В действителност е предходно свое решение настоящият състав е приемал, че
размера на възнаградителната лихва следва да се включи в общия размер на ГПР.
Същевременно по-късно е формира трайна практика на въззивната инстанция,
обективирана в решение по гр.д. възз.г.р.д. № 1883/2020г; възз.г.р.д. № 231/2021г;
възз.г.р.д. №1084/2021г; възз.г.р.д. № 2597/2021г; в които еднозначно се приема, че
възнаградителната лихва не представлява образуващ ГПР по кредита компонент.
Приема се в практиката, че претендираното възнаграждение е предмет на отделно
6
съглашение между страните, което подлежи на самостоятелна преценка за
действителност.
Съдът, съобразявайки тази практика и преценявайките, че ГПР по договора е в
рамките на максимално предвидения размер в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, намира, че
начина на формиране на ГПР не се отклонява от императивните изисквания на ЗПК.
Неоснователно се явява и възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за възнаградителна лихва. По отношение на вземанията за
лихви е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно ТРОСГТК № 3/2011г. на ВКС тези суми следва да бъдат квалифицирани като
периодични плащания, по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, доколкото лихвите и
наемите, които са посочени в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД са периодични по естеството си, тъй
като са свързани с периода в който се предоставя насрещната престация. В случая с
оглед дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-28.10.2021г. , от когато на
осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен установителния иск за вземанията, не е
изтекъл тригодишен срок от началната дата на периода, за който се претендира
възнаградителна лихва.
С огледа на изложеното и като съобрази заключението на т. 8 от ССчЕ съдът
приема, че претенцията за възнаградителна лихва за периода 26.12.2019 г. – 05.01.2021
г., се явява доказана до размер от 631,03 лева и недоказан за горницата до претендираните
1 099,87 лв.
3.По отношение вземането за мораторна лихва:
3.1.Съгл. чл. 12.1 от ОУ мораторната лихва възлиза на ОЛП + 10% годишно.
Съобразно заключението на вещото лице прилагания от кредитора лихвен процент е 10
% над договорната лихва или 51,17 % за периода до 30.12.2020г. и 10% от 31.12.2020г.
Вещото лице сочи, че до 17.02.2020 г. лихвите са заплатени.
Съдът преценява клаузата на чл. 12.1 от ОУ , на която ищецът основава
вземането си за мораторна лихва за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г. за
противоречаща на императивни разпоредби, уреждащи потребителската закрила.
Видно от съдържанието на коментираната разпоредба при допусната от
кредитополучателя забава, главницата се олихвява редовната лихва от договора плюс
надбавка от 10 % В съответствие именно с тази уредба банката е извършила
начисляването (т. 9 от ССчЕ). Този начин на договаряне колидира с разпоредбата на
чл. 33 от ЗПК, регламентираща че при забава потребителя дължи единствено законна
лихва. В отклонение на императива на закона в разглеждания по делото случай се
постига резултат, при който длъжникът при забава ще дължи размера на
възнаградителна лихва и в добавка - законна лихва.
Доколкото уговорката в чл. 12.1 от ОУ към процесния договор за потребителски
кредит противоречи на горепосочената императивна правна норма, то това обуславя
7
нейната нищожност, поради което и тя следва да бъде заместена по право от
императивната норма на чл.33, ал.2 ЗПК (така Решение по възз.т.д. 1432/2019 по описа
на ВОС). При това положение на ищеца се дължи законна лихва за процесния период
17.02.2020г. до 05.01.2021г.( преди тази дата лихвата е заплатена според вещото лице),
в размер на сумата от 86,05 лева ( тази сума съдът изчислява като взема за база
таблицата по т. 9 от ССчЕ, но вместо приложения лихвен процент от 51,17 %, прилага
законна лихва). За разликата до 294,82 лв. исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователно и погасена в периода преди 17.02.2020г.
3.2. На ищеца се следва обезщетение за забава върху главницата за периода
06.01.2021 г. – 27.10.2021 г. на общо основание, независимо, че предсрочна
изискуемост не е обявена. Основанието за дължимост на мораторната лихва е забавата
на длъжника в съответствие с правилото на чл.86 от ЗЗД. Съобразявайки заключението
на вещото лице, съдът приема иска за доказа до размер на сумата от 202,73 лева и
подлежащ на отхвърля до претендирания размер от 209,64 лева. По вече изложените
съображения относно погасяването на вземането за възнаградителна лихва възражението за
давност се явява неоснователно касателно мораторното обезщетение.
4.Съдът намира, че на ответника се следва и обезщетение за забава върху
възнаградителната лихва съгласно правилото на чл.86 от ЗЗД в размер съответно на 24,51
лева зая периода 17.02.2020 г. – 05.01.2021 г., съобразно заключението, като исковата
претенция следва да се отхвърли за разликата до претендираните 26,31 лева, а за периода
06.01.2021 г. – 27.10.2021 г. – в размер на 89,81 лв с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес (претендираният от страна размер е по- нисък от установения).
5.По осъдителния иск:
Видно от съдържанието на договора от 27.10.2017г. пакетът от допълнителни
услуги включва опции за длъжника по промяна на падежа и/или размер на вноска по
кредита, опция за разглеждане искането за отпускане на кредит в най-кратки срокове;
възможност за отлагане плащането на вноски и др. „Допълнителни услуги“ по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж. Такова услуги биха могли да бъдат примерно
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В
случая договорените между страните допълнителни услуги по своята същност са действия,
целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат
за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат
последния да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Следователно
посочените в договора опции не могат да се квалифицират като допълнителни услуги по
смисъла на закона, с същите съставляват дейности имащи отношение към усвояването и
управлението на кредита. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
8
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. В този смисъл споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги
противоречи на закона по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Искът за заплащане на възнаграждение по договор за пакет от допълнителни
услуги е неоснователен и следва да се отхвърли.
Заплатените по недействително съглашение суми за платени при първоначална
липса на основание и подлежат на връщане.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, общо заплатените по договор
за пакет от допълнителни услуги суми възлизат на 2305,01 лева (приложение № 1 към
ССчЕ). Тази сума следва да се отнесе към останалите задължения при спазване на реда
по чл. 76 от ЗЗД./ в този случай съдът не съобразява т. 12 от заключението, тъй като
при този вариант вещото лице е взело предвид мораторна лихва върху главница, която
съдът с решението приема за дължима в различен размер, виж т. 3. 1 по-горе) Съдът прима,
че след като със сумата от 2305,01 лева се погасят в цялост вземанията за възнаградителна
лихва и мораторни лихви и част от главницата, остава дължима главница в размер на
1296,39 левa.
До този размер следва да се уважи иска, като се отхвърли за горницата за
претендираната главница нас 1296, 39 лева, както и за възнаградителна лихва,
обезщетение за забава и възнаграждение по договор за пакет от допълнителни услуги.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25,
ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на
исковете, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване на
разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 1296,39 лева и общо и признати разноски за държавна такса по
установителния иск (119,25 лева), възнаграждение за вещо лице ( 340 лева) и за юк.
възнаграждение (150 лева) се присъждат 180 лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не се изменят разноските по издадената заповед,
какъвто е настоящия случай. По делото следва да се присъдят сторените разноски за
заповедното производство съобразно вземанията, които са приети за установени в
настоящото производство. Предвид установения размер на вземането, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 55,53 лева
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
9
С оглед изхода на спора и на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 ЗА ищецът следва да
се осъди да заплати на пълномощника на ответника разноски за адв. хонорар,
съобразно цената на иска в размер на 528,44 лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. Д. Б.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.” № 49, бл.53Е, вх.В сумата от 1296,
39 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит П.К.С. №
********** от 30.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на
задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до
претендираните 2 567,27 лв., както и за сумата от 1 099,87 лв. възнаградителна (договорна)
лихва за периода 26.12.2019 г. – 05.01.2021 г., сумата от 294,82 лв. обезщетение за забава
върху главницата до датата на предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021
г., сумата от 126,31 лв. обезщетение за забава върху възнаградителната лихва до датата на
предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г., сумата от 209,64 лв.
обезщетение за забава върху главницата след датата на предсрочна изискуемост за периода
06.01.2021 г. – 27.10.2021 г., сумата от 89,81 лв. обезщетение за забава върху
възнаградителната лихва след датата на предсрочна изискуемост за периода 06.01.2021 г. –
27.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15701/2021г.
на ВРС, 17- ти състав,
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Б.” № 49, бл.53Е, вх.В осъдителен иск против Б.
Д. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна за заплащане сумата от 1822,34 лв.
представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от 209,28
лв. обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги до датата на предсрочна изискуемост за периода 27.12.2017 г. – 05.01.2021 г. и
сумата от 148,81 лв. обезщетение за забава върху вземането за възнаграждение за пакета
допълнителни услуги след датата на предсрочна изискуемост за периода 06.01.2021 г. –
27.10.2021 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за
потребителски кредит П.К.С. № ********** от 30.10.2017 г. на осн. чл. 415, ал. 1 , т. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА Б. Д. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ
10
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б.”
№ 49, бл.53Е, вх.В сумата от 180 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 55,53 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Б.” № 49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.В. М. от АК-гр.П.
с адрес на кантората“ гр.П., бул.“П.ш.“ № 81, ет.3, ап. Б сумата от 528,44 лева за
осъществено процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА, на осн. чл. 78,ал. 3 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11